Укротяването на Шарлота

10

През следващите две седмици Патрик не напускаше кораборемонтния док, защото трябваше да контролира всяка малка подробност от ремонта на „Чародейка“. Преди появата на Шарлот това би погълнало изцяло мислите му, а така също би задължило и физическото му присъствие там, но сега мислите му често оставаха с енергичната малка изкусителка, за която се бе оженил в Риц.

Шарлот бе и господарка на имение и лъвица, мислеше си той. Всеки ден нови одежди пристигаха от шивачката, а Шарлот се държеше спокойно и царствено като дукеса, когато му ги демонстрираше. Когато Патрик късно вечерта споделяше леглото с нея, тя му показваше необузданата страна на натурата си, даваше и вземаше наслада с необуздана дива страст.

Застанал на кърмата на „Чародейка“, Патрик се взираше с обсипаните със слънчеви лъчи води на синьо-зеленото море и се чудеше дали нежните чувства не го превръщат в нервна старица.

Опитът го бе научил да очаква предизвикателства, когато животът видимо приемаше приятно русло.

Говор на висок глас и тракане раздвижиха дока и го накараха да се обърне. Ето че Шарлот слизаше от една карета на семейство Герида, чадър на розово и бяло райе я предпазваше от жарките лъчи на слънцето. Роклята й бе с дълъг ръкав, украсена с розова дантела, знак на женственост в строго мъжкото обкръжение.

Шарлот откри с очи Патрик и му махна с ръка весело, продължи по дъската и се намери на палубата. Не беше особено доволен, защото доковете и кейовете бяха груби места, и въпреки това не можа да не се зарадва, когато видя жена си. Въпреки това посрещна я начумерен и отсечено я запита:

— Какво правиш тук?

— Дойдох да видя как върви ремонта на кораба. — При отговора вдигна брадичка, отстоявайки позицията си. Патрик разбра, че е непоколебима както обикновено.

Завъртя леко чадърчето, дари Патрик с усмивка, която леко подкоси колената му.

— Испания е прекрасна — продължи тя мило — а и гостоприемството на семейство Герида е безупречно. Вероятно обаче съм се заразила от жаждата ти за скитане, г-н Тревърън. Усещам, че копнея да продължа да пътувам и да видя какво се простира отвъд хоризонта.

Патрик се измъчваше от завладялата го страст, въпреки че Шарлот видимо не бе направила нещо да го изкуси. Помисли си дали работниците и екипажа ще забележат, ако я отведе в кабината си за около час, но отхвърли хрумването. Ако не внимава репутацията му на разбойник ще бъде унищожена и из седемте морета ще се разчуе, че Патрик Тревърън е станал съпруг.

— Казах ти да не идваш тук — скара й се той, хвана ръката й, придърпа я към перилата. — Бреговата ивица не е място за изискана жена!

Тя го погледна и запърха с мигли в маниер, който можеше да бъде окачествен само като непокорен.

— От какво мога да се страхувам, когато ти се грижиш за мен, капитан Тревърън?

Идваше му да я разтърси.

— След като бе отвлечена и се озова в харем, — прошепна вбесен — учудвам се, че можеш да задаваш такъв въпрос!

— Не можеш да ме пазиш ли? — продължи да се превзема и да го дразни. Очите й иначе невинни бяха изпълнени със смях. — Милост, Патрик, признаваш една слабост.

Патрик стисна челюстите си здраво за момент. Имаше само една слабост — обожаването на тази жена. Погледна я гневно и не й отговори на въпроса, а знаеше, че и тя не очаква такъв.

Тя се усмихна, радваше се на малката си победа, и отвори чантата си от мъниста.

— Така се случи, че имам уважителна причина. Това съобщение беше донесено сутринта. — Подаде му плик от тежка кремава копринена хартия.

Неприятно предзнамение се сви в дъното на стомаха на Патрик, когато взе плика. Написано бе само името му — всеки в Коста дел Сиело знаеше къде отсяда. На гърба обаче бе личният печат на Халиф, маркиран със зелен восък.

Счупи печата и извади един-единствен лист. Посланието бе написано явно от женска ръка на перфектен английски.

„Ахмед превзе двореца с предателство и хвърли Халиф в затвора. Ще убие истинския султан и наследниците му, а ние няма как да се съпротивим, тъй като воините на Халиф са далеч на поход в пустинята. Моля те ела бързо, ако наистина си му приятел.“

Патрик повторно прочете писмото, после го смачка с ръка. Независимо от разликите в двете култури, Халиф и Патрик бяха по-близки дори от братя. Не можеше да пренебрегне такъв зов за помощ, дори и да беше някакъв трик.

— Кочран! — изрева и така сепна Шарлот, че тя подскочи.

— Какво се е случило? — попита тя и взе намачкания лист от ръката му, изглади го върху полирания дъбов парапет. — О, не — задъхано изрече, след като прочете посланието.

Първият помощник веднага се яви, по-скоро развълнуван, отколкото обезпокоен.

— Да, сър? — Тонът му бе нетърпелив.

— Намери ми кораб! — заповяда Патрик. Събери всичките ни хора и ако можеш намери и други. — Връщаме се в Риц!

Кочран запази благоприличие, но се почуди.

— Откъде ще намерим кораб, сър? — размисли на глас.

Патрик грабна писмото от ръката на Шарлот и го тръсна на Кочран.

— По дяволите, не ме интересува дали ще наемеш и рибарска черупка — направи това, което ти казвам! — След това съсредоточи вниманието си към жена си. Хвана я здраво за ръката. — Ще отидеш в имението на Герида и ще останеш там докато дойда и те взема.

Шарлот премигна, упоритостта й изби и зачерви бузите й.

— Искам да дойда с теб! — запротестира тя.

Поведе я към трапа.

— В момента г-жо Тревърън, най-малко ме занимават вашите предпочитания. Този път, ако цениш собствената си кожа, ще ми се подчиниш!

Тази строга заповед предизвика разгорещеното й негодувание, но той я избута напред по рампата и я натика в чакащата карета. Когато затръшна вратата и изрева на испански указание на шофьора, Шарлот подаде глава от прозореца и извика ядовито:

— Няма да забравя това, капитан Тревърън!

Патрик сигурно би се изсмял, ако не беше толкова обезпокоен за Халиф. Ахмед, природеният брат на султана, беше безмилостен, а апетитите му за власт не бяха тайна. Много вероятно беше Халиф вече да е мъртъв, а екзекуцията му сигурно ще е била много бавна и брутална. По-лошото е, че принцовете, малките синове на Халиф, не можейки да се отделят от майките си, също щяха да бъдат убити, точно както бе писано в писмото.

Екипажът на „Чародейка“ се събра за минути. Слушаха с ожесточена ярост, докато Патрик представяше плана си.

Нямаше да се приближат откъм морето, защото Ахмед и бандата му крадливи бунтовници биха очаквали това и всеки приближаващ се кораб би бил потопен от канонадата на оръдията, преди да стигне до брега. След като прекосят до островното царство Риц, ще хвърлят котва в едноименното пристанище, ще купят коне и други провизии, от пазара и ще атакуват Ахмед откъм пустинята.

Резултатът ще бъде в ръцете на Бог.

Когато стигна гостната в дома на Герида, Шарлот запрати чадъра си на другия край вбесена. Обикновено не се поддаваше на внезапни раздразнения, но сега не можеше да бъде блага. Патрик й беше съпруг, мястото й беше до него, без значение къде отиваше.

Тръгваше за Риц, властен като гръцки герой, решен да спаси приятеля си, а планираше да я остави през това време точно на скучния Коста дел Сиело. Що се отнасяше до Шарлот, за нея имаше само едно нещо по-лошо от смъртната опасност, а то бе Патрик да е в беда, без тя да е до него! А ако го убиеха, нямаше никога повече да го види.

Шарлот ожесточено хапеше долната си устна, и крачеше напред-назад по-бързо и по-бързо. Патрик изобщо не я чу, когато го умоляваше да не я остави в харема на Халиф и не бе станал ни най-малко по-сговорчив от тогава. Беше напълно безсмислено да разисква въпроса повече с твърдоглавия си приятел, дори и ако се срещнат, преди да потегли на поход, което бе малко вероятно.

Мислите й направиха безумен завой. Бе чела някога за жена, преоблечена в мъжки дрехи, отишла да се бие в Гражданската война, само и само да е до съпруга си. Можеше да се дегизира и да се промъкне на кораба, който Патрик ще успее да отмъкне за пътуването…

— Не — каза на глас с въздишка. Никого не би излъгала с такава маневра, защото нямаше нищо момчешко във фигурата на Шарлот. След отвличането й от сука, когато бе предадена на Патрик в един груб конопен чувал, бе облякла една от ризите му и един чифт панталони. Тя просто изглеждаше това, което е — жена, облечена в мъжки дрехи.

При все това Шарлот нямаше намерение да се откаже и да остане на брега, докато Патрик величествено отплаваше при залез-слънце. И тя имаше приятели в двореца на Халиф — Алев и Рашид. А трябваше да се мисли и за малките синове на Алев и другите принцове, които стояха между Ахмед и трона на Риц.

Шарлот съзнателно се успокои. Седнала на края на леглото, което така щастливо бе споделяла с Патрик, тя се опита да събере мислите си. Напрегна мозъка си, но само една-единствена идея се въртеше в главата й, отчайваща и тъжна и едва ли бе по-добра от това да се промъкне на кораба. Тъй като се оказа единственият план, който можа да измисли, Шарлот реши да го следва.

Изчака докато домът утихна в обедна почивка и тайно се измъкна, като взе със себе си кесия със златни монети, които Патрик й бе дал един ден за внезапни нужди. Слънцето беше безмилостно горещо докато вървеше по прашните каменни улици към крайбрежната линия.

Много лодки бяха закотвени в пристанището. Сигурно щеше да може да наеме някой да прекоси водите до Риц.

Шарлот спря пред първата таверна от редицата просташки на вид кръчми, за да събере кураж. Не бе помислила да вземе чадъра и носа й започна да я сърби с наченки на слънчево изгаряне.

Точно се канеше да се качи по трите каменни стъпала, когато една барманка излезе и изхвърли кофа с боклуци и едва не заля красивата пола на Шарлот.

— Можещ да гледаш къде изхвърляш! — запротестира Шарлот.

За нейно учудване, барманката й отговори на английски?

— Мога — каза заядливо чернокосата жена — а може и да не мога.

Шарлот постави ръце на кръста и втренчи поглед в жената с решимост, но когато заговори, тонът й отново бе умерен. В крайна сметка тя беше нуждаещата се от услуга.

— Трябва да прекося до Риц, мога да платя добре. Има ли някой в това заведение, който може да ме заведе?

Слугинята се обърна, извика вътре в кръчмата на пронизващ испански. При думите й долнопробни моряци с различен ръст, вид и националност се събраха по мръсните прозорци, а една група бе излязла пред вратата. Злобно оглеждаха Шарлот.

— Придирчива ли си към хората, с които ще плаваш?

Шарлот преглътна и отговори.

— Е, не бих искала да е престъпник.

Дрипавата жена повдигна рамене. — Няма такива тук — а и по цялото крайбрежие няма такива каквито търсиш. — Понечи да затвори вратата, въпреки че синкавите лица стояха още по прозорците.

— Почакай! — извика Шарлот. Не можеше да понесе мисълта да остане в Испания, да се взира и чака, изпълнена със страхове, че Патрик може никога да не се върне. — Ще наема всеки, който не е убивал и не е изнасилвал.

Барманката преведе, в резултат на което групата намаля. Чу се мърморене. Все пак един мъж пристъпи напред.

Шарлот се оттегли крачка назад и се опита да се усмихне.

— Здравей — помъчи се да каже приветливо.

— Здравей — отвърна морякът и се усмихна малко глупаво, Шарлот разпозна американския му акцент. Беше среден на ръст, възрастта му трудно можеше да се определи, як с къса кафява коса, щръкнала като игли на бодливо прасе. — Каква работа имате в Риц, госпожице?

Шарлот се уплаши, но искаше по-скоро да тръгне. Колкото по-рано тръгнеше, толкова по-скоро щеше да настигне Патрик.

— Личен въпрос е. Това, което трябва да знаеш е, че искам да стигна там и плащам добре. Как се казваш?

Изглеждаше изненадан — очевидно бе мислил, че той владее положението. Шарлот не искаше да губи време да го убеждава в противното.

— Мабри. Джак Мабри.

— Казвам се г-жа Патрик Тревърън — отвърна Шарлот със сърдечна усмивка. С удоволствие забеляза как сипаничавото лице на Мабри побледня. — Можеш да ме наричаш г-жа Тревърън, ако имаш нужда да се обръщаш към мен, въпреки че ще бъдеш доста зает с управлението на кораба, за да говориш.

Дивият блясък изчезна от очите на Мабри, видимо преглътна.

— Защо се опитвате да наемете лодка, след като имате богат капитан за съпруг?

Шарлот философски въздъхна, а сдържаното й поведение бе чиста измама.

— Корабът му „Чародейка“ е на сух док за поправка. Сигурна съм, че вече е поел с някакъв кораб — без съмнение не е бил достатъчно любезен — и е отплавал без мен.

Мабри потърка брада, която бе четинеста като косата му.

— Каква е цената?

Шарлот извади две златни монети, вдигна ги, за да може моряка да ги разгледа.

— Ще заплатя половината, когато се съгласиш да ме превозиш, а другата половина, когато пристигнем там. — Имаше и други пари в кесията, но предполагаше, че ще й са нужни в Риц, особено ако не можеше да намери Патрик веднага.

— Напускате мъжа си или нещо подобно? — продължи да настоява Мабри, въпреки че видимо едва се сдържаше да не грабне първата монета. — Не искам да си имам никакви неприятности с Тревърън, дори и работата да ми донесе пари за пиене за цял месец.

— Той не ще узнае кой ме е превел, обещавам ви. — Шарлот отново прецени мъжа, който изобщо не беше представителен и при други обстоятелства не би прекосила и улицата с него, а камо ли водно пространство.

Нека ви предупредя, обаче, че ако държанието ви към мен се постави под въпрос преди, по време на, или след пътуването, капитанът ще разбере това. А той не ще намери мира, уверявам ви, докато не заплатите за грешката с кръв.

Мабри навлажни устни с език, за момент се поколеба, след това кимна.

— Не ще има основание да ме търси. — Шарлот почувства, че няма друг избор, освен да му повярва.

— Къде е плавателният съд? — запита Шарлот, закривайки очи с ръка от слънцето, докато обърна поглед към флотилията от стари гемии и рибарски лодки в пристанището.

Г-н Мабри водеше по пътя към брега и посочи най-лошото корито от всичките. Лодката едва ли беше по-голяма от гумената лодка, с която с Мили ходеха на лов за риба в езерото, когато бяха малки момичета. Беше килната към десния борд и дори от онази дистанция Шарлот можеше да види, че дървеният материал загива.

Едва не се върна, толкова бе унижена от мисълта да прекоси гъмжащите с акули води на борда на такова жалко нещо, но в този момент забеляза един клипер да се движи към хоризонта. Беше по-малък от „Чародейка“, лъскав и бърз, а Шарлот някак разбра, че Патрик е зад кормилото. Трябваше бързо да действа с решимост, иначе щеше да прекара остатъка от живота си съжалявайки, че не е последвала съпруга си.

— Бързо! — извика и задърпа мръсния ръкав на Мабри.

Мабри привика един от приятелите си по чашка да ги заведе в малката си лодка. Шарлот отново се поколеба, когато видя гемията отблизо, но стисна зъби и се качи по въжената стълба зад Мабри, като внимаваше полите й да са плътно по краката й.

Гемията миришеше по-лошо отколкото изглеждаше, а единствената мачта скърцаше зловещо докато Мабри опъна платното, но вече връщане назад нямаше. Шарлот му даде една златна монета според уговорката и застана на носа, опитвайки се да не изпуска клипера от поглед, докато се придвижваха бавно и трудно по дирята му.

Скоро обаче клиперът изчезна и смелостта на Шарлот малко намаля. Ако не успее да настигне Патрик навреме? А има и по-лошо, ако го настигнеше и така го вбеси, че я върне обратно в Испания или я заключи в къщата на някой приятел в Риц?

Колкото повече се отдалечаваха от брега, по-бурни ставаха водите. Стомахът на Шарлот започна да трепери, докато лодката се вдигаше и спускаше по вълните, опасяваше се, че й се повдига. След известно време се оправи, като се нагоди към ритъма на люлеене и така успя да задържи обяда в стомаха си.

Стъмни се докато прекосиха, но Шарлот прецени, че е за добро. Трябваше да си купи шалове, за да покрие ръцете, главата и лицето си, ако не искаше да я арестуват за неприличен вид.

Тъй като имаше прилив, Мабри успя да пристане на кея и не се наложи да гребат с лодка до брега. Шарлот се скри зад едни варели и щайги, докато нейният неприсъщ покровител слезе да потърси, дрехите, от които се нуждаеше, за да може да се движи в ислямско обкръжение.

Пазарът беше наблизо и както пристанището бе осветен с факли. Докато очакваше Мабри да се върне с воалите й, тя въртеше глава наляво-надясно и присвиваше очи, търсейки бързия клипер, който бе превел Патрик на брега. Не успя да разпознае клипера, но чу познат глас и насочи вниманието си към сука, където бе капитан Тревърън, спорещ на висок глас с един търговец на коне.

Шарлот искаше да му извика, но не го направи. Сега се двоумеше кое е по-опасно — да се размотава из Риц без подходящо облекло или да се срещне лице в лице с Патрик.

В разгара на колебанията й се появи Мабри. Носеше два мръсни, изядени от молци шала от плат с цвят на кал. Шарлот набързо се стъкми, даде на стария моряк другата златна монета, както се бяха уговорили, и забърза към шатрата на търговеца на коне.

Отстрани имаше ограда за добитък, пълна с коне от най-различно качество. Очевидно пазарлъкът бе направен, защото Патрик плащаше на търговеца, а хората от екипажа му слагаха юздите и се качваха на конете.

Шарлот се спря на прилично разстояние от десния лакът на Патрик, цялата бе покрита, с изключение на очите й. Все пак сигурно се бе хвърлила в очи, облечена в онази розова рокля.

— Капитан Тревърън? — надяваше се усилието да бъде любезна да е в нейна полза.

Патрик застина — за момент дори шумния сук му се стори така тих както далечната пустиня — после бавно се обърна, за да я погледне. Сините му очи бяха черни като нощта, помисли тя, но не беше от тъмнината.

— Шарлот? — изрече след дълга пауза на шок.

Тя кимна.

— Да, аз съм — каза с тих, но ведър глас.

Измърмори поредица от цветущи думи, хвана я за ръка и я отведе в сянката на шатрата на търговеца на коне.

— Как се осмеляваш да не ми се подчиниш? — шепнеше ужасен. — Съвсем безстрашна ли си, или просто си луда?

Шарлот преглътна.

— Не е нужно да си груб — изтъкна тя и събра достойнството си. — Не съм човек, който стои и чака, Патрик. Аз съм човек, който излиза и действа.

— Това го виждам — отвърна рязко и отново изруга.

Шарлот пресметна, че може да се приближи до целта.

— Освен това, ако се опиташ да ме оставиш тук или ме върнеш обратно, просто ще намеря друг начин да те последвам.

— Трябва да те обърна на коляно и да те наложа! — изрева Патрик, като я разтърси.

Шарлот се усмихна, усещаше, че е победила.

— Но няма да го направиш. Ако беше от онези, които биха наложили жена по задните части, сигурно досега щеше да си го сторил.

Носът му почти докосваше нейния, очите му блестяха с факелна светлина от ярост:

— Не бъди толкова сигурна, г-жо Тревърън. Ако не бързах толкова, щях да сваля воланестите ти гащи и щях да ти дам едни плюски, дето никога нямаше да забравиш! — Патрик явно бе приключил нравоучението, поне за момента. Без да чака отговор, а и тя нямаше готов такъв, той я дръпна към заграденото място до конюшнята.

Един арабски жребец беше оседлан за него. Хвърли Шарлот върху гърба на животното съвсем безцеремонно, след което скочи зад нея:

— Я си ми създала неприятности, г-жа Тревърън — каза предизвикателно през зъби — ще изпълня заканата си. На момента, пред бога и пред всички!

Шарлот му повярва. Освен това бе изразходвала лимита си за перчене за деня, като нае Мабри и прекоси до Риц в подлизващата, миришеща лодка. Седеше мирна и мълчеше, въпреки че не знаеше е какви опасности още щеше да се сблъска, но духът й бе извисен от радост.

Каквото и да се случеше, тя щеше да участва, а това беше далеч по-добро от чакането в някакво скучно, сигурно място и да слуша предадени разкази. Шарлот се облегна назад върху гърдите на Патрик, погълна силата на ръцете, които я обхващаха и заспа.

Когато се събуди, почти се зазоряваше, групата бе навътре в осеяната със звезди пустиня. Араби, вероятно водачи наети от Патрик, опъваха палатки върху белия пясък, докато другите ездачи пиеха вода от манерки и разговаряха за трудността при завземането на двореца от Ахмед.

Патрик я свали от жребеца и макар и да не беше груб с нея, нямаше ни най-малка нежност в действията му. Без да каже нито дума, я избута до една от палатките. Кожи бяха разстлани на пода, меки и гладки като шевро. Шарлот се опъна, изтощена и отново заспа. В полусън долови, че навън е свикан военен съвет.

С преминаването на нощта в зори въздухът стана по-горещ. Шарлот за удобство се изхлузи от дрехите си.

— Вземи — каза Патрик със сдържана нежност. — Пийни вода.

Почти не бе в съзнание, но жаждата й бе така истинска, както и изтощеността й. Изправи се седнала и бавно отпи от манерката, която той придържаше до устата й. Горещината беше ужасна дори под сенчестия навес на палатката. Шарлот видя, че Патрик също бе свалил дрехите си.

Когато тя отново потъна в кожите, той приглади назад от челото й мокрите кичури коса.

— Какво ще те правя? — дрезгаво прошепна. — Съвсем непоправима си.

Шарлот въздъхна, извъртя се, за да се намести по-удобно. Камизолата й бе мокра от пот и лепнеше по гърдите й.

— Няма да бъда оставяна сама — сънливо изрече тя. — Това да ти е за урок.

Патрик се засмя и нещо в гласа му я накара да отвори очи и го погледне в лицето. Бе легнал на една страна, подпрял глава с ръка.

— Аз давам заповедите в семейството — отвърна като развързваше панделките на камизолата, нежно отделяйки плата от гърдите й. — И ако на някой това трябва да му е за урок, то този някой си ти.

Шарлот бе прекарала по-голямата част от нощта на гърба на коня и не си спомняше някога да е била по-изморена. Въпреки това, когато Патрик се наведе и докосна гръдта й с език, тя веднага откликна.

— Нарече ме непоправима — въздъхна тя.

Патрик не отговори веднага. Продължи да се наслаждава на гръдта й доста време, след това нежно я обгърна и приласка в обятията си.

Шарлот изстена, надигна глава с очакващо желание. Можеха да оставят въведенията за друг път.

Той се засмя, обхвана другата й гърда, без да обръща внимание на тихите й, луди подканвания. Накрая впи устни в нейните, целуна я дълбоко, погълна изпълнения със зов и страст вик и се впусна в нея.

Стори й се, че цялата горещина на пустинята се бе събрала в тялото й. Всяко движение на бедрата на Патрик я приближаваше до лудостта. Не смееха да прекъснат целувката, докато и последните страстни стонове не отекнаха като далечно ехо.

Когато всичко свърши, Шарлот се разплака, защото бе дошъл краят, а бе така красиво и тя толкова много обичаше Патрик. Той целуна клепачите й докато се успокои, след което и двамата заспаха.

При залез-слънце Патрик събуди Шарлот. Хапнаха ядки и фурми без костилки с малки количества вода. Отново се любиха.

Шарлот чувстваше слабост в колената и бе леко замаяна, когато се обличаше за още едно нощно, изтощително яздене, но Патрик изглежда имаше енергия в излишък. Подсвиркваше си докато помагаше да приберат стана, а Кочран и другите от екипажа тихо го задяваха.

Докато Шарлот се изчерви, представяйки си какво подхвърлят, Патрик се смееше на шегите им.

Твърде скоро отново поеха на път, Шарлот чувстваше болки в мускулите на краката си, докато жребецът галопираше неуморно по пясъка. Но по-скоро би умряла, отколкото да се оплачи. Ако мъркаше, Патрик сигурно щеше да злорадства и да й напомни, че е бил прав като е искал да я остави.

За Шарлот часовете отминаваха бавно като десетилетия и когато стигнаха един оазис и спряха, идеше й да изхлипа от радостно облекчение. Вместо това тя намери малка кофа и я напълни с вода от извора, ограден с палми и тучна трева. Държеше раменете си колкото можеше опънати, изчака докато подготвят палатките и влезе в онази, в която бяха с Патрик предния ден.

Беше гола, току-що окъпала се, когато Патрик отмести платното и влезе. Погледът му беше арогантен докато я наблюдаваше, но думите му бяха кротки.

— Ти си така удивително красива — чудеше се шепнешком.

Шарлот не се опита да се покрие. Стоеше пред Патрик и се чувстваше така чиста, като Ева преди грехопадението. В такива моменти можеше да повярва, че са единствените двама на земята, а оазисът е прословутата Градина.

Приближи се до него, откри ризата му и целуна здравата, солена плът под нея.

Патрик пое дълбоко дъх, хвана раменете й, като че ли да я отблъсне, след това вплете пръсти в косите й, притисна я до себе си.

— Не съм забравил, че не се подчини на заповедите ми — предупреди я останал без дъх, а тя продължаваше да го целува. — Ако всичко това свърши, без да ни убият, ще е по-добре сам да те убия.

Шарлот докосна гърдите му с език, усмихна се, когато й отвърна със стон.

— Ще запомня това — прошепна, като се опитваше да звучи подобаващо виновна.