Опарени

14. Неочакваното плуване на Спенсър

— Заповядайте! — Сервитьорката-латиноамериканка постави големия поднос пред Спенсър и Рифър. — Севиче от шест части. Буен апетито!

Докато сервитьорката се отдалечаваше, полюшвайки закръглените си бедра, Спенсър гледаше към шестте малки купички.

— Не мога да повярвам, че ме уговори да го опитам. Била съм на Карибите седемнайсет пъти и досега успявах да избягна севичето.

— Ау, значи си непосветена! — Рифър побутна вилицата към нея. — Хайде. Трябва да го опиташ. Направо ще се влюбиш.

Спенсър погледна нагоре, опитвайки се да спечели време. Беше четвъртък вечерта и двамата седяха в латиноамериканския ресторант в Стария Сан Хуан. Обграждаха ги палмови дървета, на всяка маса имаше запалена свещ и ваза с тропически цветя. Група свиреше весела, приповдигната музика и няколко двойки танцуваха салса край сцената. В допълнение към чувствената атмосфера наблизо плискаха вълничките в син басейн. Спенсър вече бе видяла две двойки да се събличат по бански и вместо десерт да се гмуркат в басейна.

Преди гмуркането им тази сутрин, курсът гледа филм за Жак Кусто. През останалата част от следобеда Спенсър се беше подготвяла за вечерята им навън. Сега русата й коса се беше разпиляла по гърба, кожата й сияеше, а ноктите й бяха лакирани в оттенъка на червеното, наричан „лисица“. Беше преровила дрехите си и дрехите на Кирстен, докато не се спря на една тюркоазена ленена рокля без презрамки, която просто крещеше „Аз съм прекрасна, но не се престаравам да го изтъквам“. Щом Рифър видя роклята, той веднага отбеляза, че това е любимият му цвят.

Тя избра и ресторанта, преглеждайки уебсайтовете на нощните заведения на Сан Хуан, насочвайки се към мястото, което й изглеждаше най-романтично. И на други ученици от кораба им беше хрумнала същата мисъл — в ъгъла се виждаха две двойки от „Тейт“. От другата страна на пътеката Лейни Айлър и Мейсън Байърс похапваха панирани ябълки. А Наоми Циглър просто седеше с група момичета от „Роузууд дей“ и изгледа злобно Спенсър, когато видя, че е заедно с Рифър. Спенсър стисна зъби, щом забеляза, че Наоми носи същата тюркоазена рокля. Какво, да не би да я беше шпионирала, докато се обличаше?

Все пак Спенсър беше на среща с Рифър, нали?

Но някъде в дъното на душата й, под триумфа се прокрадваше страх. Може би Наоми я преследваше, защото беше А.

Спенсър преглътна тревогите си, взе вилицата от Рифър и изтънчено си бодна парченце севиче. Първоначално я стресна острият, кисел аромат, последван от хладен, мек вкус.

— Става — реши тя.

— Опитай още едно с чили. — Рифър побутна към нея друга купичка. — Страхотно е, когато го правиш с истинско чили, а не със сушено, на прах. Преди няколко години се бях вманиачил по севичето. Опитвам се да си спомня любимите си рецепти… — Той чукна няколко пъти по екрана на айфона си и го обърна към Спенсър. На екрана пишеше РЕЦЕПТИТЕ НА РИФЪР ОТ А ДО Я. Севичето, естествено, беше под буквата С.

Спенсър се изкиска.

— Толкова си организиран.

Рифър смутено прикри екрана с длан, но Спенсър не беше изненадана. Той държеше запасите си от марихуана в отделни, грижливо етикирани чекмеджета. Малко по-рано, когато беше отворил портфейла си, за да извади фалшива лична карта, визитките и членските му карти бяха подредени по азбучен ред, от членството в ААА най-отпред, до визитката на Джъстин Цайс, личен треньор, най-отзад.

— Обичам всичко да е на мястото си — призна си той. — Не мога да понасям хаоса. — Той гризна едно парченце. — Можеш да го кажеш. Такъв съм, особняк.

Спенсър облегна лакти на масата и се наведе напред.

— Ако ти си особняк, значи аз също съм. Всички пари в портфейла ми трябва да са подредени по серийни номера. Ако са разбъркани, се шашкам.

Рифър повдигна вежди.

— От колко време си така?

— Откакто за пръв път ми дадоха джобни. А преди това подреждах играчките си покрай ваната по цвят и височина.

Рифър се ухили.

— Аз нареждах комплектите си лего по размер и тема. И държах да гладя сам ученическата си униформа — не ми харесваше как го прави мама.

— Аз все още гладя дънките си от време на време — призна Спенсър и леко се смути от признанието си.

Рифър се изкиска.

— Когато за пръв път се запалих по ботаниката, мама ми даде едно шкафче за подправки, за да си съхранявам семената. Будех се по няколко пъти нощем, за да проверявам дали съм ги подредил в правилния ред.

Спенсър бодна едно парченце и го лапна.

— Умолявах баща си да ми позволи аз да подреждам папките му. Той реши, че нещо ми има.

— Ти щеше да си ценна придобивка за Айви клуб — пошегува се Рифър. — Идеалната секретарка.

— Лошо, че никога няма да стане. — Спенсър се загледа мрачно в солта по ръба на чашата си с маргарита. Тя отчаяно се опитваше да влезе в Айви, но след фиаското със сладкишите, пълни с дрога, това очевидно нямаше да стане.

Когато усети как голямата, топла длан на Рифър покрива ръката й, тя го погледна изненадано.

— В Принстън ще ти е много по-забавно, ако не членуваш в никой клуб — каза нежно той. — Аз ще се погрижа за това.

— Наистина ли? — Спенсър се осмели да се усмихне.

— Разбира се. Ние ще си прекарваме страхотно. Знам толкова забавни неща, които да правим — които са много по-яки от онези, по които си падат момичетата в Айви.

Сърцето на Спенсър се разтуптя. Той беше казал ние. Сякаш щяха да са заедно. Може би само двамата.

До ухото й изрева тромпет и тя се обърна. Джаз групата стоеше до масата им, за да им изпълни частна серенада. Китаристът задрънка по струните в бавен ритъм. Барабанистът разтърси маракаси. Певецът подкара песен. Макар думите да бяха на испански, Спенсър разпозна мелодията на „Имам очи само за теб.“

— Имаш красива приятелка, човече — каза певецът със силен испански акцент между куплетите.

— Знам — отвърна Рифър, поглеждайки предпазливо към Спенсър, сякаш си беше позволил твърде много. Спенсър му се усмихна замаяно. Приятелка? Тя се опита да приложи думата към себе си, сякаш изпробваше рокля, и се почувства невероятно добре. Усмихна му се и стисна ръката му.

— Искате ли снимка? — Отнякъде се появи сервитьорката с полароидна камера в ръка. Спенсър и Рифър се наклониха един към друг и се усмихнаха. Светкавицата проблесна и апаратчето изплю готовата снимка. Спенсър я взе от сервитьорката и я остави на масата, за да изсъхне.

Рифър се изправи и протегна ръка.

— Искаш ли да танцуваме?

— Да — отвърна задъхано Спенсър.

Те си избраха място на дансинга, близо до басейна, и Рифър я обгърна с ръце.

— Никога не съм си мислила, че си падаш по танците — промърмори тя, докато се полюляваха в ритъма на музиката.

Рифър тихо изцъка с език.

— Досега трябва да си разбрала, че външният вид лъже. Обичам да танцувам — особено когато съм с подходящия човек.

Сърцето на Спенсър се разтупка, когато той се наведе към нея и носът му допря бузата й. Тя преглътна нервно и вдигна лице към него. Когато устните им се докоснаха, тромпетистът изсвири поредица от триумфални ноти. Спенсър затвори очи и усети вкуса на лимон, севиче и сол. По тялото й пробягаха тръпки.

Двамата се отдръпнаха един от друг и се усмихнаха. В ъгълчето на устата на Рифър потрепваше някакво мускулче. Но секунда по-късно погледът му се фокусира върху някой зад Спенсър.

— Нещо против да се намеся?

Пред очите й се появи ъгловатото лице на Наоми. Тя гледаше сладко Рифър, леко навела глава настрани и пърхаше с мигли.

Спенсър се напрегна, готова да каже не. Но преди някой от тях да успее да помръдне, Наоми се шмугна пред Спенсър и сграбчи ръцете на Рифър. Спенсър се опита да защити мястото си, но тогава Наоми я изблъска с хълбок. Спенсър отстъпи назад. Токчето й хлътна в дупката между неравните плочи и тя размаха ръце, за да запази равновесие. Моментът във въздуха продължи като че ли цяла вечност и внезапно тялото й се озова в студена вода, съпровождано от силен плясък. В ушите й нахлу вода, роклята й подгизна. Задничето й удари пода на басейна и тя бързо се оттласна и изплува на повърхността, плюейки вода.

Отметна косата си от лицето и се огледа. Музиката продължаваше да свири силно, но много хора на дансинга бяха спрели да танцуват и я гледаха. Сервитьорите замръзнаха на местата си с подноси в ръцете. Рифър я беше зяпнал изненадано. Наоми се беше ококорила. Миг по-късно тя пристъпи внимателно към ръба на басейна.

— Мили Боже, Спенсър, добре ли си? — каза тя с престорена загриженост. — Трябва да си по-внимателна!

На Спенсър й се прииска да сграбчи глезена на Наоми и да я дръпне във водата, но тя вече се беше върнала при Рифър, като може би предполагаше, че двамата ще продължат да танцуват. Но Рифър се обърна към един сервитьор, който се приближаваше бързо, носейки кърпа.

Спенсър излезе от басейна и позволи на Рифър да увие рамене й с кърпата.

— Това беше много странно — промърмори разсеяно той, докато я водеше към масата им. — Може би не трябваше да танцуваме толкова близо до басейна, а?

„Не и ако Наоми е наблизо“ — помисли си горчиво Спенсър. Телефонът в чантата й изпиука и тя се наведе да погледне. „Имате ново съобщение от непознат номер“.

Тя се обърна назад. Наоми гледаше през прозореца, а телефонът лежеше в скута й. На лицето й се бе изписала тъничка усмивка, сякаш знаеше страхотна тайна.

Спенсър я изпрати с поглед, докато Наоми се отдалечаваше към изхода с вирната глава, сякаш работата й тук бе приключила. После погледна към есемеса.