Укротяването на Шарлота

6

До момента, в който трябваше да се яви в покоите на Халиф, Шарлот неколкократно бе преживяла ужаса на своята орис, така че онова, което щеше да се случи при султана, вече й изглеждаше безразлично. Остави се със стоицизъм на ритуалното изкъпване, омекотяване на кожата, сресване.

Алев и Пакиз я облякоха в бели роби — символични, помисли си Шарлот, за агнето подготвяно за заколение. Косата й се разля върху гърдите и по гърба й, цветя и нанизи златни перли бяха вплетени в кичурите.

Накрая Рашид направи знак, че е време. Алев тържествено я целуна по бузите. За разлика от другите жени не носеше фередже.

Изправила рамене с вдигната глава Шарлот следваше Рашид, излизайки от харема с трагично достойнство, напомнящо това на Мери — кралица на Шотландия на път за бесилото.

Докато криволичеха с евнуха из объркващата система от коридори, за да стигнат до покоите на Халиф, сърцето й силно биеше. Публично ли ще бъде бита? Дали ще бъде хвърлена в някой зандан, пълен с плъхове? Изгонена в пустинята, докато умре агонизираща от жажда?

Халиф, блестящ както винаги в коприна и скъпоценни камъни, я поздрави с учтиво кимване на примирение. За него беше проблем, с който трябва да се справи, подсказваше поведението му, като инатеста кобила отказваща мундщука, или куче, отказващо да подвие опашка.

Въпреки страха, внезапно връхлетял я, Шарлот се чувстваше жегната от ярост. Почти бе готова да каже на Халиф какво мисли за помпозната му тирания, но бързо хвърления поглед на Рашид я накара да прехапи устни.

Султанът освободи евнуха с махване и Рашид напусна покоите.

Шарлот едва не побягна след него да го моли за защита. Вместо това тя погледна Халиф право в очите и каза:

— Е, нека започваме. Уморих се да чакам с ужас наказанието си.

Халиф се усмихна, но Шарлот не се успокои от този лек намек за добра воля.

— Може би този ден не ще се помни с налагане на твоето наказание — мистериозно каза той — а с нечие друго.

Шарлот се огледа наоколо, но в огромната, богато украсена стая бяха само двамата.

— Не разбирам нищо — каза тя.

Султанът се засмя, но без настроение.

— Мисля, че така е с много неща — отговори и дръпна златната корда до него. — За твое собствено добро и за доброто на другите, мила моя, надявам се ще се постараеш да преодолееш някои от недостатъците си — като следване на всеки свой импулс да говориш, когато е по-разумно да мълчиш.

Бузите й пламнаха, туптенето на сърцето й отекна в ушите, разбра, че Халиф бе призовал някого по дърпането на шнура — слуга, носещ камшик или палка? Палач да й отнесе със сабя главата? Търговец на роби да я замъкне на пазара?

Стисна здраво очи, борейки се да запази самообладание, и когато ги отвори видя Патрик да крачи през един от големите портали.

Бе облечен както обикновено в бричове, високи ботуши и пиратска риза, черната му коса беше вързана както винаги отзад с тънка черна панделка.

Шарлот почувства как краката й се подкосяват от облекчение и объркване, когато той й се усмихна.

Приближи се, обхвана раменете й, и я целуна снизходително по челото.

— Чувам, не си се държала добре, Шарлот. Защо ли това не ме учудва?

Гърлото й се схвана, забрави да диша. Как обичаше този мъж и как го презираше в същото време!

Патрик я пусна — тя едва успя да не се свлече на пода от този шок — а той се обърна със смях към приятеля си, султана. След това отново срещна объркания поглед на Шарлот.

— Ето ти и изборът, богиньо. Можеш или да се омъжиш за мен или искаш да понесеш линчуването.

По някакво чудо намери сили да говори. Прекалено радостна беше от перспективата да прекара живота си с Патрик, но безразличния му подход, „ако не искаш, много ти здраве“, едва ли бе реакцията, която очакваше.

— Трудна задача. В края на краищата боят ще свърши за няколко минути, а бракът може да е само начало на моите неприятности.

Патрик я погледна с присвити очи.

— Мери си приказките, мила — каза с язвителна прибързаност — или хем ще се омъжиш за мен, хем ще понесеш боя.

Шарлот преглътна, погледна внимателно Халиф. Леко пристъпи към Патрик, и настойчиво прошепна.

— Защо изобщо искаш да се ожениш за мен, ако това са чувствата, които изпитваш?

Той остави погледа си да се плъзне по нея, задържа го върху гърдите й, тясното й кръстче, леко очертаните бедра.

— Нещо като оптимист съм — гледаше я право в очите, и отново я изпълваше с благодатно чувство за мекота. — Мисля, че все още има надежда да бъдеш опитомена, въпреки че това ще е продължителна работа, и ще е нужна голяма решимост.

Шарлот веднага би го ритнала в пищяла, ако не трябваше да се измъкне от примитивната наказателна политика на Халиф. Запърха с мигли и успя да се усмихне приятно.

— Ще се постарая да сътруднича — обеща тя и едва не се затъкна докато изричаше думите.

Патрик й хвърли един последен скептичен поглед и се обърна към приятеля си.

— Хайде, да се свършва — каза бързо и отсечено.

Халиф притисна длани, вдигна нагоре очи, и монотонно изпя нещо на езика си. Усмихна се на Патрик и вдигна рамене.

— Пред Аллах вече сте една плът. Вземи булката и внимавай да не се забърква в неприятности.

Шарлот погледна ядосано Халиф, после Патрик.

— Наистина ли сме бракосъчетани?

Предполагаемият жених пое дълбоко дъх, въздъхна и с размах вдигна булката на ръце.

— Страхувам се, че е истина. Вече нищо не може да се направи, освен да се примирим с това.

Напусна покоите на султана и я понесе със себе си като спасена стока от кораб, претърпял корабокрушение.

— Не подписахме никакъв документ — избъбри Шарлот, изпълнена с ужас и приятно предчувствие. — Никой не каза, „Можете да целунете булката“ или „От този момент сте мъж и жена“ или „Има ли някой, който е против бракосъчетанието?“

Патрик я удостои с дяволита усмивка докато крачеше през познатия коридор.

— Не се тревожете г-жа Тревърън — имам намерение добре да те целуна, между другите неща. Тук в Риц думата на Халиф е закон — може да ни обяви за каквото пожелае. Всеки възпротивил се вероятно би бил обезглавен за наглостта.

Лицето на Шарлот почервеня и пламна отчасти, защото Патрик говореше направо, а също и защото тялото й вече се подготвяше за дивни фойерверки. Осмели се да изрече само:

— О-о!

Патрик, носейки я, отвори вратата на апартамента си и прекрачи прага.

Шарлот видя същото гнездо от възглавници, където преди така скандално бе откликнала на ласките на този мъж, но само зарови глава в извивката на врата му.

Той се засмя и я положи на огромното кръгло ложе.

— А ако дойде някой? — успя да попита докато повдигаше колене и го прегърна.

— Никой не би се осмелил — отговори съпругът й докато събличаше през глава ризата си, за да открие мъжествените си обгорени от слънцето гърди, покрити с черен пух. — Всички в двореца знаят, че току-що сме били бракосъчетани.

Шарлот погледна към гърдите на Патрик, после бързо отмести поглед.

— Всички? — в гласа й отекна раздразнение. — Някой поне би могъл да ми каже, че предстои сватба. Мислех си, че ще ме привържат за стълб и ще ме бият, или нещо подобно.

— Сигурен съм, че такава мисъл е минала през ума на Халиф, поне веднъж — съгласи се нехайно Патрик.

Шарлот очакваше той да се спусне към нея и да я дари с всички онези великолепни усещания, които я беше научил да желае без свян. Вместо това той се обърна, застана пред прозореца и се загледа.

Тя неловко се оттегли към средата на леглото.

— Не е нужно да продължаваш с тая комедия, капитане — и двамата знаем, че понесе женитбата, за да ме спасиш от боя, благодаря ти, ти постъпи кавалерски. Сега можеш просто да ме заведеш до Европа и да ме насочиш към някое посолство…

Патрик отново се обърна с лице към нея, изражението в мастиленосините му очи бе обезпокояващо решително.

— Кавалерство? — попита и повдигна вежда. — Шарлот, аз не съм рицар в блестящи доспехи. Ожених се за теб, защото желаех правата на съпруг. Всичките.

Тя преглътна и започна да се отдръпва назад, но Патрик се наведе и здраво я хвана за глезена. Палецът му за момент разтри в кръг нежната извивка на ходилото й, след което я издърпа към себе си.

Наведе се над Шарлот, обхвана я нежно с ръце и пое устните й със своите властно и упорито, борейки се да ги разтвори. Тя се възпротиви до мига, в който усети допира на езика му, после разтвори устни, и се отдаде.

Докато я целуваше, междувременно Патрик погали с длан гърдите, кръста и бедрата й. Изгарящият плам я накара инстинктивно да стисне здраво гърба му, прокарвайки пръсти през гъстите меки косми по гърдите му, а после продължи по ребрата.

Беше останала без дъх, когато той освободи устните й, охотно се остави да съблече ефирната й роба и да я гледа с прехласната страст. Изричайки груба дума, която тя не разбра, той я хвана със силната си ръка през кръста и я повдигна, от леглото, за да целуне гърдата й.

Шарлот извика, опиянена, прегърнала Патрик, докато той се опиваше от прелестта й. Отчайващо искаше да се отдаде, да бъде обладана, но нещо й подсказваше, че съпругът й иска първо да я подготви.

Патрик я придържаше с ръце към устните си като бокал. Парещите му устни докосваха ту едната, ту другата й гръд.

Невестата му се гърчеше от наслада докато той жадно поглъщаше прелестта на тялото й, и когато тя напираше от желание остави я на леглото да си отдъхне, и започна да разкопчава бричовете си. На колене, наведен над нея, гол и прекрасен, той отрони:

— Шарлот…

Докосна прекрасните му устни с два пръста, за да замълчи.

— Знам, Патрик — ще боли малко, защото аз съм… защото никога преди не съм била с мъж… но искам да ме вземеш бързо и силно.

Той изпъшка, а това беше божествено признание, че я желаеше така силно, както и тя него.

— Шарлот, аз…

Патрик заспа, събуди се, целуна гърдите й, после отново заспа. Шарлот недоумяваше как този силен мъж можеше да е толкова уязвим и да търси такава проста утеха в тялото на една жена. След време започна да го гали, а той я притегли към себе си. Блажено би се грижила за съпруга си по този начин, но той реши да вземе нещата в свои ръце.

Лежейки по гръб, повдигна Шарлот, постави я на бедрата си и започна лениво да си играе с гърдите й. Продължи да я възбужда докато започна да потреперва в ръцете му. Когато насладата отмина, тя се свлече на гърдите му бездиханна.

Нямаше друго кътче на земята, където би искала да бъде — нито Европа, нито Куейд Харбър, нито дори самия рай. Най-после, след толкова години, през които мечтаеше за този мъж, тя изпита реалността, а тя бе по-добра от каквото и да е фантазиране.

Дълго лежаха неподвижни и безмълвни. Патрик лениво си играеше с косата й, махаше украсите една по една, докато Шарлот се удивляваше на истинското величие да бъде жена.

По здрач хапнаха плодове, сирене и сладки, оставени за тях. Тогава, когато Шарлот се надяваше Патрик отново да я люби, той я хвана за ръка и я поведе навън към едно малко уединено дворче. Там ги очакваше облицован с плочки басейн с вода, приятно затоплена от слънцето.

Нежно, почти с благоговеене Патрик изкъпа Шарлот, нарочно я възпламеняваше, покриваше я с пяна, спираше да я погали и целуне, докато колената й омекнеха. Когато бе зашеметена от желание, той се облегна на стената на басейна, обърна я с гръб, притисна я до себе си, давайки й надежда за още.

— Обичай ме — замоли го накрая, изви ходилата си в гънката на колената му и се надигна.

Патрик бавно я сниши в себе си, и като я галеше по тила и врата я поведе към върховното блаженство. Поигра си с гърдите й докато я изпълваше, търкулна зърната й между пръстите си като твърди малки боровинки, а Шарлот отметна назад глава и простена, докато ярките звезди над пустинята заиграха на гоненица.

През тази нощ тя не само откликваше в ръцете на Патрик, но изпълни задъхани опери, а той не се и опита да заглуши виковете на прекрасно отдаване. Отмъсти си обаче, като се оттегли по-рано, връщайки му за банята, направил й по-рано. Когато разбра, че е готов, беше толкова силен, че почти бе стигнал точката на счупване, Шарлот направи маневра и го поведе към гладките стъпала в плитката част на басейна.

Водата около тях беше топла и мека като одеяло.

— Шарлот — изстена Патрик, а тя не разбра дали той искаше да спре или да продължи, само разбра, че я молеше.

Спомни си изкусната, почти терзаеща наслада, която й бе доставил първия път, когато бяха заедно, преди седмици и стигна до една своя вариация.

Той нададе продължителен, сподавен стон, но Шарлот не го пожали. Изостри чувствителността му така безмилостно, както и той бе направил с нейната. Прекара пръсти по корема, бедрата и хълбоците му, измъчвайки го.

Накрая, с рязък вик, той се отскубна, изтегли я върху стоплените от слънцето плочки около басейна и се впусна в нея.

Дълго лежаха усукани един о друг, когато бризът от пустинята захладня. После се изкъпаха отново и се върнаха в стаята на Патрик. След като се подсуши с бялата хавлия, Шарлот се пресегна към бялата роба, и тогава разбра, че бе подбрана заради сходството й с булчинска рокля.

Патрик я възпря, като я хвана за китката. Не се нуждаеше от думи да й каже, че тялото й е много красиво и не бива да се покрива. Очите му изразяваха това преклонение.

Много по-късно на кадифеното ложе, покрити с феерична завивка, Шарлот се осмели да зададе въпроса, който беше непрестанно в главата й.

— Ще ме вземеш със себе си този път, нали?

Поколеба се, преди да отговори.

— Да. След тази нощ, не смятам, че мога да бъда толкова благороден, че да те оставя.

Шарлот сигурно би се повдигнала на лакът да погледне Патрик право в очите, ако не я държеше така здраво до себе си.

— Благороден? Нима мислиш, че е благородно да оставиш една жена в султански харем?

Патрик се засмя.

— Бих те оставил само в един-единствен харем в света, Шарлот — този на Халиф. Като изключим опита ти да избягаш в пустинята, тук би била в по-голяма безопасност откъдето и да е другаде. — Провря пръсти през разрошената й коса. — Напомни ми да те гълча за това, богиньо. Можеше съвсем бързо да умреш там.

— Намеренията ми бяха добри — настоя Шарлот и протегна ръка върху твърдата и нагъната от мускули повърхност на корема му.

— Точно така. Намеренията ти са били също добри, когато бе решила да посетиш сука в онзи ден, нали? Бих се обзаложил, че си извършила много други неразумни неща в живота си, Шарлот Тревърън.

Харесваше звучността на новото си име. Въздъхна и се сгуши до Патрик.

— Доста — призна си тя.

След като бе станало дума, макар и косвено, за Бетина, тя не можа да прогони обхваналата я ужасна вина.

— Аз мога да се справя с това, което ми се случи — призна с притаен глас — но имам кошмари за Бетина. Тя не искаше да напуска къщата, но аз настоях, а сега един Господ само знае, какви неописуеми перипетии са я сполетели.

Патрик хвана брадичката на Шарлот в загрубялата си ръка, обърна глава и я погледна в очите.

— За приятелката си ли говориш? Онази, която бе с теб на пазара?

Намръщеното му изражение накара сърцето на Шарлот почти да спре. Дали знаеше нещо ужасно за Бетина? Може би щеше да потвърди най-страшните й опасения, че бедното момиче е свършило в разврат и унижение.

— Да — едва изрече, и очите й се напълниха със сълзи — Казва се Бетина Ричардсън. Вероятно сега е робиня някъде благодарение на мен, ако изобщо е жива.

Патрик разтърси леко лицето й, и бързо я целуна по устните.

Г-ца Ричардсън изобщо не е робиня, богиньо — освен, може би на модата. Лично я видях и платих на едно момче да я заведе у дома.

— Какво?

— Аз също бях на сука през онзи ден, помниш ли? Очевидно крадците са имали нужда само от едно момиче, за да попълнят нужната им за деня бройка, тъй като бяха оставили г-ца Ричардсън на улицата да крещи до прегракване. А теб търсихме навсякъде, но беше твърде късно. След това се появи в каютата ми като уловена русалка — усмихна се при спомена, а Шарлот го закачи леко по ребрата.

Облекчението, че Бетина бе в безопасност, я зашемети. Необходимо бе малко време да го асимилира, след което побутна Патрик отстрани, щом си спомни и още нещо от онзи ден.

— Ти общуваше с онази танцьорка — обвини го веднага тя. Мразеше и мисълта за връзката на Патрик с друга жена, макар и от преди да са станали близки. — Нищо чудно, че не успя да ме спасиш. Беше изразходвал всичката си сила.

Патрик се засмя.

— Общуваше — отекнаха думите му — Да, и така може да се каже. А що се касае до изразходване на силата ми — ще се изненадаш от запаса, който имам. Наведе се, откри гърдите й и ги целуна.

Шарлот първо се нуждаеше от уверение. Издърпа нагоре завивката.

— Ти си капитан на кораб. Означава ли това, че имаш по една жена на всяко пристанище? Няма да толерирам неверен съпруг, Патрик Тревърън, и не ме интересува колко е модерно това!

Отново я целуна, много нежно.

— Модерно?

Тя кимна.

— Да. Ти много добре знаеш, както и аз самата, че мъжете в Съединените Щати и Европа — в целия свят — мислят, че е съвсем в реда на нещата да имат любовница.

— Баща ти има ли любовница?

— Разбира се, че няма — отвърна рязко Шарлот. — Мащехата ми би го подгонила с ловната пушка. Освен това той е много щастлив с Лидия.

— Тогава защо са тези тревоги за изневеряващи съпрузи?

— Не съм толкова наивна, колкото мислиш, Патрик. Имам добро образование, пътувала съм — бях хвърлена в харем, за бога. Достатъчно съм видяла от света, за да разбера, че баща ми и вуйчо ми са изключение, поне що се отнася до спазване на брачната клетва — спря да ей поеме дъх. — Дори г-н Ричардсън се измъкваше тайничко от хотела във Франция и Испания, докато г-жа Ричардън страдаше от пристъп на ужасно главоболие. Неведнъж съм го виждала с непознати жени.

— Може би г-жа Ричардсън има често ужасно главоболие — намекна иронично шеговито Патрик. — Разкажи ми за баща си, чичо си и тази твоя мащеха.

Беше излишно да държи в тайна фамилното си име, смяташе Шарлот. Сега, когато тя всъщност беше жена на Патрик, точно както бе писала в писмото, което Рашид изпрати в Америка, тя смяташе да направи истинско усилие и да му се довери.

— Израснах в Пъджит Саунд, в Уошингтън Теритъри — ти не си спомняш, но ние се срещнахме в Сиатъл веднъж.

Прекъсна я с тих, рязък изблик на смях.

— Ти беше момичето, което се бе покачило на мачтата на кораба ми и не можеше да слезе.

Въпреки изминалите години, дори след най-интимните връзки с Патрик, при спомена, както и тогава, Шарлот се изчерви.

— Крайно време беше да си спомниш това. А сега, искаш ли да чуеш нещо за семейството ми или не?

Той се усмихна.

— Да, богиньо — разкажи ми всичко.

— Баща ми е Бригъм Куейд. Наред с другите неща, той е собственик на значителен участък за дървен материал и дървопреработвателна фабрика. Патрик въздъхна.

— Знам кой е Бригъм, Шарлот — всеки, който се е осмелил да се приближи на стотина мили до Сиатъл, го познава. Сигурно вече е пристигнал в Европа и ще преобърне камък по камък докато те намери.

— Не, няма да го направи — тъжно каза Шарлот. Обичаше Патрик, знаеше добре, че домът й е до него, но тъгуваше и за баща си и Лидия, за Мили и за всичките й буйни малки братчета и братовчеди.

— Писах на татко, че съм се омъжила за теб.

Съобщението прикова цялото внимание на Патрик.

— Какво? — запита настоятелно той, повдигна се на лакът и я погледна сърдито.

— Не можех да оставя семейството ми да страда, Патрик, писах им, че съм щастлива. Баща ми ще крещи и ругае, когато получат писмото, но Лидия ще го успокои и той ще приеме случилото се. Не е ли по-добре отколкото да мислят, че съм насилствено попаднала в бяло робство? — Той не каза нищо и тя продължи. — Още повече, че това, което им писах, сега е истина. Омъжих се за теб. Тази нощ съм щастлива. Но не трябва да мислиш, че мога така лесно да бъда отклонена от намерението си — искам да знам, дали имаш настроение да спазваш брачната клетва или не.

— Спомняш си, че не дадох никаква клетва, нали? — изтъкна той, но усмивка изпълваше очите му и звучеше в гласа му. — Явно, нашата церемония не бе съвсем традиционна. Тъй като обаче това е важно за теб, ще ти обещая сега. За времето, което ще бъдем заедно, „ще ти бъда верен“ — ще бъда залепнал само за теб.

— Хубаво ще е да не те хвана залепнал за някоя друга — предупреди го Шарлот. Беше обезпокоена от думите му „за времето, което ще бъдем заедно“, но реши да мисли за подтекста им по-късно, когато мозъка й отново ще бъде трезв.

Патрик се засмя.

— Добре. — Понечи да я целуне, по тя го възпря като постави пръсти между неговите и нейните устни. — Какво има?

— Не си ми разказал за твоето семейство.

Навъси се, вдигна рамо.

— Единствен син съм на много богат човек, когото страшно не харесвам, но чувството изглежда е взаимно. Изпрати ме да уча в Англия след смъртта на майка ми, и когато завърших, постъпих на стаж при чичо си, който беше капитан на „Енчантрес“ до преди три години, когато почина.

Шарлот нежно погали Патрик по корема с намерение да го успокои, но разбра, че вместо това бе предизвикала трепет у него.

— Какъв самотен живот си водил.

Вместо отговор той нежно я наведе, гърдите на Шарлот се откриха пред очите му.

— Имам всичко, което искам — каза дрезгаво. — Прекрасен кораб, дом, за който дори Адам и Ева биха казали, че е рай, повече пари, отколкото са нужни на един човек — и сега мила, пламенна съпруга да топли леглото ми. — Пое гръдта й с устни.

Шарлот се опъна в прекрасно отдаване:

— Не искаш ли син?

Забави се върху гръдта й, и тогава вдигна глава. Очите му с цвят на индиго изглеждаха черни в тъмнината и мрака.

— Няколко — отвърна той — и дъщери също. Навлезе съвсем малко, колкото да я възбуди. Гласът му, обаче прозвуча съвсем сериозно.

— Ще ме дариш ли с бебе, Шарлот?

Беше вече обзета от трескава страст, макар той да бе допринесъл съвсем малко за това.

— Д-да — о, да…

— „О, да, вземи ме“ или „О, да, ще ти родя деца“? — запита Патрик, обгръщайки я. Гласът му бе изпълнен с дяволитост.

Шарлот внезапно изви гръб като тетива, понесе се на гребена на доволството от начина, по който той простена и се опита да запази самоконтрол.

— И двете — отговори тя, притисна стегнатите му бедра, държейки го затворник за няколко дълги минути. — Вземи ме и зачени бебето в мен още тази нощ.

Патрик се превърна в бурен океан от мрачни стихии и Шарлот не можа повече нищо да каже. Насладата я обхвана мигновено като подводна магия, поглъщайки я, дълбоко в необятните бездни.