Опарени

15. Снимка, която казва повече от хиляда думи

В петък сутринта Ариа и Ноъл се намираха в кухнята на кораба, застанали на различни работни маси. Опитвайки се да правят нещо заедно, те се записаха доброволци в курса по природосъобразно готварство. Нямаха представа, че ще бъдат включени в смяната за закуска в шест часа сутринта.

Ариа надникна в купата на Ноъл и се намръщи.

— Мисля, че си сложил твърде много брашно в тестото — прошепна тя, поглеждайки предпазливо към Бет, едрата жена, която отговаряше за кухнята.

Ноъл свъси вежди и погледна към ламинираната рецепта на масата.

— Тук пише дванайсет чаши за това количество. Мисля, че точно толкова сложих.

Ариа разбърка тестото във вилица.

— Според мен трябва да е по-гъсто. Сега е твърде сипкаво.

Ноъл се изкиска.

— Ти си сипкава.

Той я погъделичка отстрани и тя го перна с кухненската ръкавица. Трябваше да признае, че ранната смяна е забавна: двамата бяха единствените ученици в кухнята, радиостанцията излъчваше романтични мелодии, изпълнявани на класическа китара, а въздухът беше свеж и чист, изгубил тропическата си влажност. Наистина, Ариа не очакваше, че голяма част от кухненските й задължения ще включват работа с месо — изваждането на хиляди парчета пуешки бекон от фризера, пърженето на телешки наденички, дори трябваше да се занимава с нещо, наречено скрапъл, в което беше убедена, че има свински зурлички, които обаче бяха органични. Но това беше малка цена, за да прекара известно време с Ноъл.

Той наля още малко мляко в тестото.

— Хей, така и така сме станали рано, може да се поразходим по брега. Ще ти покажа какъв рап ще изпълним двамата с Майк на шоуто за таланти в събота. — Той я смушка отстрани.

— Това е страхотна идея! — отвърна Ариа, но прехапа устни, спомняйки си, че е заета. — Но днес не мога. Обещах на Греъм да играем миниголф.

— О. — Ноъл впери поглед в купата си. — Няма проблем.

Ариа изсипа още един поднос с бекон в тигана. Той се разцвърча шумно.

— Много съжалявам. Ако ми беше казал по-рано, щях да променя програмата. — Предишната вечер бяха вечеряли заедно с голяма група ученици. Ариа и Ноъл почти не бяха разговаряли.

— Казах, че няма проблем — отвърна високомерно Ноъл. — Ти определено прекарваш доста време с тоя Греъм.

Ариа сбърчи нос. Тоя Греъм? Майка й би се изразила така.

— Не че си падам по него. Той е от онези, които си обличат брони и участват в турнири.

— А той пада ли си по теб?

Тя се засмя.

— Определено не. Всъщност се опитвам да го накарам да говори за последната си любов. Приятелката му е починала и той е твърде срамежлив, за да тръгне сам да говори за нея.

Ноъл я погледна изненадано.

— Как е починала?

Ариа се ухапа силно от вътрешната страна на бузата.

— Ами… не знам точно…

Не трябваше да казва и на приятелките си за Греъм — те не можеха да избият от главите си мисълта, че той може да е А. Предишната вечер, преди вечеря, те се срещнаха, за да репетират своя хула танц, и Емили й каза, че е видяла Греъм да се крие в един от коридорите. А Хана, която се мотаеше с тях, макар да бе решила да изпълнява номер заедно с Наоми, отбеляза, че Греъм като че ли няма никакви приятели на борда на кораба — винаги се хранеше сам.

— Ами ако е дошъл на борда с единствената цел да ни шпионира?

— Той не е А. — рече настоятелно Ариа. — Дори връзката му с Табита не е била скорошна.

— Да, но ти каза, че той я е харесвал повече, отколкото тя него — напомни й Хана. — Може би е смятал, че тя е истинската му любов или нещо такова. Може да е някой от ония откачени типове, които просто си умират да отмъщават.

— Ти изобщо не го познаваш — рече отбранително Ариа.

— Нито пък ти — репликира я Хана.

Затова сега Ариа се прокашля и погледна към Ноъл.

— Просто чувствам, че трябва да му помогна. Забавно е да се правя на сватовница.

Ноъл отпи от чашата си с кафе, която стоеше на масата до него.

— Стига да не го сватосаш за себе си. Може би го правиш, без да се усещаш.

Беконът силно изцвърча.

— Не ми ли вярваш? — попита Ариа.

— Разбира се, че ти вярвам — отвърна бързо Ноъл. — Просто… Мислех си, че това пътуване ще е по-различно. Не очаквах, че този твой еко лов ще ти отнема толкова много време.

Ариа насочи шпатулата си към него.

— Ти не пожела да се запишеш в еко лова с мен. Ти настоя да вземаш уроци по сърф. Знаеше, че не мога да се запиша с теб. Знаеш, че не плувам много добре. Но така или иначе се записа.

— Ти ми каза, че мога да го направя.

— И бях искрена — отвърна Ариа. — Страхотно е, че толкова се забавляваш. Но не ме карай да се чувствам виновна, че и аз се забавлявам.

Очите на Ноъл се разшириха.

— Хубаво. Повече нищо няма да кажа. Въобще няма да те притеснявам.

— Чудесно — отвърна Ариа с твърд тон.

Тя се върна към бекона си. Ноъл разбърка тестото. Движенията му бяха толкова енергични и страстни, че цялото излишно брашно се вдигна на облак и покри лицето му с фин бял пласт. Той примигна учестено, изглеждайки като мим.

Ариа не се сдържа и се разсмя. Миг по-късно се разсмя и Ноъл. Той поклати глава и нежно я докосна по рамото.

— Извинявай. Голямо съм магаре.

— Не, аз съжалявам — отвърна Ариа, грабна една хартиена салфетка и започна да забърсва брашното от лицето му. — Не искам да се караме. Искам да се забавляваме. Но ти не трябва да ревнуваш от Греъм, чуваш ли? Обичам теб.

Ноъл изплю малко брашно.

— Но и двамата сте толкова артистични… Сигурно имате доста общо помежду си.

Ариа зяпна от изненада. Сериозно? Толкова много пъти тя се беше чувствала незначителна покрай Ноъл — той беше толкова богат, красив и популярен, че понякога имаше усещането, че е ексцентричната Ариа от шести клас, приятелката особнячка на Али. Но това беше първият път, когато той й казваше, че не се смята за достатъчно добър за нея.

— Ноъл… — Тя го докосна по ръката. — Говориш абсурдни неща. Уверявам те.

— Добре — отвърна той след кратка пауза. — Просто наистина исках да се поразходим, за да мога да ти дам това.

Той отупа брашното от ръцете си и измъкна от джоба си златна огърлица. Висулката се завъртя бавно на верижката. Беше потъмняла и малко очукана, може би бе старинна, със сложна, усукана гравюра отпред.

Медальонът й се стори странно познат.

— Да не си го купил от онези скъпи бижутерии в Стария Сан Хуан? — попита тя.

Ноъл поклати глава.

— Всъщност го намерих на брега, докато вчера карахме сърф в Пуерто Рико. Без малко да стъпя върху него. Сякаш е трябвало да стане мой — или твой.

— Все едно си намерил потънало съкровище — прошепна Ариа, докато Ноъл го поставяше на шията й. Тя наведе глава и погледна бижуто. Отпред имаше инициал — Г? Р? Невъзможно беше да се разбере, тъй като буквите бяха почти изтрити. Огърлицата беше имала свой живот, цяла история, която Ариа никога нямаше да узнае.

— Ще я нося винаги — каза тя на Ноъл и обви ръце около врата му, без да се интересува, че брашното ще я покрие цялата. И тогава изведнъж всичко отново й се стори идеално.

Час по-късно Ариа и Греъм стояха на зеления терен на корабното игрище за миниголф. Те всъщност трябваше да обсъждат следващото указание в еко лова на съкровища — трябваше да разберат коя част от кораба е построена от най-голям процент рециклирани материали — но вместо това погледите им не слизаха от момичето, което се беше навело над дупка номер пет. Това бе Тори. Тя носеше дълга клоширана пола, рипсена синя блузка, сандали с малки перли на всеки каиш и сребриста гривна на глезена, което Ариа намираше едновременно за бохемско и шекспирово. Тори замахна със стика си и внимателно побутна синята топка за голф към отворената уста на клоуна, но топката удари парапета и се търкулна обратно по рампата.

— Значи аз поразпитах наоколо и открих, че Тори си няма приятел — прошепна Ариа в ухото на Греъм. — Шансовете ти са големи.

Бузите на Греъм почервеняха.

— Разпитвала си за нея?

— А как иначе ще разберем каквото и да било? — Ариа грабна един стик от рамката. — Хайде, да действаме. Да отидем при дупката, която се намира точно зад нея. След това искам да й направиш комплимент за ударите й.

— Сериозно ли говориш? — Греъм се засмя. — Тя поне шест пъти пропусна да вкара топката в устата на клоуна.

Ариа го погледна.

— Ти нищо ли не знаеш? Когато става въпрос за флирт, трябва да лъжеш! Казваш всичко, което ще накара момичето да се почувства невероятно и специално! — Тя завъртя добросърдечно очи. — Ти си безнадежден случай!

— Обзалагам се, че се чудиш как изобщо съм си намерил приятелка, а? — пошегува се Греъм.

Ариа махна с ръка; нямаше желание да говорят за Табита.

— Вчера на плажа се държа чудесно с нея. — Греъм беше разговарял с Тори цели десет минути, преди да откачи и да побегне обратно към Ариа, като й заяви, че се е притеснил, че ще им свършат темите за разговор. — Като че ли и тя си пада по теб. Сега просто трябва да запечаташ сделката.

Тя отиде на съседната до Тори дупка. Малката вятърна мелница се завъртя, поскърцвайки. Целта беше да вкара топката в малката дупка в основата й. Когато подаде стика на Греъм, той й се усмихна с благодарност.

— Много мило от твоя страна, че правиш това за мен.

— Радвам се да помогна — изчурулика Ариа, усещайки, как самоувереността й се завръща. Как можеха приятелките й да си помислят, че Греъм е А.? Като се изключи фактът, че това няма никакъв смисъл, той беше толкова мил. Сутринта, когато отиде да го вземе от стаята му, който се намираше в същия коридор, като ноеловата, Греъм и съквартирантът му Карсън играеха видеоигри и се смееха. После Греъм учтиво благодари на камериерката, която дойде да изчисти стаята им. Психопатите-шпиони не се разбират със съквартирантите си и не благодарят на персонала, нали?

Тори най-после успя да вкара топката в устата на клоуна. Докато приятелките й викаха одобрително, Ариа побутна Греъм към нея.

— Ъ-ъ, добър удар, Тори! — рече той с леко запъване.

Тори се обърна, изгледа Греъм и се усмихна.

— Здрасти, Греъм. — После погледна към стика си. — Но този път излъга. Никак не съм добра.

— По-добра си от мен — отвърна срамежливо той.

Тори се усмихна и отиде до следващата дупка. Греъм се върна при Ариа с обезсърчен вид.

— Видя ли? Аз съм безнадежден случай.

— Какво говориш? — рече Ариа. — Страхотно се справяш! — Тя взе стика си, който бе облегнала на мелницата. — Да ги последваме. Може пък да ни поканят да поиграем с тях.

— Няма ли да е твърде очевадно? — прошепна Греъм. — Дори не изиграхме тази дупка!

— На кого му пука? — Ариа прокара пръст по фигурата на клоуна, докато минаваха покрай нея. — И без това никой не взема това на сериозно. — Тя погледна към Тори, която хвърли топката си на голф площадката и замахна със стика. — Сега трябва да разбереш от какво се интересува тя. След това се престори, че и на теб ти е интересно.

Тя го побутна и Греъм отново пристъпи към Тори. Той я изчака да удари — и както обикновено да пропусне дупката, — след което се прокашля.

— Харесваш ли ренесансовите панаири?

Ариа потрепна и си помисли дали не трябва да прекрати операцията. Целта не беше Греъм да натрапва своите интереси на Тори. Но лицето на момичето грейна.

— Била съм само веднъж, но беше доста готино. Защо?

Греъм се усмихна.

— Забелязах гривната на глезена ти и си помислих, че може да си я купила на ренесансовия панаир, който се провежда във Филаделфия. Там има един мъж, който прави авторска сребърна бижутерия. Едно лято работих в съседния павилион.

Тори прескочи малкия разделител, който отделяше зеленото игрище от палубата и се приближи до Греъм.

— А ти какво правиш на панаира?

— Различни неща, но точно онзи път помагах на един възрастен мъж в правенето на лютни.

— Какво е лютня?

— Малка акустична китара, само че звукът й е по-различен — обясни Греъм. — Всъщност нося една на кораба. Смятам да изсвиря на нея „Death Cab for Cutie“ на шоуто за млади таланти.

Тори повдигна вежди.

— Наистина ли?

Греъм се накани да отговори, но внезапно телефонът на Тори иззвъня. Тя го погледна и завъртя очи.

— Обажда се мама — каза момичето, докато го вдигаше към ухото си. — Откакто потеглихме, тя ми се обажда всеки ден.

Тори се отдалечи към водопадчето край дупка дванайсет. Греъм изглеждаше смутен.

— Сега какво да правя?

— Нищо. — Ариа го поведе обратно към клубното помещение. — Сега вече имаш за какво да разговаряш с нея другия път, когато се видите. Следващата ти задача е да я поканиш на среща.

Устните на Греъм бавно се разтегнаха в нервна усмивка.

— Добре. — Той хвана ръката на Ариа. — Какво щях да правя без теб?

— Не забравяй да ме поканиш на сватбата. — Тя го тупна приятелски по рамото. В този миг телефонът в джоба й изжужа. Усмихната, Ариа го извади и погледна към екрана. Получили сте две нови снимки.

Пръстите й започнаха да изтръпват и тя вдигна глава с усещането, че някой я наблюдава. Една сянка се скри зад мелницата. Вратата на клуба се затръшна силно. Някой премина покрай решетките за увивни растения. Но когато Ариа се взря по-напрегнато, не забеляза нищо нередно.

После натисна бутона ПРЕГЛЕДАЙ. Първата снимка се зареди на екрана. На фокус се появи прочутата покривна тераса на курорта „Скалите“ и ясно видимите пет фигури върху нея. Снимката беше размазана, но Ариа успя да различи протегнатите си ръце. Табита, облечена в жълтата си рокля, стоеше до нея и всеки момент щеше да падне.

После Ариа натисна бутона за прехвърляне и се появи следващата снимка. Тя бе направена части от секундата по-късно, улавяйки момента, в който Ариа вече беше бутнала Табита. Тялото й висеше във въздуха. Ариа стоеше на терасата, сложила ръце на кръста си. Приличаше на хладнокръвна убийца.

— Ариа? — Греъм стоеше зад нея. — Наред ли е всичко?

Ариа подскочи и прикри екрана с ръка.

— Ами, всичко е наред — излъга тя.

После натисна бутона за изтриване, но незнайно защо снимките не изчезнаха. Всеки път, когато кликнеше върху фотогалерията си, те стояха там, най-отпред. Сърцето й заблъска в гърдите. Самото им присъствие в телефона й я караше да се чувства така, сякаш на главата й има нарисувана мишена. Трябваше да ги махне оттам.

Телефонът й отново изпиука. Имате ново съобщение. Ариа натисна ПРОЧЕТИ.