Отровени

26. Ангелът — или дяволът — инвеститор на Ариа

Бюстието на смарагдовозелената рокля, която Ариа бе облякла за благотворителния бал, се впиваше болезнено в гърдите й и тя носеше неудобни обувки на високи токчета, но когато се огледа в огледалото във фоайето на кънтри клуба, трябваше да признае, че изглежда адски добре. Същото се отнасяше за баща й, който беше облякъл тъмен костюм, и за Мередит, която беше облякла асиметрична рокля и бе затъкнала гардения зад ухото си.

Но онзи, който изглеждаше наистина невероятно, беше Харисън. Той се беше появил в Роузууд по-рано през деня, облечен във втален черен костюм, с огромен букет за Ариа. Сега, когато погледна към отраженията им в огледалото, той плъзна ръка около кръста й.

— Аз, без всякакво съмнение, придружавам най-красивото момиче в залата.

Ариа срамежливо наведе глава и произнесе нещо като „Ох, ти“. Искаше да изпита нещо към него — наистина. Той беше идеален за нея: говореше мили неща, беше любезен и двамата имаха еднакви интереси. Но гърдите й стягаше досадното чувство, че тя трябва да е по-поласкана, по-развълнувана, по-възбудена от великолепния му вид. Ала в момента трудно можеше да открие каквито и да било чувства в себе си, освен обща нервност заради това, че се е върнала в Роузуудския кънтри клуб сред всичките си съученици.

Тя се огледа. Макар че не беше идвала тук от партито, което Мона Вандерваал бе организирала за Хана, след като я беше блъснала кола — в същата онази нощ те бяха открили, че Мона е А. — мястото изобщо не се беше променило. Същите карирани тапети и тежка махагонова ламперия по стените, същите покрити с богато украсени килими подове, и все още миришеше на смесица от пури, червено вино и сметанов сос. В залата вече беше пълно с хора, които държаха в ръцете си чаши с питиета и изглеждаха перфектно в роклите и костюмите си. Върху една маса беше поставена голяма табела с надпис „БЛАГОТВОРИТЕЛНИ БАЛОВЕ — РОУЗУУД“, а край нея бяха подредени снимки и описания на каузите, които подкрепяха. Хората почти не я поглеждаха; повече ги интересуваше да намерят картичките с имената си, които щяха да им покажат в коя зала са разположени местата им. Ариа не можа да не забележи, че всъщност никой не изглеждаше като непривилегирован или проблемен младеж.

— Героинята на деня! — изграчи една жена с руса коса, обилно напръскана с лак, и костюм от туид на „Шанел“. Тя я сграбчи за ръката и продължи: — Казвам се Шарън Уинтърс и към председател на комитета, който организира това парти. Чудесно е, че дойде, Ариа. А сега ела с мен! Разположила съм те най-отпред!

Ариа сграбчи ръката на Харисън и Шарън ги избута през тълпата от хора, покрай огромната зала, където беше разположен бюфетът, към трапезарията, където имаше огромен бар и поне двайсет табуретки. В дъното на залата имаше подиум, а пред него беше разположена дълга маса с четири стола. Хана, облечена в лъскава рокля, която Ариа не беше виждала, вече седеше в единия край и гризеше лакираните си в червено нокти.

Ариа се тръсна до нея и приятелката й завъртя очи, изпращайки с поглед Шарън, която отиде да разговаря с други гости.

— Шарън ми каза, че тази вечер трябва да изнеса реч. Как ли пък не!

— Е, ти си филмова звезда — не можа да не я бъзикне Ариа. После посочи Харисън. — Това е Харисън. Той поддържа „Огън и тръба“, един арт-блог.

— Ти си филмова звезда? — попита Харисън, докато се ръкуваше с Хана.

— Не съвсем. — Погледът на Хана се върна върху Ариа. — Знаеш ли дали Майк ще идва тази вечер?

Ариа поклати глава със съжаление. Тя знаеше, че Майк се е прибрал с влака, за да види Хана, но после баща й каза, че си е променил мнението и ще излезе с няколко приятели от отбора по лакрос. Ариа не искаше да проявява любопитство, но изражението на Хана я накара да се зачуди дали двамата не са се скарали.

— Каквото и да е, ще отшуми. Знам какво изпитва Майк към теб — каза тихо тя. Хана просто погледна встрани, без да изглежда убедена в това.

Те се настаниха удобно на столовете си. Тълпата в трапезарията беше огромна; почти всички места бяха заети.

— Има много хора от училище — промърмори Ариа. Видя Джеймс Фрийд и Лейни Айлър, които се смееха над чиния с равиоли. Кирстен Калън и Скот Чин се бяха наредили на опашката пред един художник на карикатури. След това видя Мейсън Байърс, който изглеждаше много добре с риза и вратовръзка, да влиза заедно с група момчета от отбора по лакрос и да се отправя към масата, която се намираше най-близо до аварийния изход.

— Едва ли искат да подкрепят проблемните младежи — рече Хана с горчивина. — По-скоро се надяват да отмъкнат от безплатните коктейли. — Внезапно тя зърна нещо в дъното на стаята и лицето й пребледня.

Ариа се опита да проследи погледа й, но Хана се сепна и се обърна към нея.

— Хм, не мислиш ли, че трябва да отидем при тях? Да представим Харисън?

Ариа се намръщи. Внезапно гласът на Хана бе започнал да звучи пискливо. Тя се наклони покрай слабата фигура на приятелката си и погледна към масата на отбора по лакрос. И тогава видя онова, което Хана се опитваше да скрие. Ноъл също седеше на масата. Със Скарлет.

Ти не би трябвало да си тук! — искаше й се да извика. Ноъл не беше ли казал, че тази вечер ще е зает? Но пък зает можеше да означава и „Вече си имам дама“.

Тя погледна към Скарлет. Дребната блондинка беше облечена с черна рокля, която идеално прилепваше към слабата й фигура, а косата й беше заплетена в сложна фризура. Ноъл се наведе към нея и прошепна нещо в ухото й. Скарлет изви глава назад и се засмя, докосвайки ръката на Ноъл.

Тогава младежът вдигна глава. Погледът му веднага намери Ариа и той присви очи. Устните му се разделиха. Не пусна ръката на Скарлет. Ариа бързо се обърна към Харисън, който разглеждаше програмата, описваща благотворителните сбирки на организаторите. Тя здраво стисна ръката му и се приближи към него, преструвайки се на изключително заинтригувана от историята за частната гимназия в Монтгомъри Каунти, в която беше учил.

След известно време Ариа отново погледна към масата на отбора по лакрос; за нейно раздразнение вниманието на Ноъл беше насочено към Скарлет и спагетите, които си беше взела от бюфета. Внезапно я заля гореща вълна. Не можеше да остане и минутка повече в тази зала. Тя скочи с намерението да излезе в коридора.

— Трябва да… — промърмори на Хана и Харисън, но след това хукна към вратата, без да довърши изречението си.

Пред дамската тоалетна нямаше опашка, а малката гримьорна отпред също беше празна. Ариа се тръсна на малкото диванче и силно разтърка слепоочията си. Не се ядосвай заради тъпата Скарлет, каза си тя. Но толкова я болеше да вижда Ноъл с друга. Толкова различна. И много по-хубава.

Вратата се отвори и Ариа вдигна глава. В първия момент й се строи, че халюцинира.

На прага стоеше Ноъл.

Той я гледаше, притиснал ръце към тялото си. Изглеждаше задъхан, а бузите му пламтяха.

Ариа скочи от дивана.

— Не можеш да влизаш тук!

Преди да осъзнае какво става, Ноъл се беше приближил към нея, беше я хванал за раменете и притискаше устните си към нейните. Ариа затвори очи и познатото усещане обля тялото й, докато отвръщаше на целувката му.

После го отблъсна, поглеждайки го с разширени очи.

— Какво правиш? — сопна му се тя.

Ноъл бе останал без дъх и не отместваше поглед от устните й.

— С нас е свършено — додаде Ариа. — Ти сам го каза. Ами онова момиче отвън?

Ноъл я погледна измъчено.

— Не знам какво искам — изтърси той и се стрелна към вратата. Миг по-късно вече го нямаше.

Ариа отново се отпусна на дивана, усещайки пулса си в гърлото. Все още усещаше устните на Ноъл върху своите. Цялото й тяло пламтеше. Част от нея искаше да се втурне след него, но друга я задържаше на мястото й. Ноъл сигурно вече беше при Скарлет, съжалявайки за целувката им. И това по някакъв начин я накара да се почувства още по-зле.

Вратата отново се отвори и Ариа се надигна, с надеждата, че това може отново да е Ноъл… макар да се мразеше заради тази надежда. Но вътре влезе Спенсър, облечена в стил от двайсетте, черна рокля с ресни и голяма чанта тип портмоне. Когато видя Ариа, тя се спря и на лицето й се изписа притеснено изражение.

— Добре ли си?

Ариа примигна. В никакъв случай нямаше да разкаже какво се беше случило току-що.

— Къде беше? — попита вместо това тя.

Спенсър разтърка малко лосион върху дланите си.

— Цяла сутрин се опитвах да разбера кой е Доминик. Обадих се на около петдесетина частни детективи, за да видя дали не могат да помогнат, но те всъщност имаха нужда от двете му имена, за да успеят да направят нещо. Обадих се дори на организацията, която засне дискусията, за да проверя дали са записали имената на всички от публиката. Но все още никой не ми се е обадил.

— Гадна работа — рече Ариа с тих глас. Но мислите й все още бяха насочени към Ноъл. Той я беше последвал тук и я беше целунал. Дали през цялото време беше мислил за нея? Или когато я беше видял в стаята, облечена с роклята, която бе носила на една среща с него, това беше върнало спомените и копнежа?

— Ариа?

Тя се сепна. Спенсър сочеше чантата й.

— Телефонът ти звъни.

Екранът светеше; Ариа бе потънала до такава степен в мислите си, че изобщо не му беше обърнала внимание. На екрана се виждаше номер с код 212. Ариа преглътна и отговори.

— Ариа Монтгомъри? — разнесе се непознат глас. — Името ми е Франк Бренър. Обаждам се от „Ню Йорк Поуст“.

Ариа прокара пръсти през косата си.

— Съжалявам, в момента не мога да давам интервюта.

— О, аз не се обаждам за интервю. — В сериозния му глас се промъкна мазна нотка. — Обаждам се за коментар по номера, който господин Джон Карутърс твърди, че сте му изиграла.

Ариа примигна. За момент не можа да си спомни кой е този господин Карутърс. След това се сети: портретът на Али.

— Моля? — рече тя. — Какъв номер?

— Той твърди, че не е купувал ваша картина. — Гласът на господин Бренър звучеше развеселено.

— Какво?

— Намирал се е в Африка, когато картината е била продадена. Очевидно я е купил някой, който се е представял за негов асистент. Но не е бил истинският му асистент.

Ариа закрачи из малкото помещение.

— Но на мен ми платиха. От сметката на Карутърс.

— Не. Карутърс провери счетоводните си книги. В тях не е отразена тази трансакция. Той твърди, че някой друг е платил и просто е използвал името му. Каза, че никога не би купил подобен портрет — мисля, че точните му думи бяха „крещящ и обезпокоителен“.

Стомахът на Ариа се сви.

— Така ли каза?

— О, да.

Ариа се притесни от веселите нотки в гласа на репортера. Опита се да събере всички парчета от пъзела, но мислите й бяха объркани заради случилото се с Ноъл, а сега и това. Какво ставаше тук?

— Но… защо му е на някой друг да плаща толкова много пари за тази картина и после да заяви, че господин Карутърс я е купил? — попита бавно тя. — Защо не са дали собственото си име?

Смехът на господин Бренър беше остър и леко неприятен.

— Надявах се вие да ми кажете, Ариа. Вярно ли е, че сама сте се обадили и поръчали картината, представяйки се за асистент на господин Карутърс? И сте платили от частната си сметка?

— Разбира се, че не! — извика Ариа. — Не разполагам с толкова пари. А и майка ми разговаря с асистента. Едва по-късно ми каза за продажбата.

Репортерът се засмя.

— Предполагам, че затова ви наричат Малка сладка лъжкиня. Значи мога да напиша, че сте организирали цялата история?

— Не! — Ариа стисна здраво телефона. — Почакайте. Да започнем от начало. Как се е казвал асистентът, който е извършил трансакцията? На чие име е била сметката, от която е платено за картината?

Господин Бренър цъкна с език.

— Мисля, че аз би трябвало да ви задам този въпрос, а не обратното.

— Моля ви, кажете ми! — извика Ариа; вътрешностите й пламтяха. — Да речем, че на мен нищо не ми е известно за тази сметка. На чие име е разкрита? Знаете ли? — Тя имаше усещането, че знае накъде отива всичко. Но искаше да го чуе със сигурност.

Репортерът въздъхна. Разнесе се шумолене от прелистени страници.

— Името е Максин Прептуил — прочете той, заеквайки върху сричките. — Говори ли ви нещо?

Коленете на Ариа омекнаха.

— Повторете го пак?

Господин Бремър го повтори. Тихо, настоятелно жужене се появи в главата на Ариа и тя затвори телефона, без да каже нищо повече. Отпусна се на земята, вперила замаяния си поглед в огромните, леко психеделични рози на килима.

Спенсър седна до нея.

— Ариа! — изсъска тя. — Какво става, по дяволите?

— Максин Прептуил — повтори шепнешком Ариа и стаята се завъртя около нея. Тя познаваше това име — тайното име, с което Ноъл и Али бяха общували, докато тя бе затворена в Убежището.

През цялото време Али е била отговорна за успеха на Ариа. И сега щеше да се погрижи за нейното падение.