Укротяването на Шарлота

9

Кочран пиеше специалитета на една от крайбрежните таверни, доста силно червено вино с подправки, затоплено, но за Патрик беше твърде рано да започне със силно питие. Вместо това той отпиваше от чаша със силен чай.

— Много зле ли е повреден корабът? — запита Кочран, така съчувствено, както би питал за здравето на любим близък.

Патрик дълбоко въздъхна, измъчен до дъното на душата си. Бе прекарал безсънна нощ в една стая недалеч от тази на Шарлот в дома на Герида, впримчен в конфликт между съвестта си и нагона на мъж. Имаше нужда да се обръсне, все още носеше вчерашните си дрехи, беше изтощен.

Нито един от тези фактори не помогнаха за подобряване на настроението му.

— Чаках пред портата на дока, когато отвори сутринта — най-после отговори. — „Чародейка“ ще бъде на док най-малко месец.

Кочран изруга тихо. Харесваше му почивката на брега, както се харесваше и на останалия екипаж, но Патрик знаеше, че първият помощник е по-щастлив на плаване.

— Бих казал, че имаме сметки да уреждаме с тези пирати — каза Кочран след няколко минути мълчание. — Имаш ли представа кои бяха?

Патрик кимна мрачно.

Уошингтън Радим водеше онзи екипаж от вонящи плъхове. — Беше сигурен, че прословутият бандит на Средиземноморието си беше поставил две цели: да плени Шарлот, която считаше за принадлежаща му собственост и да отмъсти за намесата на Патрик. Дори сега кръвта му застина в жилите при мисълта за Шарлот да попадне в ръцете на този мръсник.

— Уошингтън Радим — Кочран размишляваше и разтриваше наболата си брада. — Чувал съм го, но не го познавам. Успя ли да го видиш по време на битката?

Патрик повдигна рамене.

— Не, бях доста зает с много неща.

Кочран се усмихна.

— Голямо сбиване беше, нали — очевидно с удоволствие си спомняше всичко това.

Патрик скрито преценяваше собствената си реакция при инцидента. Винаги се наслаждаваше на добро сбиване, но по време на нападението на Радим на „Чародейка“, той толкова много се тревожеше за сигурността на Шарлот, че не можеше да мисли както трябва. Всъщност имаше късмет, че отклоненото внимание не му донесе смърт.

— Сигурно остарявам — призна Патрик. — През цялото време единственото нещо, за което можех да мисля, беше жена ми и дали е направила това, което й казах, да се скрие, или се мотаеше из палубата сред бъркотията, търсеща някой да й пререже гърлото.

Другият мъж се засмя и вдигна чашата с вино в шеговит тост.

— За любовта — каза той.

Патрик впери поглед в него. Мислеше непрекъснато за Шарлот, и каквото и да правеше, винаги я желаеше със смущаваща сила, на драго сърце би дал живота си, за да я защити. Въпреки това не вярваше, че това е романтична любов. Тя беше за ученичките и поетите.

— Не бъди сантиментален — отвърна рязко — с Шарлот играем игра, това е всичко. Когато се изморим, и двамата можем да сме свободни само с изричането на няколко думи и един жест.

Усмивката на Кочран изчезна. Въздъхна, бутна назад стола си.

— Ако това е игра, Капитане — каза сериозно — г-жа Тревърън печели. Внимавай и не подценявай чувствата си към тази дама.

Патрик също се изправи. Въпреки че бе объркан от думите на приятеля си и това, което стоеше зад тях, той не продължи темата. Просто хвърли монета на масата и последва Кочран навън в горещината на испанската утрин.

Десет минути по-късно, когато Кочран бе отишъл в дока да контролира поправката на кораба, Патрик пое обратно към имението на Герида. Имаше намерение да се опъне на леглото и навакса малко от загубения сън.

Прислужникът се появи в стаята на Шарлот почти веднага, щом се събуди. Донесе й красива жълта памучна утринна роба. Вероятно бе неохотен дар от красивата Пилар, но Шарлот го прие с финес и благодарност. Другата алтернатива, в края на краищата беше да облече онова омразно пурпурно нещо, което Патрик й беше изровил.

Когато се изми и облече, друга прислужница дойде да среше косите й.

Хапна си обилно и се почувства възстановена, когато след закуската отпиваше от кафето си й се наслаждаваше на чуруликането на птичките и топлината на златистата слънчева светлина. Тогава Патрик влезе в двора, изтерзан и доста унил.

Сърцето на Шарлот се сви, когато го видя, въпреки че имаше основание да подозира, че бракът им, така реален и свещен за нея, за него беше повече от едно забавно отклонение. Не го попита къде е бил, а просто и тихо поздрави.

— Добро утро г-н Тревърън.

Той спря неохотно до желязната бяла маса, до която бе седнала, скръсти ръце, наклони глава на една страна.

— Здравей, Шарлот — отвърна той мрачно. Погледът му премина по меката й, непригладена прическа, по лицето и раменете й, останали непокрити от взетата на заем рокля. — Добре ли спа?

Тя искрено се усмихна.

— Много дълбоко, а ти?

Патрик се навъси и със същата нерешимост както преди издърпа един стол и седна.

— Шарлот, аз…

Шарлот никога не разбра какво бе искал да каже, защото точно тогава Пилар влезе при тях. Той стана така бързо, както беше и седнал.

Пилар го дари с една сърдечна усмивка, черните й очи блестяха, абаносово черната й коса бе прибрана в една-единствена тежка плитка е вплетени в нея градински рози с най-бледия цвят екрю. Както и предната вечер, момичето беше облечено цялото в бяло — този път материята бе фееричен органдин.

Дъщерята на къщата беше поразяващо красива, испански ангел, и все пак докато Пилар и Патрик говореха, Шарлот има нещо като прояснение. Предната нощ на оскъдната светлина на луната и звездите, Пилар й се беше сторила по-голяма. Сега в двора, облят в слънчева светлина, Шарлот можеше да види, че тя наистина бе едно дете, не по-голямо от петнадесет, шестнадесет години, видимо беше, че страшно влюбена в Патрик.

Шарлот се намръщи, пренебрегна разговора им и си доля кафе от едно малко кафениче от костен порцелан. Патрик бе запазил писмата на Пилар, но сега Шарлот разбра, че е имал намерение един ден да й ги върне. Тя си представи, че някога в далечното бъдеще той би подразнил шеговито Пилар за нежната й любов.

— Ще бъдем тук около месец — внезапно Патрик се обърна към съпругата си, която излезе от унеса и го погледна внимателно. — Ще ти са нужни различни дрехи, затова не се цупи, когато дойде шивачката.

При тези думи Патрик се наведе и целуна Шарлот по бузата, която веднага пламна от докосването му, кимна на нацупената Пилар и влезе в къщата.

— Не разбирам защо трябва да е толкова сляп и твърдоглав — каза Пилар на надут колежански английски.

Шарлот се усмихна, чувстваше се далеч по-спокойна — да не кажем благосклонна — вече разбрала, че Пилар не представлява заплаха. Посочи й стола, който Патрик току-що бе освободил.

— Мисля, че повечето мъже са слепи и твърдоглави, отвърна тя.

Пилар седна с леко завъртане на пищната пола. Сълзи на раздразнение и младежко разочарование замрежиха прекрасните й очи.

— Вие сте от Америка — в гласа й се усещаше някакво обвинение. — Патрик също е американец. Затова ли се ожени за теб?

Като не знаеше какво да отговори, Шарлот само повдигна рамене.

Пилар изтри сълзите си с опакото на ръката си, присви очи, като че ли да прозре зад неясната обвивка реалната стойност на самата Шарлот. След това въздъхна театрално и каза трагично.

— Никога няма да се омъжа.

Шарлот прехапа долната си устна за миг, за да не се засмее. Подозираше, че Пилар носи бяло често, защото силно искаше да бъде булка.

Уошингтън Глупости — отговори, когато беше в състояние да контролира изражението си. — Млада си и красива, а очевидно произхождаш от добро семейство. Ще се влюбиш в някой страшно красив негодник — когато пораснеш, разбира се — ще ти вдигнат най-грандиозната сватба, която Коста дел Сиело някога е виждала.

Какво означава „гаке“? Не е ли инструмент за копане?

Шарлот стисна ръката на Пилар, разчувствана от наивността на девойката и обясни думата възможно най-добре.

Докато говореха Пилар започна да се държи по-топло с Шарлот, въпреки че очевидно не би го направила, ако имаше друг избор.

Появи се същата прислужница, която и бе донесла роклята.

Говореше бързо, каза нещо на Пилар, момичето я изслуша, след това я отпрати.

— Мануела каза, че шивачката на майка е пристигнала. Донесла е мостри на платове и много рисунки на рокли, които може да ти ушие. Ела, ще се срещнем със сеньора в слънчевата стая.

Шарлот последва Пилар обратно в къщата, през няколко широки коридора. Скоро Шарлот се задълбочи в книгите, пълни с красиви, ръчно оцветени илюстрации. Двете с Пилар забъбриха като стари приятелки.

Шарлот би се спряла на шест прилични дневни рокли, но явно Патрик бе се разпоредил да й приготвят дрехи за всякакви случаи. Тя си избра сутрешни и следобедни рокли, тоалети за забави, за опера, копринени нощници с бродерии. Взеха мярка по краката й за обувки и танцувални пантофи. Шивачката й показа изящна дантела за украса на бельо, комбинезони и камизоли.

Семейството й бе богато и винаги бе носила хубави дрехи. До момента не бе разбрала колко й липсваха всички тези красиви неща. За разлика от по-малката си сестра, която от дете беше грубовата, Шарлот ценеше модата. В Париж, преди да се отдаде на приключенията си, тя бе изпълнила скиците си с рисунки на прекрасните френски дрехи и възнамеряваше да си поръча любимите модели, като се завърне у дома.

Тъга легна на сърцето й. Животът можеше да бъде несигурен и опасен, както вече бе разбрала. Можеше изобщо да не види повече семейството си. Забърза към дворчето в нейния апартамент и сломена, загледа се безизразно в танцуващото море, като се бореше да овладее чувствата си.

Не чу приближаването на Патрик, не разбра, че изобщо е там докато не постави ръце на раменете й.

— Какво ти е? — гласът му беше нежен като ласката на ръцете му.

Шарлот се обърна, погледна любимото лице — лицето, което така често бе искала да удари.

— Бях малко тъжна, това е всичко.

Патрик хвана брадичката й с ръка, прекара палец по устните й както понякога правеше, преди да я целуне.

— Тогава да повдигнем духа ти.

Гласът му достигна до Шарлот, резонира като нота, изпълнена на някаква вътрешна лира.

Сърцето й заби по-бързо, червенина заля бузите й, почувства се някак глупаво. Дори бунта на гордостта й не можеше да спре копнежа на цялото й тяло по сладката, тиха музика, която само Патрик можеше да извика.

Той се засмя на изражението й, наведе се и я целуна леко по носа.

— Това, от което се нуждаеш, г-жо Тревърън, е разнообразие. Една елегантна забава с много танци, смях и хапване.

Шарлот преглътна. Обичаше партита, но друго празнуване обладаваше съзнанието й. Неуверено погледна Патрик, впримчена в старата дилема дали направо да разкрие чувствата си, или да ги запази за себе си.

Патрик отново плъзна палец по устните й.

— Какво? — прошепна той.

Откровеността надделя, тъй като бе неразделна част от характера на Шарлот.

— Снощи не легна в леглото ни — каза боязливо и настойчиво.

— Липсвах ли ти? — засмя се той.

Шарлот така искаше да отговори, че не й е липсвал, но не можа да скърпи такава лъжа. Избегна отговора, като зададе въпрос.

— Любовница ли имаш в Коста дел Сиело?

Патрик повдигна вежда. — Само съпруга.

— Изражението му бе напълно сериозно, въпреки че Шарлот помисли, че вижда веселост да се таи дълбоко в очите му. — Колкото и нетрадиционно да бе бракосъчетаването ни, женени сме.

Тя срещна погледа му открито, смело, надяваше се той да не разбере колко важно бе за нея това.

— Можеш да го прекратиш само с плясване три пъти с ръце, и да повториш „Развеждам се“ — припомни му тя.

— Това ли искаш?

Шарлот отмести поглед, намери смелост и каза.

— Не. Но струва ми се, г-н Тревърън, че всички преимущества са на ваша страна. Нямам никакви уверения, че няма да тръгнеш с друга жена или да ме оставиш на някой кей…

— Тези неща биха могли да се случат, дори ако се бяхме венчали в църква в Куейдс Харбър пред цялото ти семейство. Освен това не само съпрузите си заминават, Шарлот. Ти също би могла да ме напуснеш така лесно, както и аз тебе.

Отвори уста, но усети, че няма разумен отговор и отново я затвори.

Патрик се засмя, наведе глава и я целуна замайващо.

— Ще бъда много зает утре, вдругиден и много дни след това — говореше й, докато тя успя да си поеме отново дъх — но не ще пренебрегна задълженията си на съпруг.

Шарлот се въодушеви и смути.

— До днес сутринта, когато ясно я видях на дневна светлина, мислех че Пилар ти е любовница.

Съпругът й въздъхна дълбоко.

— Пилар е дете.

— Достатъчно голяма е обаче, за да изпраща парфюмирани, любовни писма?

Патрик явно се опитваше да запази сериозен вид, но смехът в очите му го издаде.

— Преглеждала си бюрото ми — укори я той.

— Стана случайно — наежи се тя.

— Ъмм… — каза замислено Патрик и се намръщи докато разсъждаваше. Нежно, но настойчиво хвана Шарлот за врата.

— Чете ли писмата?

Шарлот се изчерви.

— Не.

— Защото са написани на испански?

Тя приятно осъзнаваше близостта на Патрик, аромата и силата, цялата същност не само на тялото, но и на духа му.

— Нямаше нужда да ги чета — запъна се тя и въпреки, че имаше намерение да е предизвикателна, думите й вместо това издаваха раздразнителност. — Парфюмът говореше достатъчно.

Патрик бавно вдигна ръка и обхвана гръдта й.

— Пилар е убедена, че ме обожава. В един момент тя ще се осъзнае и тогава ще й върна писмата.

Милувката на Патрик разпръсна паяжина от приятни усещания из цялата същност на Шарлот. С усилие успяваше да задържи вниманието си върху разговора.

— Би могъл да унищожиш писмата, нали?

Патрик поклати глава, въздъхна и умело дръпна надолу деколтето на заетата й рокля, както и камизолата под нея, разголвайки я.

— Не, защото тя ще се чуди дали наистина съм ги унищожил, или ще се появят по-късно, за да я смутят. Една дама не би трябвало да се притеснява за такива неща.

Шарлот потрепери под ласката му. Разсъдливостта й я напускаше бързо, но успя да се вкопчи за няколко останки.

— Тогава защо не й ги върнеш сега?

Той отново въздъхна, насочи вниманието си към гръдта й, за която жадуваше.

— Би било нелюбезно — говореше бавно, унесено. — Обожанието на Пилар е безвредно. Рано или късно ще го надживее.

Шарлот до болка го желаеше, въпреки че дворът съвсем не беше подходящо място за интимности между съпрузи. Отпусна глава назад, безпомощно се предаде и простена, когато Патрик се наведе и я целуна.

Той се отдаде на удоволствието свободно, без да се притеснява, че някой може да го прекъсне. След това й оправи камизолата и роклята.

Копнежът на Шарлот се надигна в трескав вик.

— Патрик — зовеше го, а същевременно ненавиждаше слабостта си и силата му. Отново бе изумена как лесно той раздухваше силна буря в нея. Буря, която само той можеше да укроти.

Докосна устните й с пръсти.

— Ще се върна довечера — каза и я остави, закрачи през двора мина през портата и се отдалечи.

Шарлот седна на каменната пейка. Не можеше да остане права поради бушуващите в нея чувства. Обичаше и мразеше Патрик. Желаеше да му се подчинява, но и да се бунтува срещу него.

След като се успокои, за което бе нужно доста време, тя взе писалка, мастилница и листи за писане от бюрото в стаята си. Седна отново на масата в двора и написа второ дълго писмо до семейството си.

Рашид я бе уверил, че е изпратил съобщението й, съчинено докато тя беше в харема на Халиф, но Шарлот искаше да е сигурна. Любимите й близки сигурно се бяха подлудили от притеснения по нея.

Прекара следобеда, работейки над писмото, за обяд хапна съвсем малко плодове, сирене и черен хляб, които един слуга донесе. През най-горещата част на деня, докато повечето от жителите на Коста дел Сиело спокойно почиваха, Шарлот изписваше листи, смачкваше ги, после съчиняваше нови. Беше важно да накара баща си и Лидия да разберат, че обича Патрик и наистина иска да бъде с него въпреки странното им приятелство.

Шарлот бе излъгала в първото си писмо, защото бе пленница тогава, без надежда да се измъкне и искаше да предпази близките си от болката, която истината би им причинила. Сега изключвайки само най-интимните подробности от отношенията си с Патрик, тя разказа приключението случка по случка. Накрая се получи такъв дебел сноп от листи, че писанията й трябваше да бъдат изпратени в пакет, а не в плик.

Същата вечер, облечена в друга взета назаем рокля, в кремав цвят с украса от антична дантела по ръкавите и деколтето, Шарлот вечеря със семейство Герида. Вечерята беше приятна, но разговорът — доста странен, защото се водеше на различни езици. От Патрик нямаше и следа.

След вечерята засвири музика в хола, както биха го назовали в Англия или в Америка. Синьора Герида свиреше на клавесин, а сеньор Герида предложи ръка на дъщеря си с подчертана официалност и я поведе в танц.

Шарлот с удоволствие ги наблюдаваше, но сладко горчива болка бе заседнала в сърцето й. Често, докато Лидия свиреше на пиано, Мили и Шарлот се редуваха да танцуват с баща си съвсем по същия начин. Отново с болезнена острота почувства липсата на близките си. Точно когато се канеше любезно да се извини и избяга в стаята си, Патрик се появи. Бе сменил обичайното си облекло — панталони, високи ботуши и широка риза с добре скроен вечерен костюм с широка вратовръзка на сиво и черно райе и карфица.

Шарлот мислеше, че е свикнала с великолепието му, защото беше зашеметяващо красив и в обикновени дрехи. През тази вълшебна нощ обаче пиратът бе станал принц. Когато взе Шарлот в ръце и започна да я върти грациозно из стаята в такт с веселия щурм на клавесина на г-жа Герида, тя забрави всичко, което я бе обезпокоило дотогава.

През този единствен танц, като че ли душите на Шарлот и Патрик се докоснаха и сляха в едно. Нито дума не бе изречена, всички форми на благоприличие бяха спазени и все пак преживяването бе по-дълбоко от най-страстното им любене.

Шарлот разбра с великолепно отчаяние, че сърцето й бе отдадено на този мъж и щеше да остане при него не само през целия им смъртен живот, но също и във вечността.

Ако Патрик бе почувствал тази съществена промяна в отношенията, то той с нищо не го показа. Танцува още два пъти с Шарлот, после с Пилар, която очевидно бе очарована. Сеньора Герида грееше на пейката до клавесина, а съпругът й облегнат на мраморната камина я наблюдаваше с обич.

Дори и сянка на ревност не премина през сърцето на Шарлот, но тя бе изумена от чувствата си, нуждаеше се от време и уединение, за да ги обуздае. Преди тази нощ бе уверена, че не би могла да обича Патрик повече от това. А сега се замайваше от внезапното разрастване на чувствата си, то обширният океан, без предупреждение бе приел мащабите на вселена.

Тихо се отдалечи от богато мебелираната гостна, като се надяваше никой да не е забелязал това, и забърза по коридора към апартамента.

Там, в морето от лунна светлина, проникнала през прозорците, тя крачеше изпълнена с безумна, стихийна енергия. Не можеше да побере тези нови чувства, терзаеше се мълчаливо, обвила ръце около себе си. В тези коварни моменти Шарлот се страхуваше, че душата й ще се пръсне.

— Шарлот.

Обърна се и видя Патрик застанал на входа на апартамента обвит в сенки. Поради тъмнината не можеше да прочете израза на лицето му, но в гласа му усети загриженост и тихо разбиране. Заплака и изхълца.

— Какво става с мен?

Патрик с лекота я взе на ръце.

— Не бих могъл да ти кажа, богиньо — призна със задъхан шепот. — И аз самият съм доста замаян. — Целуна я и Шарлот отново почувства вселената да се разтваря, препускаща със замайваща скорост. Накрая я занесе до леглото и Шарлот не можеше да отличи своето от неговото потреперване.

— Така силно те желая — каза той докато разпускаше косите й — че се страхувам от това, което ще се случи, когато те любя.

Тя свали сакото му, измъкна карфицата от вратовръзката, вкопчи се в копчетата на ризата му. Също така неудържимо, Патрик я съблече за секунди. В онази нощ нямаше мили въведения или нежни ласки, защото копнежът им един към друг се бе събрал в едно-единствено, примитивно желание, неудържимо като земетресение.

Патрик положи Шарлот на леглото, впусна се и тя го прие със страст, по-стара от звездите.

Любовта им бе нещо като весела борба в онази нощ, мислеше си Патрик, докато лежеше вперил поглед в тавана, а спящата Шарлот се бе свила от едната му страна. От първата им среща тя беше като буйна дива котка, отвръщаща с необуздана страст на нещата, които я бе научил. И все пак нещо ново се бе случило между тях тази нощ още преди да стигнат до леглото. Когато танцуваха така невинно и благоразумно, нещо в него, от дълго време разместено, си дойде на мястото.

Патрик се радваше на тъмнината и дълбокия сън на Шарлот, защото сълзи се появиха в очите му, сълзи на най-дълбокото поетично чудо. След чудото дойде страхът в най-чист вид, защото той обичаше тази жена — за момента поне не можеше да го отрече — но обичайки я, той се бе открил не само за щастието, но и за нова непонятна болка.

Дори когато притегли топлото нежно тяло на Шарлот по-близо до своето, искаше никога да не бе я срещал, да не бе напускала Куейд Харбър, да не бе ходила на пазара и да не бяха я отвлекли. Предишният му живот бе самотен, но не беше нещастен. Въпреки многобройните и разнообразни приключения, през които е бил изложен на несъмнени опасности, душата му винаги е била в безопасност.

Край на това, помисли си мрачно. Ако загубеше Шарлот поради смърт, безразличие или тя залюбеше друг, той никога не би бил вече същият. Би изживял дните си с прекършен изстискан дух.

Тя се размърда до него, тази жена, която беше неговият ангел спасител и владетел. Прекара пръсти по голия му корем, а когато същите пръсти продължиха надолу към мъжествеността му, Патрик простена.

— Ела тук — измърка сънливо. — Не съм свършила още.

Безпомощен да се противопостави, Патрик я обгърна и полу на шега наблегна:

— Би могла да ме пощадиш малко.

— Не тази нощ. Ако си много добър, може би ще те оставя да спиш утре.

Откакто тринадесетгодишен бе с жена за първи път, до този момент, винаги Патрик е бил този, който действа. Сега бе обратното и той не можеше да осъзнае чувствата, които този факт събуди в него. Влезе в ритъм с Шарлот, остави я тя да води, не можеше да се спре. Откликът беше инстинктивен, желанието зад него така безмерно, както самото море. Напяваше му безсмислени окуражителни думи, а той лудо я следваше. Когато тя достигна кулминацията, той диво се впусна в дълбините й, а удоволствието бе почти непоносимо. Накрая се отпусна до нея, разбирайки, че повече не е господар на волята си. Веднага щом дишането му се успокои, тя отново го пожела.

Бе взела съд с вода и кърпа отнякъде. Нежно и бавно го изми.

— Седни — той се подчини, въпреки че нямаше сили.

— Шарлот — молеше я той с отпусната назад глава, осъзнавайки че не може да избяга. Не можеше и да се съпротивлява, защото тя го галеше и целуваше.

— Шт — смъмри го тя нежно, пое го, и само след минута го подлуди отново.