Така ми харесва

Няма по-хубаво място от вкъщи

— На кой остров каза, че ще ходим? — Блеър Уолдорф попита майка си. Елинор Уолдорф Роуз беше седнала на ръба на леглото на Блеър и наблюдаваше как дъщеря й се приготвя за училище, докато обсъждаха пролетната ваканция.

— Оаху, скъпа. Мислех, че знаеш. Ще ходим на онзи курорт на Северния бряг, за да могат момчетата да се научат да сърфират.

Елинор сложи ръце на почти седеммесечното си коремче и се смръщи на стените с кремав цвят, като че ли се опитваше да усети предпочитанията на бебето за тапетите. Тя трябваше да роди през юни, а Блеър щеше да влезе в колеж скоро след това. Днес Елинор и нейният декоратор щяха да обсъждат план как да превърнат стаята на Блеър в детска за едно малко момиченце.

— Но аз вече съм била в Оаху — Блеър заплака драматично. Тя знаеше отпреди седмици, че щяха да ходят на Хавайските острови за пролетната ваканция, но досега не се беше сетила да попита къде точно. Блъсна чекмеджето на тоалетката от махагоново дърво, при което то се затвори и тя застана пред издълженото огледало на гърба на вратата на гардероба й и започна да се конти. Късо подстриганата й кестенява коса беше леко разрошена; дълбокото деколте на кашмирената й блуза слизаше доста надолу, загатвайки цепката на бюста, но без да я притеснява това, че може да бъде върната вкъщи от госпожа М, директорката, за това, че се е облякла като проститутка. Тюркоазните й обувки от „Сигърсън Морисън“ изглеждаха толкова невероятно на босите й крака, че тя реши да не обува чорапогащник, въпреки че март бе необичайно студен и щеше да измръзне цялата. — Искам да отида на някое ново място — добави тя, цупейки се в огледалото, като междувременно слагаше втори слой блясък за устни „Шанел“.

— Знам, захарче. — Майка й стана от леглото и приклекна да провери един на пръв поглед наистина опасен електрически ключ в края на дюшемето, близо до прозореца. Веднъж да приключеха с боядисването и тя щеше да повика техник да обезопаси цялата къща. — Но ти никога не си била на Северния бряг. Арън казва, че там са най-добрите условия за сърф.

За учудване на Блеър майка й носеше бежов памучен анцуг с думата juicy2 на дупето.

Ей, нещо май не е наред?!

— Да не би вече да не съществувам? — ядоса се Блеър. Тя измъкна от гардероба бебешко синята си кожена чантичка „Диор“ и напъха всичките си училищни пособия в нея. — Първо ме гониш от стаята ми, а сега нямам думата къде да отидем на почивка?

— Момчетата в момента купуват някои сърф пособия за нашето пътуване. Би могла да хвърлиш едно око в компютъра на Арън. Виж дали има нещо, което искаш — отговори майка й разсеяно. Тя беше застанала на четири крака на земята и лазеше из стаята, проверявайки за други опасности, които можеха да бъдат открити от бебетата. — Знаеш, че възнамерявах да боядисаме стаята в прасковен цвят, който става за момиченце, но да не бие към розово? Но сега мисля, че може би зеленикавожълто би било още по-хубаво. Като цикория.

Блеър си имаше достатъчно проблеми. Тя не искаше да ходи на Северния бряг в Оаху, не проявяваше интерес да си купува сърф оборудване, нито пък искаше да обсъжда цветови гами за глупавата детска стая, още повече, че не издържаше повече да гледа думата juicy на дебелото дупе на бременната си майка. С последно пръскане от любимия си парфюм „Марк Джейкъбс“ тя тръгна за училище, без дори да каже „довиждане“.

— Ей, Блеър, ела за минута! — нейният седемнадесетгодишен доведен брат извика от стаята си, докато тя вървеше с тежки стъпки.

Блеър спря и подаде глава в стаята. Арън и нейният дванадесетгодишен брат Тайлър седяха братски зад бюрото на стол от естествена кожа и поръчваха сърф екипировка онлайн с кредитната карта на Сайръс Роуз. Тайлър беше на крачка от решението да си направи сплъстени кичури точно като на Арън и изглеждаше като че ли има гнусна гъба с косми на главата си. Блеър едва успя да повярва, че това е стаята, в която трябваше да се премести, докато не отиде в колеж. Тревата на Арън беше разпиляна по цялото легло, а по килима в морскозелено бяха разхвърлени обложки от реге албуми, бутилки от бира и мръсните му дрехи. Стаята наистина вонеше на неговите цигари с канабис и на онези гнусни соеви и пикантни неща, които винаги ядеше — сурови.

— Какъв размер носиш? — попита Арън. — Може да ти поръчаме тениска за сърф. Тя предпазва дъската от ожулване.

— Имат хубави цветове — добави Тайлър ентусиазирано. — Неоновозелено и други.

Като че ли Блеър можеше да бъде видяна в неоновозелено, камо ли в неоновозелена тениска за сърф.

Тя усети как долната й устна потрепери от ужас и непреодолима тъга. И ето защо, беше 7.45 сутринта, а тя вече беше на път да се разплаче.

— Открих ги! — Грозноватият й втори баща, Сайръс Роуз, гръмко извика иззад нея. Той се заклати от спалнята надолу по коридора, облечен в червен копринен халат, препасан съвсем хлабаво. Щръкналите му посивели мустаци се нуждаеха от подстригване, а пълното му лице беше зачервено и мазно. Той развя чифт огромни оранжеви плувки към Блеър. По тях имаше малки сини рибки и щяха да отиват много на всеки, освен на него. — Обожавам ги. Момчетата ще ми поръчат и тениска за сърф, която да им отива! — щастливо каза той.

Идеята да прекара Великденската ваканция, гледайки как Сайръс се прави на глупак на дъската за сърф с оранжевите си плувки и тениска за сърф в същия цвят, беше достатъчна да накара Блеър да се разплаче истински. Тя се промъкна надолу към хола през фоайето, дръпна палтото си от закачалката и побърза да се срещне с най-добрата си приятелка. Надяваше се Серена да измисли нещо, каквото и да е, за да я развесели.

Като че ли това въобще беше възможно.