Опарени

10. Гмуркане право в целта

В сряда сутринта Спенсър стоеше при доковете в Сейнт Мартин. Круизният кораб, който беше достигнал до острова по изгрев-слънце, стоеше в пристанището сред много по-малките моторници и фериботи и изглеждаше като абитуриент в класната стая на първолаци. Небето беше розово-сиво, въздухът миришеше на нагорещен от слънцето паваж, а търговците вдигаха металните решетки на бижутерийните магазини и слагаха на вратите табелки, на които пишеше: „ПРОДАЖБА НА ДИАМАНТИ“ или „НАЙ-ДОБРИТЕ ЦЕНИ НА ОСТРОВА“.

Някъде около пладне участниците във водолазния курс бяха на дока, намъкваха се в плувните си костюми и ровичкаха из взетата под наем водолазна екипировка. Кирстен намаза ръцете си със слънцезащитен лосион, после предложи тубичката на Спенсър.

— Наистина ли смяташ да се гмуркаш отделно от групата?

Спенсър понечи да потвърди, но после се поколеба. Може би не беше толкова добра идея да се гмурка сама, когато А. е наоколо.

Тя огледа доковете, чувствайки нервно свиване в стомаха си. А. е на кораба с нас. От една страна, това изглеждаше невъзможно. Но от друга, беше много логично — А. беше навсякъде. Разбира се, че А. е на кораба. Може дори да я наблюдава в тази секунда.

— Добро утро, Спенсър.

Рифър стоеше зад нея, облечен с карирани плувки, които подчертаваха мускулестите му крака, и стискаше чифт неоновозелени плавници.

— Денят не е ли прекрасен? — добави самодоволно Наоми, която стоеше до него. Вместо да носи плувен костюм, като всеки благоразумен водолаз гмуркач, тя носеше оскъден бански с металически цвят, демонстриращ пищния й бюст. Когато забеляза, че Спенсър я оглежда, Наоми се приближи още повече до Рифър, като едва не му се качи на краката.

— Здрасти — каза Спенсър равнодушно и им обърна гръб. Откакто започна водолазния курс, Рифър нямаше никакво време за нея. Беше получила приятен есемес от него по време на вечерята предишния ден, в който й пишеше, че я търси, но само след няколко минути й изпрати още едно съобщение, в което казваше: „Извинявай, Наоми иска да говорим, нека се свържем по-късно“. След вечерята, докато двете с Ариа се разхождаха из пешеходната палуба, тя забеляза Рифър и Наоми да седят в ъгъла, допрели интимно главите си.

Спенсър се наведе и взе една от кислородните бутилки. Когато зърна отражението си в хрома, потрепна. Кожата й изглеждаше бледа на фона на яркожълтия й плувен костюм. Миналата вечер се беше почувствала толкова уморена, че не си направи труда да вземе душ, така че сега косата й висеше на мръсни, солени фитили. Как можеше да се сравнява с Наоми?

А относно нещата, които Хана беше казала за Наоми — възможно ли беше тя да е А.? Дори и да не беше, имаше доста причини да им е ядосана — особено ако А. й беше казал какво са направили с братовчедка й. Предишната вечер, след като Хана получи онова съобщение, Спенсър лежа в леглото си, мислейки си за катастрофата на Рийдс Лейн. Не можеше да повярва, че почти е забравила за това.

Докато се отдалечаваха от мястото на зловещото произшествие, тя се беше обърнала нервно към Хана:

— Ами ако момичето се свести и се сети коя си?

— Е, аз й казах, че името ми е Оливия и съм от Ярмът — беше промърморила Хана.

— Но ако види твоя снимка в стар брой на „Пийпъл“?

Хана се беше извърнала рязко и се бе вторачила през прозореца.

— Е, да се надяваме, че няма.

Съдейки по факта, че на вратата на Спенсър не бяха почукали никакви полицаи, за да й задават въпроси, и че по новините дори нямаше репортаж за произшествието, явно Мадисън не си беше спомнила. Спенсър се надяваше, че е така, защото Мадисън е била твърде пияна, но тънкото гласче в главата й непрекъснато нашепваше, че причината може да е друга. Първото правило на курса по оцеляване гласеше никога да не се премества някой, претърпял произшествие. А го имаше и онова ужасно пукане на кост, когато Спенсър беше изпуснала Мадисън — звук, който сега отекваше в й, сякаш бе пуснат в режим на повторение на някакъв плеър.

Тя почувства погледа на Наоми върху себе си и потрепери. После усети, че и Рифър я наблюдава. Тя изпъна назад рамене и тръгна към вана с екипировката. Рифър се откъсна от Наоми и закрачи след нея.

— Търсих те при аквариума тази сутрин — каза той.

— Ъъъ-хъм — промърмори Спенсър, хапейки силно вътрешната страна на устните си.

— Мислех си, че това ще е мястото ни за редовни срещи.

— Реших да тръгна рано — рече тя рязко, без да го поглежда.

— Спенсър… — Рифър хвана ръката й, но Спенсър рязко я издърпа и продължи да върви, без да си прави труда да спре за плувната маска, която се изплъзна от пръстите й и тупна върху паважа. Рифър я сграбчи и се затича след момичето. — Спенсър Спри.

Спенсър завъртя очи и спря. Рифър я гледаше тъжно.

— Сърдита ли си ми за нещо?

„Разбира се, че съм сърдита!“ — искаше да изкрещи Спенсър. Но вместо това издърпа плувната маска от пръстите му и едва-едва се усмихна.

— Не.

Рифър хвърли, поглед през рамо към Наоми, която в момента говореше с Тим.

— Ние сме само приятели, знаеш. Срещнахме се на купон в Принстън. Тя беше на обиколка из университетското градче.

Спенсър се намръщи. Наоми да иска да отиде в Принстън? За пръв път чуваше такова нещо.

— Тя един вид ме отвлече снощи — прошепна Рифър. — Исках да вечерям с теб, но тя ме замъкна на пешеходната палуба и говорихме за някакви семейни истории, които са й се стоварили на главата.

Спенсър почувства как настръхва.

— Семейни истории? Като например?

Смъртта на братовчедка й? Как убиецът е избягал от местопроизшествието? А ако А. вече беше разказал на Наоми какво се е случило?

— Просто някакъв семеен скандал или нещо подобно, не разбрах точно — сви рамене Рифър. — Не исках просто да я зарежа. Добре, честно казано, свалихме се в Принстън. Но това е в миналото. Сега си падам по някой друг.

Той погледна изразително Спенсър в очите. Въпреки че тя възнамеряваше да остане ледена, нямаше как да не се размекне поне малко.

Тим отвори вратата на вана и направи знак на всички да се приближат. Спенсър гледаше във всички посоки, само не и към Рифър — не искаше да му прощава толкова лесно. В този момент Наоми се промъкна до тях и сложи ръка на рамото му.

— Толкова добре си прекараме снощи, Рейф. Толкова е хубаво да си възобновяваш връзките.

Спенсър доста се подразни от начина, по който Наоми го наричаше „Рейф“ — сякаш между тях имаше някакъв вид специално разбирателство. Рифър отвори уста, за да отговори, и точно тогава Тим плесна с ръце.

— Добре, внимавайте всички! Преди да поемем към първото си гмуркане, искам всички да се групират по двойки. Двамата с партньора ви ще се наглеждате взаимно, докато сме във водата. Така ще сте сигурни, че винаги сте в безопасност.

Когато Спенсър се обърна към Рифър, Наоми вече беше докоснала ръката му със собственически жест. Спенсър се извърна. Дотук с това! Но внезапно тя усети ръка върху гърба си.

— Няма начин. Ти си с мен.

Рифър й хилеше с надежда в погледа. Наоми стоеше покрай тях и изглеждаше шокирана. След миг тя сви рамене и навъсено започна да си пробива път през групата.

— Ако си съгласна, разбира се — добави Рифър по-тихо. — Искаш ли да си моя партньорка?

Спенсър се престори, че обмисля предложението му.

— Предполагам, че да. Но си ми длъжник за това, че ме заряза снощи за вечерята.

— Какво ще кажеш да те поканя на вечеря навън? — попита Рифър, докосвайки лакътя й. — Някъде на острова. Не знам за теб, но на мен вече ми писна от тези органични сладки пържени картофки и всичкия този чесън, който слагат във вегетарианските ни бургери.

През Спенсър премина лек полъх на вина — изглеждаше безумно да иска да излезе на среща когато А. беше толкова близо до това да ги издаде. Но може би трябваше да се наслади на тези последни мигове от свободата си.

— Звучи добре — отвърна тя.

Двамата се качиха на вана заедно и седнаха един до друг на средната редица, а Наоми се настани отзад при екипировката. Докато се отдалечаваха от паркинга, слънцето се подаде иззад един облак. Спенсър почувства приятна топлина върху кожата си. И за пръв път от седмици се почувства спокойна, пък макар и само за минута.