25. Славата причинява странни неща на момичетата…

В петък следобед Хана седеше в караваната си на снимачната площадка и дишаше дълбоко. Телефонът й изжужа. На екрана пишеше „МАЙК“. Когато се обади, той звучеше весело и спокойно.

— Барманът в кафенето на влака ми позволи да си поръчам бира! — прошепна той.

Хана се изкиска.

— Значи ще си пиян на партито довечера, а? — Той щеше да пристигне в Роузууд малко след четири часа, което му оставяше достатъчно време, за да се приготви за благотворителния бал.

— Не-е, само леко замаян. — Майк въздъхна тъжно. — С нетърпение очаквам да те видя, Хана. Какво правиш в момента? Контиш ли се? Правиш се красива?

Хана погледна към сребристата си рокля, която висеше, прибрана в найлонова торба, на закачалката в гардероба. Беше я взела от химическото чистете на път към снимачната площадка, но все още не беше съвсем готова да я облече.

— Тъкмо се канех да започвам — отвърна тя. Беше я страх да каже на Майк за онова, което наистина се канеше да направи, за да не го урочаса. — Ще ти се обадя след малко, става ли? — Тя му изпрати въздушна целувка и затвори.

След това се погледна в огледалото, отмятайки кестенявата си коса през раменете.

— Можеш да говориш с Ханк — прошепна тя на отражението си. — Заслужаваш да бъдеш следващата Хана.

Малко след като Джаред й беше пуснал мухата да се пробва за ролята на Хейли, Хана се промъкнала до гримьорната й и почука тихо на вратата. Хейли я пусна и веднага започна да мърмори колко глупав филм бил „Изгори докрай“.

— Сценарият е тъп — каза тя, хвърляйки вещите си в големи кашони, които беше измъкнала от килера. — Героите са тъпи. Изобщо няма да постигне нищо в бокс офиса. — Тя погледна към Хана. — Не се обиждай.

Хана кимна енергично.

— Точно така — рече Хейли. — Голям тормоз ми беше. Напоследък не съм взимала толкова добро решение за кариерата си. Толкова се радвам, че приключи.

— Ще си намериш нещо друго — додаде Хана.

— Естествено! — изграчи Хейли, вдигайки юмрук във въздуха. — Просто съжалявам, че те оставям тук, скъпа. — След това каза на Хана, че още на следващия ден ще се обади на мениджъра си и ще уреди Хана да отлети за Ел Ей при първа възможност. — Толкова ще се забавляваме — изгука Хейли, хвърляйки купчина рокли в отворения куфар. — Клубовете в Ел Ей са милиард пъти по-добри от смотаняшките барчета в Ню Йорк. А пазаруването? Да умре човек!

Хана беше напуснала гримьорната на Хейли с чувство на задоволство. Хейли си тръгваше и беше доволна, че го прави. Имаше големи шансове още на следващия ден да получи предложение за някой нов филм.

А Хана? Ами може би щеше да успее в спечелването на ролята. Само трябваше първо да попита Ханк.

Но преди да успее да помръдне, телефонът й отново иззвъня. Този път се обаждаше Емили. Хана натисна зеления бутон и се прокашля.

— Какво става?

Емили си пое треперливо дъх.

— Убийцата на Джордан е мъртва.

Хана се намръщи.

— Това добре ли е?

— Разбира се, че не е! — изпищя Емили. — Хана, Али я е убила! Тя кара лудите си фенове да работят за нея, а после се отървава от тях като носни кърпички!

Хана задъвка нокътя на палеца си. Напоследък всеки път, когато чуеше пискливия, налудничав глас на Емили, стомахът започваше да я боли.

— Сигурна ли си, че Али го е направила? — попита колебливо тя. — Има ли някакви доказателства?

Емили въздъхна.

— Щеше да е твърде лесно. Ти просто не разбираш. — Момичето изпъшка и затвори.

Хана погледна телефона си. След това отново набра номера на Емили, но никой не й отговори. Емили наистина ли се беше ядосала? Нима Хана трябва да се съгласява с всичко, без да задава въпроси? Слава богу, че Емили вече се беше съгласила да дойде на бала — така поне щяха да могат да я наглеждат.

След това отново се погледна в огледалото, опитвайки се да прогони притесненията си. Изпъна рамене, излезе от караваната и тръгна към съседната каравана, която служеше за офис на Ханк — Хана беше избрала да го посети следобед, защото знаеше, че тогава няма снимки и той нямаше да е зает.

Пое си отново дъх и почука по вратата. Разнесе се покашляне и Ханк отвори; от тясното, препълнено пространство се изниза миризма на цигарен дим.

— Хана? — каза той, повдигайки изненадано вежди. — Влизай, влизай.

Хана изкачи стълбите и влезе в караваната, в която имаше бюро, скъп на вид кожен диван и няколко награди и грамоти в рамки по стените. Компютърът му бръмчеше и на екрана се виждаше последният сценарий. Бюрото му бе отрупано с листи, нещо, което приличаше на профсъюзни формуляри, няколко чашки от „Старбъкс“ и черно-бели портретни снимки на момичета на възрастта на Хана. Неколцина от тях тя познаваше от различни телевизионни сериали и филми. Знаеше и защо Ханк ги разглежда: опитваше се да намери нова Хана.

— И така. — Ханк седна на стола си и опря ръце върху бедрата си. — Какво мога да направя за теб?

Хана погледна портретните снимки, опитвайки се да не се изнервя от професионалния им вид — тя дори нямаше портретна снимка.

— Бих искала да заема мястото на Хейли като Хана. Искам да играя себе си във филма.

За миг лицето на Ханк запази безизразния си вид и Хана се зачуди дали не е направила огромна грешка. Тя беше аматьорка, глупаво момиче, което бяха взели само заради рекламата. Тези момичета с портретните снимки бяха истински актриси. Но след това Ханк се облегна назад.

— Интересно.

Хана се чу как повтаря репликите, които беше репетирала цяла сутрин.

— Все още не сме заснели много сцени с Наоми, така че ако се наложи да вземеш някой друг заради нея, няма да изгубиш много време. Знам, че съм много зелена в тази работа, но ще работя усилено и няма да ти създавам проблеми като Хейли. Познавам ролята, защото с Хейли си разменяхме реплики, чувала съм всичките ти забележки към нея и мисля, че знам каква героиня искаш да постигнеш. Плюс това струвам много по-малко от тези момичета. — Тя махна с ръка към портретните снимки. — Просто искам да ми дадеш възможност.

Ханк скръсти ръце на гърдите си; изглеждаше едновременно неуверен и някак впечатлен. Няколко секунди не каза нищо, дъвчейки замислено палеца си. Най-накрая кимна.

— Добре. Убеди ме. Дай да опитаме.

Хана зяпна изненадано.

— Наистина ли? — Тя всъщност не бе очаквала, че молбата й ще бъде удовлетворена.

Ханк кимна.

— Но ако не се получи се връщаш към Наоми. — Той се изправи и разтърси ръката й. — Поздравления. Ще се обадя в правния отдел да подготвят договора.

— Няма да съжаляваш! — избъбри Хана. После излезе на заден ход от караваната, бъбрейки отново каква невероятна възможност й е дадена и как наистина ще се постарае. Когато Ханк затвори вратата зад нея, на лицето й грейна широка усмивка и тя изписка щастливо.

— Да! — извика тя. — Да, да, да!

— Не мога да повярвам!

Хана се обърна и едва не падна по стълбите. Пред нея стоеше Хейли, преметнала сива чанта през рамо. Тя гледаше Хана с посърнало лице, сякаш беше чула целия й разговор с Ханк.

Преди Хана да успее да каже нещо, Хейли се приближи с решителна крачка до нея.

— Как се осмеляваш да минеш през мен? — изръмжа тя.

Хана примигна.

— Ти напусна! — произнесе с писклив глас тя. — И каза, че си нещастна!

Ноздрите на Хейли пламтяха.

— Ти ме убеди, че постъпвам правилно.

Устата на Хана се отвори и затвори.

— Но…

Хейли протегна ръка, за да я накара да млъкне.

— Но нищо — изсъска тя. Очите й бяха студени и сурови. — Ти си кучка и лъжкиня, Хана. Не спирах да те питам как се справям и ти лъжеше ли лъжеше. „Страхотна си, Хейли“, „Добра работа, Хейли“. — Тя размаха пръст пред лицето на Хана. — Ще ти го върна. Помни ми думата.

След това се врътна и тръгна към огромния, взет под наем джип кадилак „Ескалейд“, от който често се оплакваше, докато шофираше по криволичещите задни улици на Роузууд.

— Хейли! — извика Хана със слаб глас. Но момичето очаквано не се обърна, скочи на предната седалка, запали двигателя и изхвърча с пълна скорост от паркинга.

Няколко часа по-късно Хана стоеше на гарата в Роузууд и не спираше да поглежда телефона си. Досега беше изпратила дванайсет есемеса на Хейли, но тя не беше отговорила на нито един. Направих грешка. И, Съжалявам. И, Ще се откажа от ролята, само кажи. Опита се да се свърже и с Джаред, с надеждата той да й каже, че Хейли понякога се държи така и след няколко дни ще се успокои, но той също не й отговори. Не беше честно — беше се случило най-хубавото нещо на света. Би трябвало да е напълно щастлива. Вместо това се чувстваше ужасно и тъпа болка човъркаше стомаха й.

Поне Майк щеше да се появи всеки момент; той, щеше да празнува с нея. Имам изненада за теб, му беше писала тя, без да му казва каква. Крачеше напред-назад по платформата и не спираше да поглежда часовника си. Макар да беше малко след четири и имаше доста време до мръкване, празната гара я караше да се чувства неспокойна. Нещо метално издрънча на стълбите. Тя рязко се обърна. Али? Чу се ново издрънчаване, последвано от продължителна въздишка. Кожата й настръхна. Тя зачака, изпълнена с ужас, излизането на човека иззад ъгъла. Но не се появи никой.

Разнесе се пронизително свирене. Влакът навлезе с пуфтене в гарата и Хана зачака развълнувано, докато слязат всички пътници. Майк вървеше най-отзад, преметнал през рамо сака „Джак Спейд“, който му беше подарила миналата Коледа. Хана лекичко изписка и му махна с ръка, но когато Майк я погледна, очите му бяха студени. Той тръгна към нея, подмина я и продължи към стълбите.

— Хм, ехо? — каза Хана, подтичвайки след него. — Колко бири са ти дали във влака? Нима си толкова пиян, че си забравил как изглежда приятелката ти?

Майк изкачи стълбите, но вместо да тръгне към колата на Хана, той се запъти към външния паркинг.

— Къде отиваш? — попита нервно Хана.

— Татко ще ме вземе — отвърна Майк с равен глас.

— Майк. — Хана го хвана за ръката. — Колата ми е тук. Какво става?

Майк я изгледа със студен поглед. Очите му бяха кървясали, сякаш беше плакал. Сърцето на Хана заби ускорено. Най-накрая той й подаде телефона си.

— Това ли е твоята изненада?

Хана погледна към екрана. На него се виждаше страницата на Ти Ем Зет. „ЗВЕЗДИТЕ ОТ «ИЗГОРИ ДОКРАЙ» СЕ СБЛИЖАВАТ!“, гласеше заглавието с яркочервени букви. И точно под него се мъдреше снимката на Хана и Джаред, които се целуваха в нощния клуб в Ню Йорк.

Хана усети как кръвта се изтегля от лицето й.

— Т-той ме целуна за една секунда — избъбри тя. — А Хейли ни снима, преди да успея да се отдръпна. Това не…

Майк изсумтя.

— Да бе, да. — Той грабна телефона си от ръката й. — Тогава защо в статията пише, че ти си го целунала? Готова си на всичко, за да спечелиш вниманието на голяма филмова звезда, дори ще изневериш на приятеля си?

— Майк, не!

Тя протегна ръка към него, но той се отдръпна.

— Едно момче от моя етаж ми прати линка, когато се намирах само на петнайсет минути оттук. „Хей, гаджето ти се натиска с някакъв друг пич“. Някои от коментарите твърдят, че ти сама си изпратила снимката.

— Естествено, че не съм! — изкрещя Хана.

— Тогава кой го е направил?

Хана примигна. Внезапно си спомни думите на Хейли. Ще ти го върна. Всичко и стана ясно.

Тя сведе очи. Ако не беше толкова амбициозна, ако не беше искала толкова силно да стане звезда, това нямаше да се случи. Дори не можеше да обвини Али. Сама си го беше причинила.

— Майк, съжалявам — промърмори момичето и по бузите й се затъркаляха сълзи. — Моля те, нека ти обясня.

Майк преметна сака през рамото си.

— Трябва да вървя — промърмори той и тръгна към външния паркинг. За втори път този ден Хана гледаше как някой, когото обича, й обръща гръб и си тръгва разгневен.

Загрузка...