Укротяването на Шарлота

19

— Треската сигурно ти е изгорила мозъка — отбеляза Кочран с обичайната си откровеност, докато стоеше до перилата на верандата. И двамата се вглеждаха в морето, и двамата копнееха да почувстват палубата под краката си. — Само веднъж в живота, при положение че боговете и феите са се споразумели в твоя полза, можеш да срещнеш жена като Шарлот. И ето те теб, готов да я пуснеш на прага на баща й като прашен багаж. — Първият помощник замълча и въздъхна дълбоко. — Ако Бригъм Куейд не те застреля като мръсно бездомно куче заради това, той не ще е такъв, за какъвто го мисля.

Патрик на свой ред въздъхна. Никой ли изобщо не можеше да разбере, че той се държи благородно, като се отказва от Шарлот и детето по този начин?

Беше се заблуждавал досега, че може да е щастлив като плантатор, затворен на едно място през целия си живот. Той премина през това. Но се нуждаеше от преживявания, вълнения, дори понякога от разпра.

Животът му буквално се състоеше от едно след друго опасни приключения, а той живееше от това, не можеше да го изостави и замени със спокойно, тихо съществувание. Според неговите разбирания една жена и едно дете не би трябвало да живеят по този начин.

— Може би, г-н Кочран — каза мрачно той, очите му все още вперени в хоризонта, а пръстите му стиснали още по-здраво перилата, на верандата — за теб ще е по-добре да си гледаш твоята работа и ме оставиш аз да гледам своята.

Кочран извади пура от джоба си и я запали. Богатата ароматна миризма на дима ги забули:

— Знаеш ли — отговори в удобен момент той — никога не съм те мислил за глупак. Сега съм принуден да приема, че съм се лъгал.

Патрик бе жегнат, но не искаше Кочран да разбере това. Погледна накриво приятеля си и каза:

— Много рядък случай, наистина, но ще трябва да си признаеш грешката.

Невъзмутим, Кочран само се усмихна, повдигна рамене и всмукна дълбоко от пурата.

— Като че ли небето ще се сгромоляса, ако ти си признаеш една, две грешки — отвърна той.

Патрик счете, че промяната на темата на разговора ще е за предпочитане в момента. Той обичаше Кочран и не искаше да се преборва с него словесно или по друг начин.

— Какво мислиш по въпроса с този Роулинг, изхвърлен на брега?

— Бих казал това означава беда — с готовност отговори Кочран и направи весел намек. — Тя не идва от Роулинг, разбира се — той изглежда доста порядъчен. Имам предвид Радим, или някой гаден мръсник като него, който е там някъде и чака да нападне острова като внезапна буря. Бог да ни пази всичките, ако са научили, че „Чародейка“ е на дъното на залива. Освен това има симптоми за надигаща се силна буря в морето.

Болка прониза Патрик при споменаването на кораба му. Той жалееше по него, както би жалил за жена или дете, или любим приятел. Но в момента трябваше да мисли за практични дела. Шестте оръдия, спасени от „Чародейка“, трябваше да бъдат поставени на високо зад къщата, обърнати към залива. Доверениците му и моряците, възстановяващи се от треската, трябва да се съберат в централната къща. Ще бъде нужен обилен запас от вода и храна в случай на обсада, било то от природата или от пиратите.

Или и двете.

— По дяволите — измърмори Патрик, но примесено с неоспоримия ужас беше и вълнението по неизвестното. Дори самата перспектива за нещо трудно, но различно, го правеше по-силен.

През следващите дни и последните следи от болестта на Патрик изчезнаха, защото нямаше време да се излежава на верандата или в болничното легло. Още отломки от корабокрушението бяха изхвърлени на брега, но сред тях нямаше пасажери, живи или мъртви. Патрик усещаше приближаващата се опасност, в противовес на спокойните води на морето и мекотата на нежното синьо небе.

Надигащ се вятър раздвижи върховете на палмите, и Шарлот трябваше да се откаже от идеята си за правене на скици поне през този ден. Листите на скицника й се развяваха и тя не можеше да се концентрира, а освен това имаше и други неотложни мисли в главата си.

Тайнственият трагичен Гидиън Роулинг беше една от тях. Макар да не усещаше каквото и да е привличане към него подобно на това, което Патрик извикваше у нея, дори само с поглед или повдигане на вежда, Шарлот смяташе, че е все пак романтичен и приятен. Той спеше през по-голямата част от времето и късаше сърцето на Шарлот с виковете си по Сузана, а притежаваше красотата на слаб, изпит, гладуващ поет. Той беше християнски мисионер, в случая той и съпругата му възнамерявали да посветят остатъка от живота си на делото за спасяване на аборигените от вечни мъки. Това Шарлот смяташе, че е прекрасно начинание, макар и амбициозно.

А ето и Патрик, който винаги беше в мислите й в една или друга степен. Шарлот се надяваше, че капитанът я обича. Той не се опитваше да скрие чувствата си през топлата, ароматна тъмнина на тропическите нощи, когато въздишайки зовеше името й, и се кълнеше във вси светии, че душата му й принадлежи, но все пак Патрик упорито създаваше трудности през деня. Чумереше се на Шарлот, щом се срещнеха, което рядко се случваше, защото си бе изработил странната способност да я избягва. Когато наистина разговаряха, нещо още по-рядко, той съвсем недвусмислено изтъкваше, че все още възнамерява да я изпрати с бебето в Куейд Харбър.

На всичко отгоре хората на Патрик се бяха пренесли в централната къща заедно с моряците, които все още бяха болни и трябваше да са изолирани. Оръдия бяха поставени по хълмовете, моряците заедно с местните жители бяха заети със залостването на прозорците на къщата.

В крайна сметка имаше много неща за оправяне, много дори за пъргавия ум на Шарлот.

Тя бродеше из къщата, която сега изглеждаше сенчеста и някак потискаща с покритите прозорци и реши да надникне при г-н Роулинг. На него, за разлика от Патрик, винаги можеше да разчита като събеседник в светски разговор, въпреки че все още, разбира се, беше меланхоличен.

Беше седнал в салона на долния етаж, където Стела, една от поверениците на Патрик свиреше на фортепианото екзотична, странна, тъжна музика. Шарлот щеше да се оттегли, виждайки че приятелят й не е сам, но той тъжно се усмихна, като я видя и й кимна.

Тя се приближи, без да обръща внимание на изгарящия поглед, хвърлен й от красивата тъмнокоса Стела, наведе се над леглото и каза нежно:

— Здравей.

Той докосна косата й, жест, който, направен от всеки друг мъж на земята, сигурно би предизвикал гнева на Патрик.

— Шарлот — каза той с глас, пресипнал и любящ. Погледът му се спря върху босите й пръсти, които едва се подаваха изпод полите й. Той се усмихна дяволито. — Къде са обувките ти?

— Не съм сигурна — призна тя — не съм сигурна, къде точно ги оставих.

Г-н Роулинг се засмя, но някак странно и болезнено.

Стела приключи музикалния си рецитал с финален силен акорд, надигна се от стола на пианото като гейзер, бликнал от земята и бързо излезе.

Шарлот премигна.

— Съжалявам, ако съм прекъснала нещо — каза тя.

Приятелят й въздъхна.

— Мисля, че младата дама бе решила да ме ухажва — довери й се той. Тъжна забава блестеше в очите му. — Предполагам няма много подходящи мъже за женитба на този остров.

Шарлот погледна настрани, защото думите му извикаха образа на Патрик, нахлул в съзнанието й като някакво прекрасно същество изникнало от морето.

— Не е ли твърде скоро, имам предвид, да се интересуваш от друга жена?

Той повдигна рамене.

— Да се интересуваш от една жена е съвсем различно от това да я обичаш — каза той с мрачни нотки в гласа. — Ще пазя скъп спомена за Сузана до деня, в който се съберем на небето, но големият недостатък на характера ми е, че не мога да понасям самотата. Не се съмнявам, че ще се оженя при първа възможност, а Стела е явно една от кандидатките.

Тя стана и зае мястото на Стела на стола до пианото, безцелно се завъртя ту на едната, ту на другата страна, точно както бе правила като дете у дома, в салона на баща си.

— Мъжете са непостоянни същества — отбеляза със злост тя.

— А какво ти подсказва това заключение, ако мога да попитам? Въпросът бе зададен тихо, с приятен тон.

Шарлот опита да се усмихне, не успя и се отказа от усилието.

— Едва ли една жена може да се утеши като знае, че мъжът, когото обича, така лесно би я заместил с друга.

— Мисля, че сега говорим за капитана.

Тя сведе очи за момент, но почувства топлина по бузите си и съзнаваше, че г-н Роулинг бе забелязал притеснението й.

— Да — призна тя — мога да бъда разкъсана на парчета от свирепите маймуни и разпръсната по целия остров на кървави частици, а Патрик сигурно ще каже, „Бедното момиче, колко жалко“, и ще започне да търси някоя друга да заеме мястото ми.

— Мисля, че подценяваш мястото, което заемаш в сърцето на г-н Тревърън.

— Тогава грешите, г-н Роулинг.

— Гидиън — поправи я той.

Шарлот почувства сълзи да парят очите й, и го отдаде на бременността и промените, настъпили в тялото и духа й.

— Гидиън — повтори тя, свиквайки с името. Накрая след няколко секунди неловка тишина тя се насили да го погледне отново. Имаше нещо в него, някаква деликатност в характера му, която приканваше към откровение. — В ужасно положение съм — каза тя, докато бършеше очите си с опакото на ръцете си и подсмръкна. — Бях женена за капитан Тревърън, сега не съм, а чакам бебе.

Гидиън подаде ръка на Шарлот, тя придърпа стола на пианото, плъзгайки го по зелените кристални лагери и хвана пръстите му.

— Продължавай — каза той.

Тя му разказа цялата история, започна от първата среща с Патрик преди много време в далечния Сиатъл. Бе обикнала г-н Тревърън от най-първата им среща, високо в такелажа на „Чародейка“, призна тя. В сърцето си му бе истинска съпруга, още когато Халиф ги ожени. Патрик бе прекратил съюза им — нов поток от сълзи се изля, докато разказваше с каква лекота го бе направил, само с пляскане на ръце и повтаряне на думите „Развеждам се“ три пъти. Но за Шарлот връзките бяха много спояващи. Сега, сподели тя нещастна, Патрик възнамеряваше да я изостави и забрави.

Когато Шарлот свърши нещастния си разказ, без да спестява нищо, освен най-интимните подробности, тя видя нов пламък в светлозелените очи на Гидиън. Един мускул се стегна на челюстта му.

— Но това е свещено — въздъхна и каза полугласно той — човекът има наглостта да пренебрегва самите божи закони!

Шарлот преглътна и се чудеше дали не бе казала прекалено много. Във всеки случай нямаше да й е за първи път.

— Не бих казала, че точно това искаше да направи… — започна тя, но Гидиън я прекъсна.

— Умът ми не може да го побере — заяви той. — Шарлот, ако Патрик Тревърън няма да се ожени за теб, както му е реда, и не даде на теб и детето име, тогава аз ще го направя.

Почувства как пребледнява. Гидиън беше добър мъж, внимателен, красив, но колкото и прекрасен да беше, Шарлот се опасяваше, че не би го дарила с предимствата на едни брак. Независимо от смелите й думи пред Патрик, че ще си намери любовник и ще стане общоизвестна, ако я изостави в Куейд Харбър, самата мисъл друг мъж да я докосне й беше противна.

Гидиън се надигна от стола и я целуна братски по челото. След това се отдръпна, усмихна се и каза тихо:

— Тогава това ще е изход. Изпрати капитана при мене. Ще му вселя божия страх.

Шарлот широко отвори очи.

— Не бих искала Патрик да е принуден да се ожени за мен — прошепна тя.

Гидиън потупа ръката й.

— Не се притеснявай, Шарлот. Не мисля, че ще е необходимо да се използва принуда.

Шарлот веднага потърси Патрик, намери го в кабинета да преглеждат с Кочран някакви карти. Вятърът чукаше по прозорците, а виенето по покрива създаваше подходящ акомпанимент за киселия му вид.

Може ли, помисли си Шарлот с учудваща неприязън, това да е същият мъж, който снощи ме прегръщаше силно в леглото, който намираше така жадно утеха в тялото ми и завладяваше цялата ми душа с нежността на думите и докосването си?

— Какво има, Шарлот? — попита Патрик. Тонът му бе рязък, погледът му по-студен от най-суровата зима. — Имам работа и нямам много време.

Тя застана изправена в цял ръст пред големия двоен портал, с опънати рамене и вдигната брада. Дори боса и с разрошена коса, от бързото излизане навън, Шарлот съзнаваше, че е олицетворение на достойнството. Това беше способ, изработила си още от детство.

— Гидиън, г-н Роулинг, желае да говори с теб.

Патрик се намръщи, може би защото тя бе употребила малкото име на посетителя. Пусна картата, която разглеждаха, да се навие отново на руло обратно в тубуса с шепотен звук.

— Ще го видя по-късно.

— Добре — съгласи се ведро Шарлот с едно-единствено повдигане на рамо. Обърна се, за да си тръгне, като съзнаваше, че бе жегнала Патрик и бе доволна от това.

За нейна изненада той я спря с едно-единствено рязко запитване:

— Къде са обувките ти?

Първо Гидиън се бе почудил защо беше боса, а сега Патрик искаше да знае. Тя погледна назад, през рамо към него, някак срамежливо.

— Не бих искала да се намесвам във важните ти дела с отговора на такъв глупав въпрос — каза тя и излезе.

Чу го да ругае и се усмихна, придвижвайки се по коридора, водещ в задната част на къщата. Кухнята беше в отделна постройка, а Шарлот почувства внезапно желание за специалните бисквити на Джакоба. Тананикаше си, докато прекосяваше двора и едва забеляза вятъра, накарал косата й да затанцува, прилепил полите до краката й.

Патрик се опита да не мисли за повикването на госта — мисионер, който беше изхвърлен на плажа преди няколко дни, но галещият тон, с който Шарлот бе изрекла неговото име, все още отекваше в главата му. Той не можеше да си позволи да е разсеян, докато планира защитата за всички на острова. Изруга, промърмори някакво извинение на Кочран, който на свой ред раздразнено се усмихна, след това отиде да потърси Роулинг.

Мъжът беше в салона заедно със Стела и Джейн, които го глезеха, наливаха му чай и бъбреха като две тропически птички. Патрик обичаше и двете. Бяха като сестрите, които би искал да има, но младежкият им стремеж да се харесат на Роулинг го ядоса.

— Вън! — каза той, без предисловие или обяснение.

Джейн и Стела си размениха нацупени погледи и излязоха от стаята.

Патрик затвори вратите и се облегна на тях със скръстени ръце на гърдите, а изражението му съвсем не беше доброжелателно. Според неговите разсъждения, той бе спасил живота на този човек, като му бе предоставил убежище в дома си и добрите грижи на слугите си, не му дължеше нищо друго. Той не проговори, тъй като самото му присъствие бе отговор на повикването на Роулинг.

Другият мъж въздъхна, а Патрик беше изненадан и раздразнен, че се улови да мисли, дали Шарлот намираше за привлекателни нежните черти на Роулинг, учтивите му и грациозни маниери. Решително отхвърли тези мисли от главата си.

— Седнете, моля — покани го Роулинг, сякаш това беше неговият салон, а Патрик присъстваше само с право на някакъв глас.

Гордостта на Патрик изискваше да не приеме поканата, а да остане прав. Задържа погледа си спокойно върху по-дребния човек и зачака, като даде да се разбере с поведението си, че настроението му е буреносно.

Роулинг само се усмихна.

— Упорит — коментира сякаш за себе си той. Британският акцент му придаваше изисканост, когато говореше, а Патрик се надяваше Шарлот да е била достатъчно разумна и да не се е заблудила от повърхностния му финес.

— Времето ми е ценно — изтъкна той, а в резултат на мислите му, думите му прозвучаха рязко и нетърпеливо.

Духовникът отново въздъхна.

— Да. Е, не може нищо друго да се направи, освен да се говори направо, нали? Вие жестоко мамите една невинна, млада жена, капитан Тревърън, и като божи служител, аз протестирам.

Патрик рязко се отдръпна от вратите и се почувства сякаш ударен през лицето с ръкавица.

— За Шарлот ли говорите? — знаеше, че въпросът е глупав още докато го изричаше, но обвинението на Роулинг го намери неподготвен, а и не бе замълчал да помисли.

— Да. Прекрасно същество, нали?

Патрик си спомни как Шарлот го обграждаше с нежност всяка нощ, телом и духом, и не си направи труд дори да кимне на Роулинг.

— Продължавайте, достопочтени. Не мога да си прахосам деня.

Усмивката на Роулинг не трепна, но не измести и тъгата, така ясно изразена в очите му.

— Вие сте й дали основание да смята, че ви е съпруга, сега тя очаква дете. Така ли е?

Патрик преглътна, започна да говори, после се спря. Не се бе чувствал така неловко от времето, когато за първи път трябваше да рецитира в училище. Най-накрая успя да каже:

— Не беше чак толкова просто.

— След това — продължи Роулинг, все едно, че Патрик не бе казал нищо — вие сте се развели. Вярно ли е?

— Това беше езически брак и езически развод — каза рязко Патрик.

— За Шарлот не е било просто така. А ето сега идва и детето.

Патрик почувства слабост, а здравата стена, с която бе зазидал сърцето си, започна леко да се пука.

— Да — каза той. Цялото му отчаяние бе отразено в тази единствена дума. Той силно желаеше да е от онези мъже, които могат да живеят на сушата, в една-единствена къща и в прегръдката само на една жена, но знаеше, че не е такъв. Страстта му към скитане беше такава неразделна част от него, както цветът на очите му или подравнените му зъби.

— Предложих й аз да се оженя за нея — каза мисионерът. — Разбира се, не може и дума да става за любов помежду ни, но поне ще бъде достойно и детето ще получи името ми.

Различни сцени нахлуха в съзнанието на Патрик. Виждаше Шарлот гола в леглото на този мъж, извиваща се под движенията на бедрата му, кожата й как блести от страст, великолепната й коса разстлана върху възглавниците. Дори я чу да изпуска познатия вик на доволство, а звуците и образите му причиниха такава болка, че веднага прогони мислите си в друга посока. Виждаше едно малко момиченце, изящна, миниатюрна версия на Шарлот, да бяга по зелената морава и да се хвърля в прегръдката на Роулинг, в изблик на звучен смях и доволство да казва „татко“.

Патрик затвори очи.

— Шарлот съгласи ли се? — попита той, а думите излизаха дрезгави от гърлото му.

— Още не — отговори Роулинг, но Патрик не можеше да бъде абсолютно сигурен. Тонът на госта показваше, че той смята, че ще може скоро да убеди Шарлот да му стане съпруга.

— Но?

— Но очаквам да се съгласи, когато състоянието й стане видимо: Дори на далечен остров, г-н Тревърън, една явна бременност би причинила неудобство на жена без съпруг. — Роулинг замълча, потри брада докато размишляваше. Последвалата реплика експлодира в стаята като динамит. — Тъй като официално вие сте капитан на кораб, сър, вие имате както морална, така и законодателна власт да изпълните сватбената церемония. Бих искал да обвържа себе си и Шарлот в свещен брак, когато склони тя.

Патрик почувства сякаш някаква подземна сила си пробиваше път през него и щеше да изригне с огнена сила. Гласът му прозвуча като съскане, като отделяща се пара.

— Първо ще те пратя в ада!

Роулинг се разсмя.

— Вие може също да се озовете в ада, като се има предвид арогантността ви и егоистичната ви природа, капитане, но мога да ви уверя, че не ще ме срещнете там. — Той замълча. Наблюдаваше Патрик, давайки му време да възприеме казаното. — Шарлот ще се омъжи за мен. Ще дам името си на детето й и ще го обичам като свое.

— Прекалено уверен сте в чара си — изръмжа Патрик, когато вече се почувства способен да говори, а това стана едва след като бе прекосил стаята до махагоновото барче и си бе налял чаша бренди. — Но вие забравяте, че сме напълно откъснати тук. Може да минат месеци и дори години, преди друг кораб да пусне котва.

Роулинг изчака докато погледите им отново се срещнат и отговори:

— Извикан съм да проповядвам в Австралия и ще изпълня това. Вече се молих да дойде кораб и ме отведе там. Скоро ще се появи такъв.

Патрик изрази учудването си тихо, но грубо:

— Молили сте се…

— Да — отвърна Роулинг добронамерено. — С малки изключения бог удовлетворява молбите ми.

По-късно Патрик щеше да съжалява за жестокостта на това, което каза, но в момента беше толкова ядосан и хванат на тясно, че не можеше да не го каже.

— Молили ли сте се за давещата си жена, или беше едно от редките изключения, когато бог реши да ви пренебрегне?

Роулинг побледня, но скоро се възстанови. Патрик трябваше да признае, че той бе силен мъж.

— С безкрайната си мъдрост, бог трябва да е сметнал, че Сузана си е свършила работата на земята и я е призовал у дома за награда.

Патрик отмести поглед. В гърлото му се надигна извинение, но го глътна.

Роулинг продължи с безмилостно весел глас:

— Мисля, че от Шарлот ще стане добра мисионерка…

Патрик нямаше нужда от теологично образование, за да разбере, че му бе простено по един много великодушен начин, а това го вбеси. Той удари чашата с коняк така силно върху барчето, че столчето се счупи и чашата политна като дърво, повалено на открит хълм.

— Достатъчно — изрева той и прекъсна приказките на Роулинг за вродената способност на Шарлот да покръства неверниците.

Другият мъж отново се усмихна, по онзи дяволски мъдър и любезен начин, който Патрик вече намразваше.

— Нещо не е наред ли, капитане?

— Дяволски прав сте, нещо не е наред! — извика Патрик. — Шарлот е моя и ще остане моя!

Роулинг заговори с вбесяваща любезност.

— Тогава ще е по-добре да се ожениш както му е реда, капитане — каза целомъдрено той.

Патрик присви очи, погледна проповедника и заговори с тих, смъртоносен глас:

— Тя ли те накара да направиш това?

— Шарлот сподели тревогите си с мен, това е всичко — отвърна Роулинг. — Стори ми се напълно практично да й предложа женитба. С брачната халка на пръста, тя ще бъде спасена от скандала, а и аз ще бъда пощаден да не тъна в самота. Повярвайте ми, капитане, бил съм съвсем искрен в искането си, а ако се бях молил както подобава, романтичното щастие сигурно би се обърнало в моя полза.

Ужасна беше тази увереност на британеца във връзката му с Всевишния. Кой си мислеше, че е той? Мойсей? Давид?

— А мен нарече арогантен — клъвна го Патрик.

Роулинг пак се усмихна.

— Молитвата на праведника високо се цени — цитира той с весела увереност. — Аз съм праведен, капитане. Ако помоля бог за благосклонността на Шарлот, почти сигурен съм, че ще ми я даде.

— Не създавай труд на себе си или на бог по въпроса — озъби се Патрик. — Ако Шарлот ме иска за съпруг, аз ще се оженя за нея. Днес. Утре. Веднага щом може да се уреди. А вие, г-н Роулинг, най-добре е да се концентрирате в молитвите си, за да дойде кораб и ви отнесе от острова, преди да съм изгубил търпение и да съм ви хвърлил за храна на рибите.

Божият служител беше необезпокоен, дори развеселен.

— Ние с вас надникнахме в душите си — каза той. — От сега нататък мисля, ще е по-подходящо да се обръщаме един към друг с малки имена.

Точно в този момент, когато искаше да излее нетърпимостта си, Патрик беше смутен от откритието, че харесва Роулинг. По дяволите, та той искаше да ненавижда този мъж с цялата си душа, точно както някога бе мразил жестокия директор на училището, но не можеше да го направи.

Палмовите клони чукаха по прозорците, развявани силно от острите ветрове, духащи от морето. Патрик и Гидиън продължително се гледаха, единият седнал, другият изправен, и двамата бяха част от бурята така, както и самите стихии.

Шарлот помагаше в кухнята на Джакоба и Мери-Кеч-Мъч-фиш, когато Стела влезе и с усилие дърпаше да затвори вратата при напора на вятъра.

— Патрик иска да те види — каза тя и някак кисело погледна Шарлот с упрек. — Веднага, в кабинета си.

Шарлот почувства прилив на ликуване, сигурна, че Гидиън бе посочил грешката на Патрик, и че всичко от сега нататък щеше да бъде наред.

— Добре — отвърна тя някак лековато — сега съм заета. Патрик просто ще трябва да почака малко. Можеш да му кажеш това.

Стела отстояваше позицията си с ръце на кръста.

— По-скоро ще пия чай с дявола — отвърна ядосано тя. — Капитанът е в отвратително настроение и аз не ще съм тази, която би го предизвикала.

С продължителна страдалческа въздишка Шарлот изтри ръцете си във взетата на заем престилка — беше месила тесто за хляб — и хвърли изпитателен поглед на Стела. В действителност тя харесваше Стела и другите, но внимаваше да не издаде чувствата си, защото знаеше, че я ненавиждат.

— Добре тогава, аз ще говоря с него.

Патрик беше сам в салона, когато тя влезе. Беше застанал пред огромната мраморна камина с гръб към нея. Повдигна очи нагоре и видя отражението на Шарлот в огледалото. Прикова я с неразгадаем поглед.

— Ще се омъжиш ли за Гидиън Роулинг? Ще отидеш ли в Австралия с него да спасяваш душите на неверниците, ако той те помоли?

Шарлот разсъждаваше и продължаваше да гледа Патрик в очите. Той все още не беше се обърнал към нея.

— Да — каза тя след дълга пауза на внимателно и откровено премисляне. Преди време беше сигурна, че не ще може да понесе докосването на друг мъж, но бе имала време да размисли по въпроса от тогава. — Може би не ще приема първия, втория или десетия път. Но той е добър човек, знам, че ще прояви търпение към моето… естествено нежелание. Животът ми с него ще бъде интересен и плодотворен, уверена съм.

Накрая Патрик се обърна към нея, но не я приближи. Обърна рамене на дърворезбованата етажерка над камината, дълго и напрегнато гледа Шарлот.

— Нима би могла да се обърнеш към друг мъж след всичко споделено между нас? — попита мрачно, но тихо той.

— Не, може би, така лесно, както ти би отишъл при друга жена — отговори спокойно Шарлот. — Но, може би след време, бих могла да се отдам на Гидиън.

Бурята ревеше по стените на голямата къща, тракаше по рамките на високите и дълбоки прозорци. Патрик и Шарлот дълго се гледаха и мълчаха, слушаха и чакаха. Светкавица падна в градината, а бледата й светлина влезе в стаята, макар стъклата да бяха покрити с дъски.

— Искам да ми станеш жена — каза Патрик след още една пауза.

Шарлот почувства и опиянение, и болка в отрязъка от един и същ момент. Тя искаше, копнееше за истински брак с Патрик, и все пак чувстваше, че предложението бе направено някак неохотно.

— А аз искам истинско предложение — отвърна тя с демонстративност, която не усещаше.

В един миг бурята сякаш се събра в душата на Патрик. Той се приближи до нея, застана на едно коляно, погледна я ядовито в очите и е най-неохотните нотки в гласа си попита:

— Ще се ожениш ли за мен?