Опарени

19. Плаването на мъртвеца

— Ариа? — извика Ноъл пред малката кабинка за преобличане край басейна. — Идваш ли?

— Не знам — отвърна Ариа, докато оглеждаше тялото си, облечено в лилавия бански, който Хана я бе накарала да си купи за пътуването. Тя беше толкова заета с търсенето на съкровища, че не го беше обличала още, но сега се чувстваше неловко. Той беше далеч по-оскъден от всеки бански костюм, който беше носила досега, с дълбоко изрязано горнище и долнище.

— Как ще те науча да плуваш, ако не излезеш от съблекалнята? — отбеляза Ноъл.

Беше събота следобед. Ариа и Ноъл тъкмо бяха приключили обедната си смяна в кафенето и най-накрая щяха да прекарат известно време заедно. Когато Ноъл предложи да я научи да плува, Ариа си помисли, че се шегува.

— Гарантирам ти, че съм най-добрият учител — настоя той.

Тя се показа от кабинката. През последния час времето бе захладняло и районът около басейна беше опустял. От джакузито се вдигаше пара. В пластмасовите кошове по палубата бяха натъпкани надуваеми шезлонги, дъски за плуване и гумени играчки. Но в празното помещение имаше нещо зловещо — декорациите от морски звезди, делфини и октоподи по парапета изглеждаха гневни, вместо приятелски.

Тя свали увитата около тялото й кърпа и я хвърли върху един от шезлонгите. Ноъл, който носеше шорти на цветя, вдиша шумно.

— Леле.

— О, престани — каза Ариа, усмихвайки се вътрешно. Отиде до стълбичката и започна да слиза в басейна. Водата покри пръстите на краката й, после прасците, накрая се потопи до кръста. Тя скри главата си под водата и изскочи с пръхтене. — Студено!

— Ще свикнеш. — Ноъл доплува до нея. — Ела при мен — прошепна той, сграбчи я през кръста и я привлече към себе си.

Ариа уви краката си около него, чувствайки се безтегловна и свободна. Двамата се целуваха известно време, а миришещата на хлор вода се плискаше в телата им. Някъде от вътрешността на кораба се разнесе ню ейдж музиката на „Цирк дьо Солей“.

— Да видим сега техниката ти на плуване — каза Ноъл, когато се откъснаха един от друг.

— Да не кажеш после, че не съм те предупредила. — Ариа навлезе в дълбокото, докато пръстите й вече не достигаха до дъното. След това лудо размаха крака. Ръцете й започнаха да пляскат наляво и надясно. След известно време влезе в ритъма, който Майк наричаше Шльопането на Ариа.

Когато най-накрая успя да стигне до другия край и се обърна, Ноъл изглеждаше ужасен.

— Ти наистина не си се учила да плуваш като дете.

Ариа поклати глава.

— Майк се записа на курсове, но родителите ни никога не са настоявали да го правим. Аз винаги избирах ваяние. Или театралните курсове. Или хип-хоп танци.

— Може би трябва да те науча на основните правила — каза Ноъл. — Знаеш ли как да правиш плаването на мъртвеца?

Ариа потрепна.

— Ами, не.

Ноъл я поведе отново към плиткия край.

— Това ще ти помогне, ако някога го закъсаш в морето.

Ариа го погледна стреснато.

— Благодаря, но нямам намерение да ми се случват такива неща.

— Никой няма. — Ноъл постави ръце на кръста си. — Легни по лице във водата. Аз ще те държа.

Ариа направи каквото й беше казано. Тя почувства ръцете на Ноъл под кръста си.

— Изпъни ръце! — каза той. — Сега се отпусни напълно!

Струваше й се странно, че не се налага да пляска усилено с ръце, за да се задържи на повърхността — не спираше да си мисли, че ще потъне. Но след миг свикна и отвори очи под водата. Дъното на басейна бе покрито с ромбовидни плочки. Едва успяваше да различи замъглените крака на Ноъл.

Тя извърна глава настрани, за да си поеме дъх, след което отново я потопи. Крайниците й се струваха тежки, но не потъваха. Това беше Зен, сякаш наистина беше мъртва.

В съзнанието й проблесна картина на тялото на Табита, което се носи по вълните. Разнесе се глас: Ти го направи. Ще си получиш наказанието. В този миг Ариа изгуби концентрация. Вдъхна и устата й се напълни с вода; тя изскочи на повърхността, плюейки, и се втренчи в Ноъл, сякаш той бе надникнал в мислите й.

— Какво стана? — извика той безгрижно. — Страхотно се справяше!

Ариа избърса водата от очите си.

— Уплаших се — промърмори тя. И това не беше лъжа.

През следващия един час Ариа се научи как да плува жабешката. Беше й трудно да загребва с ръце, но се справи прилично с гребането по гръб. Когато слънцето отново се показа и край басейна се появиха няколко младежи, тя се чувстваше изтощена, но доволна от успеха. Двамата с Ноъл се оттеглиха в горещото джакузи и си поделиха кана с лимонада.

— Наистина си доста добър учител — каза му тя и го целуна по бузата. — Освен това е и романтично. Двамата, почти голи, ти ме прегръщаш…

— Искаш ли да го правим редовно? — Ноъл отпи от чашата си. — Ако се научиш да плуваш, двамата можем да ходим заедно на сърф. Ще ти хареса. Пристрастяващо е.

— Мисля, че все още не съм готова да сърфирам — каза Ариа, затвори очи и позволи на струйките вода да масажират краката й. — Но да. Можем да продължим с уроците.

— Какво ще кажеш за по-късно? Мога да си взема почивен ден от сърфинга.

Ариа отвори очи. Ноъл я гледаше толкова нежно, че тя се намрази заради това, че трябваше да го разочарова.

— Не мога — отвърна със съжаление. — Трябва да се срещна с Греъм.

— О. — Ноъл изглеждаше разочарован. — Добре.

— Съжалявам. — Ариа наистина се чувстваше зле — Ноъл беше толкова разстроен. — Ние сме просто приятели.

— Знам, знам. Но той те харесва. Едно момче веднага може да го разбере.

— Не, не е така — отвърна бързо Ариа. — Той е ей толкова близо до среща с Тори. Снощи се засякоха на вечеря и тя го покани да седне на масата й, но това всъщност не се брои за среща, защото не беше планирано.

Ноъл се изкиска.

— На теб май наистина ти харесва да си играеш на Купидон, нали?

— Определено — отвърна Ариа. — Кара ме да се чувствам добре.

Някой пусна радиото и от него гръмна песен на Шакира. Сервитьорите започнаха да зареждат бюфета и пред него се наредиха още ученици. Ноъл повдигна медальона, който висеше на шията на Ариа.

— Радвам се, че още го носиш.

— Това е най-хубавото нещо, което някой ми е подарявал — промърмори Ариа.

Ноъл пусна огърлицата на гърдите й и тя отново я погледна. В нея имаше нещо ужасно познато, което не можеше да определи.

Нещо до кърпата й привлече вниманието й. Екранът на телефона й беше светнал. Тя се измъкна от джакузито и го погледна. „Имате ново съобщение“.

Ариа се обърна с гръб, за да не може Ноъл да го види. След като го прочете, тя го изтри и за щастие този път съобщението изчезна. Но тя дълго време не можа да го забрави.