Укротяването на Шарлота

3

Водата в широкия, облицован басейн беше приятно топла и натежалият от пара въздух беше пропит от аромат на мускус, канела, роза и гардения. Тъй като Патрик й беше обещал, че в двореца щеше да се намира в безопасност, Шарлот кротко се примири с насилственото, но не грубо наложено й старателно и цялостно измиване.

С изключение на лицето, изтъркаха с пемза всяко сантиметърче от кожата й. Измиха косата й с яйчен жълтък, изплакнаха я, отново я измиха, след което Шарлот беше полуотведена, полуизнесена от басейна в състояние на такава отпуснатост и блаженство, че едва не заспиваше права.

Избърсаха я с меки хавлии и я подложиха да легне по корем върху нисък диван, покрит с пухкаво като облаче червено кадифе. Докато една от жените започна внимателно да разчесва заплетените й коси, друга се зае да втрива благоуханно масло в кожата на тялото й. Тя въздъхна, когато и последните следи от умора напуснаха мускулите на раменете и гърба й.

Шарлот потъна в такава забрава, сякаш й бяха дали да изпие чаша силен алкохол и успя да отрони само тихичък стон, когато я покриха с одеяло, леко като ангелски криле и я оставиха да заспи. Унесе се и в просъница чуваше звъна на странни музикални инструменти, бъбренето на жени и плисъка на вода в басейна.

Сънува, че се е върнала отново на борда на „Чародейка“ заедно с Патрик и лежи гола и напарфюмирана в леглото му. А той я докосваше…

— Толкова хубава — каза някакъв учуден глас. Някой нежно отмахна с ръка падналата на челото на Шарлот коса, така, сякаш проверяваше дали не гореше от температура. — Толкова красива и толкова далеч от дома.

Фактът, че думите бяха казани на английски, най-после достигна до съзнанието на Шарлот и тя бавно отвори очи. Приведена над нея, й се усмихваше синеока, русокоса жена, вероятно малко над тридесетте.

Дланите на жената бяха оранжево-червени, явно боядисани с къна — обичай, за който Шарлот беше чела. Дрехите й бяха от най-фина синя коприна, извезани с бордюри от миниатюрни птички и цветя по ръкавите, деколтето и полите и изработени от сребърни нишки. Косата й падаше свободно назад и се разстилаше по целия гръб на меки вълни, точно като гривата на светъл, чистокръвен южноамерикански жребец.

— Аз съм Алев — каза й тя. Любимка съм на султана и скоро ще стана кадън.

Шарлот усещаше, че очите й се бяха разширили от учудване, но не можеше да прикрие реакцията си. Тя и приятелките й в училище бяха прочели всяка пикантна книга за харемите, до която бяха успели да се доберат, така че сега разбра, че желанието на тази Алев беше да стане съпруга на султана.

— Ти също ще станеш любимка, струва ми се — продължи Алев, оглеждайки Шарлот с малко разтревожени очи. — Може би тази вечер ще танцуваш за Халиф и ако той те хареса, може да споделиш и леглото му.

Шарлот се изправи рязко, принуждавайки другата жена да отскочи назад, тогава видя, че Алев беше в силно напреднала бременност.

— Няма да споделя ничие легло — вбесена заяви Шарлот. — Аз съм приятелка на капитан Тревърън и ще замина с него, когато корабът му отплава.

Алев отново изгледа Шарлот, но този път със съжаление.

— Много си наивна — каза тя. — Но с времето ще се научиш да разбираш мъжете и жените тук в харема.

Шарлот премигна и се постара да загърне одеялото около себе си, колкото може по-плътно. Беше изтъкано от някаква ефирна материя, бяла и лъскава и го усещаше приятно до кожата си.

— Няма да остана — повтори тя.

Алев поглади косата й, която беше бухнала от влажния въздух.

— Както кажеш — съгласи се тя с добродушна въздишка. — Тук е много хубаво, да знаеш. Разполагаме с всякакъв лукс, а Халиф не е лош господар.

— Коя си ти? — попита Шарлот, неспособна да повярва, че се намираше на такова място и водеше подобен разговор. Намръщи се замислено на русата коса на Алев. — Не е възможно да си родена тук, в Риц.

Другата жена пак въздъхна и седна на един съседен диван, приглаждайки полите си много внимателно.

— Някога се наричах Олив. Когато бях момиче, пътувах с кораб от Англия за Франция, за да продължа образованието си в един много специален пансион, но корабът ни беше превзет от пирати.

При тези думи гърлото на Шарлот болезнено се стегна от ужас и съчувствие.

— И на колко години беше?

— На шестнадесет — отговори Алев със съвсем безразличен тон, като че ли такива неща се случваха едва ли не всеки ден. А може би в тази част на света, помисли си Шарлот, наистина беше така.

— Трябва да си била ужасена! — Шарлот не можа да се въздържи и хвана една от къносаните ръце на Алев. — Защо правителството не се намеси да те защити?

Алев се усмихна примирено.

— Правителствата не изгарят от нетърпение да спасяват отделни свои граждани, както би ни се искало да вярваме. Да, бях изплашена, но по-късно се научих да се радвам на разкоша край мен. Тук ме глезят — имам слуга и собствени стаи. Халиф се грижи да ми се дават всички сладкиши и шоколади, които си пожелая и той е… Тя замлъкна, изчерви се и отмести погледа си. — Той е много красив и знае как да направи една жена щастлива.

Шарлот също се изчерви. Тя знаеше за интимните отношения между мъжете и жените, естествено, защото беше израсла в американския Запад и беше ходила на училище в Париж. Все пак, й липсваше онова, което тя и приятелките й от училище наричаха „Опит“ към което определено се числяха разни мистерии.

— Щастлива? — плахо попита тя, въпреки че знаеше, че не е учтиво да любопитства.

— Ще разбереш — каза Алев със загадъчна закачливост в очите. — Когато легнеш при Халиф, той ще ти покаже колко славно нещо е да си жена.

Шарлот никак не се успокои от тези думи: без значение колко привлекателен можеше да се окаже Халиф, тя нямаше никакво намерение да „ляга“ при него. Досега, тя никога не беше мислила за мъжете от такава гледна точка, освен, разбира се, за Патрик. Стисна ръцете си в юмруци. Беше ли я измамил капитанът, като обеща да я вземе, щом си тръгнеше от двореца?

— Ти си гладна — отбеляза Алев и беше права. — Бъдещето няма да ти изглежда толкова безнадеждно, когато стомаха ти е пълен. — С това, тя грациозно плесна с ръце и веднага се появи младо, тъмнооко момиче.

Алев каза нещо на жената-дете на бърз арабски и тя бързо се отдалечи да изпълни нареждането. Подобно на Алев и на другите жени, които Шарлот беше видяла, момичето носеше обикновена, свободно падаща роба.

— Пакизе ще донесе закуски — каза бъдещата „кадън“. — Сега ми разкажи, по какъв начин те плениха?

Шарлот преглътна протеста, който й се прииска да изрече при така подбраните думи на Алев: в края на краищата, от пазара я бяха отвлекли против волята й през оня прокълнат от съдбата ден, когато тя така арогантно беше предпочела да игнорира предупрежденията на по-възрастните от нея. За миг и с тежко чувство за вина, си спомни за Бетина и се запита какво ли ставаше сега с нещастното момиче.

Като скръсти ръце върху огледалото, все още приютило иначе голото й тяло, Шарлот обясни, че била на път от Париж за дома, в компанията на семейни приятели и че в последния момент семейство Ричардсън бяха решили да направят една кратка екскурзия до остров Риц. Засрамена, тя призна, че една сутрин буквално бе завлякла Бетина със себе си на пазара, където после двете били заловени. По-късно — а самият спомен за това беше такъв удар върху гордостта на Шарлот, че в гърлото й се надигна жлъчка — тя или била продадена, или дадена като подарък на Патрик Тревърън, както се дава цигара или чаша вино.

Алев почти не реагира на разказа й, тъй като несъмнено беше чувала много подобни и преди. Нейната собствена история, в крайна сметка, бе не по-малко драматична.

— Значи си била американка — каза тя. — Така и си помислих, заради говора ти.

— Аз съм американка — поправи я Шарлот. — Скоро се връщам там и когато сляза от пощенския кораб на пристанището в Куейд, кълна се, че ще коленича, ще целуна земята и никога повече няма да си помисля, че мястото е скучно и провинциално.

Алев само потупа Шарлот по ръката, сякаш искаше да й каже, че това беше приятна мечта, която скоро щеше да бъде отхвърлена и заместена от реалността.

Слугинята се върна, носеща месингова табла, натоварена с нарязани плодове, пъпеши, банани и някакви други неща, които Шарлот не можеше да разпознае, наред с няколко вида сирене, малка чинийка с маслини и купичка с шербет, направен от яркочервени плодове. Поставяйки храната върху малка масичка до дивана на Шарлот, Пакизе взе от таблата една красиво изрисувана чаша и й я подаде.

— Това е боза — обясни Алев. — Прави се от ечемик и е много кисела — но не неприятно.

Шарлот неохотно пое чашата и кимна, за да благодари. Напитката беше достатъчно охладена, за да се образуват ситни капчици по стените на чашата и когато я поднесе към устните си, усети дъх на канела. Отпи една предпазлива глътка и намери, че стипчивостта на бозата бе много освежаваща.

След като утоли жаждата си — Пакизе незабавно пълнеше чашата от изрисуваната по същия начин гарафа — Шарлот се засити с обилни количества шербет, плодове и сирене. Алев се оказа права: наистина е била гладна. Когато хранителните вещества проникнаха в клетките на тялото й, тя отново изпита увереност, че накрая всичко ще свърши добре. Патрик няма да замине без нея, напротив, дори ще се погрижи да я върне в родния Уошингтън.

Щом приключиха с яденето, й донесоха златиста роба, направена от същата фина тъкан като тези на другите и дървени сандали, които Алев нарече налъми.

Шарлот с благодарност облече робата, но изгледа тревожно налъмите. Бяха с десетсантиметрови подметки.

— Ще падна и ще си строша врата, ако обуя това — без да се смущава, каза тя.

Алев присви рамене и отпрати Пакизе със сандалите.

— Ела тогава — каза тя, плясвайки с ръце този път към Шарлот, но не по толкова властен начин както за прислужницата. — Ще ти покажа харема.

Шарлот все още беше притеснена, но същевременно и любопитна. Колко американци, в крайна сметка, били те жени или не, можеха да се похвалят, че са разглеждали лично харем? Ами да, би могла да напише книга за преживяванията си, когато се върнеше в къщи, или да предприеме лекторско турне, като онези жени, които биваха отвличани от индианци и после освобождавани. Щеше да се превърне в известна и всепризната личност, предизвикваща дискусии, където и да се появеше.

— Това, разбира се, са баните — говореше Алев, докато сочеше други басейни, всичките големи и облицовани с разкошно оцветени плочки. Навсякъде имаше дивани, а по красивия и приятно прохладен под лежаха безбройно много дебели възглавници. Поне още дванадесет жени наблюдаваха разходката им с нескрито любопитство.

— За разлика от много европейци и американци — продължаваше Алев — ние се къпем всеки ден, а понякога повече от един път. Това е много приятен ритуал и често ни отнема часове.

Шарлот си помисли за начина, по който я бяха изкъпали и потръпна от спомена за преживяното удоволствие. Никога не беше изпитвала по-голяма наслада.

Те преминаха пред друга арка, също богато украсена и влязоха в едно огромно помещение.

— Това е хамамът, където се събираме да поговорим, да бродираме, играем игри, да погледаме специални представления, организирани за нас — и други подобни неща.

Стените на хамама бяха високи, подобно на холовете в английските замъци и от тавана и между сводестите прозорци се спускаха богати, сложни каменни плетеници. И тук на удобните дивани се бяха излегнали жени, които тихичко разговаряха и се смееха, но в случая присъстваше и един нов елемент: на издигнат в единия край подиум седеше красив тъмнокож мъж и, скръстил ръце, наблюдаваше обстановката с величествена снизходителност.

Шарлот подръпна Алев за ръкава:

— Евнух ли е? — попита тя, припомняйки си историите, които беше чела.

Алев се усмихна:

— Да.

За бога, тя никога не беше виждала истински, жив евнух в Куейдс Харбър — ех, да дойдеше само оня момент, когато щеше да види пак Мили и да й разкаже!

— Той слуга ли е, като Пакизе?

Алев се засмя и поклати глава.

— Не. След самия Халиф и Султана Валиде, неговата майка, никой друг няма толкова голяма власт в харема. Рашид главно поддържа реда сред нас и се намесва в разрешаването на споровете ни, така че да не се налага за тези неща да се тревожат Халиф и султанката-майка.

След хамама Алев я поведе към един просторен вътрешен двор, където няколко палмови дървета, между които и един вековен бряст, предлагаха благодатна сянка. Тук имаше още жени, насядали по пейките с бродериите си или просто потънали в собствените си мисли.

— Защо един мъж се нуждае от толкова много съпруги? — тихичко попита Шарлот. Гледаше към бряста, докато говореше. Той растеше много близо до каменната стена и в случай на нужда би могъл да осигури път за бягство.

След проявяваната досега сърдечност Алев се раздразни от въпроса.

— Те не са съпруги — рязко каза тя, привличайки вниманието на Шарлот чрез самата острота на тона си. — Някои от тях никога няма да бъдат извикани в покоите на Халиф. Други ще бъдат продадени, изтъргувани или подарени. Само най-достойните от тях стават „одалиски“, а да не говорим за любимки или кадъни.

Думите „продадени, изтъргувани или подарени“ направиха силно впечатление на Шарлот и останаха забити като трънчета в съзнанието й.

— Вие сте робини — каза тя. — Всички вие, независимо с колко любезности може да ви обсипват.

Алев й отвърна с хладен поглед.

— Ако ние сме робини, робиня си и ти — изрече тя. — Без значение какво може да ти е казал капитанът.

По гърба на Шарлот премина тръпка, но тя отказа да се поддаде на страховете си, нито да жертва принципите си заради случайно създалата се обстановка.

— Трябва да се разбунтувате всички заедно — прошепна тя. — Трябва да се държите заедно, всички жени от харема и…

Алев я прекъсна, като изразително завъртя очи и нетърпеливо въздъхна.

— Вие американците много обичате да създавате смутове. Нямате никаква представа за Традициите. Добре, нека да ти кажа нещо: ако имаше начин сега просто да щракна с пръсти и в следващия момент да се намеря в Англия, не бих го направила. — Тя хвана Шарлот за ръкава и я издърпа в един отдалечен ъгъл на двора. — Не трябва никога повече да говориш за бунт — предупреди я тя със заплашително сериозен тон. — Ако султанката-майка чуе за това, ще заповяда да те накажат. Тук ние изпълняваме онова, което ни се каже.

— След като правите това, което ви кажат — възрази Шарлот — тогава защо ви трябва евнух, който да следи за реда?

Алев приближи лицето си на сантиметри от това на Шарлот и от дъха й се разнесе приятно ухание на екзотични подправки.

— Тези, които не се държат прилично, скоро започват да съжаляват — каза тя, после се обърна сред облака си от коприни и замина.

Шарлот я проследи с поглед за момент, обзета от смесени чувства на симпатия и гняв към нея, след което отново замислено се загледа във високия бряст до каменния зид.

Патрик седеше с кръстосани крака на една дебела възглавница в покоите на султана и държеше в ръката си втората си чаша боза. Гъстото, леко ферментирало питие, беше едно от многото неща, които той приемаше с удоволствие при посещенията си в двореца.

— Значи, първоначално тя е трябвало да бъде продадена на Рахим — каза, леко мръщейки чело, Халиф. Той беше облечен в обикновени дрехи, много подобни на тези на Патрик, а не в разкошна роба и чалма, както би се очаквало. Тъмната му коса беше късо подстригана, а в черните му очи се четеше загриженост.

Патрик кимна, после се усмихна. Май се усмихваше всеки път, когато си помислеше за Шарлот, стига тя да не беше там, за да го види.

— Един от моите хора я спечелил, когато играли хазарт и ми я донесе като подарък.

Халиф въздъхна и се премести да седне срещу Патрик на друга богато извезана възглавница.

— Чувал ли си за Рахим, приятелю?

— Никога не сме се срещали — отговори Патрик, присвивайки небрежно рамене. Той знаеше, че Рахим бе пират и общо взето с недобра слава, но в тази част на света последното не беше изключение.

Халиф все още изглеждаше тревожен и замислен.

— Той е много брутален и отмъстителен мъж — бавно изрече той, явно натъжен от недостатъците в характера на пирата. — Щом хората му са взели твоята Шарлот от пазара, то те са го направили вероятно защото Рахим е заповядал да му доведат светлокожа жена. Значи, без съмнение сега е вбесен, че волята му не е била изпълнена.

Патрик смръщи вежди и остави чашата си настрана. Не беше в стила на Халиф да се тревожи по подобни въпроси, имаше си кралство, което да управлява, а към тази си задача се отнасяше съвсем сериозно. Въпреки че султанът в никакъв случай не беше жесток човек, той просто не разполагаше с време и достатъчно енергия, за да се занимава с всяко отвличане, което се извършваше в пределите на държавата му.

— Страхуваш ли се от този мъж? — попита Патрик и се усмихна, когато забеляза как в следващия момент в очите на Халиф проблесна, после силно се разгоря дълбока ярост.

Халиф измърмори под нос някаква арабска псувня, една от многото, на които беше научил Патрик, докато двамата споделяха една стая в общежитието на училището за момчета в предградията на Лондон и сърдито каза:

— Аз не се страхувам от никого, а още по-малко от такъв тъп и неук пират като Рахим, обаче виждам, че силно се интересуваш от момичето, за което говориш и се чувствам длъжен да те предупредя като приятел. Рахим няма да се спре пред нищо, за да отмъсти за това, което в неговите очи е чиста несправедливост. Въобще не би се замислил даже да пререже врата на жената и после да ти изпрати останките от тялото й.

Патрик, също като Халиф, не се боеше от никого поне що се отнасяше до собствената му безопасност. Но в този случай, с появяването си Шарлот беше внесла в живота му ново, леко смущаващо измерение, беше успяла да му стане достатъчно скъпа, за да поеме лична отговорност към нея.

— Аз ще я защитя, каза той, сърдит че се бяха пробудили мъжките му инстинкти. Дори сложи ръка върху дръжката на ножа, който висеше в кожената кания на колана му.

Халиф повдигна вежди:

— Да, ако си до нея, когато Рахим реши да нападне. Само че ти си често зает с търговските си сделки, Патрик. Можеш ли да влачиш и една жена със себе си, когато пътуваш и да не и изпускаш от погледа си?

Идеята да има Шарлот непрекъснато до себе си му се стори странно привлекателна, още повече като се имаше предвид, че тя беше една от най-проклетите и непокорни жени, които някога бе срещал.

— Не — каза той. — Ти какво би предложил?

— Да остане тук в двореца — отговори Халиф, като пресегна за инкрустираната със злато гарафа, от която напълни отново чашите им. — Само докато приключиш със сделките си в Испания.

Идеята накара гърлото на Патрик да се стегне от гняв и внезапна ревност прободе гърдите му, остра като кинжал, но после си напомни, че Халиф беше един от най-старите му и най-доверени приятели. Все пак не можеше да не попита:

— И точно каква роля би играла Шарлот в харема ти?

Халиф весело се разсмя и вдигна чашата си за поздрав.

— Завладян си от яростни чувства — изтъкна той. — Точно като малко момче, предизвикано в училищния двор. Няма да извикам малката ти приятелка в леглото си, Патрик. За мен честта е по-важна от живота ми, знаеш добре това.

Патрик отмести поглед за миг, засрамен от примитивната си реакция към любезното предложение на приятеля си и сърдит на Шарлот за това, че беше го превърнала в глупак.

— Ако имах сестра — искрено каза той — не бих се поколебал да ти я поверя.

Другият мъж протегна ръка и приятелски потупа Патрик по рамото:

— Разбрано тогава. Засега, ще оставиш момичето тук.

Патрик се замисли за обещанието, което беше дал на Шарлот — че щеше да отплава заедно с него, когато „Енчантрес“ вдигнеше котва — и го съпостави на факта, че тя щеше да се намира в опасност в момента, в който пристъпеше извън двореца. Беше съвсем вярно, че имаше да довършва няколко сделки, преди да се отправи към другия край на света и просто нямаше да има възможност непрекъснато да се грижи за безопасността на Шарлот.

— Да — отговори най-после той, с натежал от неохота глас. — Шарлот ще остане тук, докато приключа с работата си на Континента.

Халиф кимна и издаде едно типично арабско възклицание, означаващо одобрение.

— Ще наредя да я изпратят в апартамента ти тази вечер, за да можеш да се сбогуваш с нея както трябва — каза той.

Патрик бе завладян от дълбока тъга при мисълта, че щеше да изостави временно Шарлот, а и знаеше, че тя щеше да оцени решението му като предателство.

— Искам да ми дадеш едно обещание — продължи той, оставяйки чашата си и се изправи наред с домакина си. — Шарлот не трябва да бъде наказвана според прищевките на някой евнух, нито пък тези на майка ти.

Султанът въздъхна, заел поза на древен мъдрец — преструвка, която го караше да изглежда много по-възрастен от своите тридесет и четири години. Държеше се така още от времето, когато се бяха срещнали с Патрик, и двамата едва на дванадесет години.

— Тя ще трябва да спазва правилата в харема както останалите, но аз ще се погрижа Шарлот да бъде контролирана от самия мен, от никой друг.

Патрик трябваше да се съгласи: той разбираше, че Халиф проявяваше благородство. Независимо че жените в харема му бяха глезени и дори уважавани от своя султан, сред тях се поддържаше строг ред и бунтарките, били те дребни или едри, се наказваха с всякакви средства — като се започне от строго мъмрене, та се стигне до обезглавяване. Тук културата беше древна, следователно и традициите, и той нямаше право да очаква дълбоко вкоренените обичаи да се пренебрегват заради твърдоглавието на една темпераментна, лекомислена американка.

Халиф отново потупа Патрик по рамото и се засмя:

— Не се тревожи, стари приятелю. Няма да лиша младата дама от главата й, нито да наредя да я съблекат и набият публично пред портата, давам ти думата си за това.

Патрик въздъхна и малко притеснено се усмихна:

— Не бих прибързвал толкова с думите си, ако бях на твое място — ти не познаваш Шарлот.

Шарлот седна на каменната скамейка под брястовото дърво и се отпусна назад, зареяла поглед през клоните му към лазурносиньото небе. Тя не възнамеряваше да постъпи толкова глупаво, та да избяга сега, по предпочиташе да си състави все пак план. Ако Алев се окажеше права и Патрик я беше излъгал за намеренията си, щеше да се наложи да предприеме драстични мерки.

Една по една жените, които се бяха наслаждавали на спокойствието на сенчестия двор, започнаха да се прибират в двореца, като нито една не пропусна да хвърли любопитен поглед по посока на Шарлот. Когато най-после остана сама, тя вдигна полите на робата си и обгърна с ръце и крака ствола на дървото.

Не беше се катерила по дърветата от години — всъщност, от времето, когато напусна Куейдс Харбър, за да замине да учи в Париж, но позабравената й пъргавост много бързо се върна. Само за две минути с цената на няколко драскотини по коленете и вътрешната страна на бедрата, тя се намери на един висок клон.

Прегърнала здраво с една ръка древния изкривен ствол, тя се извърна, за да погледне отвъд стената и погледът й се сблъска с невероятно красивата гледка на тюркоазното море. На няколкостотин метра от брега грациозно се поклащаше закотвеният кораб „Енчантрес“. В трите посоки не се виждаше нищо друго, освен още и още вода, така че Шарлот внимателно се извъртя, за да огледа на юг.

Пустиня, докъдето стигаше погледът.

Шарлот въздъхна обезкуражена, а в следващия момент едва не падна от дървото, когато отдолу й извика някакъв женски глас.

Тя не разбираше езика, но тонът беше достатъчно ясен: трябваше да слезе незабавно.

Зачервена от гняв, че към нея се бяха осмелили да се държат така заповеднически, Шарлот все пак се подчини. Когато стигна до земята, се намери лице в лице с дребна, забулена жена, с огромен, извит като клюн нос.

Старата вещица размаха заплашително къносания си пръст току под носа на Шарлот и продължи да излива яростната си тирада.

Търпението на Шарлот, вече подложено на достатъчно изпитания през последните дни, просто се изчерпи.

— Сега, само за момент! Която и да си ти, няма да ти позволя да ми говориш така…

Точно в този момент отнякъде изникна Алев и сложи ръка на раменете на Шарлот, като ги притисна с такава сила, че без малко костите й да се натрошат и слеят в една обща, болезнена маса. Заговори бързо и от тона й Шарлот разбра, че се опитваше да успокои старата жена.

Накрая Алев се обърна към Шарлот и строго каза:

— Ако не искаш да те набият с камшика, трябва да престанеш да бъдеш… толкова твърдоглава. Тази тук е Султана Валиде, майката на Халиф и властта й в харема е безгранична!

Естествената реакция на Шарлот беше да възрази, защото никой и никога в живота й досега не беше се осмелил да я набие. Вбеси я самата идея за това, но все пак някакво вътрешно чувство я накара да изслуша Алев и да запази за себе си мнението си за това изостанало общество.

— Поклони се и й кажи, че съжаляваш — нареди Алев, като я ощипа тайно, но много болезнено по ръката, за да подчертае сериозността на думите си.

След като преглътна напиращите на езика й проклятия, Шарлот се насили да изпълни възможно най-лекия поклон и да промърмори нещо като извинение.

Алев пак заобяснява нещо, преувеличавайки в превода, без съмнение, думите на Шарлот, за да ги накара да прозвучат по-малко враждебни, отколкото бяха в действителност. Най-после майката на султана изгледа Шарлот през силно присвити очи, отправяйки й неприкрито предупреждение, после се обърна и се отдалечи, трополейки на смешно високите си налъми.

— И ти наистина искаш тази ужасна жена да ти стане свекърва? — не сдържа учудването си Шарлот, като засенчи очите си с ръка, за да вижда по-добре старата сврака, запътила се към сградата на двореца.

Алев възкликна с негодувание и изчерпило се търпение:

— Не — доста остро отговори тя — но трябва да спечеля благоразположението й, щом съм решила да спечеля Халиф за съпруг. А ти какво замисляше, защо се покачи на това дърво?

Шарлот изгледа Алев с поглед, в който ясно се четеше, че считаше въпроса й за глупав.

— Опитвах се да видя какво има зад стената, естествено. Струва ми се, че е по-лесно да се избяга от Дяволския остров, отколкото от това място тук.

Другата жена хвана Шарлот за лакътя и я поведе към високата, сводеста врата, през която току-що беше преминала султанската майка.

— Дево Марийо, Божия майко! — възкликна Алев, явно забравила за момент, че се беше покръстила във вярата на Халиф и народа му. — Ти полудяла ли си? Първо говориш за бунт, а после за бягство! Наистина ли искаш да те накажат?

Шарлот се опита да се отскубне, но бременната жена се оказа по-силна, отколкото изглеждаше.

— Разбира се, че не искам да ме накажат! — изсъска Шарлот. — Но ти продължаваш да пренебрегваш факта — точно както направи и онази сбръчкана стара кокошка — че аз съм на гости тук. Не съм собственост на султана, нито на някой друг мъж и няма да позволя да ми нареждат и да ме обиждат.

За втори път през краткото им запознанство, Алев завъртя очи с досада. — Излиза вярно онова, което се говори за американците, че са твърдоглави и че с тях не може да се разговаря разумно, ако се съди по теб. — Отново бяха стигнали до прохладния, напоен с тежки аромати хамам. — Край на споровете вече: наредено е да се явиш в покоите на султана. Трябва да се погрижим за външния ти вид.

Шарлот рязко се закова на място.

— Какво?

— Халиф е изпратил да те извикат. Не можеш да се явиш пред него със сплъстена и пълна с шума коса, нито с тази мръсна и скъсана дреха.

Шарлот пое дълбоко въздух и бавно го издиша. Очевидно, нямаше избор в случая: затова щеше да се яви пред султана с достойнство. Патрик сигурно също щеше да бъде там и да й предложи защитата си.

Но докато вървеше до Алев, Шарлот си помисли: Халиф всъщност беше този, който се нуждаеше от защита. И тя щеше да му каже, още щом го видеше, всичко, което си мислеше за варварското му поведение.

Половин час по-късно, облечена в чиста, ярко жълта роба, със сресана и сплетена коса, украсена с перли и панделки, с парфюмирано тяло и широко разтворени, очертани с въглен очи, Шарлот последва евнуха, Рашид, по една сложна и заплетена поредица от коридори. След безбройни извивки и завои, които окончателно убедиха Шарлот, че би било по-лесно да се ориентира в лабиринт, двамата преминаха под свода на една врата, висока като тези, които тя бе виждала в някои английски катедрали.

Цветовете в стаята бяха необичайно ярки, стените пяха покрити с невероятни пана и килими. Със скръстени ръце, върху издигнат подиум, ограден от стотици малки огледала, седеше мъж, облечен в яркочервена роба и обсипана със скъпоценни камъни чалма.

Шарлот притеснено преглътна. Султанът беше красив, точно както беше казала Алев. Но наред с това изглеждаше и много по-застрашителен, отколкото Шарлот изобщо би могла да си представи.

— Приближи се — каза той.

Шарлот отчаяно се огледа за Патрик, но от него нямаше и следа и сърцето й болезнено се сви. В този момент изглеждаше съвсем сигурно, че Алев се беше оказала права: Патрик я беше изоставил на произвола на немислимата съдба.