Укротяването на Шарлота

18

В онази утрин Шарлот остави Патрик зашеметен в леглото, а тя съвсем прозаично влезе в съседната стая, за да се изкъпе. Мери и Джакоба бяха изпрали и изгладили повечето от дрехите й, донесени от „Чародейка“ преди да бъде запалена. Облече една красива рокля от батиста с избродирани малки розови цветчета. Без изобщо да погледне към Патрик, тя важно премина през стаята и излезе на терасата да среше косата си на слънце.

Чувстваше как нетърпението и раздразнението му нарастват, затова се усмихна, като го чу да извика:

— Шарлот!

Не отговори веднага на повикването. Когато влезе и застана до леглото, все още защипваше една плитка като венче на главата си, при което ръцете й бяха вдигнати нагоре.

Патрик насочи поглед към гърдите й, видимо преглътна, след което изрева:

— Ако мислиш, че това, което току-що направи, ще промени решението ми да те изпратя у дома в Куейд Харбър, грешиш!

Шарлот се изчерви. Да доставя удоволствие на Патрик по начина, по който го беше сторила, беше напълно интимно нещо и тя бе смутена от бъбривостта му.

— Изобщо не съм си помислила такова нещо — каза тя. Беше истина, че не бе кроила планове, а се бе отдала на инстинктивно желание.

— Моля те, свали си ръцете — отсече той — подлудяваш ме!

Остана за миг прекрасно предизвикателна, след което изпълни молбата му и постави ръцете си в скута.

— О, ти си в много крехко положение тази сутрин, капитане — надсмя се тя.

Очевидно бе, че се бори да овладее гнева си, след което процеди през зъби:

— Всяка жена може да направи това, което ти направи. Запомни това.

Шарлот остана неподвижна като стълб, макар да искаше с цялото си сърце да се хвърли в леглото му като див звяр и да го разкъса на парчета.

— И всеки мъж би могъл да направи това, което ти направи. Запомни това!

Розова вълна се надигна по врата на Патрик.

— Имаш право — каза той неохотно след дълго мълчание.

Шарлот седна на края на леглото и демонстративно заоправя полите си.

— Срещнах Нора Рафин вчера — каза тя разговорливо, но наблюдаваше Патрик през сведените си мигли.

Патрик затвори очи, като че ли да хвърли една бариера между себе си и Шарлот, а тя разбираше, че го държи във властта си.

— Тя добре ли е? — попита Патрик.

Милиони тропически острови да й даваха, или милиони кораби като „Чародейка“, Шарлот не би му дала да разбере колко този обикновен въпрос я нарани.

— Да — каза тя. — Добре са също Стела, Джейн и Дебора. Грижат се за болните от екипажа.

Патрик въздъхна, срещна нетрепващия поглед на Шарлот.

— Предполагам имаш въпроси по отношение на Нора и другите.

Шарлот бе изненадана от готовността му да говори по един такъв провокиращ въпрос, но не го показа.

— Изглежда не само Халиф поддържа харем — каза умерено тя.

Той завъртя прекрасните си очи.

— И какво от това? — каза той, но само след миг с пламъче на забава добави — Нора, Стела, Джейн и Дебора са под моето настойничество.

Шарлот сведе глава, за да не може Патрик да види облекчението й, макар да не му вярваше.

— О, така ли? — попита тя, като дърпаше плата на полите си.

— Те останаха под моето опекунство по различни начини — обясни уморено Патрик. — Бащата на Нора плаваше с мен, но почина от гангрена, след като нарани крака си във Фиджи. Дебора и Джейн са сестри, без никого на тоя свят, и аз ги купих от един пират, когото срещнах в Риц. Що се отнася до Стела, е, тя бе оставена тук от баща си, мой познат, моряк, който обаче не си направи труда да дойде и си я прибере.

Чак сега Шарлот вдигна поглед. Знаеше, че Патрик не би избродирал истината с красиви бодове, за да пощади чувствата й, а и очевидно той не смяташе, че й дължи толкова голямо внимание.

— Това означава, че нямаш любовница на острова? — запита смело тя.

— Не съм казал това — отвърна Патрик с брутална откровеност.

Преди да може да прецени мъдро действията си, Шарлот вече бе станала на крака.

— Поддържаш жена тук, така ли?

— Да предположим, че е така — отвърна той, докато разглеждаше тавана.

Шарлот отново бе развълнувана до лудост, но с върховни усилия потисна импулса. Не помръдна, само леко вдигна брада.

— Предположи това — отговори тя студено — ако изневериш на доверието ми, г-н Тревърън, Рашид не ще бъде единственият евнух сред приятелите ми.

Патрик я стресна с изблик на груб смях.

— А, Шарлот, Шарлот. Понякога ме дразниш до краен предел, но никой не би казал, че си скучна.

Тя нямаше никаква нагласа, да оцени хумора.

— Ти веднъж ми обеща вярност — каза равно тя.

— Това — отвърна с въздишка той — беше когато все още бяхме женени.

Гневът на Шарлот беше непреодолим.

— Да, спомням си. Също докато бяхме женени зачена детето, което нося сега.

Патрик беше огорчен, което му правеше чест.

— Все забравям това.

— Забелязах, че забравяш — добави рязко Шарлот.

Той се наведе напред намръщен.

— Какво точно искаш от мен? — настоя той. — Непоколебима вярност? Прекрасно. Докато сме заедно, споделяйки едно легло, ще я имаш.

— А след като ме оставиш в Куейд Харбър?

— Не бъди наивна — беше краткият и ясен отговор. — Наистина ли очакваш от мен да бъда обречен на безбрачие до края на живота си?

„Да“, помисли си Шарлот отчаяно, но каза:

— Разбира се, че не. Но и аз не възнамерявам да вехна на лозата като пролетна теменужка на августовска жега, когато потеглиш от брега и весело отплаваш зад хоризонта. За добро или зло, Патрик, ти ме научи да се наслаждавам на интимностите с мъж и естествено ще си намеря любовник. Не се гневи обаче — ще бъда дискретна.

Той отново почервеня, без да може да скрие раздразнението, което репликата й причини.

— Това едва ли би било подобаващо — изтъкна гой. — Нима искаш детето ни да бъде възпитавано от жена с лоша репутация?

Шарлот се усмихна самодоволно. Тя играеше, разбира се, но Патрик не трябваше да знае това, а беше видно, че не беше чак толкова досетлив, за да отгатне.

— И пет пари не давам дали е подобаващо, а това, което искаш или не искаш пък има още по-малко значение. Възнамерявам да бъда определено общоизвестна.

— Шарлот — очевидно Патрик беше скандализиран, а този факт й доставяше удоволствие.

Започна да се движи плавно напред, назад пред долната част на леглото, а изражението на лицето й бе замислено.

— Смятам, че ще бъде редно да дам обява — размисли тя.

— Да дадеш обява! — Патрик едва си пое дъх — Да дадеш обява?!

— О, да — отговори разсеяно Шарлот, като барабанеше с пръстите на дясната си ръка върху горната част на лявата си ръка. — Ще търся определен тип мъж, красив, изискан, но страхотен що се отнася до удоволствията, които доставя на една жена…

— Боже, господи, Шарлот! Викът му здраво разтърси прозорците. — Ако казваш всичко това, за да ме изправиш на нокти, прекрасно се справяш.

Тя се усмихна предпазливо.

— Трябва ли да разбирам — започна мило тя, спря се и погледна Патрик в очите — че ти ще имаш неограничени права, що се отнася до забавляването на други жени в леглото си, а от мен се очаква да браня благочестивостта си до деня, в който се разпадна на прах?

Патрик се замисли.

— Да — каза накрая той, капризен като малко момче.

— Страхувам се, че това е невъзможно — отвърна топло Шарлот. Обърна се и напусна стаята тананикайки си.

Патрик хвърли нещо, което се разби в перваза на вратата и изрева съвсем неразбираемо.

Останал сам, Патрик изскочи от леглото, прекалено ядосан, за да се излежава още, но беше твърде раздразнен, за да може да се върне към нормалния начин на живот. Ругаеше докато се отправяше към съседната баня, където започна да се съблича.

Той имаше намерение да направи нещата по-лесни за Шарлот и, естествено, за него самия, като я отчужди от себе си, говорейки и за други жени. Бе предполагал, че ще поплаче, ще се гневи известно време, но след това ще се примири да живее живота си осигурена в средата на известната си фамилия.

Съблякъл се, Патрик влезе в топлата вода на басейна. Вместо да реагира както той очакваше, Шарлот се нахвърли върху му с приказки за любовник и че ще стане общоизвестна.

Той беснееше и когато се пресегна за сапуна, стисна го силно и го запрати, плъзгайки го по покрития с плочи под. Не можеше да отрече, помисли си Патрик, забележителният му план бе експлодирал в лицето му като евтин пистолет, а костите му все още трепереха от удара.

Надигна се от водата, взе обратно сапуна и започна да се къпе. След като се изми и избърса с хавлиена кърпа, Патрик облече чисти бричове и една от широките ризи, които обичаше. Не ги предпочиташе заради елегантния вид, който му придаваха, а защото можеше свободно да се движи в тях, и не се чувстваше стегнат.

Среса скъсената си коса, изми зъбите си и се върна в спалнята, за да обуе любимите си ботуши. След това с нестабилни, но решителни стъпки Патрик се отправи към вестибюла.

Трябваше на два пъти да спира, преди да стигне стълбата, облягаше се на стената и измъкваше сила от някакви дълбини в себе си, накрая успя да слезе до първия етаж.

В кабинета си Патрик потъна в коженото кресло зад бюрото и започна да преглежда сметките, които водеше управителят му, отнасящи се за тазгодишната реколта на захарна тръстика. През този кратък интервал на вглъбяване той не мислеше нито за загубения кораб, нито за Шарлот, а това за него беше пощада.

След като прекара целия ден разучавайки острова и правейки скици, Шарлот вечеря на верандата на долния етаж с г-н Кочран. След това стоя сама в кабинета на Патрик и чете пикантен роман, свит от един горен рафт на библиотеката му.

Беше късно, когато се върна в стаята на Патрик. През френските врати можеше да се види ярката сребриста луна, пръскаща светлината си по тъмните води.

Капитанът беше в тихо, но иначе ужасно настроение. Носеше очила с телени рамки, които не бе виждала преди, и четеше мрачно един от томовете на Чосър. Когато видя Шарлот, той шумно затвори книгата, но не направи никакво движение, за да стане от стола, а продължи да се взира в празната камина.

— Дойде отново да ме измъчваш ли? — попита той.

Шарлот повдигна вежди, потискайки кикота, надигащ се в гърлото й, след това отговори:

— Всеки, който би чел Чосър насила, може сам да се измъчва без моя помощ.

Устните на Патрик неволно трепнаха в ъгълчето, но той не искаше хуморът да измести киселото му настроение. Присви очи и леко се наведе напред.

— Какво правиш тук? — настоятелно попита.

— Мисля, че би трябвало да е очевидно, дори за човек, така преднамерено тъп като теб. Планирам да се възползвам от правата си на съпруга, а след това добре да се наспя. — Понякога Шарлот така се чудеше на собствената си дързост, както и страничен човек би се учудил, но внимаваше успешно да прикрие изненадата и огорчението си.

— Твоите права на съпруга? — повтори Патрик с ядовито учудване. — Мога ли да ти напомня, г-це Куейд — нарочно постави грубо ударение на думата „г-це“ — че повече не сме женени юридически?

— Може би не юридически — съгласи се Шарлот — но имаме морална връзка, а аз не ще ти позволя да я забравиш. — Тя ненадейно започна да се забавлява. Посочи към леглото. — Легни, Патрик. Желая те.

Тя едва не се разсмя при появата на розова вълна, плъзваща по врата, а после и по лицето му. Той явно бе слисан и, когато се опита да проговори, думите му бяха неясни.

— Много добре — каза спокойно тя, но се обърна настрана, за да скрие огънчето в очите си. — Ако не искаш да ми сътрудничиш, ще трябва да… да взема… нещата в собствени ръце, така да се каже.

Книгата изтрополи на пода, като в същото време Патрик наддаде тих, но вбесен вик на почуда и гняв. Стигна до нея откъм гърба й, хвана я за раменете, завъртя я, за да застане с лице към него.

— Опитваш се да ме вбесиш ли? — настоятелно запита със зашеметен шепот.

— Не — отвърна тя. Беше сплашена и точно затова вдигна брадичка и направи всичко възможно да изглежда безстрашна. — Просто се отнасям към теб както мъжете се отнасят към жените всеки ден, във всяко кътче на света.

Патрик изглеждаше объркан и разгневен.

— Какво общо има това с…

— Има много общо с това, което се случва между нас, г-н Тревърън — прекъсна го тя. — А и ти много добре го знаеш. — Тя намери нощницата си, опъна я внимателно на леглото и започна да разкопчава копчетата на роклята си. Нито показа, нито почувства неудобство, че се съблича. Разбирайки, че той бе изваден от равновесие, тя смени темата на разговора. — Добре си поговорихме с г-н Кочран на вечеря. Той каза, че всички мъже добре се възстановяват.

Явно Патрик искаше да не я гледа, но не можеше очевидно да го направи. Напрежението във врата му бе видно, докато наблюдаваше Шарлот, а гласът му прозвуча дрезгаво.

— Знам това. Кочран ми докладва ежедневно.

Шарлот вече беше съвсем гола, останала само с добрите си намерения, и започна доста бавно да се покрива. Пресегна се за нощницата, която бе опънала по-рано, като че ли преценяваше външния й вид. Чувстваше погледа на Патрик така осезателно, като че ли я докосваше. Тайно се радваше на омагьосването му.

— Каза ли ти тогава — започна разсеяно тя — че бурета и въжета и други предмети от този род са били изхвърлени на плажа през последните два дена? — С ъгъла на окото си виждаше, че Патрик стои със скръстени ръце, чувстваше някаква потисната енергия в цялото му поведение.

— Да — отговори той и се приближи — изглежда това означава, че някой кораб е в беда, тъй като нито една от отломките не е от „Чародейка“.

Шарлот се обърна и го погледна право в очите. Изражението й беше сериозно.

— Не трябва ли някой да отиде и да разбере какво става?

— С какво? — отговори нетърпеливо Патрик. — С местна рибарска лодка? Всички сме изоставени тук, Шарлот, докато дойде друг кораб. — Той прекара пръсти по загладената си скоро подстригана коса. — Може да минат месеци, дори години, преди да видим външен човек.

Шарлот мислеше, че за нея тази перспектива не е лишена и от добри страни.

— Хъм. Тогава ще ти бъде трудно да ме хързулнеш на семейството ми, нали?

— Отново се връщаме на този въпрос, така ли? — намръщи се той.

Шарлот сложи ръце на гърдите му, почувства лек трепет, а след това и ускорения пулс на сърцето му.

— Вече казах всичко по въпроса. Целуни ме, Патрик.

Той погледна устните й, наклони глава към нейната с леко, едва забележимо движение, след това се отдръпна и навъси.

— Не се превръщаш в една от онази напаст „нови жени“, нали?

Тя се усмихна и леко плъзна длани нагоре към врата му, сплитайки пръсти на тила му.

— О, не, Патрик, аз не се превръщам в една от онази напаст „нови жени“. Аз съм отгледана като такава.

Той въздъхна.

— Добре — каза й, изгубил търпение, разпери широко ръце, след което ги отпусна от двете страни на тялото си, с примирение. — Побеждаваш — нямам сили или ум за твоите игри. Прави с мен каквото искаш.

Сериозността му накара Шарлот да се разсмее на глас. След това ръцете й, все още сплетени на тила му, го притиснаха надолу в една свободна и дълга целувка.

След това не можеше да се каже кой с кого и какво правеше.

Шарлот закусваше сама на верандата следващата сутрин, когато Кочран забързано вървеше по пътеката, изражението на лицето му показваше напрегната загриженост.

— Добро утро, г-жо Тревърън — каза първият помощник. Макар и да звучеше разсеян и припрян, тя беше доволна, че някой все още признава връзката между нея и Патрик. — Капитанът станал ли е?

Шарлот вече беше станала от стола си и се беше хванала за перилата на верандата. През дясното рамо на Кочран тя можеше да види няколко местни жители да се показват от гъстата зеленина в източната част на къщата. Носеха един неподвижен полугол мъж.

— Капитан Тревърън реши да закусва в нашата стая тази сутрин — каза тя. Вече се бе отправила надолу по стълбите. — Какво се е случило? Онзи мъж удавил ли се е?

Г-н Кочран поклати отрицателно глава.

— Не, мадам, а чудото е още по-голямо. Двама рибари са го намерили на пясъка тази сутрин. Губи и възвръща разсъдъка си. — Първият помощник замълча. Беше взел шапката си в ръка и неловко прокашля. — Не бихме го довели тук, г-жо Тревърън, но състоянието му е доста лошо и мислех, че не ще е разумно да го поставим във вилата с другите. Видно е, че е прекалено слаб, за да издържи инфекциозно заболяване.

Шарлот кимна с глава, повдигна полите на розовата си ленена рокля, за да може да върви бързо по земята и посрещне приближаващата се група хора.

Г-н Кочран влезе в къщата.

Шарлот разгледа мъжа в безсъзнание, който бе изхвърлен на брега, както множеството отломки, а сърцето й се сви от съчувствие. Беше противоположност на Патрик във всяко отношение със слабата си фигура, светлокафява коса, но нещо в него все пак я развълнува.

Джакоба пристигна преди групата да бе стигнала до фасадната веранда, бръщолевеше и се кахъреше като майка, която бе открила пиленцето си далеч от кокошарника.

По заповед на икономката, преведена от отворилата широко очи Мери-Кеч-Мъч-фиш на родния им език, рибарите положиха мъжа внимателно в една спалня на долния етаж. Беше загубил единия си ботуш, а малкото останали неразкъсани парчета от кафявите му панталони, бяха подгизнали. Той започна силно да трепери, докато Мери и Джакоба го събличаха, сякаш скъсаните дрехи го бяха предпазвали и стопляли.

— Успокой се, пътнико — Джакоба му говореше с успокояващ глас, какъвто Шарлот не бе чувала преди. — Сега си сред приятели и ние ще се погрижим за теб. — Погледна към чупещата ръце Мери с едното си око. — Донеси топла вода и хавлиени кърпи и малко от онзи ром, който пазя за Коледните кексове.

Когато Мери изхвръкна от стаята, Шарлот се приближи до леглото.

— Има ли нещо, с което да мога да помогна?

Преди Джакоба да може да отговори, чу се гласът на Патрик откъм вратата, тих и злокобен като приближаващ гръм.

— Можеш да напуснеш тази стая веднага — изкомандва студено той.

Шарлот погледна ядовито някогашния си съпруг.

— Била съм медицинска сестра — напомни му тя.

Патрик се приближи до леглото и погледна бедния корабокрушенец с безпристрастно любопитство. Думите му бяха адресирани към Шарлот.

— Джакоба се е грижила за болни още когато ти си била в пелени и си носила гащички. Тя не се нуждае от помощта ти.

Джакоба погледна капитана, после Шарлот и се усмихна. Шарлот първоначално се вбеси, но след това разбра, че изражението на старата жена показваше понятно развеселяване, а не триумф.

— Не ми трябваш и ти да ми се вайкаш и пречкаш тук, Патрик Тревърън — отвърна шотландката. — Факт е, че ще ми е по-добре, ако и двамата не ми се мотаете, за да мога да се справя както трябва с този жалък дявол. Е, виж го. Там, където не е син, е сив, като труп.

Ако не беше мрачността на ситуацията, Шарлот би се разсмяла при вида на Патрик. Очевидно не бе свикнал да го отпращат като дете-беладжия, а Шарлот искаше да го попита как се чувства изпаднал в такова положение. Не се осмели обаче. Едно беше да не се подчини на Патрик, но съвсем друго да се противопостави на тревожния авторитет на Джакоба. Старата жена беше неизвестна величина, а Шарлот желаеше приятелството й. Тя бързо излезе навън, полите й прошумоляха, брадата й вдигната високо нагоре, но бе последвана в по-бавно темпо от Патрик.

Капитанът бе много приятелски настроен през нощта, но на сутринта като се събуди се бе върнал в киселото си и неподатливо настроение, поради което Шарлот закусваше в уединение.

Тя се върна на верандата, седна и си наля хладък чай в една порцеланова чаша, оставила я по време на суматохата.

За нейно скрито удоволствие Патрик й правеше компания. Не взе стол да седне на бялата желязна маса, но вместо това се облегна на перилата със скръстени ръце.

Шарлот се надяваше треперенето й да не се забележи, докато поднасяше чашата до устните си, за да отпие като дама.

— Това какво ти подсказва? — запита я Патрик съвсем насила, след като тя не успя да започне разговор.

Тя повдигна вежди, сякаш озадачена от въпроса, въпреки че добре знаеше, разбира се, че той имаше предвид мъжа, за когото се грижеха в къщата.

Патрик бе раздразнен.

— Няма съмнение, че е имало корабокрушение.

Шарлот се опъна назад на стола, попи устните си с ленена салфетка и се пресегна за още една от леките, захарни бисквити, които Джакоба бе опекла сутринта.

— Може би — съгласи се тя, след като бе удължила мълчанието до предела, до който се осмеляваше. — Но може би нашият посетител е бил хванат от пиратите и хвърлен през борда по някаква причина.

— Имаш дива фантазия — обвини я Патрик, явно раздразнен.

Шарлот се зае с яденето на бисквити, повдигна рамо и отговори:

— Не бих отрекла това. Но като че ли последните събития не са ми дали основания да очаквам неочакваното.

Патрик я погледна с присвити очи. Изглеждаше различен със скъсената си коса и с някак изпитите черти, но Шарлот разбра в този момент във внезапен проблясък, че тя ще го обича завинаги и винаги. Констатацията я успокои, но в същото време я изпълни с първичен, неизмерим страх.

Думите му дойдоха като още по-голям шок от собственото й прозрение.

— Знаеш, разбира се, че ти и детето ми никога не ще бъдете лишени от разкош, дори и да съм на цял свят път далеч от вас?

Тя отмести поглед. Не искаше да му позволи да види мъката, която й бе причинил. Да го вземат дяволите, мислеше си тя на пресекулки. Толкова ли е тъп, че не може да предположи истината — че по-скоро бих вървяла гладна до него, отколкото да живея в разкош, на друг континент?

— Баща ми е богат — каза тя с желание да го ядоса, искаше да го нападне физически, но се застави да говори тихо, с тон на дама. — Нито аз, нито детето ми ще приемем едно пени от теб, Патрик Тревърън. Щом ни оставяш, ще е по-добре да те няма.

Последва мъчителна тишина, през която сърцето на Шарлот изглежда потреперваше, изщрака и се счупи на две наранени парчета. Накрая успя да погледне към мъжа, когото така докрай обичаше, така отчайващо, така безнадеждно.

— Кой знае — каза тя с лекота на маниера, изцяло подправен. — Може би ще се влюбя в онзи чужденец, изхвърлен на брега тази сутрин. Бибило романтично, нали?

Патрик изпусна една ругатня, отскочи от перилата и се втурна в къщата, като тръшна една от двойните врати зад себе си.

Шарлот би трябвало да чувства триумф, защото очевидно бе изкарала Патрик от кожата му, но вместо това сниши лице в ръцете си и дълго поема дълбоко дъх, докато сподави напиращия спонтанен плач.

Възвърнала спокойствието си, Шарлот се изправи и започна да прибира масата, но скоро бе отпратена от възмутената Мери-Кеч-Мъч-фиш.

Когато след няколко минути Патрик напусна къщата в компанията на покорния Кочран и следващата ги протестираща Джакоба, Шарлот не се поддаде на лошите си предчувствия. Вместо това тя се зае да наглежда пациента.

Спящият мъж бе побелял като восък, покоят му често прекъсван, а когато наддаде вик на безнадеждност, сърцето на Шарлот се сви. Приближи се до леглото и нежно взе ръката му в своите ръце.

— Сузанаааа! — изпищя внезапно той, скочи изправен на леглото, покрито с чисто бели чаршафи. — Мили Боже, Сузанаааа!

Гърлото на Шарлот се стегна в съчувствие.

— Ето сега каза спокойно тя — на сигурно място си. Нищо не ще ти причини болка.

Непознатият я погледна, налудничав под въздействието на действителния кошмар. Очите му бяха светлозелени.

— Тя се удави… опитах се да я спася, така усърдно се опитвах…

— Шт — каза Шарлот, като приглади мократа от пот коса на челото му. Независимо от външното й спокойствие, тя бе обсебена от образа на истинската Сузана, викаща за помощ, потъваща във вълните на разгневеното море, без да може някой да я стигне. — Разбира се, направил си всичко, което си могъл. Почивай сега. Сила ти е нужна.

Той не се отпусна обаче, а вместо това отхвърли назад глава върху възглавницата и наддаде ужасен, изпълнен с мъка вик. По-страшен беше от плач, по-лош от вик при болка, защото той идваше от самите дълбини на душата му.

Инстинктът предупреди Шарлот да не позволява на болния да се загуби в агония, ако може да предотврати това, и тя го хвана здраво за раменете.

— Кажи ми как се казваш! — нареди тя. Отново се чу натрапчивият отчаян стон.

— Да не си посмял да се предадеш сега! — изпищя Шарлот, коленичейки до леглото и забивайки силно палеца си в мършавите му рамене. — Ужасно чудо е, че си все още жив, чуваш ли ме? Чудо! Това означава, че имаш още какво да правиш, преди да се оттеглиш във вечен покой, важни неща! По дяволите, господинчо, върни се на себе си веднага!

Изумително беше, че той се успокои, втренчи се в лицето на Шарлот, сякаш се връщаше от някакво далечно място.

— Коя си ти? — попита той, а думите прозвучаха като ръждясала въздишка, изтръгната от гърлото му.

Тя се усмихна, пусна го, оправи леглото и полите си.

— Казвам се Шарлот Куейд Тревърън — каза тя.

— Сузана? — той гледаше някъде зад рамото на Шарлот — Жена ми тук ли е?

Шарлот поклати глава, преглътна и насила продължи да се усмихва.

— Съжалявам.

В следващите няколко минути Шарлот научи името на посетителя — Гидиън Роулинг. Беше англичанин и заедно е невестата си, Сузана, плавали за Австралия, когато корабът им бил нападнат от пирати. Някои от екипажа и пасажерите се измъкнали със спасителни лодки, Роулингови били от тях, но повечето били избити на място. Корабът бил плячкосан и запален.

В последствие спасителните лодки се разпръснали по време на една буря, накрая лодката, в която се намирали Роулингови заедно с един възрастен мъж и двама мъже от екипажа, се обърнала. Когато Гидиън за последен път видял Сузана, тя си протягала ръката към него и викала за помощ.

Когато разказът свърши, Гидиън потъна отново в сън, несъмнено разбрал, че действителността е непоносима, и Шарлот не би казала, че го упреква за това.