Укротяването на Шарлота

7

Малко преди пукването на зората, Патрик събуди невестата си, отиде до вратата и извика един слуга. Сънена Шарлот се изкъпа в облицования басейн и отново надяна белите си роби.

— Връщаш ме обратно в харема ли? — запита тя Патрик, объркана и разтревожена, когато се върна в спалнята и видя Рашид търпеливо да чака до вратата, кръстосал едрите си ръце.

Поведението на Патрик бе успокояващо, но думите му с нищо не вдъхнаха увереност на Шарлот.

— Само за малко, каза той. — Имаме да обсъждаме дела с Халиф.

Възмутена, почервеня, а бузите й запулсираха, но Шарлот не протестира, защото усети, че Патрик бе вече взел решение по въпроса.

Когато стигна до хамама, централното сборно място в харема, Шарлот срещна Алев. Тя я хвана за ръка и бързо я поведе навън в оградения двор. Поведението й бе напрегнато.

— С Халиф ли прекара нощта? — настоятелно запита тя.

Тонът на Алев и намекът във въпроса не се понравиха на Шарлот.

— Не — отвърна и издърпа ръката си от Алев, която здраво я държеше за лакътя. — Бях със съпруга си.

Алев повдигна вежда с мълчалив въпрос.

— Патрик Тревърън — обясни Шарлот някак самодоволно. — Халиф ни бракосъчета в покоите си снощи.

Облекчението на Алев бе очевидно, но имаше и искра от още нещо в очите й. Някакъв злорад скептицизъм. — И „съпругът“ ти вече те върна обратно при нас?

Шарлот пламна и присви очи.

— Патрик имаше да обсъжда дела със султана. Веднага щом приключи, сигурна съм, съпругът ми ще ме повика и ще отпътуваме.

Като хвана отново Шарлот за ръката, Алев седна на пейката под бряста и придърпа придружителката с и.

— Тази женитба — Християнска церемония ли беше или Халиф просто изрече някакви думи, за да я обяви?

Шарлот преглътна. Венчавката не бе изпълнена нито от свещеник, нито от игумен, нито дори от мирови съдия, което можеше да означава, че бракът е валиден само в царството на Риц. Възможно е също скалъпената служба да не е била нищо друго, освен фалшификация, скроена от двамата мъже, имаща за цел да примами Шарлот в леглото на Патрик…

— Е? — подкани я Алев, когато Шарлот замлъкна.

— Халиф сам ни бракосъчета — каза някак нещастно. Не можеше да изкаже на глас съмненията си, освен това положението й без това бе вероятно съвсем очевидно за Алев.

Алев кимна, събра вежди и се замисли.

— Тогава ти и Капитана завинаги сте свързани пред Аллах. Освен, ако мъжът ти не пожелае да се разведе.

Шарлот бе все още шокирана от предишните си мисли.

— Да се разведе?

— Ако твоя морски капитан, Шарлот, е недоволен от теб — важно каза Алев — единственото нещо, което трябва да направи е да плесне с ръце и каже три пъти „Развеждам се“.

— Това е ужасно!

— Според нашите закони — продължи Алев — такава раздяла е съвсем приемлива. А това не е всичко — мъжът може да има до четири жени и колкото си иска наложници.

Шарлот се изправи, после отново седна, беше отчаяна. Беше се отдала на Патрик с цялото си сърце, вярваше, че е негова жена. Нещата изглеждаха така прости, когато лежеше до него на ложето, в басейна, в малкия двор пред спалнята на Патрик. Сега Шарлот бе съвсем потресена.

— Ние с Патрик сме американци — изтъкна тя, но гласа й издаваше несигурността й. — Ислямските закони не ни касаят.

— Те са в сила, докато живеете в ислямска страна — без жалост каза Алев. — И Тревърън те изпрати обратно в харема, нали? Още повече, това би значело, че бракът е незаконен.

Нещастието на Шарлот се засили. Стана и започна да крачи напред, назад пред пейката.

— Не смяташ, че ме е излъгал? — запита като ли повече себе си, отколкото Алев.

— Няма да е първият път, когато мъж е измамил жена, за да я примами в леглото си, нали?

Шарлот спря и впери поглед в Алев, която си седеше удобно на пейката, лицето и тялото й бяха нашарени от сенките на листата на бряста.

— Защо искаш да ме тревожиш? Какво съм ти сторила?

Алев въздъхна и се изправи.

— Не исках да бъда груба. Изглежда ти не разбираш, че тук нещата са много различни. Опитвах се да те предпазя от очаквания, които само могат да доведат до разочарование.

При тези думи тя се изгуби вътре в сарая, а Шарлот отново се взря изпитателно през клоните на бряста. Използвал ли я бе Патрик? Възнамеряваше ли отново да я изостави в харема, вече изпитал наслада с нея?

Трябваше да разбере.

Шарлот сложи ръка върху грубата кора на бряста.

Миналия път, когато направи опит да избяга, едва не загина в пустинята, и определено не искаше отново да преминава през същото изпитание. Не, ако Патрик наистина я бе измамил, тя щеше да разбере преди отпътуването му и щеше да намери начин да се скатае скришом на борда на „Чародейка“.

Наличието на план, колкото и странен да е, винаги караше Шарлот да се чувства по-добре. Остана още няколко минути, за да се успокои, след което се върна в харема.

В ранния следобед другите жени се опъваха на диваните, за да поспят, но Шарлот бе твърде неспокойна, за да лежи неподвижно. Сърцето й рипна с облекчение, когато Рашид срещна погледа й, и направи знак да отиде при него.

С необичайно покорство тя избърза, за да се срещне с евнуха на портала.

— Съпругът ви иска да отидете при него в стаята му — каза Рашид.

Сърцето на Шарлот прескочи едно биене, после запърха диво като развълнувана птица, удряща се в клетката. Изпълнена бе със зашеметяваща радост и със също така силна ненавист, че Патрик имаше право да я третира като роб.

Когато стигнаха покоите на Патрик, вратата бе отворена. Рашид направи знак на Шарлот да прекрачи прага, след което ги остави сами.

Гневът й се надигна, но Шарлот успя да се усмихне мило.

— Здравейте, г-н Тревърън.

Патрик току-що бе пъхнал огромно червено гроздово зърно в устата си, сдъвка го, и го глътна, преди да отговори.

— „Г-н Тревърън“? Харесва ми. Звучи старомодно и подмамващо покорно.

В стомаха на Шарлот нещо се преобърна.

— Ако търсиш покорство, по-добре си купи малка маймунка от сука и я научи да танцува на задните си крака, когато щракнеш с пръсти. — Чувствата й още бяха на див възел. Едната част от нея искаше да се хвърли в прегръдката на Патрик, докато другата би му откъснала ушите.

Той се засмя и скръсти ръце.

— Ти или си много смела, или си много глупава, моя любов. Още не съм разбрал кое.

Тя пое дълбоко дъх и го задържа за момент, но не можа да скрие най-голямата си тревога.

— Една от жените в харема ми каза, че можеш да се разведеш с мен само като плеснеш три пъти с ръце. Вярно ли е?

Индиговите очи на Патрик заискряха с някакво скрито веселие.

— Абсолютно вярно.

Тиха ярост възпламени лицето на Шарлот.

— Тя също каза, че можеш да имаш четири жени и колкото си искаш наложници — осмели се да каже, като се бореше да запази спокоен тон.

Той кимна.

— Тук, в Риц, мога да имам повече от една жена, ако предпочета, въпреки че връзките не се признават извън арабските страни, разбира се. Що се отнася до наложниците, няма ограничение, тук или в християнския свят — устата му трепна едва забележимо в единия ъгъл, когато млъкна, разглеждайки Шарлот. — Ела тук.

Искаше да се съпротиви, но не можеше. Приближи се, и пристъпи в прегръдката му.

— Няма да ти бъда наложница — изперчи се тя.

Патрик плъзна надолу единия край на робата й, откри рамото й, и върха на гръдта.

— Ще бъдеш това, което те моля да бъдеш, Шарлот. И двамата разбираме добре тази истина.

Целуна я, въпреки че Шарлот се мъчеше да призове в себе си останките от бунтовност на изтерзаната си душа, но вместо това тя усети как се предава. Патрик я съблече, докосваше и се възхищаваше на воля на изящното й, крехко тяло, а накрая я положи като пир върху кадифеното ложе.

След това я дари безмилостно с наслада, в която блажено участваха пламенните му устни, трепета на ръцете и накрая самият той. Шарлот бе така изтощена, когато накрая всичко свърши, че се отпусна на гърдите му в мъгла от нега.

Патрик провря дългите си, обгорели от слънцето пръсти, през косите й, а с другата си ръка собственически притисна бедрата й. В този момент Шарлот би дала всичко да чуе съпруга си да каже, че я обича, но такива нежни думи не последваха.

Вместо това той каза:

— Ще отплаваме с утринния прилив.

Като използува малкото останала й сила, Шарлот повдигна глава, за да погледне Патрик в мастилените му очи.

— Аз искам да дойда с теб.

Докосна върха на носа й с показалеца си й я погледна гальовно.

— Вече казах, госпожо Тревърън — където отивам аз, ще бъдеш и ти с мен. Нямаш ли ми доверие?

Тя бързо възвърна стария си дух.

— Разбира се, че не ти вярвам — каза, като небрежно докосна долната му устна. — Защо, за бога, да ти вярвам, щом като мога да съм първата от четирите ти жени, или изобщо да не съм ти жена?

— Да не си ми жена? — Патрик се намръщи. — Какво, в името на Бога, искаш да кажеш с това?

— Бракът ни не ще е законен никъде, освен тук. — Беше смела, дори предизвикателна в този момент, но вътрешно се намираше на ръба да се разплаче. — А дори и в Риц, само като плеснеш с ръце и изречеш няколко думи, можеш да се отървеш от мен.

Патрик повдигна глава, за да целуне леко устните й.

— Предполагам ще се държиш добре — каза той.

Не този беше отговорът, който Шарлот се надяваше да получи.

— Това няма да се понрави на баща ми и чичо ми — предупреди го тя. — Когато татко и чичо Девън разберат колко безсрамно си ме използвал, ще ти отрежат пръстите на ръцете и краката и ще те накарат да ги изядеш.

Той направи подигравателна гримаса.

— Такива заплахи, госпожо Тревърън? Ужасен съм.

— Ако имаше достатъчно акъл, г-н Тревърън, щеше да се уплашиш за живота си. Бригъм Куейд не е човек, с който можеш да си играеш.

Патрик се смееше с очи, но езикът му бе груб.

— Тогава би изглеждало добре, че именно с теб искам да си поиграя, богиньо, а не с твоя знатен баща. — Изтърколи се, така че Шарлот да остане под него на мекото легло, а тя го изгледа със смесица от раздразнение и копнеж.

— Приготви се, съпруго. Сега искам да те любя.

Само след минути, Шарлот извика с наслада, тялото й бе обзето от отчайващо страстни конвулсии, докато Патрик се наслаждаваше на необуздаността й, като едновременно с това я укротяваше.

Вече не я отпрати нито следобеда, нито вечерта, когато се къпаха, хапнаха, после се любиха толкова много, че Шарлот изгуби представа.

На сутринта, след като се сбогува с Рашид и лично с Халиф, Шарлот се качи със съпруга си на борда на „Чародейка“. Бе облечена в яркожълти роби, изпратени й от Алев, застанала на палубата и наблюдаваше как прекрасният бял дворец се стопяваше в сапфирената далечина.

— Иди в кабината ми — нареди Патрик, когато мина покрай нея, зает с работата по кораба. — Искам да не си на слънце.

Шарлот покорно се подчини, защото нямаше друг избор. Бе придружена до капитанската каюта от г-н Кочран, който обеща да й донесе чай и плодове щом тръгнат на път.

Отегчена, Шарлот прочете заглавията на всяка една от книгите на Патрик докато го чакаше, след това реши да прегледа корабния дневник. След като това занимание не успя да й даде интересна информация, тя отвори горното чекмедже на бюрото му.

Вътре, дискретно, поставени на една страна, тя намери пакет с писма, завързани с тясна червена панделка. Бяха писани на специална веленова хартия, бледосини на цвят, лъхащи с аромат на градинска роза.

Шарлот знаеше, че не трябва да си пъха носа навсякъде, но бе отегчена и леко разбунтувана, а сега едно неоспоримо жегване от ревност се прибави към смесицата от бездействие. Името Пилар Герида бе красиво изписано в левия горен ъгъл на всеки плик, заедно с адреса, улицата и името на малък град на южния бряг на Испания, Коста дел Сиело.

Едва бе върнала пакета на мястото му в бюрото и затворила чекмеджето, когато Патрик влезе в кабината. Спря се на прага и някак странно погледна Шарлот, като че ли подозираше някакво нередно деяние, но не можеше да го докаже.

Не попита коя е Пилар Герида, тъй като лекият парфюм, пропит в писмата бе вече дал отговор на въпроса й. Откритието накара Шарлот да се чувства, като че ли е ударена зад коленете с отклонила се цепеница.

Сложи ръка отзад, вкопчи се в ръба на бюрото на Патрик и запита:

— За къде пътуваме, моля?

Патрик прекоси стаята до леглото, седна на края му, въздъхна съвсем по мъжки, ритна единия си ботуш, после другия.

— За Испания — отговори и се строполи по гръб, без с нищо да покаже, че очаква Шарлот да легне при него.

Тя потъна в стола до бюрото със стиснати ръце и скута.

— Болен ли си? — всички други въпроси идващи й наум бяха провокиращи и само можеха да причинят неприятности.

Съпругът й отново въздъхна тежко, както и преди.

— Не, Шарлот — отговори й търпеливо. — Просто съм изтощен. Не мисля, че съм спал повече от два часа, откакто ти и аз се оженихме.

Шарлот се изчерви и когато Патрик се прозя, тя също се прозя. Изчака докато дишането му се успокои в един дълбок, равен ритъм, махна пантофите си и пролази на леглото до него. Веднага щом затвори очи, сладката тъмнина на дрямката я обзе.

— След колко време ще стигнем в Испания? — запита Шарлот след няколко часа, когато стояха с Патрик и гледаха навън тъмното море и осеяното със звезди небе.

Патрик се бе облегнал на перилата, изглежда получаваше някаква поддръжка от тихите води и скърцането на кораба.

— Ще бъдем там утре, ако вятърът е добър — отговори й някак разсеяно.

Шарлот се измъчваше от тайнствената Пилар, страхуваше се, че тази жена заемаше непоклатимо място в сърцето на Патрик, но сега за първи път осъзна, че е имал също и други любовници. Едната бе морето, другата „Чародейка“. Вероятно никога не ще обича жена с такова спокойно благоговеене.

Почувства странно приятна тъга да обхваща духа й докато пъхаше ръка в неговата.

— След Испания къде ще отидем?

Той обърна глава към нея и я погледна с онези чудни очи. — Къде би искала да отидеш, Шарлот?

Опря буза о мускулестата му ръка и остана така няколко минути, размишлявайки по въпроса. Шарлот често се бе чудила на привързаността на мащехата си към Бригъм Куейд, но едва сега започна да разбира как дълбоко една силна жена би могла да обича един също така силен мъж. Такава любов бе, естествено, нещо повече от небрежните дефиниции и еднообразната поезия. За да се осъзнае напълно това е нужен цял живот или една вечност.

Накрая тихо повтори:

— Къде бих искала да отида? — Шарлот спря за момент, обгръщайки с поглед ромолящото море и безбройните сребърни звезди. — Където ме заведе вятъра. — Колкото и смела да беше, тя не можа да му разкрие истината и да я каже, „Където си ти, Патрик, там искам да бъда“.

Той може би щеше да й се присмее, защото вероятно смяташе женитбата им за нищо друго, освен една игра.

Патрик гледаше Шарлот втренчено дълго време и мълчеше, очите му отразяваха звездната светлина и дълбоките, скрити тайни на самия океан.

— Имам работа в Испания — каза накрая той с мрачен глас. — След като свърша това, ще отплаваме за острова — трябва да доставим стока там. След като „Чародейка“ е подготвена отново за плаване, ще потеглим за Сиатъл.

Шарлот хвана здраво перилата. Така силно желаеше да се върне при семейството си, но се опасяваше, че Патрик имаше намерение да я остави в Уошингтън Теритъри и да отплава без нея.

Подхвана разговор за нещо по-безопасно.

— Островът?

Зъбите на Патрик блеснаха в спонтанна усмивка.

— Мисля, че съм споменавал мястото един или два пъти — в южната част на Тихия океан е. Отглеждам захарна тръстика там, но Хидън Айланд е най-вече място, където мисля и се възстановявам.

Шарлот бе очарована и веднага забрави за грижите си.

— Хидън Айланд — повтори замечтано, представи си палми, сини лагуни и прекрасно оцветени орхидеи, растящи навсякъде. — Какво мистериозно име.

Над тях мачтите изскърцаха при лекия бриз, моряците подвикваха един на друг от носа до кърмата. Патрик мълчеше, а Шарлот почувства носталгия по място, което никога не бе виждала.

Останаха на палубата още малко, след това слязоха в помещенията на Патрик, където ги чакаше голяма вана, пълна догоре с вдигаща пара вода.

Шарлот беше очарована.

— Вана!

Патрик я погледна отстрани докато затваряше и поставяше резето на вратата.

— Да, г-жо Тревърън. Тя е за мен и не си мисли, че ще ми я отнемеш.

Тя нацупи долната си устна и седна на края на леглото със скръстени ръце.

— Не се държиш много джентълменски, държа да подчертая.

Съпругът й издърпа ризата си през глава, показвайки добре сложените си гърди и гръб.

— Не съм претендирал, че имам добри маниери — каза той. — Обичам удобствата си и удоволствията, мисля че бях доста прям и показах това.

Шарлот се изчерви и отмести очи за момент. Когато отново погледна, Патрик бе изритал ботушите и вече събуваше бричовете си.

— Свещениците четат молитви за мъже като теб — отбеляза тя. — Казват, не сте нищо друго, освен оръдие на дявола.

В това време той стъпи в голямата, украсена, медна вана, въздъхна хедонистично и се потопи във водата.

— Значи си слушала молитви в църквата, така ли? — Опъна се назад и подложи ръце под главата си. — Учудващо. Приличаш ми на онези, които се заплесват от първия тон на началния химн до последната дума на благославянето.

Шарлот силно желаеше да усети топлата вода до кожата си, но едновременно се чувстваше и малко обидена.

— Не съм толкова разсеяна, колкото изглежда ме мислиш, г-н Тревърън — каза го някак рязко, въпреки че много й се искаше да се съблече и сподели ваната на мъжа си. — Освен това внимавах много, когато бях на църква. Мащехата ми, Лидия, беше много строга по отношение на духовното ни развитие. Тя казва, че хората се нуждаят от приятелство и ритуали, за да бъдат със здрав разсъдък.

Той се пресегна за сапуна и гъбата, приготвени от моряците редом с хавлиите.

— Вярваща ли си? — запита я съвсем непринудено, като че ли бе съвсем естествено да дискутираш такива въпроси чисто гол в каюта бледо осветена от фенер, изпълнена с неоправено легло.

— Да — отговори Шарлот — въпреки че трябва да призная, приемам бащините си съмнения по отношение на организираната религия. Твърде много хора търсят извинение, за да оставят друг да мисли вместо тях — пастора им, например. Или дякона.

Патрик насапуниса гъбата, гледайки замислено.

— Не всеки може да е водач, Шарлот. Много хора се нуждаят от човек, чийто пример да следват и няма нищо лошо в това. Би ли ми измила гърба, моля?

Смяната на темата бе толкова бърза и неочаквана, че езикът на Шарлот се заплете в думите, които смяташе да каже.

— Не — успя да каже накрая.

Той се намръщи.

— А защо не?

Шарлот се забави няколко минути търсейки отговор.

— Защото съм ти ядосана, ето защо. Първо някой ме изтърсва в краката ти като нежелано котило и ти веднага започваш да ме командваш. После от жал ме оставяш в харем, после ми предлагаш избор между женитба и линчуване. Сега дори не проявяваш благоприличие да ми предложиш първата вана!

Патрик методично насапуниса гърдите си, черните косми приличаха на скреж по прозорците.

— Заповядай при мен — съобщи й след дълго размисляне.

— Много благодаря. Изключително щедър сте, сър — каза с кисела миловидност.

Патрик се изсмя и скочи от медната вана така внезапно, лъскав като делфин, прорязващ морската повърхност. Хвана Шарлот за ръката докато все още бе втрещена и я завлече във водата заедно с пантофите и робата.

Тънката материя стана прозрачна и прилепна по формите й. Упорито се бореше, подът на кабината бе залят, но Патрик лесно я задържа с гръб към гърдите си.

— Искаше вана, Шарлот — разсъждаваше, устните му бяха близо до ухото й. — Сега ще си вземеш вана.

Тя риташе, въртеше се.

— Веднага ме пусни!

Патрик въздъхна, но не я пусна.

— Не може да ти се угоди — каза с философско примирение. — Ще трябва да вземем мерки относно твоя противоречив и опърничав темперамент, г-жо Тревърън.

Шарлот се успокои, но трябваше последователно да си поеме дъх няколко пъти и да преброи наум до двадесет и седем. Фибите бяха паднали от косата й, която бе прилепнала по раменете и гърдите й на мокри ленти, а робата, почти единствената дреха, която имаше бе съвсем съсипана.

— Това е осъдително поведение, Патрик. Веднага ме пусни.

Вместо това, той я обърна с лице и нахално се възхищаваше на прелестите й, прозиращи през тънката материя.

— Разбира се, мила — щом искаш. Само ще трябва да ми измиеш гърба, както се очаква от добра съпруга, след това можеш да правиш каквото желаеш.

Шарлот отново започна да брои, не издаваше звук, но числата се познаваха по устните й. Патрик се засмя.

— Мили Боже, ти сигурно си най-инатестата жена създавана някога. Голямо предизвикателство ще е да те укротя.

Шарлот усещаше, че очите й изстрелват огън. Ако можеше да се осмели би му плюла в лицето, но дори тя не беше чак толкова храбра.

— Първо ще видиш ангели да танцуват менует в ада — изсъска тя.

Патрик я притегли към себе си и я вдигна малко над водата.

— Не, Шарлот — оспори той и я подложи на сладки терзания за няколко минути. — Но ще те видя да танцуваш под мен в леглото ми още тази нощ. Страстните ти викове ще бъдат музиката.

Потрепери поразена от силата, която имаше над нея — разярена, и така безпомощна срещу нея, както би била при земетресение или ураган.

— Патрик — изпъшка тя, обичаше го и го мразеше едновременно.

Той нежно свали мокрите й роби, и ги метна настрани. Пантофите й бяха паднали по време на сборичкването, едната бе потънала, а другата плаваше. Те също бяха изхвърлени.

Патрик постави Шарлот върху бедрата си и скоро водата започна да се плиска ритмично отстрани на ваната.

Шарлот спеше като пън до Патрик, а той искаше тя да не се събуди, когато алармената камбана на главната палуба започна да бие силно. Пресегна се за дрехите си, разбра че са подгизнали при разливането на водата от ваната, изруга и прецапа до сандъка за нови бричове и чиста риза.

— Патрик? — избъбри Шарлот докато той се обличаше. — Потъваме ли?

— Не, богиньо. Спи си.

Тя въздъхна.

— Добре — отвърна с необичайно за нея покорство, а Патрик почувства странно присвиване някъде дълбоко в гърдите си. Беше наистина удивително, помисли си той, докато вземаше пистолета си от едно от чекмеджетата на бюрото, как една малка палавница с янтарни очи като Шарлот можеше да комплицира един уж подреден живот.

Бързо и инстинктивно Патрик зареди патронника, прекоси тъмната кабина и излезе навън. За няколко минути стигна до кабината на щурвала.

— Какво става? — запита той Кочран, който беше на нощна вахта.

— Приближава ни кораб, сър — от десния борд. Движи се бързо и не мисля, че минава наблизо за приятелски поздрав.

Нощта беше сребристо огряна от звездите и лупата. Патрик грабна телескопа от ръката на Кочран и погледна.

Наистина другият плавателен съд бе поел курс към тях. Патрик не можеше да види знамето и емблемата му.

— Кажи на онзи идиот да спре да бие камбаната, преди да съм му напъхал главата в нея и ударя всяка нота от химна на САЩ — мърмореше той и продължаваше да изучава натрапника.

— Да, сър — отговори Кочран и веднага изпълни заповедта.

Добре развитият инстинкт на Патрик му подсказа, че посетителите не са приятелски настроени. При други обстоятелства той би се радвал на предизвикателството за добра схватка, но Шарлот беше на долната палуба, и лежеше топла в леглото му, а това хвърляше съвсем друга светлина на ситуацията. Бе си взел слабост и жена, помисли той, никога не се бе чувствал толкова уязвим.

Видя святкането от топовен изстрел и опитният му екипаж се втурна към бойните си позиции. „Чародейка“ стреля по нападателя, соленият въздух бе внезапно изпълнен с остра миризма на барут и пушек.

Гюлле удари корпуса на кораба и той потрепери от удара, но дървения материал, от който бе направен, солиден дъб от най-старите гори в Нова Англия, издържа. Патрик почувства силата му чрез ходилата си, защото клипера беше част от него, както стомаха и душата му. Той имаше собствено дишане и сърцебиене.

Оръдията и на двата кораба замлъкнаха, но само защото нападателя се бе приближил. Докато пиратите от другия кораб се изсипаха през перилата, Патрик се концентрира върху защитата на дамите — Шарлот, жената, за която не бе възнамерявал да се ожени, и любимата и вярна любовница, самата „Чародейка“.