Опарени

3. Добрите двойки винаги правят компромиси

— Добре дошли на Фестивала на доброволците! — каза някакъв младеж е пясъчно руса коса, когато Ариа Монтгомъри и Ноъл Кан влязоха в казиното на кораба. — Не е ли страхотно да сте тук?

— Ъъъ, да — отвърна Ноъл, поглеждайки предпазливо към младежа.

— Чудесно! — рече той. Ариа беше почти сигурна, че когато е била на шест години, е носила същите очила с форма на звезди като неговите. Докато говореше, той бе застанал в неудобна близост до нея. — Казвам се Джереми. Тази седмица съм вашият круизен ръководител — продължи младежът. — И забавленията няма да спрат! Подготвили сме най-добрите представления — и най-добрия комедиант, Лу Кръстоносеца! Ще си умрете от смях — и ще разберете как да спасите планетата! — Той ги побутна навътре. — Разходете се! Намерете си нови приятели! И не забравяйте да си изберете доброволческа дейност!

Ариа се огледа. Жужащи „едноръки пирати“, покрити със зелено сукно маси за покер и блекджек и заоблен, покрит с мрамор барплот, който се простираше докъдето й стигаше погледът. Но на бара не се виждаха бутилки с алкохол, по масите нямаше тестета карти, а когато Ноъл натисна бутона на един от монетните автомати, на екрана се появи надпис „Опитайте по-късно“. Той погледна към една от служителките на кораба, жена с начервени устни и бяло сако.

— Ще можем ли да залагаме?

— О, да, в нощта на казиното! — Жената ги погледна с опуленото изражение на кукла Барби. — Но няма да печелите истински пари — получавате едни симпатични монетки с делфинчета, които ще можете да си отнесете като сувенири! Изработват ги жени от племената в Южна Африка и са от сто процента рециклирана вълна!

Ноъл сбърчи нос. Ариа го смушка в ребрата.

— Знаеш ли, може би е по-добре, че не можем да играем с пари. Помниш ли последния път, когато играхме блекджек и ти се опита да броиш картите? Обрах те до шушка.

— Не е вярно — отвърна мрачно Ноъл.

— Напротив!

— Добре де, искам реванш. Нищо, че ще играем за рециклирани делфински жетони. — Едното ъгълче на устата му се повдигна развеселено.

Ариа се усмихна доволна. Хубаво беше, че отново се разбираха толкова добре. Напоследък доста се караха, първо, защото Ариа смяташе, че Ноъл си пада по гостуващата у тях студентка на разменни начала Клаудия, която за щастие имаше проблеми с визата и нямаше да може да дойде на пътуването. След това Ариа откри тайната на баща му, което доведе до нови проблеми. Но те се бяха сдобрили и сега всичко беше наред.

Двамата влязоха навътре в казиното, оглеждайки павилионите за туристически експедиции, арт обиколки и задължителните курсове от рода на „Да приспособим автомобила си към биогориво!“. Ноъл стисна ръката й.

— Сигурна ли си, че не се сърдиш заради урока, който изкарах сутринта? — попита той.

— Разбира се — отвърна Ариа. Корабът бе потеглил няколко часа по-рано и Ноъл беше зарязал Ариа, за да сърфира заедно с един бивш професионалист в басейна с изкуствени вълни. Сега миришеше силно на хлор, а клепачите на очите му бяха увиснали, както ставаше обикновено, след като бе тренирал усилено във фитнеса.

— Хайде де — настоя Ноъл. — Кажи ми честно.

Ариа въздъхна.

— Добре де, може би бях малко разочарована, че не прекарахме първите няколко часа заедно. Особено докато корабът напускаше пристанището. Свириха „Над дъгата!“. Беше много романтично. Но пък ще разполагаме с достатъчно време, което да прекараме заедно, нали?

— Разбира се. — Ноъл улови лицето й в шепите си. — Знаеш ли, много ми харесва тази политика на тоталната откровеност.

— И на мен — отвърна Ариа, но пръстът й започна да усуква края на щампованата й с корабчета тениска. Двамата с Ноъл наистина се опитваха да бъдат напълно откровени един с друг, винаги си казваха истината. Когато Ариа не искаше да гледа отново „Игра на тронове“ по HBO, тя си казваше веднага. Когато на Ноъл ужасно много му се искаше да хапне в „Макдоналдс“, вместо в любимия вегански ресторант на Ариа, той веднага си казваше.

Това до известна степен беше освобождаващо, но въпреки това Ариа се чувстваше като измамница, защото не му беше разкрила големите си тайни — какво се беше случило в Исландия предишното лято, например — за това знаеше само един човек. Освен това Ноъл не знаеше за новия А., който се беше появил в града, или за ужасното нещо, което тя и приятелките й бяха извършили в Ямайка.

А най-лошото беше, че след като обявиха смъртта на Табита за убийство, Ноъл внезапно прояви интерес към историята. Няколко дни по-рано, докато двамата разговаряха у тях, по телевизията излъчиха някакъв репортаж за Табита. Ноъл внезапно млъкна и се взря с присвити очи в снимката й.

— Изглежда ми много позната — промърмори той.

Ариа бързо смени канала, но усещаше как мозъчните му клетки работят. Той беше забелязал Табита в Ямайка. Кога щеше да направи връзката? И тогава сигурно веднага щеше да разкаже на полицаите всичко, което си спомняше от пътуването. Щеше да сподели, че Ариа също е била с него и тогава ченгетата щяха да разпитват и нея.

Докато разговаряше с останалите по телефона, тя бе споменала идеята, която от седмица назряваше в съзнанието й — да се предаде. От една страна това щеше да й донесе огромно облекчение — повече нямаше да й се налага да крие нищо. От друга, с живота й щеше да е свършено. Наистина ли го искаше?

Ариа смяташе да използва пътуването, за да реши как точно иска да постъпи, но се притесняваше за полицейското разследване. Ами ако ченгетата разкриеха всичко, преди тя да е взела решение? Ами ако А. им подхвърли някои улики, за чието притежание момичетата дори не подозираха? Ариа предпочиташе да направи признанието си, когато тя реши, при нейните условия, но имаше усещането, че времето й изтича.

Двамата с Ноъл стигнаха до група павилиони, които предлагаха записвания за работилниците по творческо писане, курсове по грънчарство и еко обиколка, спонсорирана от Грийнпийс. В този миг Ариа забеляза една табела, на която пишеше „Лов на съкровища!“. До нея бяха подредени снимки на деца, които разглеждат улики, спускат се по въже и бродят из джунглата. „Изследвайте островите!“, пишеше по-нататък на табелата. „Опознайте природата! Спечелете награди!“.

— Страхотно. — Ариа грабна един флаер.

Напред пристъпи една дундеста блондинка, на чиито гърди беше закачена табелка с името Гретчен. На луничавото й лице грейна усмивка.

— Заинтригувани ли сте? — попита тя. — Ще ви дадем улики, които ще ви накарат да обиколите всичките три острова. Трябва да направите някои проучвания, които ще покрият изискванията за кредити. Така че ще бъде доста забавно.

— Звучи страхотно. — На Ариа въобще не й беше трудно да си представи как двамата с Ноъл проучват островите. Но когато се обърна да го попита за мнението му, видя, че той разтоваря с някакво високо момче край една съседна маса. „Стани шампион по сърф само за седем дни“, пишеше на един голям банер, който висеше над главата на момчето. На всичкото отгоре курсът също даваше четири кредита.

— Пич, направо ме записвай — каза въодушевено Ноъл, грабвайки химикал от чашата с щампа на сърфист.

— Ноъл, почакай. — Ариа го хвана за ръката. — Не смяташ ли, че това ще е по-забавно и за двама ни? — Тя посочи табелата за лова на съкровища.

Ноъл се намръщи.

— Нека вместо това да покараме сърф.

Ариа се обърна към младежа, който най-вероятно беше инструктор.

— Пречи ли, че не съм кой знае каква плувкиня?

Той сбърчи луничавия си нос.

— Можеш ли да плуваш кроул?

— Само кучешката — отвърна тя с оптимистичен тон. Всъщност никога не се беше учила да плува — като малка откриваше толкова други по-интересни неща за правене. Скачането от скалата в Ямайка я беше уплашило почти до смърт. Стараеше се да скача винаги близо да Емили, за да може приятелката й да й се притече на помощ при нужда.

Инструкторът я погледна скептично.

— Сърфистите трябва да могат да преминат през доста бурни води. Не мисля, че ще успееш да се справиш.

Ноъл изглеждаше съкрушен. Ариа му се усмихна.

— Запиши се все пак.

— Не! — отвърна бързо той.

— Няма проблем. — Ариа стисна ръката му. — Голяма работа, че няма да караме един и същи курс. Може да си изберем една и съща доброволческа дейност. Или пък да прекарваме заедно остатъка от времето.

— Сигурна ли си? — Гласът на Ноъл потрепери.

— Абсолютно. — Ариа го целуна по носа. — Искам и двамата да сме щастливи.

Ноъл я обгърна с двете си ръце и я повдигна във въздуха.

— Ти си най-сладкото същество на света.

После я върна на земята и за миг Ариа наистина се почувства страхотно. Но после косъмчетата на врата й настръхнаха и тя усети нечие присъствие зад гърба си. Погледна към тълпата от ученици край павилионите и примигващите монетни автомати. На една празна маса беше проснат голям банер с надпис: „Защитете моретата. Спасете планетата. Живейте на макс!“. Зад него се размърда някаква сянка и вратата с надпис „Само за персонала“ леко се затвори. Сърцето на Ариа подскочи и тя се втренчи във вратата с надеждата онзи, който е преминал през нея, да се върне.

Но вратата си остана затворена. Ала сред звъненето на автоматите, подвикванията на инструкторите и гласовете на всички събрани в залата деца, Ариа долови тъничък, зловещ кикот и сърцето й падна в петите. Всеки път, когато чуеше този смях, дали поради някакво съвпадение или просто така, някой винаги се оказваше наблизо.

И този някой беше А.