Опарени

11. Пигмалионът на Ариа

Същата сутрин Ариа стоеше с Греъм на едно кръстовище във френската част на остров Сейнт Мартин. Покрай тях с обезпокоителна скорост се носеха раздрънкани автобуси. Възрастен, загорял от слънцето мъж, седеше в открито кафене и пиеше капучино. В далечината се люлееше сърф, а на близкия паркинг имаше стотина чайки, които се биеха за отворена опаковка чипс.

Ариа си пое дълбоко дъх и погледна отново към указанието от Еко лова на съкровища. То беше написано в стихотворна форма и закачено за голям къс дървени въглища.

„Използват ме за сладко, шкафове и дървен материал“ — прочете Греъм на глас. — „А когато съм бариера, предпазвам морски костенурки, което е идеално“ — Той погледна към Ариа. — Някакви идеи?

Ариа докосна буцата въглища. Върху пръстите й остана черен прах.

— Как може от парче въглища да се прави сладко?

Греъм си играеше с едната връв на суичъра си, който миришеше на омекотител с аромат на цветя.

— Може би е растение. Част от него става на въглища, но може би от друга част — плодовете — се прави хубаво сладко.

— В това има логика! — ухили се Ариа. — Как се сети?

Греъм сви рамене.

— Налага се да сме находчиви по време на срещите на ОКА в гората. Почти съм сигурен, че част от това дърво, което търсим, може да се използва и за направата на барут. — Той се усмихна гордо. — Аз отговарям за амунициите в моето подразделение.

Ариа искаше да възрази, че е убедена, че в средновековието хората не са имали барут, но се сдържа. Огледа се.

— Може би местните хора ще знаят кое дърво наоколо се използва за сладко.

Греъм кимна, после тръгна по неравния тротоар в посока към една табела, за която Ариа беше сигурна, че означава „бар за плодов сок“ на френски. Тя се загледа в рицаря на гърба на тениската му. Освен информацията за барута й се беше наложило да изслуша и дълга лекция за предимствата на химическите тоалетни и готвенето в казан по време на сбирките на неговото Общество за креативен анахронизъм.

Все още не си беше проличало по нищо, че Греъм се е срещал с Табита. След като ги бяха освободили, Ариа се върна в каютата си и прегледа публикациите на Греъм във възпоменателната страница на Табита. Повечето от тях бяха неопределени, обикновени — просто казваше неща като „Почивай в мир“ или „Липсваш ми, Таб“. Но когато бащата на Табита беше започнал да говори за престъпната небрежност в курорта, Греъм се беше присъединил, казвайки, че в „Скалите“ не е трябвало да сервират алкохол на непълнолетни. А когато беше излязла новината, че смъртта на Табита не е свързана с алкохол, публикациите на Греъм бяха станали гневни. „Който и да го е направил, ченгетата трябва да го намерят и да го накарат да си плати“.

Само от прочитането на тази публикация, вегетарианското чили, което Ариа беше яла на обяд, се надигна към гърлото й. През нощта беше сънувала как намира Табита в пясъка. Докато преобръщаше отпуснатото тяло, зад нея се появи Греъм. „Ариа? — Той изглеждаше толкова изненадан. — Какво правиш тук?“. И после лицето му се промени, докато бавно осъзнаваше какво е направила. „Това беше нещастен случай! — извика Ариа. — Изглеждаше сякаш тя сама се хвърля отгоре — аз едва я докоснах!“. От очите на Греъм бликнаха сълзи. И той протегна ръце и започна да я души. В този момент Ариа се бе събудила.

Тя чувстваше, че има нужда да направи нещо за Греъм. Приятелките й може и да бяха категорично против това да се види отново с него, но тя държеше на онова, което бе казала предишната вечер — че само така може да облекчи съкрушителното чувство за вина. Като бъде приятел на Греъм, като му предложи рамо, на което той да поплаче за Табита — ако има нужда от това. Вероятно по този начин би могла поне отчасти да поправи онова, което беше сторила.

Отнякъде се чу звън на камбани, и Греъм се подаде от бара за плодов сок с триумфален вид.

— Човекът, който държи заведението, ми каза, че от морското грозде се прави хубаво сладко. Спомена и нещо за това, че служи за естествена бариера, предпазваща морските костенурки.

Ариа се намръщи.

— Никога не съм чувала за дърво морско грозде.

Греъм извади телефона си, натисна бутона за търсене и пусна „коколоба“ в Гугъл. На екрана се появиха снимки на дървета с едри листа и със зелени чепки грозде.

— Най-голямата група от дървета морско грозде е в най-южния край на острова — прочете той на глас.

— Предполагам, че точно там трябва да отидем — каза Ариа и се обърна към океана.

Греъм излезе от Гугъл и телефонът му се върна към основния си екран. Когато тя видя, че той използва за тапет снимка на Табита, едвам се сдържа да не изкрещи. Табита беше облечена с розова риза и тесни дънки и беше седнала на каменна стена.

Ариа се извърна, но не и преди Греъм да улови погледа й.

— О… Това беше приятелката ми. Тази, която беше… знаеш.

Ариа кимна, гледайки позната руса коса на Табита, големите й сини очи и леките следи от изгаряния на врата й от пожар в детството.

— Тя е… ъ-ъ-ъ… красива.

— Да… — Греъм тежко въздъхна. — Беше прекрасна.

Гласът му беше леко приглушен.

Ариа се спря на ъгъла.

— Тя ти липсва, нали?

Греъм кимна.

— Да… тежко е. И необяснимо. Не познавам никой друг на нашата възраст, който да е умрял, знаеш ли? Това ми се отразява много зле, което е странно, защото ние дори не бяхме заедно, когато тя умря.

Една кола профуча край тях, повдигайки краищата на косата на Ариа.

— Не бяхте ли?

Той повелата глава.

— Срещахме се в десети клас, но аз винаги съм чувствал, че тя сякаш само чакаше да се появи нещо по-добро. Даже когато я поканих на бала по случай завършването на учебната година, тя изглеждаше така отегчена, сякаш предпочиташе да отиде с някой друг. — Той изрита едно камъче. — Казах й някои наистина ужасни неща, когато скъсахме, най-вече, че е луда. Но после, след като отново влезе в болница, се почувствах като най-големия кретен на света.

— Т-тя е била в болница? — попита Ариа, надявайки се, че звучи изненадано.

— Да. Тя влизаше и излизаше там години наред — отвърна Греъм, отстъпвайки от бордюра, за да избегне бързо движещ се мотопед.

— Защо?

— Депресия. Имаше много проблеми със семейството си.

В момента не се виждаха повече коли, така че те пресякоха улицата.

— Посещавал ли си я някога? — попита Ариа.

— Веднъж. — Лицето му се изкриви. — Мястото, където беше, изглеждаше красиво отвън и имаше страхотно фоайе, но стаите на пациентите бяха доста мизерни.

— Хм — каза Ариа, запазвайки абсолютно безизразна физиономия. Това звучеше като „Убежището на Адисън Стивънс“, добре. — Тя имаше ли някакви приятели там?

Греъм се загледа за момент в небето, размишлявайки.

— Там имаше две руси момичета, които бяха като пчели-царици на това място. Когато посетих Табита се бяха залепили за нея — сякаш ме преценяваха, чудеха се дали си струва да говорят с мен.

Ариа потрепери. Чудеше се дали някоя от тях не е била Али.

— Имаше и едно момче — продължи Греъм. — Не мога да кажа дали тя му харесваше — той постоянно ми хвърляше противни погледи през стаята. — Той стисна зъби. — Предполагам, че се бяха свалили. Всичките момичета го смятаха за привлекателен.

Греъм погледна към Ариа.

— Сигурно по думите ми изглежда, че е била луда, но тя не беше — беше страхотна. Всички си падаха по нея — не знам защо ме избра. — Нова въздишка. — Говорих с психотерапевтка за това. Всъщност именно тя ми каза да дойда на това пътуване. Смяташе, че това може да ми помогне да преодолея случилото се — откъсването от Мейпълууд и от цялата лудост, която цари там в момента.

— Дочух за това.

Ариа чувстваше такива бодлички по кожата си, че й се искаше да започне да се чеше. Какво би си помислил Греъм, ако знаеше, че стои до убийцата на Табита?

Стигнаха до плаж с дъсчена пътечка през пясъка. Под раиран чадър седеше човек, който продаваше сода от хладилник. На Стойката за спасители стояха двама загорели от слънцето младежи и наблюдаващи неколцината плуващи във водата. От ляво имаше голям гъсталак от дървета. Зелени кръгли плодчета висяха на гроздове от клоните, а въздухът беше изпълнен със сладък, приятен аромат. Дърветата изглеждаха точно като на снимките в телефона на Греъм.

Гъстият листак се развяваше над главите им, и Ариа забеляза плик, забоден за един от стволовете. В десния горен ъгъл на плика беше отпечатано логото на круизната компания.

— Следващото указание! — извика тя.

Откъсна плика от ствола. Вътре имаше инструкции указанието да се остави на същото място, за да могат да го намерят останалите ловци, и адрес на уебсайт, където щеше да им се каже къде да отидат.

Ариа показа на Греъм какво е открила.

— Страшни сме! Дай пет!

Тя вдигна дланта си във въздуха и Греъм я плесна. Изведнъж очите му се ококориха заради нещо, което видя на брега. Ариа се обърна. Две девойки стояха край поста на спасителите и мажеха със слънцезащитен лосион голите си крака.

— Какво има? — попита тя.

Греъм пъхна ръце в джобовете си и се извърна.

— Нищо.

Ариа го изгледа накриво, после отново се обърна към момичетата. Едната имаше дълга коса с хипарска прическа и носеше чехли на „Биркенсток“, а късата коса на другата беше подстригана на пикси прическа и тя имаше халка на носа. Разпозна и двете от кораба — стояха зад нея в опашката за закуска тази сутрин.

— Те от твоето училище ли са?

— Ъхъ — промърмори Греъм.

— Сладурчета са.

Греъм изглеждаше измъчен.

— Да, както и да е.

— Защо не поканиш някоя от тях на среща?

Греъм изсумтя.

— Все едно ще приемат.

— Защо да не приемат?

Греъм се засмя тъжно.

— Да ти кажа ли откровено? Не знам как да разговарям с момичета — особено след като Табита ме заряза. И не знам защо ще искат да излязат с особняк, който се преструва на рицар.

Ариа се спря до знак, на който пишеше „Не паркирай!“ на френски, и погледна към Греъм.

— Ти не си особняк! Погледни се! Ти си сладур, ти си забавен, ти си умен — толкова много момичета биха си умрели да излязат с теб!

Греъм се изчерви.

— Съмнявам се.

Ария сложи ръце на кръста си.

— А аз — не. И знаеш ли какво? Смятам да ти го докажа. С моя помощ на края на пътуването вече ще се срещаш с една от тези красавици.

Главата на Греъм клюмна.

— Не!

— Говоря сериозно! По коя от тях си падаш? Елфката с халката на носа, или мис Хипи?

Греъм се засмя на прякорите.

— Е, добре. Харесва ми Елфката. Истинското й име е Тори. Но шегата настрана — нищо няма да се получи. Харесвам я от два месеца, но нищо не се получава.

— Ти всъщност говори ли с нея?

— Ами, не.

Греъм зарови половината от стъпалото си в пясъка.

Ариа изстена.

— Това трябва да е първият ти сигнал, че няма да се получи. Тя ти изглежда съвършена. Иди и я почерпи една сода от хладилника с напитките.

— Сега ли? — Греъм изглеждаше паникьосан.

— Да, сега! — На Ариа наистина, наистина й хареса идеята. Това беше шансът й да направи нещо наистина хубаво за Греъм. А също и шанс да изкупи вината си за Табита. Да уреди делата си с вселената. Да заздрави кармата си.

Тя отиде при хладилника с напитките и купи четири оранжади — две за тях двамата и две за момичетата.

— Сега дори няма нужда да й купуваш напитка. Само отнеси тези на Елфката и Хипи. Това ще е достатъчно за започване на разговор.

— За какво?

— Не знам! — възкликна Ариа и се засмя. — За френски напитки, за каквото и да е! А сега — хайде, направи го!

Греъм облиза устните си. Но след миг измъчения му израз изчезна, и той даже изглеждаше донякъде развълнуван.

— Добре — каза той.

Тръгна през пясъка, хванал тумбестите бутилки в ръце. Момичетата засенчиха очите си, когато той ги наближи. Те приеха шишетата и отвъртяха капачките. Греъм приклекна и каза нещо на Елфката. Елфката се изкикоти.

„Това е!“ — помисли си Ариа, отпивайки от оранжадата. Чувстваше се като Купидон.

Изведнъж телефонът й вътре в чантата иззвъня. Тя бръкна да го вземе. „Едно ново съобщение“. Подателят беше бърканица от цифри и букви.

По гърба я полазиха тръпки. Двама туристи с чантички на кръста гледаха объркано в географска карта от срещуположната страна на улицата. Красива тъмнокожа жена с щампа на острова върху банските си разстилаше кърпата си върху пясъка. Едно момиче се приближи до хладилника с напитките и си поръча лаймада. Когато тя си тръгна, Ариа срещна погледа й. Това беше Наоми. Сините й очи не потрепнаха. На устните й имаше противна усмивка, а едната й ръка стискаше телефон.

Ариа първо се извърна, като едва не пристъпи към една преминаваща кола. После погледна надолу към собствения си телефон и избра „ПРОЧЕТИ“.