Укротяването на Шарлота

14

Ахмед бе сграбчил Шарлот за косата и я буташе грубо пред себе си. Тъй като се движеха през проходи, рядко използвани, не срещнаха никой от хората на Халиф, и спасението изглеждаше невъзможно.

Шарлот обаче не се отчайваше, защото все още разчиташе на пистолета, даден й от Рашид, скрит в джоба на робата. Ако нещата стигнеха до такава бедствена точка, тя би застреляла Ахмед без колебание, точно както преди години баща й и чичо й застрелваха полудели кучета и заразени плъхове по време на епидемията от бяс.

Накрая, след като бяха прекосили лабиринт от проходи, прашни, дълго неизползвани стаи, Ахмед блъсна Шарлот през сводестия вход на голяма стая.

Стаята бе чиста, ароматизиран дим се носеше от няколко мангала. Слуга свиреше тихо на инструмент, приличащ на лира, очите му бяха сведени надолу, а кафявото му тяло трепереше от напрежение. В центъра на пространството бе разположено голямо легло, отрупано с разноцветни възглавници, а по стените висяха избелели гоблени, които трябваше да са били там от няколко века.

Ако не беше поставена в такива злощастни обстоятелства, Шарлот с удоволствие би разгледала двореца. Но в момента бе принудена да държи ума и вниманието си нащрек.

— Никой няма да се сети да ни потърси тук — каза Ахмед с мазна усмивка, дръпна злобно косата й, преди да я хвърли в центъра на стаята. — Поне за известно време. — Черните му, нагли очи плъзнаха поглед по покритата с мръсни петна Шарлот. — Приличаш на уличен хлапак — упрекна я той. — Трябва да бъдеш изкъпана преди времето ни за любов.

— Време за любов? — подигра се Шарлот, звучеше по-смела от колкото всъщност се чувстваше. — Ако е останало нещо в стомаха ми сигурно ще го повърна.

Ахмед се разсмя.

— А, Шарлот, мила Шарлот. Ти наистина си избухлива, както казват западняците. Това ме плаши. — Изрекъл това той плесна ръце и бързо каза нещо на арабски на слугата.

— Надявам се, това не означава, че сме женени или нещо такова — каза напрегнато Шарлот, имаща предвид жеста на пляскането на ръце. — Имам си съпруг вече — не че този факт би обезпокоил пор като теб.

— Пор! — отекна гласът на Ахмед, замислено потри брада. Беше изпит от престоя в затвора, очите му светеха, като че ли от треската вътре в душата му. — Несъмнено, това е обида.

— Дяволски прав си, обида е — отвърна Шарлот, получила прилив на ненужна храброст.

Ахмед гневно я погледна, показващ цялата си омраза.

— Наглостта ви ми дотяга, г-жо Тревърън. Или спрете да говорите, или ще си изпросите камшика.

Шарлот не би искала да покаже какъвто и да е страх, но почувства как побледнява, а от изражението на Ахмед разбра, че той бе усетил уплахата й.

— Пусни ме — изрече с достойнство след дълго мълчание. — Нищо не съм ти сторила.

Коварният брат на султана обърна очи очевидно в усилие да запази търпение.

— Не е въпрос на отмъщение. Искам те и следователно имам право на това.

Докато говореха, слугата безшумно бе изпълнил украсената медна вана със затоплена от слънцето вода, съхранявана във високи урни. Когато Ахмед кимна, той се върна обратно и започна да свири на лирата.

— А моите чувства нямат ли каквото и да е значение? — запита предизвикателно Шарлот. Имаше нужда да предизвика самодоволната варварщина и предразсъдъци на Ахмед, макар и да знаеше, че това не ще помогне.

— Нямат. А сега се съблечи и се изкъпи и внимавай да измиеш добре косата си.

Шарлот скръсти ръце.

— Можеш да вървиш по дяволите.

Ахмед въздъхна раздразнено и гневно, а след това с бързо като живак движение зашлеви толкова силна плесница на Шарлот, че тя се олюля назад. Ръката й автоматично посегна към пистолета в джоба, но съжали само миг след това.

Преди да може да извади оръжието, за да се защити, Ахмед бе предугадил наличието му, изтръгна го и повторно й удари шамар с опакото на ръката си. Тя отново съзря лудост в абаносово черните му очи.

— Тук не е Америка — гласът му се изопна докато говореше, като пренавита струна на инструмент. — Нито пък е Англия. Тук жените не говорят нагло на висшестоящите.

Шарлот се въздържа от коментар, тъй като нещата, които искаше да каже, щяха да й навлекат в най-добрия случай още един шамар, а в най-лошия смърт. Не се придвижи към ваната обаче, нито свали поглед от Ахмед.

Бъдещият султан повдигна вежда.

— Защо се колебаеш? — гласът му, макар и тих бе смъртоносен.

— Не искам ти — спря за момент и посочи слугата все още треперещ от страх — или той… да ме гледате докато се събличам.

Ахмед се изсмя, после вдигна рамене. Снизхождението му наистина я изненада. Той каза нещо на слугата и бедният човек напусна стаята. Самият той само се обърна с гръб, все още стискаше пистолета в ръката си.

— И да не си се опитала да избягаш. Ако направиш само едно движение към една от вратите, ще те убия за неподчинение — но не преди да съм те наказал както трябва.

Шарлот не се съмняваше в сериозността му. Бавно съблече скъсаната роба, след това шемизетата под нея и влезе гола в пълната вана. Мозъкът й трескаво работеше, докато измиваше мръсотията от тунела, паяжините, потта и вонящата миризма на затвора. Не бе стигнала до никакво решение, когато Ахмед се обърна и й подаде стара кърпа, за да подсуши косата и тялото си.

Гледаше го гневно, диво, горда дори в голотата си. Дълбоко в сърцето си обаче изпращаше безумни, безмълвни молитви за помощ. Недопустимото скоро щеше да се случи, един жесток мъж се готвеше насилствено да сложи ръце върху нея, да я изнасили и вероятно убие. Ако трябваше само себе си да защитава, сигурно би се предала, но тя носеше дете. Не можеше да понесе мисълта, че техният син или дъщеря не ще има шанса да живее и порасне, да почувства докосването на слънцето и дъжда.

— Не искаш ли да ти потанцувам? — изтананика тя думите. Шарлот не разбра как въпросът излезе от устата й. Не хитруваше, защото страхът й бе голям. — Както жените от харема танцуват за Халиф?

Настъпи напрегнат интервал, в който Ахмед размисляше. Беше сигурен, че ще умре през този ден, което означаваше, че ще загуби малко или нищо. Може би някъде в далечните кътчета на изтощеното му съзнание беше желанието да опита от този последен триумф над брат си.

— Много добре — каза дрезгаво той. Отиде до сандъка до стената под гоблена изобразяващ древна батална сцена срещу английските кръстоносци и извади тюлени бледолилави шалвари заедно с изящно украсено със синци елече. — Ще танцуваш.

Шарлот се изненада, че ръката й не трепереше, когато се пресегна да вземе дрехите. Никога не бе изпитвала такъв ужасен страх, дори и по време на битката на кораба на Патрик, когато пиратът я бе притиснал до стената на склада.

Обърна се, за да облече прозрачните шалвари с колан от бродиран брокат и елечето от дантели, които едва покриваха гърдите й.

Косата й, току-що измита, но невчесана, падаше на гърба й на усукани масури.

Ахмед изчака момент, за да й се полюбува, после извика обратно слугата с крясък и плясване с ръце.

Скоро слугата отново свиреше, а Шарлот затанцува бавно като същество, попаднало под магията на нощта. Бе разбрала, че изгревът е настъпил по проникналите през високите прозорци на двореца пурпурни лъчи, които блестяха по златцата и сребърна сърма на дрехите й.

Ахмед я наблюдаваше, като че ли вцепенен, сякаш изгубил представа за времето, но Шарлот не беше толкова наивна да мисли, че би могла да отлага до безкрайност неизвестното. След като й бе взел пистолета, разчиташе само на Рашид да я намери, или може би Халиф. И двамата добре познаваха двореца с всичките му скривалища и тайни местенца, а сигурно знаеха за съществуването на тази забутана стая.

— Продължавай! — каза рязко Ахмед, когато слугата спря да свири вероятно от умора.

Сърцето на Шарлот биеше бързо, започна леко да се изпотява, но продължаваше да танцува. Наистина щеше да се върти и усуква докато се строполи, ако това би я спасило.

След време обаче очите на Ахмед станаха по-страшни докато наблюдаваше. Накрая вдигна нагоре ръце и каза:

— Достатъчно — на ужасения слуга: — Остави ни!

Шарлот остана неподвижна, едва си поемаше дъх.

Подготви се за борба, с цялата дивост на котка самка, хранила се с мишки и змии.

Преди Ахмед да се приближи обаче, молитвите й бяха чути. Халиф и — О, скъпи Боже, халюцинираше ли? — Патрик се втурнаха в стаята и двамата размахващи саби.

— Той има пистолет! — изкрещя Шарлот, докато Ахмед посягаше към оръжието.

С едно завъртане на рапирата Халиф изби пистолета от ръката на брат си. Султанът беше обезумял, изглеждаше като свръхчовек, преодолял бе и надвил слабостта си за кратко време.

— Дай му сабята си, Патрик — каза Халиф, а очите му не изпускаха Ахмед. — Не бих искал да се бори срещу мен без оръжие.

Патрик не се поколеба, макар че Шарлот долови неохота във всяко негово движение, изписана и на лицето му. Подхвърли сабята и Ахмед ловко я улови.

Когато двамата братя се изправиха един срещу друг в битка несъмнено до смърт, Патрик отиде при Шарлот и я прегърна. Силата му преля в нея и я укрепи като някакво духовно лекарство.

— Крайно време беше да се върнеш, Патрик — сгълча го докато наблюдаваха Халиф и Ахмед, сражаващи се в грациозна битка. — Както виждаш, не бях в безопасност.

Патрик леко я стисна, но не каза нищо. Наблюдаваше боя със саби. Шарлот знаеше, че е готов да скочи в защита на Халиф, ако се наложи.

Халиф бе боледувал и не бе в обикновената си форма. Борбата изглеждаше равностойна обаче, защото и Ахмед бе отпаднал от прекараните дни в затвора.

Тънките остриета на рапирите звъннаха, а звукът всели ужас, Ахмед рани Халиф по рамото, а Халиф прободе брат си през стомаха, откъдето бликна кръв.

Шарлот потрепери и зарови глава в гърдите на Патрик. Стискаше ризата му с двете си ръце.

Борбата продължаваше сякаш безконечно, но накрая се чу вик на смъртоносна агония, който накара Шарлот да обърне глава и погледне. Ахмед, прободен в сърцето от рапирата на брат си бе мъртъв още преди да падне на пода.

Шарлот нададе стон на ужас и облекчение, успокои се, когато Патрик я остави, за да се притече на помощ на приятеля си. Халиф олюляваше крака докато гледаше Ахмед с окървавена сабя в ръка. Очите му бяха изпълнени със сълзи.

— Този ужасен ден ни преследваше от деца каза мрачно той. — Брат ми не можеше да живее в мир. Дори като дете ме мразеше.

Патрик внимателно взе рапирата от ръката на Халиф.

— Всичко свърши — каза той на приятеля си — Ахмед си отиде и отново ще настъпи мир.

Халиф кимна, но продължаваше да гледа втренчено трупа, лежащ в краката му, на пода. Лицето му бе посивяло от мъка и загуба на кръв.

Шарлот вече се бе възстановила и можеше да мисли за по-практични неща.

— Жените и децата все още са в скривалището. — Налегна я чувство за вина, защото не бе успяла да се върне при Алев и другите с новини и провизии, както бе обещала.

— Рашид ги освободи — каза Халиф и най-после се обърна, с мъка препъвайки се стигна до едно тапицирано канапе и седна.

Патрик разкъса един от чаршафите на леглото, където Ахмед бе възнамерявал да изнасили Шарлот и направи превръзка за ранената ръка на султана. При всичкото му старание погледът му бе съсредоточен върху жена му, а не върху пациента.

— Добре ли си богиньо?

Помисли за миг, после кимна.

— Как ти изглеждам?

Патрик въздъхна, прекоси стаята и я прегърна.

— Имаш дух, въпреки че си жива. — Замълча за момент, леко докосна челото й с устни, притисна я в прегръдката си за миг, като че ли да се увери, че наистина отново държи нея, самата. — Мислите за теб не ме оставиха на мира от момента, в който напуснах Испания. Когато пристигнах, Рашид и Халиф бяха вече отново завладели двореца, а щом след бързо претърсване не открихме Ахмед, евнухът ни насочи насам.

Шарлот опря чело в рамото му и въздъхна.

— Някога — призна тя — мечтаех за приключения. Сега вярвам вече съм преживяла достатъчно вълнения, че сигурно ще ми стигнат до дълбока старост.

Патрик се засмя и я целуна по челото.

— Имам усещането, г-жо Тревърън — каза той — че приключенията ни сега започват. Ти привличаш неприятности, както летен пикник привлича пчелите.

През това време Халиф се бе възстановил и можеше да говори. Погледна Шарлот с притеснение.

— Рашид ме увери, преди да ме упои и затвори, че си на сигурно място в харема, в скривалището. Дали е увеличил прегрешението си, като ме е излъгал?

Шарлот бързо поклати глава.

— Не, казал ти е истината. Бях с Алев и другите, докато намерих тунела, започващ от пода. Стори ми се, че ако никой не се осмели да излезе и види какво става, ще се превърнем в паяжини в онази скрита стая. Успях да се добера до затвора и да освободя Рашид.

— Мен кой ме освободи тогава? — Халиф се опитваше да си спомни, като разтриваше слепоочията си. — Ще простя на слугата си Рашид за това, че е взел нещата в свои ръце. Лоялността му не може да бъде поставена под въпрос.

— Ни най-малко — съгласи се Шарлот.

Само след няколко минути самият Рашид пристигна, повел група войници със себе си. Когато видя, че Ахмед е убит, евнухът посочи към двамата от мъжете да вземат и отнесат тялото.

— Хванахме предателите — каза Рашид на своя султан. Тонът му бе мрачен и официален — Какво да ги правим?

— Обезглавете ги! — заповяда Халиф. — Извършете екзекуцията в главния двор под ярката светлина на утринното слънце. Нека всички живеещи зад тези стени видят плодовете на предателството.

Очите на Шарлот описаха кръг, започна да й се повдига. Опита се да пристъпи напред и протестира, но Патрик я възпря, като я хвана за ръката. Красноречивият му поглед, а и поклащането на главата му я накараха да се откаже.

— Ела, г-жо Тревърън — каза той. — Не сме нужни тук. — При тези думи Патрик хвана ръката на Шарлот така силно, че костите й изпукаха и минавайки покрай Рашид и войниците я изведе от прохода.

— Не можеш да оставиш екзекуцията да се състои! — прошепна тя.

Патрик дори не намали хода си. Просто продължи да крачи към централната част на двореца, като теглеше Шарлот зад себе си.

— Не мога да ги спра — отвърна й рязко — нито пък ти би могла. Това е едно първобитно общество със собствени закони.

Шарлот разбираше, че е прав, и все пак беше против принципите й да гледа как на насилието се отвръща с насилие.

— Искам да напусна това място — каза тя задъхано, като се опитваше да върви редом с дългокракия си съпруг — и никога да не се върна повече.

Той я погледна през рамо и каза:

— Това е желание, което мога да изпълня. Веднага щом разбера, че положението е овладяно, ще отплаваме за острова.

Прилив на радост бликна в сърцето на Шарлот, но в следващия миг бе съкрушена от бурните събития, случили се в близките часове. Зарида и заплака с естествени, но несвойствени за една Шарлот сълзи.

Патрик спря, вдигна я с лекота на ръце, подпря брада на главата й и продължи да върви през прохода.

— Поплачи си — каза й той с дрезгава нежност. — Имаш право.

Докато изпълняваха екзекуциите Патрик и Шарлот бяха сами в стаята си, забравили всичко и всички, освен самите себе си. Отпразнуваха живота, дори докато смъртта варварски властваше насред двора.

Шарлот се бе свила до Патрик, голото й тяло блестеше от пот. С единия си пръст си играеше лениво с космите по гърдите му.

— Обичам те — каза тя.

Патрик въздъхна, притисна я до себе си, но не направи същото признание. Той просто затвори очи и заспа.

Въпреки че бе щастлива да е отново с Патрик, а и телом бе задоволена, душата й все още изпитваше глад. Какъв би бил смисълът — изобщо нищо нямаше смисъл, ако Патрик не я обичаше.

Постави ръка върху корема си и затвори очи. Независимо каква би била цената, тя не би отгледала детето си в дом, лишен от любов. Би отвела детето си в Куейд Харбър най-напред, за да отрасне в светлината и топлината на брака между баща й и Лидия.

През следващите три дни Халиф остана в покоите си. Различни хора от харема то посещаваха по различно време, включително и Алев, но още не бе се показвал публично.

Шарлот се бе изправила до един от прозорците на горния етаж и гледаше морето с неизразен копнеж, когато Патрик неусетно застана до нея и обхвана с ръце кръста й. Наведе се и я целуна по бузата.

— Възможно ли е, г-жо Тревърън — заяде се той — да имаш същия копнеж за скитане като мен?

Обърна се в прегръдката му, погледна го право в: очите и отговори:

— Да. Кога ще тръгнем?

Той докосна брадичката й с показалец.

— Вероятно утре. Започна ли да се тревожиш, че бих могъл отново да те изпратя в харема?

Бузите на Шарлот пламнаха.

— Като имам пред вид, че вече два пъти го стори, не би било несправедливо да ми минат такива мисли.

Патрик се засмя, наведе глава и целуна устните й.

— Този път не ще е така. Щом „Чародейка“ излезе в открити води, може дори да не ти разреша да напускаш каютата. — Докосна гърдите й, при което зърната й се опънаха под муселиновата камизола.

Тя оправи полите на роклята си от батиста с избродирани клончета, една от многото одежди, които Патрик бе донесъл от шивашкия магазин в Коста дел Сиело.

— Прекалено дълго време си прекарал в страни като Риц — каза важно тя, като се надяваше той да не бе забелязал породеното от докосването му и преминало през нея трепетно очакване. — Не съм създадена да лежа гола в каютата ти и да ти доставям несекващо удоволствие. Интелигентна жена съм, с воля и собствен живот.

Патрик се засмя и я издърпа към една дълбока, сенчеста ниша в стената в другия край на коридора.

— Не се сърдя, когато си задоволена — предизвикваше я с шепот, докато милваше гърдите й. — Защо, за бога, искаш да ме лишиш от моите наслади?

Шарлот трябваше да събере всички сили, за да отговори, тъй като познатата сладостна слабост потече във вените й.

— Не искам. Може би и аз ще трябва да те затворя в каютата и да те имам, когато пожелая.

Той я целуна освободено и много нежно.

— С радост ще ти бъда затворник — отговори той, докато вдигаше полите й.

Тя се облегна назад върху каменната стена на тъмната ниша. Затвори очи.

— Патрик, моля те…

Патрик се засмя и каза:

— Не е нужно да ме умоляваш, богиньо. — Грациозно застана на едно коляно, а ръцете му останаха под муселиновите поли, обхванали бедрата й. — Ако съм на твое място ще си мълча. Не е нужно да скандализираме слугите.

Тя възнамеряваше да се съпротивлява, защото мястото беше толкова възмутително, но вместо това усети, че коленете й се подгъват и почти загуби съзнание в екстаз.

Дворцовият двор бе окичен с хартиени фенери, жените от харема се носеха наоколо като ярко оцветени птици, говореха и се смееха. В ъгъла малък оркестър свиреше, а няколко маси бяха покрити от край до край с изобилие от храна и напитки.

Халиф се бе възстановил почти напълно, въстанието бе потушено веднъж завинаги. Той искаше да празнува.

— Ще ми е мъчно, когато заминеш, приятелю — каза султанът на Патрик докато пиеха боза и наблюдаваха една от жените да танцува, а бледосинята й рокля се повяваше докато тя се въртеше, изглеждаше въздушна като мъглата. — Усещам, че в близко бъдеще не ще се върнеш в Риц.

Шарлот бе на другия край на двора и говореше с Алев. Патрик почувства прилив на щастие в сърцето си, когато я откри с очи.

— Време е да създам семейство и дом — отговори той. — След това ще бъда плантатор, а не морски капитан. „Чародейка“ ще стои на котва, освен когато се налага да се транспортира реколтата от захарна тръстика и индиго.

Халиф се закашля.

— Докато боледувах и Шарлот се грижеше за мен, аз я обикнах.

Патрик срещна настойчивия и неловък поглед на приятеля си.

— Разбирам — каза Патрик и постави ръка на рамото на Халиф. — Ако пийнеш повече течности и си починеш, ще надвиеш вируса.

Султанът се изчерви, нещо, което Патрик не бе виждал преди. Понечи да заговори, но се възпря, изглеждаше нещастен сякаш с вързан език.

Патрик продължи да държи ръка върху рамото на султана.

— Тя носи дете от мен — каза тихо той. — Все пак попитай Шарлот дали иска да остане при теб, ако това е, което искаш да направиш. Ако тя се съгласи — но те предупреждавам, добри приятелю, че не ще се съгласи, защото не би могла да понесе да е една от многото жени — ще я освободя. Щастието й за мен е по-важно, от каквото и да е друго нещо.

Халиф въздъхна и хвана ръката на Патрик.

— Не бих поставил такъв въпрос, ако не знаех, че брачната церемония, която изпълних, е невалидна според вашите порядки. Християнска церемония не бе отслужена, нали?

Странно чувство на защита обхвана Патрик, но той отговори спокойно:

— Да — спря за момент, замислен и намръщен наблюдаваше приятеля си. — Изненадан съм, че можеш да желаеш жена, за която знаеш, че носи дете от друг мъж, Халиф. С всичките му добри страни, не може да се каже, че обществото ви е прогресивно, що се отнася до такива въпроси.

— Има разлика — каза Халиф — защото бащата ми е близък като брат — Духът на Ахмед сякаш за миг мина през погледа му, но веднага изчезна. — По-близък — поправи се той.

Уважението на Патрик към Халиф не намаля — бяха приятели от доста време, дружбата им бе укрепнала — но това не означаваше, че не би искал да забие султана в най-близката стена заради лъстта му към жената, която той обичаше. Капитанът посочи към Шарлот.

— Открий й чувствата си. Ще полудееш, ако не го направиш.

Халиф за миг се опита да отгатне чувствата на Патрик, после прекоси двора. Патрик искаше да гледа в друга посока, но не можеше. Облегна се на каменната стена и започна да наблюдава.

Наистина досега не бе разкрил пред Шарлот чувствата си, а когато имаше възможност да се ожени, както му е реда в християнските страни, не го бе сторил. Може би все още беше негодник. Може би ще й се насити и ще й причини болка.

Султанът хвана Шарлот за ръката и я поведе в здрача. Патрик подскочи, спомни си какво бе направил, прелъстявайки я под сенките.

В последвалия миг обаче той се възпря. Шарлот заслужаваше сама да направи избора си, помисли той. Освен това тя сигурно нямаше да иска да остане в двореца, да живее с другите жени и да бъде повиквана като слугиня, когато султанът я желаеше.

Патрик прехапа долната си устна. Голяма част от жените бяха щастливи в харема. Имаха на разположение всякакъв лукс, а ухажването на съпруга им не беше толкова често, че да стане отегчително. Ако Шарлот се оженеше за Халиф, щеше да има бижута, каляска, одежди и дрехи…

Зарече се наум да й купи перлена или може би диамантена огърлица, ако избереше да остане с него. На острова нямаше да има нужда от каляска, но можеше да й построи лодка. Да, една красива баржа, достойна за една съвременна Клеопатра.

Докато наблюдаваше, Шарлот изникна от тъмнината и се приближи с твърда стъпка.

— Халиф обеща да се ожени за мен — каза тя с тържествена тежест, която не бе очаквал. — Имате ли нещо да кажете, г-н Тревърън?

Патрик зяпна за миг, след което вбесен прошепна:

— Разбира се, че имам какво да кажа! Искам те при мен, където ти е мястото.

— Достатъчно, че да се ожениш за мен?

— Ние сме бракосъчетани.

— Тук да, но веднъж напуснали границите на Риц, ще живеем в грях.

Патрик се опита да открие следа от шега по лицето й, но тя бе съвсем сериозна.

— Не виждам причина за промяна на нещата — каза й той. — Споразумението ни беше добро досега.

— Но вече не е — отвърна Шарлот. — Освен, ако не обещаеш да се ожениш за мен пред проповедник или свещеник. В противен случай оставам.

— Не може сериозно да мислиш това — предизвика я Патрик, но беше ядосан, защото съзнаваше, че тя ще победи. — Ти мразиш двореца. Дори като кадъна ще бъдеш една от няколкото…

Шарлот го прекъсна с красноречива въздишка.

— Не ще трябва да живея тук. Халиф обеща да ми купи къща в Париж и да уреди магистър официално да ни бракосъчетае.

Лицето на Патрик пламна от гняв. Халиф не бе му казал, че ще установи Шарлот в Париж и че ще й предложи официална женитба.

— Защо?

Шарлот препречи пътя му.

— Боят нищо няма да реши — каза го с тон, който едва не го накара да я хване за гърлото — освен това, ако нападнеш султана, хората му ще играят крикет с главата ти. Имам ли обещанието ти или не?

Според Патрик това бе изнудване, но някакъв добър инстинкт го предупреди да се съгласи.

— Добре. Обещавам. Ще се оженим колкото се може по-скоро.