Укротяването на Шарлота

20

— Да — каза Шарлот, скръсти ръце и се обърна настрана, за да не може Патрик да види очите й, раната, която й бе нанесъл с грубото си предложение за женитба. — Ще се омъжа за теб. — Заради детето — добави на ум тя.

Тя почувства грациозното изправяне на Патрик и извисяването му в цял ръст, който въздействаше заплашително.

— Сватбата не ще промени решението ми да те оставя в Куейд Харбър — предупреди я той тихо и хладно. — Ти и детето ще носите името ми, ще имате къща и финансова осигуреност, която ти обещах.

Шарлот се завъртя от неудържимата болка. Писъците на вятъра изпълниха стаята, така пронизителни и опустошителни, сякаш хиляди духове танцуваха по покрива.

— Защо тогава се съгласи да се оженим, Патрик, след като е видно, че чувствата ти не са се променили?

Той вдигна ръце колебливо, като да докосне раменете й, да обгради в рамка лицето й, но след това ги отпусна надолу.

— Не, Шарлот — отговори той — чувствата ми не са се променили. О, боже, не вярвам някога да се променят.

С това изявление Патрик се обърна и закрачи към вратата на кабинета си, за да извика Кочран. След това се обърна, погледна я с типичната си арогантност и обяви царствено:

— Когато същинската сила на бурята ни връхлети, тя ще изравни със земята реколтата захарна тръстика и ще изкорени половината дървета на острова. Всеки, който би бил толкова глупав, че да излезе навън, почти сигурно е, че ще бъде убит. Внимавай да останеш вътре и се ангажирай с избора на сватбена рокля. — Индиговият му поглед се спря върху краката й. — Бих искал да си обута за церемонията. Разчитам, че поне веднъж ще ме послушаш?

Шарлот мило се усмихна, но каза съвсем тихо, като се постара думите й да достигнат до ушите на Патрик:

— По-скоро бих умряла.

Той я огледа през един, сторил й се дълъг миг, и отвори широко вратата.

— Любезно те моля да продължиш заниманията си. С Кочран имаме много работа да вършим.

Шарлот мина царствено покрай него. Срещна г-н Кочран във вестибюла и много се развесели, когато той й смигна закачливо.

Шарлот се придвижи нагоре по стълбите до господарската спалня и започна да разглежда прекрасните дрехи, които Патрик й бе поръчал в Испания. Онези от тях, които бяха издържали изваряването и не бяха изгорени, бяха попаднали в умелите ръце на Джакоба, за да бъдат изсушени и изгладени, а след това окачени в огромния гардероб, донесен от друга стая.

Надвисналата буря и обърканите й чувства отклоняваха вниманието на Шарлот, но накрая успя да се спре на една бална рокля с цвят на бледа слонова кост, украсена със ситни перли и кристални мъниста. Реши да оформи подходящият копринен воал или нещо подобно и точно когато бе застанала пред огледалото, за да експериментира, се чу почукване на вратата.

— Влез — каза тя, като очакваше Джакоба или Мери-Кеч-Мъч-фиш да й донесат чай.

Вместо тях тя видя отраженията на четирите момичета на Патрик. Обърна се и застана с лице към Нора, Стела, Джейн и най-срамежливата, Дебора, която я бе отбягвала досега.

Шарлот се стегна в очакване на някаква конфронтация. Именно Стела, чернокосата девойка, която ухажваше Гидиън, пристъпи пред групата.

— Джакоба каза, че ще има сватба — каза тя.

Шарлот кимна и зачака.

Стела погледна назад към придружаващите я, после срещна фронтално погледа на Шарлот.

— Патрик Тревърън ни е бил като по-голям брат, защитаваше ни, когато си нямахме никого, осигуряваше ни всичко, от което имахме нужда, и почти всичко, което искахме. Предполагам това, за което сме тук и искаме да ти кажем, е да внимаваш, да не го нараниш, иначе ще си имаш работа с нас.

След като беше очаквала нещо съвсем различно, Шарлот сега се успокои.

— Какво ви кара да мислите, че нарочно бих причинила болка на Патрик? Аз го обичам.

— Но ти прекара половината сутрин заключена с Гидиън Роулинг — напомни й Стела.

Шарлот нямаше намерение да обяснява, че нищо нередно не е направила. Тя просто чакаше със скръстени ръце.

Нещо силно се разби във външната стена и най-малката Дебора силно се стресна и нададе ужасяващ вик. Нора, жизненото момиче, което бе запознало Шарлот с маймуната Матилда, прегърна Дебора закрилнически през рамената, говорейки й успокоителни слова.

След миг Нора направи крачка напред и застана до Стела.

— Патрик мисли, че ние всички трябва да бъдем изпратени в Англия или Америка — каза тя на Шарлот. — Въпреки че Стела не би се противила, ако напусне острова, останалите от нас искаме да останем тук. Би ли се застъпила за нас пред Патрик?

Шарлот въздъхна.

— Ще се опитам, но капитанът не е в особено предразполагащо настроение сега. Загрижен е за бурята…

— И за пиратите! — намеси се Дебора, сините й като метличина очи се разшириха от напрежение и страх. Сгуши се по-близо до Джейн. — Джакоба казва, че ако онези мъже ни хванат, ще бъдем роби на греха до края на живота си!

Шарлот беше разгневена, че икономката беше натрапила такива ужасни мисли в едно така очевидно наивно съзнание.

— Джакоба говори прекалено много понякога — каза тя. — Няма защо да се страхуваш. Може изобщо да няма пирати наблизо.

Червенокосата Джейн отхвърли назад глава и заговори за първи път.

— Може би не знаеш всичко — каза тя с добродушен упрек. — Самият г-н Роулинг ни каза, че корабът им е бил завзет от разбойници.

— Права е — каза Нора.

Преди някой друг да може да каже още нещо, Патрик властно влезе в стаята и отново отпрати момичетата. Те се оттеглиха, макар и не особено щастливи, като и четирите хвърляха многозначителни погледи към Шарлот.

Тя погледна Патрик в очите и реши да отложи за по-късно въпроса за оставането на Дебора, Нора и Джейн на острова вместо въвеждането им в обществото.

— Какво искаш — попита го тя хладно, като се върна към опитите си за превръщането на шала в булчин воал.

Почувства усмивката му като слънчев лъч върху тила си, усети го в гласа му.

— За съжаление сега няма време за това, което искам — отговори той. — Ще се оженим след час, но удоволствието от консумирането на съюза ще трябва да почака.

Шарлот почувства как бузите й се зачервяват и се обърна да го погледне, воалът бе паднал елегантно върху косите и раменете й.

— Сега? Ще се женим сега?

Патрик демонстративно извади часовника си от малкото джобче на свободната си ленена риза и погледна циферблата.

— Точно след петнадесет минути. Роулинг е написал брачното свидетелство. Той ще изрече думите, ние ще подпишем документа и цялата работа ще бъде свършена.

— Цялата работа? — отекна гласът на Шарлот. — Боже в небесата, Патрик, нима ти липсва благоприличие поне заради мен да покажеш, че това е истинска сватба?

— Съвсем истинска е — каза Патрик с разсеяна въздишка. — Побързай, богиньо, имам много работа.

Шарлот обърна очи, знаеше, че спорът би бил напразен. Патрик Тревърън бе явно толкова чувствителен, колкото и мулетата, теглили дървения материал от планината до дъскорезницата на баща й.

Той отново погледна часовника си, намръщи се, сякаш ядосан от липсата на съществена промяна, след това бързо излезе.

Шарлот влезе в банята, дълго се къпа, облече чиста камизола от светлосиня тафта. Прибави същия цвят пликчета и богати фусти, след което облече през главата си роклята с цвят на слонова кост.

Появи се Мери-Кеч-Мъч-фиш, сякаш повикана с вълшебна пръчка и започна да закопчава с обичайната си нервност копчетата на гърба й.

— Този силен вятър — засуети се тя — ще ни вдигне всичките от този остров и ще ни запокити във водата!

— Шумно е — съгласи се Шарлот. От часове всички в къщата говореха високо, за да се чуят в общата суматоха. — Но всички ще си бъдем тук, когато всичко свърши.

Мери настани Шарлот да седне и започна да сресва косите й с изкусна сръчност. Бързите й черни пръсти летяха, направи малък свободен възел отзад на главата на Шарлот, докато страничните й коси отпред се къдреха свободно около лицето. Точно когато закрепваше воала Дебора влезе бързо в стаята с кошница розови цветя, подобни на орхидеи.

Макар да бе очарована от подаръка, тя се опасяваше, че момичето бе поело огромен риск, за да ги набере.

— О, Дебора — прошепна тя — толкова са красиви! Не си излизала навън, за да ги събереш, нали?

Дебора срамежливо се усмихна. Тя беше дребна, със светла коса и нежни черти, обещавайки един ден, когато порасне да стане красива.

— О, не. Не бих посмяла да предизвиквам Патрик, защото за такова нещо би ме заключил в стаята и накарал да прочета цялата глава Левит на глас!

Шарлот се усмихна, научавайки за метода на възпитание на Патрик. Знаеше, че той би предпочел тя да мисли, че е далеч по-суров.

— Тогава от къде взе тези цветове? — попита тя, докато Мери умело ги подреждаше по края на воала.

— Нора ги взе — прошепна Дебора почти без дъх, очевидно благоговееше пред смелостта на другите момичета. — Когато първия път отиде да търси Мати. Нали я познаваш, маймуната…

Внезапно безпокойство разтърси Шарлот.

— Първия път? — отекна гласът й. Мери застана неподвижна, ръцете й застинаха във въздуха. Слушаше със същия интерес както Шарлот.

— Няма да се разприказваш, нали? Нора вече е чела Левит-а пет пъти, така че Патрик може да я накара да прочете целия Стар Завет, ако разбере!

Шарлот и Мери се спогледаха.

— Дебора — каза спокойно Шарлот, опитвайки се да не изплаши хрисимото момиче — искаш да кажеш, че Нора е излязла в бурята не само веднъж, а два пъти?

Благите очи на Дебора се напълниха със сълзи.

— Навлякох й бела, нали?

— Дебора — настоя Шарлот.

— Да! — Дебора изплака. — Тя е навън, молих я да не излиза, но тя каза, че не може да остави Мати да умре по време на бурята.

Шарлот заговори тихо на Мери-Кеч-Мъч-фиш.

— Иди и кажи на капитан Тревърън за това. Някой трябва да настигне Нора и да я върне.

Мери кимна с глава и изхвръкна от стаята.

Светът сякаш притъмня, докато Шарлот седеше и слушаше свирепите страховити писъци на вятъра. Вероятно долу настъпи голяма суматоха, когато Патрик вероятно бе разбрал, че едно от момичетата е нарушило заповедите му и е рискувало живота си, но Шарлот нищо не чуваше.

Сигурно бе минал половин час, когато Джакоба дойде да я вземе, носеше свещник в едната си ръка. Беше много сериозна, като че ли имаше погребение в господарската къща, а не сватба.

— Намериха ли я? Върнаха ли Нора?

— Тя и онази проклета маймуна се върнаха преди пет минути — каза Джакоба, докато я извеждаше от господарската стая, а след това през коридора. — Зверчето е в безопасност, но съм сигурна, че женихът в този момент чете лекция на г-ца Нора, за която ще си спомня дори когато стане на сто години.

Шарлот въздъхна. Съжаляваше Нора, тъй като сама бе изпитала яростта на Патрик веднъж или дваж. Ако трябва да се съди от собствения й опит, момичето щеше да се отърве с циреи на ушите си.

Когато заедно с Джакоба стигнаха в главния салон, където бяха поставени свещи, разпръскващи мека, трептяща светлина, Нора се бе сгушила до пианото, подсмъркваше, прилична на птичка с проскубани пера. Дебора, Джейн и Стела бяха я наобиколили предано в подкрепа, макар да бяха единодушни, че Нора беше постъпила безразсъдно, като бе напуснала къщата заради една маймуна.

Младоженецът не бе изглеждал никога толкова зловещ. Гневно погледна Шарлот, сякаш приканвайки я да го порицае за наказанието на момичето, но тя не отговори на предизвикателството. Той не бе употребил сила, а и островът беше негово владение. Естествено като опекун той имаше право да издава заповеди и очакваше от тях да ги изпълняват.

Гидиън бе застанал някак треперещ пред камината, облечен в дрехи доста по-големи, защото нямаше свои собствени и държеше малък молитвеник. Извехтялото томче му бе дадено от Джакоба скоро след като бе дошъл в съзнание, тъй като беше загубил своето в морето.

Шарлот и Патрик заеха местата си пред него. Шарлот беше свенлива и се чувстваше неловко като всяка девица — невеста, а Патрик бе изправен до нея. С ъгълчето на окото си Шарлот видя, че челюстите му очертават една мрачна и строга линия.

Гидиън погледна Патрик, а след това някак тъжно Шарлот.

— Сигурна ли си, че това е желанието ти? — попита я той тихо, но настоятелно. Имаш и други възможности, нали знаеш.

— Започвай с церемонията — тросна се Патрик и скръсти ръце зад гърба си, като войник на парад.

— Шарлот? — настояваше Гидиън, пренебрегвайки властната реплика на капитана.

Тя пое дълбоко дъх и след това въздъхна, представи си, че е в Австралия и помага в покръстването на аборигените. Не би била добра мисионерка, реши тя, тъй като обичаше лукса, красивите дрехи и ароматизираните басейни.

Все пак Гидиън не бе лишен от чар, а би й бил предан, макар и не толкова страстно любящ съпруг, прекрасен и постоянен като баща. Би имала интересен, изпълнен с предизвикателства живот.

Шарлот погледна нагоре към Патрик. От друга страна тя обичаше г-н Тревърън с цялата си душа, колкото и невъзможен да беше той. Имаше все още толкова много неизвестни около него, които тя искаше да изясни. Предстоеше й да прекоси много интимни мостове, да изучи много вътрешни „пейзажи“.

— Точно това желая — накрая каза тя. Зарадва се на леката въздишка, която Патрик изпусна, като чу думите й.

— Много добре — каза Гидиън рязко, изкашля се леко и продължи: — Драги влюбени, гласът му бе тържествен — събрали сме се тук и пред Бог…

Останалата част от церемонията премина като зашеметяващо движение за Шарлот, докато бурята ставаше все по-силна. Точно когато Гидиън обяви Патрик и Шарлот за мъж и жена, нещо огромно се удари в един прозорец и предпазните кепенци в една друга част на къщата, придавайки величествено кресчендо на брачната церемония.

Шарлот не беше очаквала Патрик да намери време да я целуне, тъй като така разпалено бързаше сватбата да приключи. Тя се изненада, когато той я вдигна и пое устните й в своите. Преди да я постави обратно на пода, той я покори с език, казвайки й негласно, че насладата, която я очаква, ще надмине всичко познато й досега.

Тя потрепери от желание да се отдаде на този мъж и от яд, че обстоятелствата бяха такива. Колко по-лесно би било да обича Гидиън, колко по-разумно и по-спокойно. Но не. Не и Шарлот. Тя трябваше да обожава, дори да боготвори един мъж, който вече я бе затворил веднъж в харем и открито й бе казал, че не ще се обвърже с един дом и една жена.

Патрик прекъсна мислите й с една бърза заповед.

— Джакоба, заведи жените в избата. — Замълча, погледна строго Шарлот, след това хвърли попарващ поглед към Нора. — Ще останете там всички, докато премине бурята.

Дори Шарлот, колкото и смела да беше, не би помислила да се противопостави на Патрик, след като чу тона, с който думите бяха изречени. Той имаше предвид всички, като в свещена клетва, а би била нужна цяла гвардия от ангели за спасяването на някоя глупава жена, осмелила се да не се подчини.

Шарлот направи знак на Нора и другите да се приближат и послушно последва Джакоба надолу по задната каменна стълба до една тъмна стая, която й напомняше за затвора в двореца на Халиф. Общо казано спомените, които това място извика, не бяха от онези, които една булка би очаквала да я занимават в деня на сватбата.

— Беше красива — каза Дебора с възхищение, когато още свещи бяха запалени и всички се настаниха удобно, доколкото позволяваше мрачната изба.

Нора подсмръкна, лицето й беше все още свито от унижение и раздразнение. Маймуната, за спасяването на която бе рискувала да умре, изникна от тъмнината, пищейки пронизително и се хвърли в скута й като малко изплашено дете.

— Дано Патрик Тревърън не се отърве от зъбобол до края на живота си — каза Нора. Не само ми крещя така, че мислех покривът ще се огъне, но каза, че трябва да препиша първото действие от Юлий Цезар до вторник! Когато го попитах какво ще направи, ако откажа, той заяви, че ще е по-добре да не знам!

Стела въздъхна, а практичната Джейн разтърси буйната си като грива, красива кестенява коса и каза:

— Престани да се терзаеш, Нора. Заслужаваш си го. По дяволите, та ти можеше да бъдеш премазана от някой клон при този вятър.

Джакоба погледна намръщено и двете момичета.

— Джейн, ще ти бъда благодарна, ако не ругаеш. Що се отнася до теб, Нора, просто имаш късмет, че капитанът се грижи за теб. С борбения си нрав сигурно щеше да си разбиеш някъде главата, ако не беше той. Във всеки случай, аз сигурно имам достатъчно проблеми с къщата, която сякаш всеки момент ще се сгромоляса, за да слушам как бъбрите като ученички.

— Мислиш ли, че ще бъдем убити? — осмели се да попита Дебора със слаб и треперещ глас. Точно в този момент тя изглеждаше по-малка отколкото в същност беше. — Къщата наистина ли ще се сгромоляса?

Шарлот се протегна и хвана момичето за ръката.

— Не, мила моя. Няма да бъдем убити. Джакоба преувеличаваше — стените на къщата са така здрави, както и самият остров.

— Мисля да попеем — предложи Стела.

— О, господи! — оплака се Джейн — не ви ли стига, че се спасяваме от урагана в една плесенясала маза, в компанията на маймуна? Трябва ли и твоето виене да слушаме?

Шарлот се усмихна.

— Защо да не се забавляваме — каза тя и повдигна рамене. В следващия миг те всички запяха с все сила глупави песнички, разбира се, с изключение на Джакоба, а също и на маймуната.

Скоро дойдоха мъжете, всички, освен Патрик и г-н Кочран. Донесоха одеяла и още свещи, а така също и кошници с храна и гюмове, пълни с вода.

Минаха доста часове докато вятърът утихна и голямата къща престана да трепери из основи. Шарлот лежеше будна върху голям кош, плътно завита в одеялото си. Чу вратата да се отваря със скърцане.

— Свърши — чу тя Патрик да казва изморено.

Тя се надигна, отмести одеялото и отиде при него.

— Добре ли си?

Той отмести поглед и видя как мускулът в основата на гърлото му се огъна:

— Да — пресипнало отговори — нищо не е останало от реколтата захарна тръстика, а така също и от помощните постройки.

Шарлот сложи нежно ръце върху раменете му, които бяха стегнати под скъсаната му и мръсна сватбена риза. Тя му каза с очи, че иска да му помогне да забрави унищожената реколта и всички щети, поне тази нощ.

Желая те, призна само с поглед той.

— Всички — изкомандва г-н Кочран с весел глас — обратно в меките легла! Най-лошото свърши.

Патрик дълго стоеше и гледаше надолу към Шарлот, взе ръцете й в своите, повдигна ги към устните си и целуна кокалчетата. Бяха сами, дори маймуната си бе отишла, когато той прошепна:

— О, г-жо Тревърън, защо си толкова красива?

Тя плъзна ръце около слабия му кръст.

— Нямам обувки — прошепна тя, отминавайки въпроса му, защото не знаеше какво да отговори.

Той се засмя, когато повдигна подгъва на полата й и видя десет пръста да блестят като алабастър на мъждукащата светлина на свещите.

— Напомни ми да ти прочета конско за неподчинението ти — каза той, грабна я на ръце и пое към изхода.

— Като стана дума за това… — започна Шарлот намръщена.

Усети го да въздиша, докато я носи нагоре по каменните стълби, а от там през централната част на огромната очукана от вятъра къща.

— Ако смяташ да ми се караш, защото съм крещял на Нора, жено, спести си приказките. Ако бях оставил да й се размине, излагайки се така на опасност, то това би накарало другите да се отплеснат накъдето си искат и много вероятно да бъдат убити. Има моменти, мила моя, когато целесъобразността трябва да надделее над по-благите способи.

Шарлот не можеше да не се съгласи с доводите му. В момент на бедствие животът на всеки на острова зависеше от взаимодействието помежду им, а можеше да има само един водач. Несъмнено само Патрик можеше да бъде такъв.

Палаво се притисна в шията му, докато я носеше през тъмната къща.

— Съжаляваш ли, че се ожени за мен? — леко го подразни тя.

— Точно сега — отвърна Патрик докато се изкачваше бързо по стълбите — аз съм щастлив, че си ми жена. Повече от всякога искам да се загубя в теб, Шарлот, и мога да го направя с чисто сърце, защото този път ти наистина си г-жа Тревърън.

Тя загриза лоба на ухото му.

— Да, наистина съм.

— Не ме дразни — предупреди я той, докато с бутане отвори вратите на господарския апартамент и то не с особено нежно движение на крака. — Вече съм твърд като централната мачта на ветроход и едва ще успея да те занеса до леглото и ще те обладая.

Шарлот потрепери с палаво предчувствие. Само в тази област от съвместния им живот тя с желание се покоряваше, поне за малко.

— Тогава трябва да бъдеш задоволен веднага, капитане, така че да можеш да ме любиш хубаво.

Той я сложи да стъпи и вдигна брадичката й с ръка.

— Ти си чародейка — каза той с глас, дрезгав от емоция и мъжки нагон. — Самото докосване, самата близост кара кръвта ми да заври във вените. Какво направи с мен, Шарлот Тревърън?

Тя разкопча бричовете му, копче по копче, бавно-бавно, спираше, обхващаше го с ръка и слушаше неволните му страстни стонове. Накрая обърна гърба си към него с безмълвно указание да разкопчае роклята й, а той, подчинявайки се, бе доста непохватен.

Когато роклята бе свалена, Шарлот се освободи от фустата, камизолата и пликчетата. Патрик жадно се взираше в гърдите й, сякаш в транс, но все още облечен.

Шарлот нежно плъзна бричовете му по гладките, мускулести бедра, притисна го на един стол, без да съблече другите дрехи. Мъжествеността му се надигна към корема, висок и твърд, очакващ я.

Шарлот беше разточителна в радостта си, застана над бедрата на Патрик и започна да се снишава към него инч по инч, пулсиращ, вибриращ инч.

Патрик простена, отпусна назад глава, докато тя го яздеше, а когато той се опита да засили темпото, тя се отдръпна. Той избъбри хрипкаво някаква молба и тя отново го дари с удоволствие, но пестеливо.

— О, за бога, Шарлот — задъхано каза той, след като тя го бе довела до страстна агония. — Моля те, дай ми това, което желая…

Тя се престори, че погрешно е разбрала, наведе се напред и докосна устните му с твърдото, готово зърно. Той го пое зажадняло, лакомо и внезапно инстинктите на Шарлот надделяха. Тя заскимтя, когато Патрик поведе, продължавайки да смуче дори когато изви гърба й, навлезе в копринените й дипли с върховете на пръстите си. Когато започна да я милва ритмично, едновременно с това движейки се в нея, Шарлот подлудя от страст.

Патрик я подразни малко, след това пусна гърдите й, хвана бедрата й със силните си ръце и започна, съвсем не на шега, да я вдига и снишава върху мъжествеността си.

Шарлот не можеше да остане безмълвна в отдаването си, дори и да бе искала да опита, защото насладата бе толкова силна. Тя я обхвана като огън и я накара страстно да моли за пълно задоволяване, а след това да вика високо и продължително, докато тялото й се огъваше многократно и грациозно в буйната страст. Кулминацията на Патрик дойде, точно когато се бе отпуснала изтощена върху гърдите му. Той силно я притисна, отприщи цяла серия, която я накара да изпъшка с изненадваща неохота.

Седяха така съединени, възстановяващи се доста време. След това съвсем естествено Патрик настани Шарлот отново в скута си изпълвайки я с неизбежния си ствол. Тя се изви назад, докато той целуваше гърдите й, докосвайки върховете им с език. Скоро Шарлот отново се загърчи, Патрик отново я облада, галеше гладките равнини и извивки на тялото й, нашепваше нежни думи на утеха.

Нощта бе дълга, сладостна, а когато Шарлот се събуди на сутринта, ярка слънчева светлина проникваше през тесните процепи на дъските, покриващи прозорците. Страната на Патрик в леглото беше празна.

Необезпокоена, Шарлот чувствено се протегна, плътта й още тананикаше явно в добро състояние от грижите на Патрик. Този път бракът им бе законен и ги обвързваше и двамата по каноните на тяхната култура и Патрик не можеше да се отърве от нея как да е. Детето им щеше достойно да се роди и за определено време Шарлот щеше да бъде истински щастлива.

Тя не се заблуждаваше. Патрик не бе променил решението си да я остави в Куейд Харбър. Все пак, месеци можеха да минат преди те да могат да напуснат острова, а камо ли да отплават на север към Уошингтън Теритъри и се заемат, с построяването на къща. Шарлот се успокояваше с факта, че ще има доста време, за да убеди съпруга си в нейна полза.

След едно разточително излежаване тя стана, наметна си роба и влезе в съседната стая, за да се изкъпе. Когато се облече, слезе по стълбите и откри, че Мери-Кеч-Мъч-фиш и дори Джакоба се отнасяха с нея различно. Наричаха я „Г-жа Тревърън“, тихо, с уважение и й сервираха закуската на верандата, за да се наслаждава на слънцето.

Пейзажът представляваше една сцена на разруха, замърсен с изкоренени палми и разцепени клони. Шарлот си помисли, че последиците от Потопа сигурно са изглеждали така. Част от покрива на верандата беше паднал. Все пак доста отломки бяха почистени, за да може да се нареди хубава елегантна маса в другия край.

Къде е капитанът? — попита Шарлот и се пресегна към чайника, но Мери и отстрани ръката с добронамереното цъ-цъ-цъ, за да й налее тя.

— Него, отиде да огледа полята — отговори прислужницата — Тръстиката… мисля си, ще трябва отново да се засади.

Шарлот се зачерви, ужасена от внезапното прозрение, че досега нито за миг не бе помисляла за местните жители на острова, не бе мислила дори когато ураганът беше най-силен.

— Мери… вашите хора — какво се случи с тях?

— Мери повдигна рамене и огря Шарлот с ослепителна усмивка.

— Те се крият в пещери, кога големи ветрове идват от край време, от времето на мечтите. Ще бъде добре с тях.

— Домовете им…?

Усмивката стана още по-голяма.

— Те строят нови — каза тя и след това се втурна обратно в къщата, така весела, сякаш никога не бе имало буря.