Отровени

13. Мацките щуреят

Вторник вечерта Хана стоеше на пътеката между седалките, докато влакът със свистене и поклащане влезе в станцията Пен в Ню Йорк. Вратите се отвориха и тя последва тълпата изморени пътници към ескалаторите, като внимаваше да не се спъне с обувките си на петсантиметрови тънки токчета. Подръпваше непрекъснато и подгъва на късата си, обсипана с пайети пола, за да е сигурна, че скрива задничето й. Група пътници в бизнес костюми хвърляха странни погледи към тоалета й, вероятно защото го беше комбинирала с лъскава дамска чанта и огромни слънчеви очила, които не сваляше, въпреки че слънцето отдавна бе залязло. Тя обаче нямаше нищо против погледите им, защото щеше да излиза с Хейли Брейк, изключителната звезда. Хана се беше опитала да го вмъкне във всеки разговор, който бе провела във влака — с кондуктора, с възрастната жена, която седеше до нея и дори с мъжа, който й беше сервирал диетична кола във вагона-кафене.

Тя се изкачи до върха на ескалатора, проправи си път с лакти през събралата се тълпа и излезе на Седмо авеню, зашеметена за миг от потоците бързащи хора, такситата и автобусите, неоновите светлини. На тротоара стоеше някакъв противник на абортите и държеше плакат, на който пишеше, че сърцето на бебето започва да бие още в утробата. Край нея мина човек, който буташе количка с гевреци. И тогава сред тълпата Хана видя друга табела: „Котета на Али, обединявайте се!“. Тя примигна и се вгледа отново, опитвайки се да я открие сред морето от тела.

Но табелата беше изчезнала.

— Хей, кучко! Насам!

Хана завъртя глава наляво. Една бяла лимузина беше паркирана до количката с гевреци. Хейли, с разпусната руса коса, й махаше лудо през задния прозорец.

— Престани да се държиш като някоя заблудена туристка и влизай вътре, лудо момиче!

Хана изтича до лимузината с разтуптяно сърце. Все още й беше трудно да повярва, че Хейли Блейк й беше изпратила есемес предишната вечер, в който пишеше: Хей, утре съм в Ню Йорк, ще давам интервюта — искаш ли да се видим, след като ти свършат снимките? Можем да се натресем на премиерното парти на „Убий или бъди убит“! Хана нямаше да изтрие този есемес до края на живота си. „Убий или бъди убит“ беше най-очакваният филм през лятото — не можеше да повярва, че е извадила такъв късмет и ще бъде на премиерата.

А може би не трябваше да мисли за това като за късмет. Хана беше великолепна и готина. След като се разчу, че ще участва в снимките на „Изгори докрай“, телефонът й не спря да звъни. Местните новинари искаха да направят профил на живота й. Списание „Живот в Мейн Лайн“ искаше да я представи гардероба й в статия за модните икони на Филаделфия. Имаше цял тон нови приятели в Туитър и собственикът на „Отър“, любимия й бутик, се беше свързал с нея и я беше попитал дали иска да участва в представянето на есенната колекция. Хана, моделът. Може би напълно заслужаваше да се мотае с Хейли.

А и обикалянето на клубовете тази вечер беше идеалният начин да забрави за Али. След като удариха на камък в „Търки Хил“, Хана и останалите решиха да се съберат отново през уикенда и да премислят случая, тъй като вечерта всички имаха планове, които не можеха да отложат. Макар че според Хана нямаше кой знае какво да премислят. Фуджи не им се беше обадила, за да им каже какви са резултатите от ДНК анализа. И макар Спенсър да беше споделила с тях подозренията си за касиерката, това не означаваше, че жената знае нещо. Може би смяташе, че всички русокоси момичета си купуват минерална вода на бензиностанциите.

Ами надрасканото с тебешир послание пред студиото? Сигурно е било продукт на въображението й. Ами табелата на Котетата на Али? Голяма работа.

Тя се вмъкна в лимузината и се настани на задната седалка до Хейли, която бе облечена в подобна къса рокля и обувки на високи токчета. Беше си сложила тежък грим, който придаваше котешки вид на очите й, а устните й бяха покрити с блестящ розов гланц.

— Хана, това е шофьорът ми Джорджо — каза тя, махвайки с ръка към мъжа зад волана. — Той е многообещаващ модел. Това е просто странична работа.

— Тя ме ласкае — отвърна мъжът зад волана със сексапилен италиански акцент. Той не беше много по-възрастен от Хана, с тъмна, вълниста коса и съблазнителни очи. Тя беше сигурна, че има и страхотни мускули.

Лимузината се откъсна от тротоара и Хейли се обърна към Хана.

— Благодаря, че се съгласи да се видим! — рече възторжено тя. — Когато ти изпратих есемеса, не знаех дали ще се съгласиш.

— Шегуваш ли се? — отвърна Хана, докато колата спираше на един червен светофар. — Никога не пропускам възможност да дойда дотук. А и премиерното парти звучи страхотно.

— Реших, че тук ще ни е по-забавно, отколкото в скучната стара Филаделфия — рече Хейли. — Та какво има да се гледа там, освен Камбаната на свободата? — Тя изсумтя и отвори капака на централната конзола, разкривайки две малки бутилки шампанско и две кристални чаши. — Хайде! Трябва да се подготвим!

Хана грабна чашата си и отпи от шампанското. Хейли предложи чаша и на Джорджо, но той отказа, напомняйки й, че шофира.

— Само ми разваляш купона! — извика тя и двете с Хана се разсмяха.

Забързаният град профучаваше покрай прозорците, докато колата се спускаше към центъра. Хана гледаше навън, поглъщаше с очи ярко осветените витрини и многолюдните улици. Докато мехурчетата на шампанското се пукаха върху езика й, телефонът й изжужа. Хана погледна екрана; първият есемес беше от майка й. „Успешно ли стигна до Ню Йорк?“.

Хана се облегна назад. Предишната вечер, когато беше получила поканата на Хейли, тя беше омаяла майки си с разкази за актрисата, описвайки Хейли като сладко момиче, което обича да се забавлява, без да изпада в крайности. Госпожа Мерин беше разрешила на Хана да отскочи до Ню Йорк за няколко часа.

„В лимузината съм, пия «Перие»“, написа в отговор Хана. И без това майка й никога нямаше да научи истината.

Следващият есемес беше от Ариа. „В галерията съм, откачам. Иска ми се да беше тук“.

Новата приятелка на Хана я изгледа с любопитство.

— На кого пишеш?

— На приятелката ми Ариа — грейна Хана. — Откриват изложбата й тази вечер. Много се гордеем с нея. — Искаше й се да спре набързо в галерията, но Ариа й беше казала, че списъкът с гости е много стегнат — трябваше да пусне малко връзки, за да успее да покани дори родителите си.

Хана започна да пише отговор, но Хейли се нацупи.

— Не говориш ли с Ариа по цял ден? — Гласът й беше висок и писклив. — Това трябва да е нашата вечер, нали?

Хана изненадано пусна телефона в скута си. Беше си помислила, че ще е част от огромния антураж на актрисата. Не беше ли невероятно, че Хейли я искаше единствено за себе си?

— Абсолютно си права — отвърна тя, написа набързо „Късмет! Ще се справиш!“ на Ариа, и прибра телефона обратно в чантата си.

Хейли отвори компактна кутийка с гримове и сложи яркочервено червило на устните си.

— Толкова съм щастлива, че ще поразпусна малко — каза тя. — Не знам ти какво мислиш, но филмът, по който работим, е много досаден.

Хана се престори, че оглежда ноктите си. Според нея преживяването беше невероятно, дори по-скучните моменти, когато просто седяха, докато операторите нагласяха осветлението.

— Какво точно те притеснява? — попита тя.

— Ами Ханк и неговите слуги, разбира се — простена Хейли. — Тоя тип ме е нарочил още от първия ден. Винаги обижда играта ми. Не си ли забелязала?

Хана се престори на очарована от гигантския магазин на „Хол Фуудс“, покрай който минаваше колата. Само да намереше кураж да намекне, че Ханк може и да е прав. Но тя нямаше представа как да го каже, без да прозвучи злобно.

Хейли въздъхна драматично, след като Хана не отговори.

— Просто ми се иска да го уволнят и да намерят някой друг. Между нас казано, още от самото начало не бях сигурна, че нещата между нас ще потръгнат. Обаче приех ролята, защото си помислих, че ще е добра възможност. Работата с някои от актьорите, по-сериозната роля — стори ми се правилно. Всъщност това е моята философия в живота — никога не изпускай възможностите. Не се знае докъде ще те отведат. — Тя се облегна назад. — Така направих големия си пробив, всъщност. Един ловец на таланти ме забеляза в мола и ме попита дали искам да участвам в реклама на кукли Барби. А аз му казвам, Хей, аз съм на десет! Барбитата са за бебета. Но така или иначе се съгласих и виж докъде ме доведе това.

— Абсолютно — съгласи се Хана и стисна ръката на Хейли. Може пък играта й да се подобри с напредването на снимките. Трябваше да стане така.

След това се сети за странната случка предишния ден, след като всички се бяха прибрали. Добре, може пък надписът на асфалта да не беше предназначен за нея, но Дениъл беше много изнервен. Хана се накани да попита Хейли какво знае за Дениъл, но приятелката й се надигна от седалката и изписка:

— Пристигнахме!

Лимузината отби до тротоара в едно невзрачно предградие в Долен Ийст Сайд. Отвсякъде ги заобикаляха ниски сгради, в далечината проблясваха светлините на моста Уилямсбърг, по улицата минаваха изненадващо малко коли, но някъде отблизо се чуваше силен бас и във въздуха се носеше аромат на азиатски подправки. Една улична лампа осветяваше опашката от хора, които чакаха пред кадифеното въже; хипстъри, травестити, певци и модели чакаха на тротоара. Хана се огледа в търсене на някакъв знак, който да й покаже, че това наистина е партито на „Убий или бъди убит“, но се усети, че едва ли е необходимо да се обявява нещо такова.

Хейли възнагради шофьора на лимузината с въздушна целувка и внимателно излезе от колата. Издърпа Хана след себе си и двете се приближиха до охраната, заплашително изглеждащ тип с присвити очи, бледоруса коса и черна татуировка под лявото око.

— Свен, момчето ми! — изписка Хейли, обгръщайки дебелия му врат с ръце.

Биячът се ухили и вдигна въжето.

— За теб и великолепната ти приятелка.

Хейли се втурна вътре и Хана я последва, усещайки погледите на чакащите на опашката.

— Коя е тази с Хейли? — дочу шепота им. — Откъде я познавам? Сигурно е известна.

Хана се ухили.

Двете влязоха в една зала, чиито стени бяха облепени с мозайка, а върху излъсканите маси бяха поставени големи, крушообразни вази със свежи цветя. Плюшени сепарета, пълни с великолепно облечени хора, бяха подредени покрай стените, а барманите припкаха насам-натам зад бара, който изглеждаше като направен изцяло от злато. Всеки, покрай когото минаваше Хана, беше по-красив от предишния. Всички посрещаха Хейли с широки усмивки.

— Върна се, мацка! — извика някакво момиче с големи, красиво гримирани очи и най-красивата дълга черна коса, която Хана беше виждала някога. Миг по-късно тя осъзна, че това е една от моделите на „Викторияс Сикрет“, на име БиБи. Майк адски си падаше по нея.

БиБи повлече Хейли към сепарето, но тя запъна крака.

— Може би след малко, Бийбс. Искам да прекарам малко повече време с най-добрата ми приятелка тук — каза тя, стисвайки ръката на Хана. — Това е Хана, другата звезда във филма — и най-страхотното момиче на света.

— Радвам се да те видя, скъпа — рече БиБи с френския си акцент, целувайки Хана леко по бузата. Хана искаше да отговори — може би нещо от сорта, че Майк е най-големият й фен, или да пита какво е усещането да носи онези малки ангелски крилца на „Викторияс Сикрет“ — но Хейли я дръпна към малката оградена част от залата, маркирана с ВИП, която се намираше в дъното на клуба. Хората в нея, които успяваха да изглеждат още по-красиви, се тълпяха около бара с цвят на платина, който имаше формата на подкова.

Хана се опита да остане спокойна, но стомахът й се сви. Досега никога не беше влизала във ВИП зона. Добре ще е тук да имаше някой от блогърите, които пишеха за звездите, или дори репортер от „Ю Ес Уикли“. Хората трябваше да научат за това.

Хейли намигна на охранителя и той повдигна кадифеното въженце пред тях. Тя тръгна към едно празно сепаре и Хана я последва. Междувременно Хейли грабна една бутилка шампанско от таблата на един сервитьор. Натисна капачката с пръсти и най-накрая тя изскочи с празничен гръм. По пода плисна пяна. Хейли притисна гърлото на бутилката към устните си, отпи и я подаде на Хана. Тя се огледа, чувствайки се леко глупаво, но също отпи.

Двете се отпуснаха в кадифените кресла. На всяко едно от тях имаше по една малка, украсена торбичка с подаръци. Хана нетърпеливо погледна вътре. Видя едно шише (голямо!) с парфюм „Бонд №9 Хай лайн“, малка кутийка с шоколадчета „Годайва“, дивиди на „Убий или бъди убит“ и подаръчен сертификат за „Блис Спа“. Хана изписка от удоволствие.

Хейли погледна в своята торбичка и се обърна нетърпеливо към Хана.

— Според теб как е? Добре ли е?

Хана едва не се задави с шампанското.

— Шегуваш ли се? — Тя направи широк жест с ръка, обхващайки цялата зала. — Чувствам се така, сякаш съм узряла и съм попаднала в рая.

— Добре. — Хейли изглеждаше облекчена. — Надявам се това да постави началото на цяла поредица забавни нощи по момичешки.

Хана отново се почувства поласкана. Колко мило от страна на Хейли да прави всичко това за нея.

Появи се един сервитьор и Хейли поръча всичко от менюто в малки порции за дегустация. Отново наляха шампанско и периодично някой, когото Хана разпознаваше — прочут редактор на списание „Проджект Ранъуей“, известен моден дизайнер, водещ на „Америкън Айдъл“, мъжът, който спечели една камара златни медали в състезанията по плуване на Олимпиадата и, разбира се, група актьори от „Убий или бъди убит“ — спираха, за да поздравят Хейли. Тя представяше Хана на всеки един от тях и колкото повече шампанско пиеше Хана, толкова по-отзивчива ставаше. Съвсем скоро вече си бъбреше с най-горещата манекенка на сезона за красотата на обувките с каишки във формата на Т. Когато един готин многообещаващ певец и композитор покани Хана да танцуват, тя стана и в продължение на три благословени минути се вихреше на дансинга със зачервени бузи и завъртяна глава.

Последваха още танци, нови приятели, още шампанско и в един момент Хейли се изкатери върху бара и няколко секунди се кълчи в туъркинг, преди замаяно да се опита да слезе долу. Хана й помогна и двете се строполиха на фотьойлите си, откривайки, че храната им е сервирана.

— Идеално — изписка Хейли. — Ако бях изпила още шампанско на празен стомах, щеше да се наложи да ме изстъргват от пода. — Тя бутна няколко чинии към Хана. — Опитай от тези. Всичко е страхотно.

Хана си взе от чинията, в която имаше нещо, което приличаше на пролетни рулца. Хейли си взе кнедли и деликатно си отчупи парченце с вилицата. Внезапно тя се ококори.

— Насам! — изписка актрисата, махвайки с ръка на някой в другия край на залата.

Хана проследи погледа й. Джаред Диас, момчето, което играеше Майк в „Изгори докрай“, и Кълъм Йейтс, който играеше Ноъл Кан, излязоха от тълпата. И двамата бяха облечени в модни ризи, тесни дънки и кожени маратонки. Държаха се така, сякаш често идваха тук.

— Пратих им есемес да се отбият — извика Хейли на Хана. — Нали нямаш нищо против?

Хана почувства леко раздразнение — притесняваше се, че това може да изглежда като двойна среща. Но момчетата се държаха мило. А и нали точно това бе искала през цялото време — да излезе с колегите си. Да бъде част от известните.

— Радвам се, че успяхте, момчета! — изчурулика Хейли, когато двамата се добраха до масата. Тя потупа по съседния фотьойл и Кълъм се плъзна до нея. — Джаред, ти седни до Хана!

Джаред направи каквото му беше казано и се усмихна въодушевено на Хана. Алкохолът я караше да се чувства отпусната и приятелски настроена, така че го прегърна и му предложи да хапне от рулцето; той с удоволствие прие и опита, използвайки нейната вилица.

— И вие ли сте в Ню Йорк за интервюта? — попита тя, докато Джаред дъвчеше.

Той завъртя очи и избърса устата си със салфетка.

— Отне ми цял ден.

— О, колко трогателно. — Хана махна с ръка. — Абсолютно ти завиждам.

Джаред погледна към друго пролетно рулце и повдигна въпросително вежди; Хана му позволи с кимане.

— Всъщност всички питаха за теб — рече той.

— За мен? — Тя притисна длан към гърдите си.

Джаред пъхна още едно рулце в устата си и очите му се плъзнаха по лицето й. Той беше сладък колкото Майк, макар и по един по-стандартен, Джъстин Бийбъров начин — не беше точно нейния тип.

— Много от репортерите се чудеха защо не присъстваш на интервютата. Хората не спират да ме питат коя ще е по-добрата Хана Мерин — Хейли или истинската Хана. — Той се усмихна лукаво. — Казах им, че е най-добре да питат самата Хана Мерин.

Хана сведе поглед към масата. Добре, че в клуба беше тъмно, защото бузите й пламтяха. Тя усещаше изпитателния поглед на Джаред, но като че ли той не се шегуваше. Дали също беше забелязал жалкото изпълнение на Хейли?

Внезапно се изпълни със смелост. Наклони се към Джаред и доближи устни до ухото му.

— Между нас казано, аз щях да съм по-добрата Хана.

Джаред леко наклони глава, флиртувайки.

— О, нима?

Хана погледна към Хейли и Кълъм, които бяха потънали в разговор относно това кой фитнес салон в Ню Йорк е по-луксозен — „Ла Палестра“ или „Върховна форма“. После се обърна отново към Джаред и притисна показалец към устните си. Не казвай. В отговор Джаред се престори, че заключва устата си с ръка и хвърля ключа през рамо.

Хана се изкиска и погледите им се срещнаха. Внезапно той се наведе напред и я целуна силно. Имаше вкус на бърбън и устните му бяха съвсем различни от Майковите. Цели три секунди минаха, преди Хана да осъзнае какво се случва и да се отдръпне, но вече беше доловила проблясъка на светкавица.

— Да! — извика Хейли от другата страна на масата, вдигнала телефона си в ръка. — Супер секси! Направете го отново!

Но Хана вече се беше отдръпнала. Тя избърса устата си.

— Това какво беше? — попита момичето Джаред, чувайки пискливия си глас.

Джаред скръсти ръце на гърдите си със самодоволно изражение.

— Ами сега вече съм целувал и двете Хани. — Той погледна към Хейли. — И трябва да кажа, че и двете сте страхотни.

Хейли отметна глава назад и се засмя.

— Джаред, голям си фукльо!

Но бузите на Хана горяха. Тя си имаше приятел. Ами ако това се разчуеше? Трябваше ли веднага да каже на Майк?

Но когато се огледа, установи, че никой не й обръща внимание. И пет минути по-късно Джаред вече разговаряше с Кълъм за някакъв клуб в Ел Ей, сякаш беше забравил за случилото се. Тя започна да се успокоява. Може би това нямаше никакво значение. Та нали Джаред не я беше завлякъл в някоя задна стаичка и не й беше разкъсал дрехите. Всъщност може би Хана трябваше да се чувства поласкана, че такава голяма звезда я е целунала набързо.

Тя се облегна назад и лапна едно пролетно рулце. Нямаше никакъв смисъл да казва на Майк за случилото се. Той щеше да се ядоса и вечерта й щеше да бъде съсипана. А тя осъзна, че единственото, което искаше, да изкара една незабравима вечер в незабравимата ВИП зала с незабравими хора. Без усложнения. Без скандали. Без А. Само… забавления.

Хана се усмихна на останалите. От тонколоните гръмна поредният хит и всички се изсипаха на дансинга.

— Какво чакате, купонджии! — рече Хана; после метна вилицата си на масата, пресуши чашата си и издърпа Хейли от фотьойла. — Да танцуваме!

И купонът продължи.