Опарени

9. Сладка малка пътничка без билет

Във вторник сутринта Емили и Джордан седяха на леглото в каютата на Емили. Около тях бяха разхвърляни обвивки евтин чипс от автомат за храни, а Джордан беше направила за двете безалкохолно бананово дайкири от разни напитки, които беше намерила в мини бара. От слушалките на айпода на Емили свиреше един от плувните й миксове, а по Дискавъри — единствения канал, за който имаше сигнал, освен CNN, който Джордан беше казала, че мрази — даваха филм за парка Йосемити, но момичетата не го гледаха.

— Добре, трябва ми глагол — каза Емили, гледайки надолу към книгата е „Мед Либс“1, която беше намерила в дъното на сака си, останала там от едно нощно пътуване за състезание по плуване.

— Ъ-ъ-ъ, „целувам“ — каза Джордан след миг, мушкайки чипс в устата си.

— А сега ми трябва съществително.

— „Гърди“ — каза Джордан бързо.

Емили остави химикалката си и погледна към останалите думи, които Джордан беше избрала. „Сексуално“, „език“, „съвкупяване“, „чувствен масаж“.

— Осъзнаваш ли, че това е детска игра? А не порно?

— Какво друго мога да кажа? — изкиска се Джордан. — Вдъхновена съм от духа на Ерин Бум-бум. Дори аз чух слухове за това с колко много момчета е била.

Емили потрепери.

— Всеки път, когато я виждам, е с някой нов.

Джордан хвърли поглед към вратата.

— Сигурна ли си, че тя няма да има нищо против да остана тук?

Емили сви рамене.

— Честно казано, съмнявам се, че Ерин ще се върне тук до края на пътуването. А ако все пак дойде, просто ще й кажем, че си скарана със съквартирантката си. Можеш дори да спиш в моето легло, ако така ще си по-спокойна.

При това предложение бузите й леко се зачервиха, но Джордан със сигурност знаеше, че намеренията й са само приятелски, нали така?

Джордан се усмихна с облекчение.

— Ти направо ме спасяваш, знаеш ли?

Емили завъртя очи.

— Казваш ми го за стотен път. — Тя се наведе отново над „Мед Либс“. — Добре, сега ми трябва наречие.

— „Страстно“ — изстреля веднага Джордан и двете избухнаха в смях.

След като Емили я вписа, тя изненадващо надуши миризмата на току-що приготвени в микровълнова печка пуканки. Сигурно някой си ги беше направил в кухнята в дъното на коридора.

— Това е един от любимите ми аромати — каза тя замислено.

— На мен също — рече Джордан, хващайки една от възглавниците. — Имаш ли други?

Емили се замисли за момент.

— Гумени топки и бензин, предполагам. И мирис на стаята на една стара приятелка.

— На Алисън? — попита Джордан.

Емили кимна. Беше разказала на Джордан за Алисън почти веднага. Това беше едно от нещата, които просто трябваше да сложи на масата, когато се сприятеляваше в последно време — така или иначе всички бяха гледали „Малка сладка убийца“, драмата по действителен случай, разказваща за онова, което Али им беше сторила.

— Промъквах се в стаята й по време на гостуванията с преспиване — призна си тя, изчервявайки се. Стаята й миришеше на цветя и пудра, и… просто на нея…

— Ти наистина си я обичала, а?

Емили сведе поглед. Това беше още едно нещо, което беше признала на Джордан веднага — вече нямаше смисъл да крие, че момичетата я привличат. Ала не беше никак трудно да признава на Джордан такива неща — тя беше толкова отворена към всичко, което чуваше от устата на Емили. Само се беше усмихнала леко и беше казала, че няма проблем с това.

Емили прочисти гърлото си и погледна към Джордан.

— Исках да те попитам: имаш ли нужда да се обадиш на родителите си? Имам телефонна карта, която мога да ти заема. Те сигурно се чудят къде си, нали?

Джордан сви рамене.

— Казах им, че ще отседна при една приятелка за известно време. Няма да тръгнат да ме проверяват.

— Сигурна ли си? За цяла седмица?

— Те сигурно дори няма да забележат, че ме няма. — Джордан въртеше в ръце виолетовата си панделка. — Родителите ми са по-съсредоточени върху собствения си живот. Нямат време за мен. Като се добави фактът, че не съм идеалната дъщеря, която винаги са искали да имат, сигурно предпочитат просто да си отида завинаги. — Тя се опитваше да звучи равнодушно и приключи със саркастичен смях, но болката в гласа й беше очевидна.

Емили надраска една завъртулка в полето на страницата.

— Понякога си мисля, че родителите ми също искат да изчезна.

Джордан погледна към нея, явно очаквайки я да каже още нещо.

— Направих някои неща, които наистина ги подлудиха — изрече Емили неопределено. Въпреки че беше споделила много неща, още не беше готова и за това.

Но изведнъж лицето на Джордан се приближи. Въздухът миришеше тежко на жасминов парфюм.

— Не знам защо някой би искал ти да изчезнеш — изтърси тя. — Без значение какво си направила.

Емили усети дъха й, за пръв път забелязвайки, че очите й имат цвета на турмалинови скъпоценни камъни. А после телефонът й издаде няколко резки пиукания. Тя изстена, обърна се и погледна в екрана. Хана й беше изпратила есемес.

Емили обърна телефона така, че Джордан да не може да види съобщението.

— Аз… ще се върна — прошепна тя и излезе, преди Джордан да успее да попита какво се е случило.

Десет минути по-късно Емили стоеше при Тръстиковия бар и слушаше как проливният дъжд барабани по тентата над главата й. Естествено, палубата беше празна. Някъде отдолу се процеждаше ню ейдж музика от вечерното представление на „Цирк дьо Солей“.

Вратата на асансьора се отвори и през нея излязоха Спенсър и Ариа. Видяха я и се затичаха, прикривайки главите си от дъжда.

Хана се появи от стълбището, облечена с дълга изрязана рокля, обувки с високи токчета и несъразмерно бяло яке с качулка, стигащо до средата на бедрата й. Погледът й беше див, лицето — бледо; стискаше телефона в дясната си ръка.

— Кучката по някакъв начин се е промъкнала на борда с нас — изстреля тя, докато се приближаваше.

Обърна телефона към момичетата. Емили се вторачи в текста на екрана.

Ария погледна накриво бележката.

— Блъскаш и зарязваш? За какво говори А.?

— Не е ли очевидно? — попита Хана. — Произшествието на Рийдс Лейн? Онази ужасна нощ в дъжда? А. знае.

Челюстта на Емили увисна. Нощта на произшествието с Хана й изглеждаше толкова далечна сега — това се беше случило в началото на лятото, преди всичко останало. Тя беше открила, че е бременна точно след пролетната ваканция в Ямайка, още живееше вкъщи, когато Хана й обади — премести се при Карълайн през следващата седмица, за голямо разочарование на сестра си. Когато Хана й се обади, тя едва не й отказа; коремът й вече беше леко издут — ами ако другите момичета се досетеха какво става? Достатъчно трудно й беше да го крие от родителите си. Майка й вече беше направила коментар за новия й стил на обличане с широки ризи.

Но секунда по-късно се почувства ужасно. Хана се нуждаеше от нея. А после се обади и Ариа и каза, че вече е тръгнала и ще мине да я вземе, и Емили вече знаеше, че няма как да откаже. В края на краищата, ако някоя от тях видеше коремчето й, нямаше да каже нищо. Всички бяха твърде погълнати от катастрофата.

Емили се облегна на бара.

— Откъде А. знае за това? — попита тя, гледайки към Хана. Тогава бяха на абсолютно безлюден участък от пътя и си бяха тръгнали, преди да дойде линейката. Но заедно с тези мисли при нея се върнаха и спомените за тогавашната нощ. Те вероятно бяха наранили момичето. И бяха избягали, сякаш това е някаква лудория.

Хана въртеше между пръстите си голяма свещ с тръстикова обвивка, която беше взела от една от масите.

— Не съм сигурна. Но сещате ли се за момичето в колата, Мадисън? Оказа се, че тя е братовчедка на Наоми Циглър. Двете с Наоми се разбираме добре, и в първия момент си помислих, че това изглежда подозрително, но после реших, че тя просто е отворила нова страница. Вярвах в това, докато не видях фалшивата й лична карта — тя е със снимката на Мадисън.

Ариа сбърчи вежди.

— Значи мислиш, че Наоми е била мила с теб, защото тя е А.?

— Не съм сигурна — рече Хана. — Но ако не е, А. възнамерява да й каже за катастрофата. Наоми със сигурност ще ни издаде.

— Да, ако А. не ни издаде преди това. — Спенсър посочи телефона на Хана. — Нарича те „престъпница“.

— Хана, Наоми подхвърли ли нещо за произшествието? — попита Ариа.

— В известен смисъл — потвърди Хана и погледна към Спенсър. — Спомена, че се е случило нещо ужасно миналото лято. И на лицето й се появи странно изражение, когато някой я попита кой е на фалшивата й лична карта. Един вид „братовчедката ми вече не се нуждае от личната си карта“.

— Все едно е умряла? — изстена Спенсър.

Очите на Емили се опулиха.

— В катастрофата?

— Не може да е умряла в катастрофата. — Погледът на Хана шареше насам-натам. — Тя все още дишаше, когато се появихте вие, мацки.

— Дали? — погледна я накриво Ариа. — Всъщност някой провери ли?

Емили огледа останалите.

— Аз не си спомням дали го направихме, или не.

— Аз също — каза Ариа.

Лицето на Спенсър беше позеленяло.

— Ами ако сме я убили, когато я местехме? — Тя залитна към един от металните стълбове, които държаха тентата. — Аз я изпуснах.

— Не избързвай с изводите, Спенс — каза Ариа бързо, въпреки че тя изглеждаше не по-малко зле.

— Според вас откъде А. знае за това? — попита Емили.

Хана сви рамене.

— Ако А. е Наоми, сигурно е видяла произшествието от своята къща. Тя е точно на хълма над мястото на катастрофата, макар че досега не съм правила тази връзка.

— Или може би Мадисън е останала жива и е видяла момичето, което играе твоята роля в „Малка сладка убийца“, и е направила връзката — извиси глас Ариа.

— Не, в такъв случай Мадисън щеше да се досети още преди това — настоя Хана. — Ако Наоми е А., тя сигурно е научила почти веднага — и е решила да ни дебне. Така може да е научила за Гейл и Келси.

Емили кимна, обмисляйки предположението. През лятото тя беше посещавала къщата на Гейл, а жената й беше предложила да купи бебето й в едно кафене. Ако Наоми я беше следила, щеше да й е лесно да съобрази какво става.

Ариа прекара ръце по лицето си.

— Но аз не съм сигурна, че е логично Наоми да е А. Как може тя да знае за всички останали тайни, известни на А.? Като например Ямайка — това се случи преди историята с Мадисън.

— Е, не е трудно да се предположи откъде тя знае какво ни се е случило през лятото — Наоми живее в Роузууд. — Хана се беше ококорила. — Тя е приятелка с Кейт — била е у нас стотици пъти. Тя като нищо може да изрови тонове мръсотия за мен. — Тя щракна с пръсти.

Спенсър прехапа устната си.

— Всъщност Наоми доста се навърташе наоколо и когато А. ме заплашваше за Келси. Тя беше една от вещиците в „Макбет“.

— Беше се лепнала и за Клаудия — по едно време много от посланията на А. до мен се отнасяха за нея — добави Ариа замислено. — И тя беше у Ноъл, когато получих от А. есемеса за семейството му.

Всички погледнаха към Емили, очаквайки да допринесе със своя собствена история за Наоми. Тя само сви рамене.

— Аз не съм имала никакъв досег с нея.

— Тя беше на погребението на Гейл, помниш ли? — отбеляза Хана. — Не мислиш ли, че това е странно?

Емили гледаше как знамето горе на пилона плющи. Не беше сигурна дали това е странно.

— Но в Роузууд живеят доста хора — може някой друг да ни е наблюдавал. И Ямайка продължава да не се връзва с останалото — прошепна тя. — Наоми не беше там — иначе щяхме да я видим. Как може да е научила за това?

— Трябва да има някаква връзка — рече Хана. — Може тя да е била там, но ние да не знаем.

Пръстите на Спенсър се спуснаха върху телефона й.

— Не, Наоми е била в Сейнт Барт през пролетната ваканция — така пише на Фейсбук страницата й.

— Добре, може да има двама А. — един, който е видял какво се случи в Ямайка, и Наоми, която изкарва наяве всичките проклети случки — предположи Хана.

Спенсър замижа.

— Божичко. Ще ми се пръсне главата. И сега ще трябва да се чудим кой може да е вторият А.?

Емили си пое дъх.

— Мисля, че имам идея.

Хана я изгледа напрегнато.

— Нека позная. Истинската Али?

— Да, Али — каза Емили тихо. След като Джордан се беше промъкнала на борда толкова лесно и непринудено, защо да не може и Истинската Али да направи същото?

Тя хвърли поглед през рамо, ужасена от възможността Истинската Али да ги наблюдава. В морето проблесна мълния. Локвите блещукаха под светлината. Идеята да се изправи срещу Истинската Али на кораба я ужасяваше. Тук имаше толкова малко места, където да може да се скрие.

— Истинската Али е мъртва — изрече Спенсър пренебрежително. — Трябва да е някой друг.

Ариа се изкашля.

— Днес и на мен ми се случи нещо странно. — Тя си пое дъх. — Нали знаете, че се записах на онзи лов на съкровища? Получих за партньор едно момче, което наскоро се е преместило от едно училище в Ню Джърси. Поговорихме малко, и установих, че той познава Табита.

— Ти се майтапиш — каза Хана разтревожено.

Ариа кимна.

— Нещо по-лошо. Той е бил гадже на Табита.

— Какво? — изписка Хана.

— Сериозно ли говориш? — изстена Спенсър.

— Знам. — Ариа изглеждаше измъчено. — Мисля, че вселената е против нас.

— Или А. е против нас — рече Спенсър. — Може ли той да е А.? Той има още по-добър мотив от Наоми — или от Истинската Али. И вероятно е по-свързан — той може да е бил в Ямайка с Табита.

Ариа пристъпи от крак на крак.

— Не знам за Ямайка, но се съмнявам. Греъм каза, че е бил в Чили предишното лято — как може да е наблюдавал нашите тайни, или да е откраднал онези пари от пощенската кутия на Гейл? Ще пробвам да го подпитам по някакъв начин следващия път, когато се видим.

Спенсър я изгледа слисано.

— Не можеш да се виждаш повече с него! Ами ако се издадеш по някакъв начин? — После тя примигна. — И означава ли това, че на кораба има още хора, които са познавали Табита? Тя може да има куп приятели тук — те може всичките заедно да са А.!

Ариа поклати глава.

— Не, той се е прехвърлил от училището на Табита в училище във Филаделфия. Никой друг от приятелите й не е тук.

— Въпреки това съм съгласна със Спенсър — рече Хана. — Стой далеч от този тип. Изглежда като ситуация, от която нямаш нужда в момента.

Ариа изглеждаше раздразнена.

— Не мога просто да го зарежа. Ще се чувствам ужасно.

— И защо? — настоя Спенсър.

Ариа се вторачи в пръстите си.

— Мацки, наистина ли мислите, че в края на краищата ще се измъкнем безнаказано? Това може да е последният ми шанс да постъпя по правилния начин с някого, който го е било грижа за нея, преди да вляза в затвора.

Спенсър я изгледа диво.

— Да не смяташ да му кажеш?

— Не. Но чувствам, че му дължа нещо. Искам по някакъв начин да направя живота му по-добър.

— Не му дължиш нищо! — извика Спенсър. — Единствената причина да се чувстваш така е защото А. те манипулира!

— Е, това е добра причина, не мислиш ли? — Ариа безпомощно сви рамене. — А. напълно ни държи в ръцете си! Не знам какво друго мога да направя!

Всички затвориха очи. През Емили премина вълна от страх. А. наистина ги държеше в ръцете си. Ами ако ги издадеше за всичко? Те бяха направили толкова много неща, особено ако Мадисън беше умряла. А А., изглежда, знаеше всичко.

Спенсър прочисти гърлото си.

— Вижте, ако открием кой е А., можем да го разобличим за убийството на Гейл и да предпазим себе си. — Тя погледна към Хана. — Ти си съквартирантка на Наоми. Претърси багажа й. Виж дали има втори телефон, подобно на Мона. Или влез в пощенската й кутия и виж дали в изходящата й поща е някое от съобщенията на А.

Хана започна да гризе ноктите си.

— Наистина ли искаш да се ровя в нещата на А.? Забрави ли другите работи, които направи А.? Като с Гейл? Или как сложи наркотик в сладкишите?

— Но… — възрази Спенсър, ала после застина. От другата страна на палубата се чу изскърцване на дъска. Спенсър сграбчи Емили за ръката. Емили се вторачи в сенките, ужасена от това какво може да има там. По въздуха към тях полъхна аромат на плодов парфюм, после изчезна. За няколко секунди чуваха само туптенето на сърцата си, отекващо в ушите им. Телефонът на Хана звънна и всички подскочиха.

— Това е просто Майк — каза Хана, след като погледна в екрана. — Кани ме в стаята си за през нощта.

— Ще останеш с Майк? — Ариа изглеждаше обезпокоена. — Може да си докарате неприятности.

— Вече си имам повече неприятности, отколкото ако ме бяха убили — отсече Хана, и се отдалечи бързешком, като хвърли поглед към сенките, преди да изчезна в стълбището.

След миг Спенсър погледна към останалите, направи отчаяна физиономия и също се отдалечи. Останаха само Емили и Ариа. Те излязоха изпод тентата и се спогледаха ужасено.

— Кажи ми, че това не се случва — прошепна Емили.

Ариа избърса дъждовните капки от очите си.

— Не мога да живея повече така, Ем.

— Знам. Аз също.

В морето изплющя още една мълния. Емили пристъпи напред и обви ръце около раменете на Ариа. Ариа също я прегърна и двете постояха така известно време, предпазвайки се взаимно от стихията.

А може би и от А.