Укротяването на Шарлота

4

Шарлот направи няколко плахи стъпки напред, изпълнявайки заповедта на султана, но без да скланя глава и да отмества погледа си. Изплашена докрай тя не можеше да има друго поведение пред него.

— Името ти? — попита султанът. Халиф беше замайващо красив с абаносовочерна коса и искрящи тъмни очи. Ето защо Алев го смяташе за толкова привлекателен.

Пленницата повдигна брадичка и отвърна ясно.

— Шарлот.

Халиф се усмихна снизходително.

— Шарлот — повтори като че ли вкусваше името. — Шарлот Браун? Шарлот Кларк? Шарлот Смит, може би?

— Просто Шарлот. — Не бе разкрила фамилията Куейд на Патрик и нямаше никакво намерение сега да се издаде. По-добре е, мислеше си тя, семейството й да остане настрана от този отвратителен епизод докато се прибере у дома и им обясни всичко.

Султанът философски въздъхна, слезе по трите стъпала на подиума и застана право пред Шарлот.

— Много добре. Засега можеш да запазиш малката си тайна. Кажи какво мислиш за двореца ми?

Шарлот присви очи готова да защити благочестивостта си, но Халифа не направи никакво движение.

— Като в приказките е — каза тя с присъщата й прямота — Не съм виждала такъв лукс или такова…

Преди да може да завърши изречението си през огромния втори портал се появи слуга, оповестяващ нечие посещение. Само след миг Шарлот видя Патрик да крачи към тях с непогрешимия вид на пират в бричове и широка ленена риза.

Сърцето й се преобърна, замайващо се завъртя всичко пред очите й с надежда. Все пак не беше я изоставил.

Патрик обхвана с поглед тънката златиста роба с прекрасна бродерия, дебелата плитка медено руса коса, надиплена на дясното й рамо. Алев бе вплела панделки и нанизи от перли, бе почернила с креда очите й, оцветила устните й.

Капитанът изпусна дълга въздишка, последвана от игрива усмивка, а тъмносиният му поглед засвятка с пакостлива веселост. Взе ръката й, обърна я и целуна дланта й нежно, а тя се надяваше да не е уловил откликващия трепет на доволството.

— Все още си тук — изрече тя и мигновено съжали за това.

Халиф прекъсна срещата им. Шарлот изведнъж бе забравила присъствието му, колкото и прекрасен да беше той. Спокойният му глас я стресна:

— Може да посетите капитана в покоите му, Шарлот. Слугата ще дойде да ви вземе, когато стане време да се приберете в харема.

Кавалерският тон, с който Халиф й говореше, раздразни Шарлот, но нямаше време да протестира, тъй като гореше от нетърпение да поговори с Патрик.

Патрик се обърна и пое към портала, през който бе влязъл, а Шарлот побърза да го настигне.

— По-добре ще е да вървиш след мен — предупреди я шепнешком, а очите му блестяха — ако не искаш да ти изнесат дълга лекция по етикет, когато се завърнеш в харема.

Шарлот се зачерви от възмущение и раздразнение, но въпреки това изостана с няколко крачки назад.

Патрик спря пред една врата, висока и сводеста като всички други и натисна дръжката. Наблюдаваше Шарлот с доброта и неловкост, докато тя се плъзна покрай него с вирнат нос и гордо опънати рамене.

Цялата стая бе заета от едно огромно кръгло ложе, тапицирано в тъмносиньо кадифе, а големи яркоцветни възглавници бяха разпръснати по покрития с плочи под. На малка масичка в ъгъла гореше мангал и изпълваше въздуха с миризма ха жасмин. Поднос с храна бе оставен на каменния перваз под единствения прозорец.

Патрик посочи с ръка към гнездото от възглавници, скупчени на пода.

— Седни — каза рязко и макар че Шарлот не разбра дали бе изрекъл покана или команда се подчини.

Колената й леко се подкосиха.

— Кога ще отпътуваме?

Патрик донесе подноса и го постави пред очакващата Шарлот.

— Ще говорим по-късно за това — каза той.

Макар и обезпокоена от нещо в поведението му, тя беше страшно изгладняла. Изяде порцията ориз, пържен патладжан, сиренките и спаначника. Когато гладът й бе задоволен, Шарлот седна с високо изправена стойка и каза:

— Една от жените в харема ми съобщи, че си ме лъгал, когато ми каза, че ще ме вземеш със себе си.

Патрик за момент погледна настрани, но после върна поглед и прикова тъмносините си очи в лицето й.

— Казах истината, но не съм сигурен дали след тази нощ ще ми повярваш.

Питателната храна предизвика буря в стомаха на Шарлот, почувства как побледнява.

— Какво искаш да кажеш? — прошепна тя.

Патрик спря да се преструва, че се храни.

— Тук ще си в по-голяма безопасност, поне през следващите няколко седмици. Докато приключа работата си в Испания и Турция.

— Каква работа? — Шарлот настоятелно питаше и започна бавно да се надига от възглавниците. — Нова девица ли си намерил, капитане? Някоя да продадеш за робиня, както ме продаде на Халиф?

Патрик присви очи и изведнъж се надигна съвсем близо към нея, извисяващ се, неподвижен като паметник изваян от мрамор.

— За Бога, Шарлот, едва ли вярваш, че бих могъл да сторя такова нещо!

— А защо да не вярвам? — изкрещя Шарлот разгневена и изплашена. Досега успяваше в общи линии да запази присъствие на духа, но вече губеше почва под краката си. — Не изпълни обещанието си! Оставяш ме тук, точно както каза Алев!

Патрик поклати глава в отрицание, очите му изразяваха яд, равен или по-силен от този на Шарлот.

— Първоначално бе отвлечена по заповед на един пират наречен Раим — каза той, но Шарлот не го чу, защото бе обхваната от паника. — Халиф смята да те освободи.

— Би могъл да ме защитаваш! — Шарлот усети, че се унижава като го моли, но не можеше да се спре.

— Не — мрачно отвърна Патрик и преглътна. — Имам да върша дела по места, които не са за теб. Често ще трябва да те оставям сама, а не бих го направил.

Шарлот усети сълзи да изпълват очите й. Вдигна стиснатите си юмруци, за да ги стовари върху широките, гърди на Патрик с безпомощен гняв. Той веднага хвана китките й, и възпря ударите само с едно трепване на мускулите си.

— Лъжец! — Шарлот зарида напълно съкрушена. — Мразя те! Как можа да го направиш?

Патрик я накара да замълчи с нежно разтърсване, все още държейки ръцете й.

— Не бих могъл да те нараня — шепнеше успокояващо той.

— Лъжеш! — настояваше Шарлот. — Как да вярвам на един дявол, търговец на бели роби, пират.

Шарлот се съпротивлява за момент, но след това се отпусна временно победена, когато той докосна устните й и леко ги отвори. Езиците им се сбориха, усукаха като любещи се и отново се сбориха. Шарлот една дишаше, но й беше все едно дали изобщо някога ще си поеме дъх, само целувката да не свършва. Гърдите й пулсираха през робата, опрени в силните гърди на Патрик Топло, разтапящо усещане в чувствените й дълбини подсказваше пламенно преживяване.

Патрик умело я сниши до възглавниците, като продължаваше да я целува, тя се отпусна неподвижно до него едва поемайки дъх.

— Ето я причината, Шарлот — отвърна той, обхващайки гърдите й с ръце и галейки я нежно. — Не бих могъл да те дам на друг мъж, защото те искам за себе си.

Чувствата на Шарлот, така дълго спотайвани в мечтите й към този мъж, не можеха да бъдат отхвърлени от някаква си логика. Искаше да се отдаде, дори копнееше да се отдаде на Патрик, ако и да бе пират, спасител или ангел отмъстител.

Потрепери и леко извика, когато той наведе глава и я целуна по онова пулсиращо местенце в основата на шията.

След един момент на почти мъчително удоволствие, през който Шарлот развърза тънката панделка, обхващаща черната коса на Патрик и вплете пръсти в нея, той отново срещна погледа й.

— Искам хубаво да те огледам, Шарлот — каза тихо — ще ми позволиш ли?

Беше се понесла вече плуваща във водовъртежа на чувствата и нагона и само кимна.

Патрик нежно разтвори робата й, тя се откри пред него всред пъстроцветието на меките възглавници, гола и уязвима, за първи път в живота си чувстваща се красива.

Омаян от разкрилото се пред него изящество, той не посмя в началото да я докосне, но я възпламени само с поглед, плъзгащ се по цялото й тяло. После погали нежно с върховете на пръстите си няколко извивки и притаени вдлъбнатини и Шарлот простена тихо и отривисто.

Когато едновременно докосна с устни върха на една от гърдите, и постави ръка върху делтата от влажни къдри, тя изви гръб.

Сподавения смях на Патрик вибрираше по гърдите й, които той продължаваше да гали. Едновременно с това се зарови в копринената джунгла и смело я докосна.

Шарлот не успя да се възпре, отдаде се под напора на Патрик, оставяйки го да наложи ритъма. Порадва се и на другата й гърда като че ли бе узрял плод и зареди целувка след целувка надолу по треперещия й корем.

— Докато ме чакаш, Шарлот — прошепна той — спомняй си за това. Помни, че съм ти показал какво е удоволствие.

Почувства крехката завеса да се разтваря между пръстите му. Издаде звук, нещо между стон и вик, усети как очите й се обръщат, докато Патрик вдига краката й на рамената си и продължи.

Започна да бръщолеви в несвяст от удоволствие, притискайки ту кадифените възглавници, ту раменете на Патрик и пищната му коса.

Накрая чувствеността се събра в едно-единствено диво кресчендо, в един див вик на отдаване и триумф, Шарлот бе отдала цялата си същност на Патрик.

Беше зашеметена и явно очакваше да я поеме и самия той да изпита наслада, но вместо това той само я притискаше и я галеше нежно с ръка. В първия миг липсата на егоизъм и въздържанието му я развълнуваха, но после друга мисъл като шок мина през съзнанието й.

Може би той искаше да я остави непохитена, за да може Халиф да я пожелае.

Тя се стегна и той веднага я пусна с твърдост и нежност.

— Имай ми доверие, Шарлот — каза й след дълга пауза. — Моля те, само ми имай доверие.

— Вярвам, че и змията е казала същото на Ева — отвърна Шарлот, объркана от треперещия си и задъхан глас. Колко жалко, че никога, дори в най-смелите си мечти не бе предполагала, че мъжете могат да доставят такова катастрофално удоволствие.

Патрик се засмя и я потупа отзад.

— Може и да имаш право — съгласи се той. — А сега нека те облечем, преди да са те видели слугите.

Шарлот грабна робата си ужасена при мисълта, че някой би могъл да влезе докато стенеше под устните на Патрик като разгулница! Или я бе чул, докато той я носеше от една великолепна кулминация към друга?

Повдигна се на лакти все още напълно облечен, косата му разпусната като на индианец, усмихна й се.

— Защо се изчервяваш, Шарлот? — подразни я той. — Може ли да е защото това, което ти сторих, ти хареса?

Прониза го с поглед, разгневена, че не можеше да отхвърли твърдението му. Би било пълна глупост, особено след като бе пъшкала и молила за още и още.

— Арогантността не ви подхожда, г-н Тревърън — отвърна тя.

Беше на колене готова да се изправи, когато Патрик пъхна ръка под робата и потърси местата, с които си бе позволил такива волности. Шарлот простена, отпусна назад глава, а Патрик отново се засмя.

— О, Богиньо — въздъхна и продължи с хитрата си магия — може арогантността да не ми е подобаваща, но страстта ти те прави още по-хубава.

Продължи още малко така, след което обхвана с ръка брадичката й.

— Мисли за мен, докато лежиш в леглото си довечера — целуна клепачите й, устните и закръглените връхчета на гърдите й.

Шарлот още не можеше да дойде на себе си, но остана ужасно разочарована, че повторно я бе възбудил, но не задоволил. Стресна се, когато той внезапно плесна е ръце, за да извика слугата и безцеремонно я вдигна на крака.

— Защо, Патрик? — прошепна. — Защо ме накара отново да те желая, а ми обръщаш гръб?

Той й се усмихна, докосна върха на носа й с пръст, а слугата вече бързаше към тях.

— Още преди ти казах — отвърна й тихо. — Искам да мислиш за мен довечера и всяка вечер, докато се върна да те взема.

Патрик каза нещо на слугата на безпогрешен диалект и после щипна леко лакътя на Шарлот.

— Дръж се прилично докато отсъствам — нареди й строго.

Шарлот дълбоко пое дъх, за да не заплаче.

— Нищо няма да ти обещая — каза тя и вирна глава, после погледна слугата, напускайки апартамента на Патрик и излезе в коридора.

Едва бяха завили покрай втория ъгъл, когато се появи непознат мъж облечен в прилепнали черни бричове и скъпа копринена риза. Приличаше на Халиф, но бе по-нисък и слаб в лицето.

— Коя е тази? — запита с обезпокояващо доволство той, като застана между Шарлот и слугата, който бе спрял и неловко изчакваше. — Нима брат ми е открил ново бижу да краси ложето му?

Шарлот се отдръпна, когато той посегна към раменете й.

— Не знам кой сте — каза проявявайки ненужна храброст — но ще е по-добре да не ме докосвате.

— Казвам се Ахмед — успокоително каза мъжът, а лъскавите му черни очи затанцуваха с лъст и подигравка по нея. — Султанът, нека Аллах продължи да го благославя, е мой природен брат.

Шарлот видя слугата бързо да се оттегля и се молеше да не я изостави.

— Моля Ви, нека мина. Трябва веднага да се върна право в харема. Ще имам неприятности със Султана Валиде.

Ахмед скръсти ръце, но не помръдна.

— Да, тази повехнала, стара коза ще накара вероятно Рашид да разголи нежното ти дупе и да го изприщи от бой пред целия харем за урок, но повярвай, споменът за удоволствието, което ще ти доставя аз, ще те накара да издържиш дори това.

Страх и гняв се надигнаха в гърдите на Шарлот и се спяха на топка в гърлото й. Отстъпи смаяна, лицето и пламтеше, цялата трепереше е притиснати в страни ръце. Намекът му така я изуми и ядоса, че дори и да можеше не би отвърнала.

— Достатъчно, Ахмед! Остави жената на мира!

Ахмед се изопна щом чу другия глас, а Шарлот събра всички сили, за да не се свлече по стената с облекчение, но безславно.

Халиф излезе от тъмнината, застана до брат си, наблюдаваше Шарлот с изумление. Не говореше на нея, а на слугата, който сигурно го бе повикал, а той от своя страна й направи жест да го последва.

Подчини се и тръгна, но Ахмед я сграбчи здраво за ръката.

— Нека я взема само за тази нощ, Халиф — умоляваше го яростно. — Толкова много жени имаш, няма да ти липсва.

Халиф отмести пръстите му от ръката на Шарлот и спокойно каза:

— Върви!

Шарлот забърза, следвайки плътно слугата. Нито за миг не се обърна назад, дори и когато чу повишените от гняв гласове на Халиф и Ахмед.

Бързо приближиха входа на харема, слугата й направи път, снишил очи с уважение, а евнухът дойде да я прибере. Леко я хвана за лакътя и каза:

— Тихо. Султана Валиде ще се ядоса ако разбере, че си се разхождала из двореца в този късен час.

Шарлот отново бе изненадана, защото не очакваше евнуха да говори английски, а още по-малко да е любезен. Би искала да обясни, че лично Халиф я бе повикал и изпратил в покоите на капитан Тревърън, по не искаше да говори, за да не привлече вниманието на бдителната дама. Изчерви се от главата до петите само при мисълта за скандалните волности, които бе позволила на Патрик докато лежеше на онези възглавници.

Рашид я преведе покрай безбройните дивани, на които спяха султанските жени, докато стигнаха едно легло в ъгъла под обления с лунна светлина прозорец.

— Това е мястото ти за отдих — каза Рашид и изчезна в тъмнината безшумно като пролетен вятър, раздухващ покълнала трева.

Шарлот опъна завивката, подобна на копринен шал, оставена в долната част на леглото и се зави като с одеяло. Веднага заспа, въпреки че очакваше дълго да остане будна със спомена. Вместо това тя отново изживя в съня си въвеждането си в женската чувственост, в танц с Патрик, усещаше отделянето на топли флуиди, докато той я обладаваше. Още беше тъмно, когато се стресна и събуди, седна изправена на леглото, дишаше тежко, като че ли бе бягала.

Меките, отчаяни звуци на страст, прозвучали в съня й, продължаваха да трептят в ароматната тишина. Звукът кулминира в серия дихания едно след друго, а бузите на Шарлот пламнаха, когато разбра какво става.

Здраво стисна очи и легна обратно в леглото. Учудваше се как бе живяла цели двадесет и три години, и през цялото това време знаеше толкова малко за света наоколо.

След три дни „Чародейка“ пусна котва близо до брега на Испания. Патрик беше във възможно най-лошото си настроение. При други обстоятелства веднага би се отправил към някой познат публичен дом и би задоволил копнежите, които Шарлот невинно бе събудила, но съвестта, някак странно не му позволяваше това.

Така той страдаше, а същевременно и всеки, който му се изпречеше.

Продаде подправките и коприните, донесени от Риц, закупи стока — дантели и вино за Турция. За нищо и за никого не мислеше, освен за Шарлот и как силно желаеше да потъне в прегръдките й и сложи край на ужасното напрежение. Поради непрестанните мисли по-младата жена, която не му бе разкрила дори фамилията си, но го довеждаше до екстаз, Патрик не беше достатъчно предпазлив.

Говореше с Кочран — негов пръв помощник и приятел, който му отправи укор, че нравът му е станал отвратителен и че вероятно трябва да отиде при някоя проститутка, за да подобри настроението си.

Патрик побесня и безцеремонно отпрати всички, включително и Кочран обратно на кораба.

На излизане от една долнопробна кръчма, още с болка и копнеж по Шарлот и които бяха отклонили вниманието му, някой скочи отзаде му. Почувства бръснещото острие на ножа до гърлото си и веднага изтрезня между онзи миг на блянове и лова, което последва.

Патрик силно удари с тока на ботуша си пръстите на нападателя, карайки го да изпищи от болка, но се появиха и други, а те се готвеха да връхлетят отгоре му от всички страни.

Сграбчи един за яката и тъкмо се целеше с юмрука си, за да нанесе един от онези удари, които избиват зъби, когато разпозна собствения си готвач.

— По дяволите, капитане! — изрева той. — Трябва да се биеш срещу тях! Ние сме на твоя страна!

Приятелите му не бяха се подчинили на заповедта му и бяха останали, светкавично помисли той и насочи вниманието си към развихрилата се схватка. Усети Кочран и другите около себе си, но видя само непознати сред червеникавата мъгла от ярост, местеща се и пулсираща пред очите му.

Патрик не можеше да прецени колко време вече се биеха, дали петнадесет минути или два часа? Когато всичко свърши, той се надвеси над проснатото тяло, завъртя мъжа с лицето нагоре.

— Кой си ти? — попита настоятелно.

Мъжът отвори широко очи, после ги затвори в унес. Патрик грубо го пусна на земята, след което намери друга непокорна душа за разпит.

Този пък избръщолеви бързо нещо на диалект, но Патрик можа да разбере, че са хората на Раим, това и каза на Били Бейтс, един от неговите моряци.

— И те са мръсници — каза Били, докато изтърсваше с ръце изцапаните си дрехи.

Патрик вдигна уплашения арабин на крака и го блъсна в стената на таверната.

— Заведи ме при Раим — каза на диалект. — Веднага!

Мъжът поклати глава, черните му очи бяха изпълнени със страх и предизвикателство.

— Ще ме убие. По-добре тук да умра на улицата, отколкото да изтърпя отмъщението на Раим.

Стискайки го още по-силно за ризата, Патрик го повдигна нагоре, докато се изправи на пръсти и го удари още веднъж в стената.

— Кажи му, че е страхливец — изрева той. — Кажи му, че Патрик Тревърън, капитанът на Енчантрес го е нарекъл жълт помиярски плъх.

Арабинът кимна уплашено и побягна щом го пусна.

Ако обидите, които вече изсипа, не биха накарали Раим да се появи от причудливата си канара, Патрик би измислил много други още.

В първите дни след отпътуването на Патрик Шарлот се бе затворила в себе си, изпълняваше това, което й се кажеше. Другите жени от харема не се държаха хладно с нея, но също и не търсеха приятелството й. Само Алев говореше с нея, а за нейно голямо облекчение Султана Валиде, съвсем не я закачаше.

Беше минала цяла седмица, здрача се спускаше докато Шарлот седеше в двора с гръб опрян о стеблото на един бряст, който символизираше всичко познато й. Рашид й бе дал рисувателна хартия и моливи, и тя, правеше скица на къщата, в която бе отраснала, когато Алев се приближи.

— Много е хубава — каза тя, намествайки се неловко на пейката до Шарлот. — Домът ти ли е?

Шарлот преглътна буцата, заседнала на гърлото й при звука на думата „дом“ и кимна. — Така ще се тревожат, когато научат за отвличането ми.

Алев сложи ръце върху издутия си корем и направи гримаса преди съчувствено да погледне Шарлот.

— Знаеш ли, би могла да им пишеш и да им кажеш, че си избягала, за да се омъжиш. Може да се разгневят, но не биха страдали толкова много.

— Кой ще изпрати писмото? — запита Шарлот и сърцето й затуптя по-бързо.

— Рашид лесно би уредил това — каза Алев, а корема й видимо пулсираше под робата.

— Но ако баща ми узнае, че съм тук…

— Не би могла да му кажеш — побърза да я прекъсне Алев — А и аз ще трябва да прочета писмото, разбира се, да се уверя, че не си написала нищо… неподобаващо. Рашид тогава ще уреди да бъде изпратено от някъде в Испания или Мароко.

Шарлот си представи как баща й и Лидия четат споменатото послание. Баща й щеше да се ядоса, че се е омъжила така далеч от дома, но Лидия бързо щеше да го успокои. Мили би казала, че винаги е очаквала по-голямата си сестра да извърши нещо неразумно и романтично, като да пристане в чужда страна, момчетата ще са изцяло заети да бягат навън-навътре из къщата, за да могат изобщо да се замислят.

Женитбата щеше да бъде лъжа, разбира се, а Шарлот никога не бе лъгала баща си и мащехата си. Дори в този момент това не беше лесна перспектива за размисъл, но не би могла да ги остави да се тюхкат и агонизират, ако имаше начин да ги успокои.

— Напиши писмо — каза Алев. — Ние с Рашид ще се погрижим за останалото.

Шарлот кимна с примирение.

Алев рязко пое дъх и притисна корема си. Тъй като мащеха й бе медицинска сестра, Шарлот познаваше как изглежда настъпващото майчинство.

— Болки ли имаш? Да извикам някого?

Алев прехапа долната си устна, остана така дълго преди да бъде в състояние да говори.

— Доведи Рашид, моля те. Кажи му, че е дошло време.

Шарлот забърза, прекосявайки сенчестия двор, влезе в харема, намери евнуха изправен с гръб към стената, наблюдаващ както обикновено.

— Алев може би ще ражда — смотолеви. — В двора е на пейката под бряста.

Рашид излезе от харема без да продума, а Шарлот го следваше по петите. Нямаше представа как да помогне при раждането, но искаше ако може да е в помощ.

Евнухът взе Алев в ръце и я понесе вътре, където веднага настана суматоха.

Повечето жени от харема се разпръснаха, жужащи като яркоцветни птици, но Валиде ги накара да замлъкнат само с появяването си в стаята. Направи знак на Рашид да я последва, а после и тримата заедно с бременната изчезнаха.

Шарлот, както и останалите, чака известно време, не след дълго излезе навън, качи се на бряста и заразглежда хоризонта. Нямаше и следа от кораба на Патрик. Обърна поглед към бялата като захар пустиня, трептяща под безжалостното слънце. Чудеше се какво ли има от другата страна. По-късно в едно тихо кътче на хамама написа дълго писмо, пълно с лъжи и го адресира до семейството си.