Укротяването на Шарлота

8

Звуците от бушуващата битка бяха неоспорими, дори за сравнително наивните представи на Шарлот. Тя скочи от леглото, трепереща потърси из малката стая нещо да облече. Робата й, единствената дреха, която притежаваше, бе мокра. Не й оставаше нищо друго, освен да реквизира някои дрехи на Патрик.

Намери сиви бричове от ярешка кожа в сандъка в долната част на леглото и една много фрапантна ленена риза. Бричовете бяха доста широки в кръста и много прилепнали в бедрата, но Шарлот не искаше да губи време в мисъл за това как й стоят. Скоро можеше да се наложи да се защитава.

След още търсене най-после намери сред вещите на Патрик една неугледна кама. Несигурна дали би могла да използва острието срещу друго човешко същество, Шарлот все пак я взе със себе си и излезе от кабината.

Врявата от битката бе оглушителна. Промъкна се внимателно до главната палуба. Пушек се кълбеше навсякъде, като синьо-сива мъгла и затрудняваше дишането. От всичките й страни в ръкопашен бой се сгромолясваха мъжки тела.

Шарлот стисна дръжката на камата в хлъзгавите си длани, наведе се зад един голям кош, за да прецени ситуацията. Имаше друг кораб полюшваш се до „Чародейка“ и не беше нужна някаква гениалност да разбере, че нападателите бяха пирати.

Затвори очи за миг, преглътна и отново се прокле, че е потърсила приключения.

Твърдо, познато тяло се плъзна назад в коша. Патрик приклекна и ритна силно пирата в гърдите просвайки го.

— Какво по дяволите правиш тук горе? — попита Патрик без дори да я погледне. — Намери място да се скриеш и не мърдай докато не ти кажа!

С тези думи той отново се хвърли в ожесточената битка. Шарлот не губи време да мисли как е разбрал, че тя е зад коша. Огледа се внимателно и се втурна към входа водещ до долната палуба. Едва бе стигнала горното стъпало, когато почувства железни ръце да я сграбчват отзад. Светкавица на истински ужас премина през цялата й същност, вцепеняваща я за миг, но една по-дълбока, по-примитивна част от съзнанието й надделя. Бореше се като тигрица, силно заби камата зад себе си в торса на нападателя.

Вой от ужасна болка предвеща освобождаването й. Шарлот не се бави да погледне назад, побягна надолу по стъпалата и се втурна към кабините. Отваряше вратата на склада, където възнамеряваше да се скрие докато я спасят или убият, когато космата ръка се пресегна покрай главата й, и с удар я затвори.

Завъртя се, опря гръб в твърдата дъбова облицовка. Беше лице в лице с един злобно гледащ я пират. Миризмата му, примесена с обхваналия ужас и страх надигна вълна на ярост в гърлото й. Той притискаше кървавия си хълбок, пръстите му бяха почервенели и втренчено я гледаше.

— Отряза ме като бутче еленово месо, нали? — изпъшка и показа, че е англичанин от най-низшите слоеве. Омота юмрука на другата си ръка в косата й, удари силно главата й в касата на вратата. — Ще заплатиш за това, малка лейди, и цената ще бъде висока!

Шарлот се отмести, за да го удари с коляно, но той усети атаката и се дръпна встрани, за да я избегне. Нямаше друг избор, освен отново да използва ножа. Използва го, представи си, че пиратът е печено пиле и се прицели в гърдите. Ножът отхвръкна, но преди това бе разрязала мръсната риза на мъжа и месото под нея. Той нададе нов вик на животинска ярост и отново се хвърли към нея, но в този момент, да благодари на Бога, бе хвърлен настрани.

Патрик го заби направо в стената и обърканият негодник се преви на пода в несвяст.

— По дяволите, Шарлот — изрева Патрик, наведе се, хвана пирата за яката и го повлече към стълбите. — Нямам време да бъда бавачка на празноглава жена. Прави каквото ти казвам.

— Опитвах се! — не можеше да не каже Шарлот, преди да се намъкне в склада и залости вратата зад себе си.

Беше тъмно, въздухът горещ и тежък. Дълго стоя неподвижна, мъчеше се да се успокои. Когато очите й се приспособиха към почти цялостната липса на светлина, тя пропълзя зад един висок кош, да осъзнае ситуацията, в която бе попаднала. Когато чу тяло да се удря във вратата на склада, сърцето й подскочи и заби така силно, че не й остави сила да диша. Повдигна капака на една от бъчвите и влезе вътре, кихайки от облака брашно вдигнал се около нея.

Настанила се долу, опита се да е благодарна, че бъчвата беше само частично пълна и се молеше скривалището й да не е маркирано е бял кръг.

Интервалът, който последва бе като откъс от Дантевия „Ад“. Безброй пъти вратата на склада буквално се клатеше на пантите от външните удари. Битката, която бе ограничена само върху горната палуба, сега се бе разраснала също и в долната част на кораба.

Смелостта бе напуснала Шарлот. Дръжката на камата бе буквално залепнала за ръката й от потта, а бучки тесто се образуваха по бузите й, когато накрая даде воля на сълзите си. Ако пиратската обсада бе успешна, последиците биха били твърде ужасни.

Чакаше, беше така уплашена, че дори не можеше да се моли.

Почти час беше изминал според трескавите й пресмятания, когато чу силно чукане.

— Шарлот! — Гласът беше на Патрик. — Отвори вратата!

Облекчение премина през Шарлот — той беше жив — последвана от истинска ярост. Изглеждаше нетърпелив, като че ли бе правил всичко друго, освен да търси жена си.

— Как да разбера, че не си заставен? Може да е трик — пират може да държи нож до гърлото ти!

— Чела си прекалено много глупави книги — отвърна капитанът раздразнително.

Излезе от касата с брашно и отиде до вратата. Остана известно време с ухо, прилепнало до стената, ослушваше се. Водена от стремежа си към светлина и сигурност, Шарлот рискува и повдигна резето.

Патрик стоеше в коридора, косата му разрошена, лицето му наранено, ризата разкъсана, но никъде по тялото му не се виждаше кръв.

— Благодаря на Бога! — въздъхна Шарлот.

Патрик се облегна на касата на вратата и остави индиговите си очи да огледат Шарлот. Помисли си, че сигурно прилича на дух косата й разчорлена, цялата покрита с брашно от главата до петите. Смехът на Патрик с нищо не помогна.

— Да не си посмял да ми се присмиваш! — предупреди го тя и се опита да го бутне и отмине.

Той й заприщи пътя, станал така непроходим както каменната стена, заграждаща градината с рози на мащехата й у дома в Куейд Харбър.

— Всичко е наред, Шарлот. Не се страхувай.

Със сподавен вик Шарлот се хвърли в ръцете на Патрик, прегърна го и увисна на врата му, трепереща от ненапускащ я страх.

— Мислех, че сигурно си умрял — бях сигурна, че пиратите ще ме заставят да мина по трапа.

Почувства усмивката му от движението на устните по косата й.

— „Чародейка“ няма трап. А както виждаш, жив съм, цял-целеничък.

Спусна се надолу по гърдите му, но не можеше да се реши да се отдели от него.

— Отидоха ли си? — прошепна. — За пиратите говоря.

Той се усмихна и оправи падналата над лицето й коса. Облак брашно се разпръсна между тях.

— Да, богиньо. Ела, ще се погрижим да те почистим.

Кабината беше още мокра от разлятата вода, а всички помощници бяха по палубите, тъй като корабът бе претърпял повреди по време на нападението, ето защо един парцал бе връчен на Шарлот, за да подсуши пода. Когато свърши, един от кухненските работници бе отделен да донесе вода, за да може да се изкъпе, кожата и косата й бяха покрити с кора от брашно. Чувстваше се като статуя от гипс.

— Ще има ли нещо друго за вършене, г-жо Тревърън? — запита момчето от галерата, след като бе изляло и последната кофа вода във ваната. Според преценката на Шарлот не беше повече от четиринадесетгодишен и едва успяваше да скрие усмивката си.

— Да — отвърна Шарлот, придавайки си голяма важност. — Можеш да ме пазиш отвън пред вратата. Не искам никой да влиза докато се къпя.

Момчето излезе и Шарлот натъпка парче попивателна в ключалката в случай, че се окажеше неблагонадежден. Съблече дрехите, които си бе присвоила от сандъка на Патрик. Отделяше дрехите внимателно от тялото си като превръзка от рана.

За втори път през този ден тя изтърка кожата си, изми косата си и тъкмо ставаше от ваната с хавлиена кърпа на гърди, когато Патрик внезапно влезе.

Затваряйки вратата, той безцеремонно огледа голите й форми, Шарлот се изчерви от раздразнение, но и от влечение, което не можеше да пренебрегне.

— Специално инструктирах младия мъж да пази пред вратата — каза тя докато увиваше хавлията около себе си като тога.

— Аз съм капитана на този кораб — отвърна Патрик безцеремонно. — Не ще ми бъде забранена нито една част от него — особено собствената ми каюта.

Шарлот премълча. Събитията от деня бяха меко казано мъчителни, и тя почти бе изчерпала личните си запаси. Надяваше се Патрик да не забележи как трепери, когато стъпи отстрани на ваната.

— Какво да облека сега? — седна на края на леглото с ядовито движение. — Или трябва да ходя гола от сега нататък?

— Кой би си помислил, че ще дойде ред да се използва — Патрик се засмя. — Ревнив съм, и ще трябва да те затворя в кабината, докато стигнем Испания, а може би, това няма да ти хареса. — Отправи се към гардероба и отвори една от блестящите орехови врати. Затършува сред различни добре ушити одежди, докато намери каквото търсеше — отвратителна рокля, покрита с пурпурни дантелени волани. — Бях я забравил.

— Не бих и могла да предположа, че виолетовият цвят е твой, отбеляза язвително Шарлот.

Той й хвърли роклята, а тя падна в скута й издувайки се — парад на грозотата миришеща на евтин парфюм.

— Облечи я и си дръж устата затворена — каза той.

Шарлот седеше, държеше роклята пред себе си и се мръщеше. Едва ли имаше избор да облече това нещо или не.

— Очевидно не съм първата разхождаща се из „Чародейка“ гола — отбеляза тя, въпреки че в действителност не желаеше и да чуе за куртизанката, влязла в капитанската каюта, облечена в тази отвратителна рокля и отишла си без нея. — Вероятно бедното същество е било измъкнато направо от леглото ти от пиратите?

Патрик скръсти ръце, погледът му бе спокоен.

— Предполагам, беше си заминала облечена в една от ризите ми. Това се случи, след като бе изляла доза опиум в брендито ми, и ме бе оставила без часовник и пари, ако добре си спомням.

Шарлот не можа да не се засмее.

— Добре е да знам, че не всяка жена откликва на чара ти така безсрамно като мен — каза мило тя, но се ядоса на себе си, защото се бе поддала на ненужна ревност, а също и на Патрик, защото първи я бе подтикнал към това чувство.

Той повдигна вежда.

— Не съм казал, че дамата не е прекарала добре в леглото ми, преди да ме ограби — информира я той.

Горещо изчервяване цъфна по бузите на Шарлот. Изглеждаше страшно несправедливо, че бе дошла при Патрик девствена, докато той вероятно е спал с жени от всякакви съсловия, от принцеса до ориенталска танцьорка.

— Колко скромно е от твоя страна да споделиш това — отвърна рязко тя.

Патрик се засмя и за нейно най-голямо облекчение, напусна кабината, без да изрече дума повече.

Шарлот облече идиотската рокля, която беше твърде тясна в бюста, и я караше да се чувства като уличница. Деколтето бе твърде дълбоко и трябваше непрекъснато да го придърпва нагоре, за да скрие цепката на бюста си.

Въпреки всичко това, любопитството на Шарлот бе по-голямо от съобразяването й с благоприличието, и тя не можа да понесе да остане в кабината. Трябваше да отиде на палубата и да види какви щети бяха нанесени на „Чародейка“. Някой от членовете на екипажа несъмнено бяха ранени и биха се нуждаели от медицински грижи.

Първото нещо, което направи, когато стигна на палубата, бе да погледне нагоре. Видя, че главното платно бе скъсано отгоре до долу. Навсякъде имаше петна от кръв и част от перилата бяха счупени, вероятно от оръдейния огън. Корабът се движеше наклонен на една страна, а миризмата на барут още се усещаше във въздуха. Погледна към морето и видя другия кораб бавно да се движи към хоризонта.

— Изглеждаш дори доста по-добре от Моник в тази рокля — каза Патрик, но така стресна Шарлот, че тя подскочи. Беше странно как се бе прокраднал до нея, като се има предвид ръста му. Движеше се с грациозността на цирков артист, вървящ по висока тел.

Шарлот кипна. По всичко личеше корабът щеше да потъне всеки момент, а Шарлот Тревърън искаше да обсъжда минали завоевания.

— Изненадана съм, че е била толкова дълго време облечена на нея, за да я забележиш — отвърна му тя.

Патрик се разсмя.

— Предполагам ще е безсмислено да те пратя обратно в каютата, затова просто ти казвам да не се пречкаш.

Отпрати му високомерен поглед, огледа се наоколо, търсейки ранени моряци от екипажа.

— Някога у дома помагах на мащеха си и д-р Макколи да се грижат за болните и ранените. Някой наранен ли е?

Той посочи към левия борд.

— Да — за миг веселостта изчезна от изражението му. — Ето там — вече се движеше в обратна посока към такелажа. Само след минути се катереше по мрежата от въжета така умело както паяк в паяжина. Шарлот почувства силна болка, когато си спомни първата им среща преди десет години в пристанището на Сиатъл.

След моментно унасяне, тя се откъсна от мислите си и се отправи към другата част на кораба.

За нейно облекчение само около половин дузина мъже бяха наранени, но никой сериозно. Шарлот се опита да не обръща внимание на звучното одобрение на моряците от пурпурната й рокля, а помагаше на г-н Кочран и г-н Нес да измият и зашият раните им.

Когато се бяха погрижили за всички мъже, нямаше какво да се прави, а Шарлот първа би признала, че бездействието има неприятен ефект върху характера й. Върна се в каютата на Патрик, изми ръцете си, избра си книга от капитанската колекция и отново се върна на палубата.

Патрик все още беше високо в такелажа, работеше с още няколко мъже, за да зашият раздраното платно. На Шарлот й се стори, че корабът накуцваше към брега на Испания, а живата й фантазия й представяше серия от обезпокояващи картини. Видя „Чародейка“ да потъва заобиколена от акули и други животни от дълбините. Дори почувства водата как покрива лицето й…

— Г-жо Тревърън?

Сепна се леко, стиснала заетата книга до гърдите си. Г-н Кочран стоеше пред нея, изражението, му бе благо и учтиво.

— Извинете ме — каза първият помощник — но изглеждате недобре. Мислех си, че може би бихте желали чаша силен чай с малко бренди в него.

Шарлот изпъди от съзнанието си опасното положение на Патрик горе на такелажа. Беше поразена от изтънчения говор на г-н Кочран.

— Много любезно от ваша страна — каза и кимна сдържано. — Благодаря.

Г-н Кочран кимна и се отдалечи, а Шарлот седна на съвсем същия кош, зад който се бе крила само преди около час. Въпреки че носеше рокля на уличница, любезното внимание на първия помощник я накара отново да се почувства лейди. Отново погледна нагоре към Патрик. Видя го как съблече ризата си, пусна я долу през платната, за да работи гол до кръста на слънцето.

Подсмъркна. Съпругът й имаше да учи, за да е истински джентълмен.

На следващия ден, точно преди залез-слънце видяха земя. Шарлот стоеше до перилата, наблюдаваше пурпурните сенки да се спускат и люлеят през водата. Група посрещачи — делфини — поздрави кораба, обръщаха се, фукаха се като малки деца.

Шарлот изобщо не бе мигнала предната нощ. Беше доста заета, опитваше се да задържи кораба на повърхността чрез силата на волята си. Ако Патрик я бе любил, това би отклонило мисълта й от страховете, по той изобщо не легна. Всъщност, той дори не вечеря с нея.

Докато наблюдаваше делфините да играят, Шарлот призна поне пред самата себе си двойствеността на чувствата си. Би се чувствала изключително радостна да усети отново здрава земя под краката си и да бъде в страна, където мъжът има право само на една съпруга, но в същото време чувстваше особен, гнетящ я страх. Усети приближаването на нова голяма промяна, така зловеща и силна както яростните бури, които понякога бушуваха по бреговете на Паджит Саунд.

Помощник-готвачът, Типър Дуун се появи до нея. Младото момче въздъхна, като видя маслиновите горички и червените керемидени покриви на измазаните къщи скупчени на самия бряг. Беше много млад, Шарлот не за първи път се питаше дали някой, някъде се безпокоеше за него и се молеше за благополучното му завръщане.

— Как се казва това село? — попита зажадняла за разговор.

— Коста дел Сиело — отговори той. — Бряг на небето. Понякога водата и небесата са съвсем същия цвят, а градът изглежда като че ли плува във въздуха по средата.

Шарлот се усмихна.

— Вие сте поет, г-н Дуун. Кажете ми къде сте роден, имате ли близки да ви очакват?

Той се обърна и я погледна с очи сини като крайбрежното море. Пясъчната му коса едва се докосваше до яката му, облеклото му приличаше много на това на Патрик, но обикновените му бричове и муселиновата риза не бяха толкова скъпи като тези на капитана.

— Качих се на кораба в Сан Франциско. Майка ми е единственият близък, който имам, но предполагам беше доста заета с пиене на уиски и мъже, за да забележи, че съм заминал.

— Получили сте някакво образование — настоя Шарлот с нотка на приятно подозрение в гласа.

Типър повдигна рамо и го сви.

— Една дама от църквата дойде веднъж, когато бях малък и попита дали искам да ходя на училище. Ходих почти всеки ден, защото помещението беше топло и учителката обикновено ни носеше нещо за хапване. — Отново повдигна рамене и се усмихна накриво. — Докато бях там научих някой неща.

Мислите за собственото й спокойно детство в сравнение с това на Типър накараха Шарлот да изпита както благодарност, така и тъга.

— Вие къде отраснахте, г-жо Тревърън? — попита срамежливо момчето.

Тя се усмихна.

— В едно малко градче в Уошингтън Теритъри, наречено Куейд Харбър. Със сестра ми бяхме като диви маймунки в джунглата докато бях на тринадесет, а Мили на десет години. Тогава татко, който беше вдовец доста време, се ожени повторно. Лидия — мащехата ни — промени живота ни за добро.

Преди Типър да може да отговори, готвачът изкрещя името му и той трябваше да я остави. След като кимна за довиждане, той спринтира към галерата на долната палуба и остави Шарлот сама. Беше в носталгично настроение, след като на глас бе говорила за семейството си. Чувство на дълбока самотност нарани сърцето й. Искаше й се Патрик да се появи, но това стана едва след вечеря, когато екипажът бе пуснал котва и една голяма лодка се спускаше през борда. След това бе хвърлена въжена стълба.

Патрик хвърли платнен сак в клатушкащата се гумена лодка и се усмихна на жена си.

— Ще сляза пръв — каза той.

Шарлот погледна през борда и изведнъж й прилоша. Фактът, че трябваше да слезе по въжената стълба облечена в дълга пола бе най-малкият й проблем.

Преглътна.

— Н-не знам дали ще мога…

Той изглежда си спомни епизода преди десет години, когато Шарлот бе застинала високо над палубите на „Чародейка“, и тогава се бе качил да я свали. В поведението и изражението му отсъстваше каквато и да е подигравка.

— Ще бъда с теб през цялото време — обеща той. Преметна се през перилата, спусна се малко надолу така, че да остави място на стълбата достатъчно за Шарлот да бъде в безопасност в обръча образуван от ръцете му.

Прихвана полите си колкото се може по-плътно, а г-н Кочран много вежливо я прехвърли през борда.

Дъхът на Патрик бе топло изкушение до ухото й, говореше й.

— Не гледай надолу. Ей сега ще сме в лодката.

Шарлот се вкопчи в грубата конопена стълба и се спускаше стъпало по стъпало здраво стиснала очи. Точно както Патрик й бе обещал скоро вече беше седнала в малката лодка, хванала се здраво за седалката, бореше се да не й прилошее.

Няколко души от екипажа се присъединиха към тях и заедно с Патрик започнаха да гребат към брега. Шарлот на няколко пъти поемаше дълбоко въздух и си припомни как с Мили и Лидия бяха излизали много пъти в Саунд с рибарска лодка да ловят треска.

Това не помогна много, защото Шарлот знаеше, че докато стигнат до пристаните съвсем ще й призлее. Кеят се местеше и люлееше под краката й. Бързо се придвижи до кремавия пясък, покриващ брега.

Първите звезди вече се виждаха, приятен бриз повя над водата.

Шарлот се почувства по-добре. Вече ще може да си купи подходящи дрехи и да спи в стая, чийто под няма да се движи. Сутринта ще закуси с плодове и бисквити, ще напише друго писмо на семейството си и веднага ще го изпрати.

— Това хотел ли е? — сочеше към елегантна бяла сграда издигаща се отпред, в дъното на една улица с тухлена настилка.

Патрик се усмихна.

— Няма хотел в Коста дел Сиело.

Шарлот не можа да скрие разочарованието си.

Уошингтън Няма хотел? — отекна гласът й.

Уошингтън Има две таверни със стаи, давани под наем — сините му очи блестяха — но мисля, ще се чувстваш по-щастлива, ако отседнем при приятелите ми г-н и г-жа Герида.

Герида. Името се заби в душата на Шарлот като рибарска кука в нежна плът. Спомни си елегантния почерк от парфюмираните пликове, които бе намерила в бюрото на Патрик. Пилар, помисли си тя.

В този момент Шарлот още повече се срамуваше от пурпурната рокля, която носеше. Много й се искаше да попита за Пилар, но не се осмеляваше, защото още не бе готова да признае, че бе видяла писмата.

— Не бих желала да се натрапвам — каза с всичкото достойнство, което успя да извика.

Моряците, слезли с тях на брега, се сбогуваха и се отправиха към центъра на града.

Патрик се усмихна и подложи облеклото на Шарлот на весела преценка.

— Не можеш да отседнеш в която и да е от таверните, въпреки че, трябва да призная, облечена си подходящо за тях.

Преди да стигнат високите железни порти на имението Герида, се появи слуга, носещ фенер. Красива млада жена в блестяща бяла рокля стоеше в очакване. Звездната светлина и газовите улични лампи трептяха в черната й коса.

Когато видя Шарлот, другата жена присви очи за момент. След това обаче насочи цялото си внимание към Патрик, викна радостно и се хвърли в прегръдките му.

Той леко я отмести с малко стегнато движение.

— Здравей Пилар.

Момичето погледна Шарлот, очите й широко се разтвориха в недоумение, когато видя пурпурната рокля.

Шарлот мислеше за писмата, които тази красива млада жена бе писала на Патрик, и за всичко, което се бе случило помежду им. Затаи дъх в очакване.

— Това е съпругата ми, Шарлот — каза той.

Черните очи на Пилар блеснаха. Измърмори нещо бързо на испански, завъртя се елегантно кръгом и изчезна в падащата тъма като призрак.

Патрик не изглеждаше ни най-малко обезпокоен от недоволството на приятелката си. Поговори с прислужника на приятен испански, докато ги водеше през двора, покрай висок ромолящ фонтан и през поредица двойни врати.

Стаята представляваше малък апартамент с голямо легло и балдахин от синьо кадифе и бяла покривка на дупчици. Мраморна камина се виждаше в единия край с огромно огледало над нея. Зад лъскавите медни подпори на огнището имаше растение с наситен зелен цвят в керамичен съд.

Шарлот видя себе си, Патрик и цялата стая отразени в огледалото над камината. Той бе застанал зад нея, този съпруг, когото така отчайващо обичаше, а познаваше така малко, бе поставил нежно ръце върху рамената й.

— Погледни се — смъмри я той. — Имаш сенки под очите си.

Започна да разкопчава копчетата на гърба на роклята й. Шарлот потрепери отчасти от приятно предусещане.

— Утре денят ще бъде натоварен, богиньо. Имаш нужда от сън.

Бе я научил да се нуждае от нещо друго повече от съня, но не можеше така смело да говори за страстта си към него. Емоциите й бяха съвсем близо до повърхността.

— Ще останеш ли с мен?

Патрик се наведе, нежно я целуна по слепоочието.

— Ще се върна по-късно. Гладна ли си?

Шарлот все още се чувстваше неразположена от пътуването по море, а и срещата с Пилар Герида бе нещо като шок. Поклати отрицателно глава, погледът й се срещна с този на мъжа от огледалото. Гордостта й не й позволи да го помоли да остане с нея докато заспи.

Обърна я към себе си, докосна устните й с показалеца си, вместо да я целуне.

— Лека нощ, г-жо Тревърън — каза той.

Шарлот бе сигурна, че ще отиде да се сдобри с Пилар, а това заседна като отрова в душата й. Мисълта, че Патрик може да омайва друга жена, бе почти непоносима.

— Лека нощ — каза тя и вирна брадичка.

Когато той излезе, Шарлот намери вода и сапун в една малка тоалетна до спалнята и се изми колкото можа. Някой бе оставил мека памучна нощница с избродирана горна част в края на леглото, а на едно от бюрата имаше поднос.

Шарлот облече нощницата, но не обърна внимание на храната. Издърпа завивките, тупна в леглото и очакваше да лежи будна както предишната нощ в очакване на Патрик. Вместо това тя изцяло потъна в кладенеца на изтощението, а когато ярката светлина на утрото я събуди, дори не си спомни да е сънувала.