Опарени

16. Над клисурата

Същия следобед Емили и Джордан чакаха на върха на скалата в джунглата. В краката им се вълнуваше гъстата гора, жаби крякаха, скрити в ниското, а въжетата на диплайна се полюляваха на вятъра. Емили гледаше как две деца от опашката сграбчиха в тандем дръжките и се оттласнаха от скалата. Те се зареяха във въздуха с викове и смях, и се приземиха успешно от другата страна на урвата. На Емили обаче това изобщо не й изглеждаше смешно. Повече й приличаше на смъртоносен капан.

Тя се приближи до Джордан, която се въртеше възбудено.

— Сигурна ли си, че искаш да направим това?

Джордан смръщи вежди.

— Нали няма да ми избягаш от страх? От години мечтая да направя това.

— Ами ако въжетата се скъсат? — Емили погледна нервно към бездната под краката й. Инструкторът беше казал, че е дълбока поне тринайсет метра.

— Въжетата са свръхздрави. — Джордан внимателно изгледа Емили. — Май наистина те е страх, а?

Емили преглътна с усилие.

— Имах една приятелка, която беше доста луда. Преди време тя ме заведе до едно дълбоко дере, скарахме се и за миг ми се стори, че тя ще ме бутне през ръба. — Емили затвори очи и се замисли за онази ужасна нощ с Келси Пиърс.

Джордан се ококори.

— Леле.

— С мен всичко беше наред, разбира се — продължи Емили. — С нея също всичко бе наред. Просто малко ме разтърси, това е. — Тя дори не искаше да навлиза в подробности за това как година по-рано Мона Вандерваал бе паднала от същата тази скала. Макар да бе разказала на Джордан за Али и А., тя не беше навлизала в подробности. И със сигурност не й беше споменала за Новия А.

— Виж какво, обещах, че няма да те притискам за нищо — каза Джордан. — Какво ще кажеш за следното? Ако въжето ти се скъса, аз ще скоча в бездната с теб. Ако и двете умрем, поне ще можем заедно да проучваме живота в отвъдното.

— Добре — прошепна Емили. Тя потърси ръката й. Джордан се огледа нервно и сплете пръстите си с нейните. Макар двете да се бяха целували много пъти насаме след пътуването им с лодката, те все още не бяха правили нищо на обществени места. Емили се колебаеше да попита защо. Може би всичко се развиваше твърде бързо. А може би Джордан се притесняваше какво ще кажат новите й съученици в „Ълстър“, когато научат, че има момиче за гадже, както бе започнала да мисли за нея Емили.

Джордан беше идеална. Предишната нощ, след тайната им разходка с лодка, те започнаха да разговарят за всичко, дори по теми, които Емили не смееше да обсъжда с никой друг. Джордан разкри, че е имала няколко тъпи гаджета и тогава си паднала по някаква щура мацка на име Макензи. Когато Емили поиска да научи подробностите, Джордан не можа да продължи.

— Спомените са твърде болезнени — призна тя. — Ти, всъщност, си първият човек, с когото разговарям за нея. Официално знаеш повече за мен от всеки друг.

Още едно момче се спусна по въжетата, надавайки пронизителен вик, докато се носеше над урвата. Внезапно дойде редът на Емили и Джордан.

— Готови ли сте, момичета? — попита инструкторът.

Краката на Емили сякаш бяха заровени в пръстта, но Джордан я дръпна напред.

— Да. — Тя хвана ръката на Емили и я стисна силно. — Ще те държа през цялото време. Обещавам.

Емили колебливо позволи на инструктора да й сложи хамута. Едва намери сили да се хване за дръжките, дланите й ужасно се потяха. Инструкторът преброи до нула, извика „Напред!“ и Джордан скочи. Емили нямаше друг избор, освен да скочи след нея.

Тя почувства как тялото й полита надолу към урвата и изпищя. Но след това внезапно осъзна, че не пада — а се носи. Хамутът издържа и механизмът бързо я понесе към другия край на клисурата. Вятърът развяваше косата й. Под краката й се виждаше гората и хилядите ярки цветя. До нея Джордан се смееше с отметната назад глава. Емили й се ухили еуфорично.

След няколко секунди те вече се намираха от другата страна, останали без дъх. Цялото тяло на Емили трепереше, когато инструкторът сваляше хамута и й помагаше да си свали шлема. След това тя се обърна към Джордан. Когато се усмихна, устните й потрепериха.

— Може ли да го направим пак?

— Разбира се — отвърна Джордан. — Знаех си, че ще ти хареса.

Те се спуснаха още три пъти. Когато се качиха на джипа, който щеше да ги върне обратно на кораба, Емили провери телефона си. Ариа й беше пратила есемес, молеше Емили да се срещне с нея и Спенсър в общата стая. Емили не попита защо, но предположи, че става дума за репетиция за танца им.

— Ще ми се да можеше да участваш в шоуто за таланти — въздъхна Емили, отпуснала глава на рамото на Джордан. — Хана се отказа, така че ни трябва още един човек. — Тя все още не беше разказала на приятелките си за Джордан, а може би трябваше. Наистина ли щяха да се възмутят, че тя е пътник без билет? Дори самата Джордан не изглеждаше особено разтревожена от това.

— И на мен ми се иска — въздъхна Джордан. — Но знаеш добре, че не мога. Ще ви гледам от публиката, става ли? И ако спечелите, ще ми дадеш да покарам веспата.

— Когато спечеля — поправи я Емили.

Когато стигнаха до кораба, Джордан се промъкна покрай охраната заедно с група ученици, за да не се налага да показва личната си карта. Разделиха се при асансьорите; Джордан каза, че ще отиде да полегне в стаята, докато Емили е на срещата си с Ариа. После се наведе към нея за целувка. Когато се отдръпнаха една от друга, Емили прибра кичур коса зад ухото на Джордан.

— Мислех, че не се чувстваш комфортно да се държим така на обществени места — каза тя.

Джордан сви рамене.

— Това е ново за мен. Но с теб няма какво да крия.

Тя отново целуна Емили, след това влезе в кабинката на асансьора. Емили тръгна с танцувална стъпка към залата, тананикайки си някаква салса мелодия, която беше чула по радиото, докато се връщаха към кораба. Когато минаваше покрай дългата поредица огледала в коридора, тя се засмя. Устните й бяха подпухнали, а кожата й бе порозовяла от слънцето. Не можеше да си спомни кога за последно е била толкова щастлива.

Зави зад ъгъла и влезе в общата зала, оглеждайки диваните. Нито Спенсър, нито Ариа се бяха появили все още. Тя се настани на един от тях и се загледа в новинарския канал CNN, който вървеше по монтирания на стената телевизор. „Модния крадец все още на свобода“, пишеше на банера в долната част на екрана.

Появи се една репортерка.

— Цяла сутрин следим развитието на ситуацията, след като осемнайсетгодишната нюйоркчанка, известна с псевдонима Модния крадец избяга от килията си във Филаделфия преди три дни.

Последва видеоклип с няколко адвокати, които влизат в съдебната сграда.

— Прочута с кражбите на частни самолети, скъпи яхти, мотоциклети и коли за екстравагантни разходки, Катрин Делонг бе задържана в килия до началото на процеса й, който щеше да започне по-късно тази седмица — разнесе се гласът на диктора. — Но рано в неделя сутринта охраната откри липсата й. Властите подозират, че тя се опитва да напусне страната. Делонг е много опасна и ако някой разполага с информация за местонахождението й…

На екрана се появи снимка в близък план на Модния крадец. Емили я погледна с присвити очи и изведнъж се сепна. Това не беше ли… Джордан?!

— Емили?

Емили погледна нагоре. Зад нея стояха Спенсър и Ариа, понесли тръстиковите поли, които бяха направили преди няколко дни. Обърканите им погледи се местеха от телевизора към вцепененото лице на Емили.

— Аз… — Емили млъкна, не знаейки какво да каже.

Погледът й отново се насочи към телевизора. Сега по новините показваха картина как Джордан излиза от сградата на съда, облечена в оранжев гащеризон. Последва снимка на Джордан с тенис поличка и гуменки, привързала косата си с познатата лента за глава. Последва нов клип на Джордан в съда. Някакъв адвокат шепнеше нещо в ухото й. На китките й имаше лъскави белезници, а на глезените — окови.

Емили се почувства така, сякаш таванът се стовари върху нея. Внезапно в гърдите й се разгоря безумен гняв. С треперещи ръце тя грабна телефона си и написа есемес на Джордан.

Когато натисна бутона за изпращане, тя тихо изплака.

— Емили? — Ариа изглеждаше разтревожена. — Какво става?

— Познаваш ли това момиче? — попита Спенсър, сочейки телевизора.

Емили усещаше устата си като натъпкана с фъстъчено масло.

— Това е новата ми… тя е… познавам я.

— О, Боже — прошепна Ариа. — Това ли новата ти приятелка? Тя на кораба ли е?

Емили кимна едва-едва, страхувайки се да не издаде нещо повече.

Пиук.

Тя наведе насълзените си очи към телефона, приготвяйки се за онова, което й е отговорила Джордан. Но когато погледна екрана, там пишеше: „Имате нов есемес от непознат номер“.

Гърдите й пламнаха. Тя се огледа. Залата беше пълна с ученици — бяха насядали по диваните, край масите, играеха пинбол на машината в ъгъла. Стори й се, че видя проблясък от руса коса, която изчезна зад ъгъла. Емили се надигна и надникна в коридора, но фигурата беше изчезнала.

Тя погледна съобщението.