Така ми харесва

Б се възбужда от гледане на обувките му

— Можеш да спиш тук — каза Серена на Блеър, след като двете момичета довлякоха претъпканите брезентови торби „Луи Вюитон“ в стаята на Ерик. — Брат ми взе телевизора и уредбата, така че е малко голо тук, но през повечето време ще бъдем в моята стая.

— Няма проблем — каза Блеър, като се оглеждаше наоколо. В сравнение с цялото великолепие на останалата част от апартамента на Ван дер Удсен, стаята бе в безпорядък. Едно единично старинно подвижно легло бе сложено под двукрилите прозорци, които гледаха към Пето авеню, „Мет“ и Сентръл парк. До него имаше дълъг, нисък скрин, а на срещуположната стена имаше бюро и стол, и двете в същия цвят дърво като леглото. На пода имаше турски изтъкан килим в нюанси на морскосиньо и оранжево. Вратата на гардероба бе леко открехната и така Блеър успя да види част от старото тъмносиньо яке на Ерик, окачено на закачалка.

Блеър вдъхна миризмата на старото дърво в стаята. Идеята да спи в бърлогата на по-голямо от нея момче, което не познаваше много добре, й се стори странно вълнуваща.

— Ще имаш ли нещо против, ако си разопаковам нещата?

— Няма проблем, давай. — Серена седна на леглото и извади едно списание „Плейбой“ изпод матрака на Ерик, пуфкайки с перфектно правия си нос, докато го прелистваше.

И двете момичета схващаха прекалено добре какво в действителност правят момчетата, когато са сами в стаите си, за да се срамуват и пищят при вида на „Плейбой“.

Блеър извади чифт панталони от чантата си и отвори гардероба. До тъмносиньото яке висяха две бели ризи „Дж. Прес“ с оръфани яки и ръкавели, а до тях бе закачен един почти необличан черен смокинг „Хюго Бос“. Най-долу в гардероба имаше чифт разкъсани обувки за тенис „Стан Смит“, а до тях — кутия за обувки „Прада“.

Блеър погледна Серена, но приятелката й бе прекалено погълната от „Плейбой“. Тя коленичи, като се зачуди какъв ще да е тоя човек, дето оставя в гардероба обувки „Прада“. Черната кутия бе напрашена и когато тя отвори капака, не откри никакви обувки, а само една малка кафеникава тетрадка с кожена подвързия. Тя я взе внимателно и отвори на първа страница.

Блеър прелисти страниците, за да прочете още, но останалата част бе празна. Очевидно Ерик бе решил, че писането на дневник не е за него. Сърцето й заби силно, докато тя препрочиташе първата и единствена страница. Колко налудничаво бе, че Ерик ван дер Удсен, момче, което тя едва познаваше, беше уловил начина, по който тя се чувстваше през изминалите няколко седмици — напълно съвършено?

Тя стана и се приближи до семейната снимка със сребриста рамка върху шкафчето на Ерик. Семейство Ван дер Удсен се бяха излегнали някъде на плаж по бански, всички с потъмняла кожа, светлоруси коси, широки усмивки с бели зъби и огромни тъмносини очи. Блеър би казала, че Серена е на четиринадесет на снимката, защото все още имаше онзи бретон, който носеше в края на осми клас. Така че Ерик трябваше да е на седемнадесет. Обут в избелели от слънцето сини гащета за сърф, тялото му изглеждаше мускулесто и готово за действие, но красивото му лице бе леко измъчено, като че ли бе прекарал цялата нощ в пиянски запои или може би просто изглеждаше тъжен.

„Защо допреди не бях забелязала?“, Блеър се зачуди на себе си. Зад нея Серена шумолеше със страниците на „Плейбой“.

— Ерик има ли си гадже? — попита учудено Блеър на висок глас.

— Хайде сами да го попитаме. — Серена хвърли списанието на пода и се протегна до телефона, а на лицето й се появи палава усмивка. Тя имаше навика да занимава Ерик в „Браун“ поне три пъти седмично с мрънкането си за нейния любовен живот или липса на такъв, докато той се оплакваше от махмурлука си.

— Хей, перверзнико. Току-що прочетох противния ти „Плейбой“ с Деми Мур на плакат в средата. Не прилича на петдесетгодишна, а?

— И? — прозина се Ерик в отговор.

— Какъв щастливец си, че мама и татко не те развеждат вече по скучни благотворителни приеми?

— Какво има тази вечер?

— Утре вечер. Нещо свързано с изкуството във „Фрик“ — отговори Серена уморено. — Дори не си заслужава да си купувам нова рокля. Блеър и аз ще разменим дрехи, за да изглеждат новозакупени. Както и да е, тя иска да те пита нещо. — И тогава без предупреждение Серена хвърли слушалката на Блеър.

Тя я хвана и задържа в ръцете си.

— Здравей? — тя чу да казва Ерик и прилепи телефона до ухото си.

— Здравей. Аз съм Блеър. Ммм, ще остана в стаята ти. Дано не е проблем.

— Не. Хей, слушай, неотдавна сестра ми каза, че се притесняваш много за „Йейл“ и гадното интервю и всичко останало…

Очите на Блеър се ококориха от ужас. Прецаканото и интервю в „Йейл“ бе последното нещо, което Ерик трябваше да знае за нея. Ама и Серена беше една…

— А не трябва — продължи той. — Моето интервю в „Браун“ беше напълно объркано, а ме приеха рано. Знам, че си ас в тениса, товариш се с толкова благотворителни дейности, а Серена каза, че оценките и резултатите ти са просто изумителни. Така че да не ти пука, ясно?

— Добре — обеща Блеър колебливо. Нищо чудно, че Серена се обаждаше на брат си през цялото време. Той беше наистина най-готиното и сладко момче на земята!

— Е, ще идваш ли с нас в Сън Вали за ваканцията, или не? — попита той.

Блеър свали обувките си с токчета и размърда палците си, лакирани в червено. Тя хареса бодливото усещане от килима на Ерик под босите си крака.

— Предполагам, че ще отида на Хавайските острови със семейството си.

— Не, няма — Серена се намеси от леглото. — Тя няма да ходи там — развика се тя високо, та Ерик да я чуе. — Идва с нас в Сън Вали.

— Едва ли наистина искаш да отидеш на Хавайските острови, нали? — Ерик я попита от една страна нежно, но от друга — насмешливо. — Много по-добре ще е, ако дойдеш да караш ски с нас.

Блеър изучаваше лицето на Ерик на снимката. Винаги ли беше разговарял с нея толкова свободно, с глас, който казва: „знаеш, че ме искаш“? Тя винаги ли беше толкова неотзивчива? Представи си, че са се настанили пред камината в бара на хотела в Сън Вали. Тя щеше да играе Мерилин Монро в крайно оскъдна роля, облечена с потник от бяла заешка козина, любимия чифт дънки „Севън“ и апрески от агнешка кожа, които бе купила през януари и не беше обувала. Той щеше да бъде… Ърнест Хемингуей, мъжествен и изискан, облечен в един от онези тесни пуловери с цип при врата в морскосиньо, които сексапилните момчета от ски патрула винаги носят леко разкопчани. Те пиеха топло бренди и наблюдаваха сенките, отразени от пламъците, които блещукаха на лицата им, докато тя милваше здравите и топли мускули под ризата му.

Преди три години Ерик нямаше идея кой е, с какво иска да се занимава или кой искаше да бъде, но сега, три години по-късно, той определено бе осъзнал. Просто мисълта да преспи в леглото му тази вечер бе напълно ободряваща. Тя дори би могла да облече една от старите му ризи, за да направи атмосферата още по-въздействаща.

— Да — отвърна му тя с най-бездиханния глас на Мерилин Монро. — Да, мисля, че ще дойда.

А ти, сладур, си за специална почерпка.