Опарени

12. Дуети

По-късно същия следобед, след като курса й по изработване на карибски бижута приключи, Хана се тръсна на масата в бистрото заедно с Майк и започна да разглежда голямото кожено меню, което сервитьорката току-що им беше донесла. Майк подуши въздуха и лицето му се смръщи.

— Пфу! Нещо смърди на козешки курешки. Мисля, че съм аз.

Хана се изкикоти.

— Така става, като работиш в корабната ферма. — Естествено, корабът си имаше свои собствени кокошарници, развъдник за алпаки и оранжерия, и Майк се беше записал доброволец да работи в тях. — Всъщност защо ти трябваше да отиваш там? — попита тя. — Трябваше да поискаш да си в спортната зала или нещо подобно.

Майк тъжно поклати глава.

— Когато видях „хидропоника“ и „оранжерия“ в описанието, си помислих, че е ферма за трева. Не знаех, че ще трябва да прекарвам по два часа в доене на кози. Знаеш ли как вонят тези неща?

Хана го сръчка.

— Е, по-добре да си вземеш още един душ, смръдльо. Иначе довечера ще спиш на пода.

Мак се надигна върху стола.

— Искаш да кажеш, че довечера ще останеш отново в стаята ми?

Хана погледна разсеяно към следите от ленти за шафълборд2 върху палубата.

— Има ли някакъв проблем?

— Не, разбира се! — каза Майк решително. — Само че, виж, Хана, да не се лъжем, едва ли си падаш по това да се блъскаш на тясно единично легло с още някой. Да не сте скарани с Наоми?

Хана се направи на запленена от кубчетата лед в чашата си, като отбягваше погледа на Майк. Макар че беше наистина приятно да се гушка в леглото с Майк, тя цяла нощ се въртеше насам-натам насън, нуждаеше се от повече пространство. Буди се няколко пъти през нощта и без малко да падне от леглото. Освен това стаята на Майк миришеше на мокри кучета, а неговият съквартирант, момче от „Тейт“, пърдеше докато спи.

— На купона на Мейсън изглеждаше, че се разбирате — добави Майк.

Хана потрепери, спомняйки за момента, в който беше зърнала фалшивата лична карта на Наоми.

— Няма значение.

Майк намаза с масло парче хляб.

— Не ви разбирам аз вас, момичетата, и глупавите ви вражди. Знаеш ли какво мисля, че трябва да направите двете с Наоми? Да се съблечете, да направите един рунд от добрата стара борба в кал, и много скоро ще разрешите всичките си проблеми.

— А после ще се целунем, предполагам? — отбеляза Хана безучастно.

Майк опули очи.

— Само ако го искате.

Хана го плесна, после даде поръчката си на сервитьорката. Тя знаеше, че Майк иска по-добро обяснение, но какво можеше да каже? „Страх ме е да съм близо до Наоми, защото катастрофирах с колата на братовчедка й и оставих момичето да умре, и сега се притеснявам, че Наоми е открила това или винаги го е знаела, и ме измъчва от името на А. Съжалявам, че не съм ти споменавала за това досега!“.

Тя наистина, наистина не искаше Наоми да е Новият А., особено заради сближаването им на купона. Нещата между тях се бяха развили толкова естествено, сякаш двете бяха отдавна изгубили връзка приятелки. А всички тези неща, които Наоми й беше разказала за тъпченето? Дали го беше направила просто за да спечели доверието на Хана, като част от сатанинските й планове?

Обаче имаше логика Наоми да е А. — или поне един от А-тата. Тя можеше без никакви усилия да е подслушала толкова много тайни, с толкова бързото й сприятеляване с Кейт. Можеше и да е примамила Хана на фотосесията с противния Патрик, който искаше да публикува онлайн нейните леко неуместни снимки. Наоми участваше във флашмоба, когато Хана срещна Лиъм Уилкинсън, сина на съперника на баща й — можеше да ги е видяла да се целуват в алеята.

И Наоми имаше предостатъчно мотиви. Колко много мръсни погледи беше хвърляла заедно с Райли на Хана и останалите момичета, след като Али ги беше поканила в новата си групичка? Колко пъти Наоми се беше опитвала да прецака Хана — и се беше проваляла. Наистина, Ямайка не се вписваше в общата картина, но може би Наоми работеше с някой друг, някой, който я е вербувал в А-отбора след смъртта на Мадисън? Ако Наоми знаеше, че Хана е шофьорът, който е наранил Мадисън, докато я е откарвал, и после я е изоставил… Е, това би накарало всеки да търси отмъщение.

Обаче Хана не беше катастрофирала нарочно. Всъщност тя беше сигурна, че е постъпила като Добрия самарянин, когато закара Мадисън. В края на вечерта беше ясно, че Мадисън не е в състояние да кара — беше загубила дар слово и седеше полузаспала на бара.

— Имаш ли телефонни номера на таксита? — каза тогава Хана, поглеждайки към Джаксън, бармана.

Джаксън подпря лакти на плота и се подсмихна, сякаш това беше купон на някое студентско братство.

— Да, тя е много скапана, нали?

— Никакви таксита! — извика Мадисън. — Добре съм!

Тя надяна връзката с ключове на пръста си, но връзката се изплъзна и падна върху видео покермашината. Когато Мадисън се наведе, за да я вземе, целият бар видя розовите й бикини.

— О, стига вече — каза Хана и остави на бара двайсетачка, за да покрие сметката на Мадисън. Взе чантичката й от високото столче пред бара и изправи момичето на крака. — Ще те откарам вкъщи, става ли? Къде живееш?

— Мога да карам, Оливия — изхленчи Мадисън, използвайки фалшивото име, което Хана й беше дала. — Псилютно трезвена съм! Тоест авсолютно дрезвена! Тоест…

В този момент лицето й позеленя, тя се преви и повърна върху обувките си. Редовните клиенти заотстъпваха, отвратени. Джейсън сбърчи нос.

— Хайде — каза Хана и започна да тегли Мадисън към вратата, преди да е повърнала отново. Докато гледаше ключовете на Мадисън, чувстваше леко безпокойство — тя също беше пила. Но това беше преди часове и трябваше да й е минало. Щеше да кара няколко мили под разрешената скорост, за да е сигурна, че ченгетата няма да ги спрат…

Група момичета, които се втурнаха към парапета на кораба, изтръгнаха Хана от размислите й.

— Това делфини ли са? — извика някой.

Майк се надигна, за да погледне, но Хана остана на мястото си — още не беше успокоила мислите си. Изглеждаше толкова невероятно Наоми да е открила, че Хана е шофирала онази нощ — не и без Мадисън да се събуди и да си спомни, което беше невъзможно, ако е умряла. Беше ли видяла Наоми катастрофата от новата си къща, през дърветата? Но в това също нямаше логика — ако я беше видяла, със сигурност щеше да види и другата кола, която изскочи и принуди Хана да излети от пътя.

— Ето къде си!

Хана вдигна поглед. Над нея стоеше Наоми, облечена със зелена рокля на „Даян фон Фюрстенберг“ и плетени сандали. В ръката си държеше чаша със сок от грейпфрут, и ухаеше, както винаги, на „Кейт Спейд Туърл“.

— Току-що чух най-яката клюка за Ерин Бум-бум — каза Наоми заговорнически.

Хана примигна, объркана от появата на Наоми.

— И каква е тя?

Наоми се тръсна на мястото на Майк.

— Явно някой я е чул да говори по телефона с майка си. И представи си, тя се правела на абсолютен ангел — разказвала как се моли всяка сутрин, как прекарва много време със съученичките си и избягва купоните и момчетата. Можеш ли да повярваш?

Хана наблюдаваше Наоми внимателно. Очите й искряха и усмивката на лицето й беше приятна. Изглеждаше толкова безобидно — нищо общо със злонамерен убиец. Но това вероятно беше част от нейния план като А. Хана все пак се замисли за стратегията, която Спенсър беше предложила — да спечели доверието на Наоми и да разбере дали тя е А. Можеше да се сприятели наужким с нея. Изведнъж това й се видя осъществимо. Навярно дори можеше да научи дали Наоми наистина знае нещо за произшествието с Мадисън.

Хана леко се усмихна.

— Само ако можехме да качим флиртовете на Ерин на място, където Мама Бум-бум може да ги види.

— Наистина! — изкикоти се Наоми, налапвайки стръвта.

Хана остави долу салфетката си.

— Видях обява, че днес има караоке вечер. Искаш ли да отидем?

Наоми повдигна вежда.

— Само ако пееш в дует с мен. Мразя да правя караоке сама.

— Дадено!

— Тогава да отидем — съгласи се Наоми. — Имам идеална песен за нас.

Хана се изправи точно когато Майк се върна от гледането на делфините. Той я изгледа объркано, а тя се измъкна от ситуацията, като го целуна по бузата.

— Ще се видим по-късно — рече тя безгрижно и плавно се отдалечи. Надяваше се, че той няма да забележи колко силно трепереха ръцете й, когато последва Наоми към асансьорите.

Залата за караоке беше две палуби по-долу, и тътенът от нея се чуваше чак от асансьора. Вътре имаше тясна, сумрачна сцена и малки кръгли маси, пълни с младежи. Хана забеляза симпатично, тъмнокосо момче, което стоеше само край тоалетните. Това беше Греъм — младежът, с когото Ариа си партнираше в Лова на съкровища. Ариа беше показала на Хана негови снимки във възпоменателната страница на Табита Кларк.

Сякаш усетил погледа й, Греъм се обърна и също се вторачи в Хана. Гледаше я, без да мига. Хана потрепна и се извърна. Тя последва Наоми, за да разгледат книгата с песни. Сърцето й туптеше през цялото време. „Може да стоя до А. точно в момента — мислеше си тя. — Това момиче може да знае за всички ужасни неща, които някога съм извършила“.

Зърна в списъка „California Girls“ на Кейти Пери и си помисли да предложи нея, но после реши, че ще е твърде безвкусно. Ала за нейна изненада Наоми посочи точно нея.

— Мисля, че с тази ще ги размажем, нали?

— Да го направим. — Хана записа песента срещу имената им. Нямаше смисъл да спори за дреболии с А.

Седнаха зад една маса и зачакаха своя ред. Въпреки че на Хана й се наложи да клати краката си, за да успокои нервите си, тя се правеше на абсолютно спокойна, докато гледаше група ученици от Ълстър, които ръмжаха нещо на някаква метъл група, а после три момичета с еднакви прически на русите коси, които се правеха на Бритни Спиърс. Наоми измъкна телефона си и въпреки че Хана си умираше да погледне какво пише тя, успя с разтуптяно сърце да задържи поглед върху напитката си.

Наоми пусна телефона в чантичката си.

— Иска ми се да ни бяха сервирали — въздъхна тя. — Толкова се нуждая от един коктейл! Имам голям проблем с едно момче и искам да се успокоя.

— Какво е станало? — попита тя, облягайки брадичка на дланта си. Правило номер едно на фалшивите приятелства: винаги се прави, че те е грижа за любовните проблеми на мнимата ти приятелка.

Наоми въздъхна.

— Момчето, по което си падам, харесва Спенсър.

Хана отпи от водата, която беше сложена пред нея, изненадана, че Спенсър не бе споделила това, докато разговаряха за А. предишната вечер.

— Това е гадно — изрече тя неловко.

— Определено е гадно. — Очите на Наоми се опулиха. — Хей, знаеш ли някоя мръсотия за нея? Сещаш се, нещо, което ще го накара да избяга с крясъци.

Хана се изкашля.

— Наистина не знам нещо чак толкова добро.

„Освен, че тя е убийца — обади се глас в главата й. — Или че тя взимаше наркотици миналото лято и натопи някой друг за притежанието им. Или че тя ми помогна да пренесем братовчедка ти на шофьорската седалка на колата, която аз карах“.

Отново си помисли, че ако Наоми е А., тя вече знае всичко това.

— Е, аз само се шегувах. — След секунда Наоми сръчка игриво Хана, вероятно забелязала сконфузеното й изражение. Хвана я за ръката. — Такава щастливка си, че имаш Майк, знаеш ли?

— Да — каза Хана и се отпусна. Усмихна се, сякаш си мислеше за Майк.

— Той е по-готин от Шон Ейкърд — добави Наоми. — Знаеш, че и аз се срещах с него, нали?

Хана кимна.

— В девети клас.

Наоми изглеждаше изненадана.

— Как си спомняш за това?

Хана се засмя.

— Харесвах си Шон години наред — знам всички, с които се е срещал. Но знаеш ли, след като веднъж го спечелих, се оказа голямо разочарование. Той просто беше… твърде добър.

— Имаш предвид неправенето на секс, нали? — Наоми завъртя очи. — Той винаги си е бил такъв. Бях веднъж на купон с него, и всички двойки се съблякоха и започнаха да се натискат. Само двамата с Шон седнахме на дивана да гледаме някакъв глупав филм по телевизията, сякаш бяхме родителите-домакини. Беше толкова тъпо!

— Какво ли намира Кейт в него? — изкикоти се Хана.

— Може би и тя е от девствениците — подсмихна се Наоми. — Чух, че сега ходи с него в Клуба на девствениците.

— Всъщност аз… — Хана се канеше да каже, че няколко седмици по-рано беше видяла как Кейт и Шон излизат заедно от една среща на клуба, но се спря тъкмо навреме. Тогава беше заедно с Лиам.

Но пък ако Наоми беше А., тя щеше да знае за това.

Хана изпъна гръб, чувствайки се леко изнервена.

— Знаеш ли, ако наистина ти се пие коктейл, трябва да се измъкнем от кораба, когато стигнем до Пуерто Рико, и да отидем в някой бар. Имам фалшива лична карта. А ти носиш картата на… ъ-ъ-ъ… братовчедка си, нали?

По лицето на Наоми премина странно изражение.

— Да.

— Близки ли сте? — Сърцето на Хана биеше ускорено. Тя имаше чувството, че е абсурдно прозрачна за Наоми.

Наоми загриза ноктите си.

— Като сестри. Тя се казва Мадисън. Учеше в Сейнт Агнес. Сега е в Пен. Добре де, учеше в Пен преди инцидента.

Стомахът на Хана се сви.

— Тя… мъртва ли е? — Момичето се приготви да чуе отговора. Или писъка на Наоми, че знае всичко и иска Хана да умре.

Наоми я изгледа продължително, сякаш я измерваше с поглед. Но преди да отговори, в залата прогърмяха първите ноти на „California Girls“ и на екрана зад сцената се появи тестът на песента.

Наоми подскочи.

— Боже, много ме бива да убивам настроения! Хайде, да забравим за това и да се забавляваме.

Те забързаха към подиума и грабнаха микрофоните. Но когато Хана отвори уста да запее, гласът й излезе тънък и треперлив. Тя не спираше да си представя Мадисън в болнично легло, след катастрофата, с една от онези ужасни маски на лицето, които помагат за дишането. Представи си Наоми, любимата братовчедка на Мадисън, която седи до леглото и плаче. Всеки човек би се замислил за отмъщение, когато разбере, че вината е на някой друг. Но как е възможно Наоми да се държи толкова хладнокръвно?

Хана се обърна към момичето. Очите му бяха ясни, сълзите ги нямаше и тя пееше весело в микрофона, сякаш не бе преживяла никаква болка. Когато започна припевът, група деца от публиката запяха с тях. Гласът на Наоми се извиси. Тя се обърна и се плесна по задничето. Хана не се сдържа и се изкиска.

Тогава тя също отметна глава назад и запя по-силно. Гласът й звучеше добре в съзвучие с наоминия. Когато тя отвори очи, Наоми я хвана за ръката и я завъртя. Подметна полата си, а Хана грабна две светещи пръчки от близката маса, преструвайки се, че от гърдите й избухват фойерверки. Тълпата заликува. Когато Хана погледна лицата им, видя, че дори Греъм се усмихваше.

Когато песента свърши, група момчета, които седяха покрай стената, започна да скандира:

— Бис! Бис!

— Публиката ни обожава! — Хана се изкиска, докато слизаха от сцената.

— Защото сме страхотни! — Наоми я хвана под ръка. — Трябва да участваме в шоуто за таланти, не мислиш ли?

— Ами, да — отвърна Хана, припомняйки си танца хула и обещанието, което беше дала на Спенсър и останалите. Но и без това не можеше да каже не — не и на момичето, което може би беше А.

И когато се върна на мястото си, като по даден знак телефонът й примигна. Имаше нов есемес.

Наоми гледаше настрани и разговаряше с Урсула Типингтън, без да й обръща внимание. Хана хвърли поглед към телефона на Наоми, който лежеше на масата до нея. Трябваше просто да протегне ръка и да го грабне, но крайниците й тежаха като напълнени с пясък. Тя преглътна тежко и отвори съобщението.