Отровени

5. Роди се звезда

— Имаш невероятна кожа.

Хана затвори очи, докато гримьорката на име Трикси слагаше руж на бузите й.

— Благодаря ти — промърмори тя.

— И наистина красиви очи — додаде Трикси, а дъхът й миришеше на бонбони виолетки.

Хана се изкиска.

— Да не работиш на комисионни или нещо от тоя род?

— Не. — Чу се силно щракване, когато Трикси затвори пудриерата. — Просто съм откровена.

Беше сряда и Хана седеше в същия снимачен павилион в Западен Роузууд, където заедно с баща си бяха снимали социалната реклама „Не карай, когато си пил“. Сега помещението имаше съвсем различен интериор, милион светлини, кабели и микрофони, и цял тон писатели, режисьори и членове на снимачната група. Това беше третият ден от работата над филма „Изгори докрай“ и те снимаха сцената, в която Спенсър и Ариа получават зловещата картичка за Ямайка от А. Голямата сцена на Хана като Наоми Циглър щеше да започне скоро.

Режисьорът, едър мъж на име Ханк Рос, който очевидно беше голяма клечка във филмовия бизнес — Хана не беше гледала последния му политически трилър, но със сигурност щеше да му хвърли едно око — се изправи.

— Стоп! — извика той. — Мисля, че се получи!

Хана гледаше на видеостената как Аманда, момичето, което играеше Спенсър, и Бриджит, която играеше Ариа, се успокоиха. Хана беше абсолютно съгласна с режисьора: момичетата прекрасно бяха предали личността и маниерите на най-добрите й приятелки и майсторски предаваха емоциите им в най-плашещите сцени с Али, без проява на излишен драматизъм. Всъщност всички актриси, които участваха във филма, бяха чудесни. Жената, която играеше майката на Спенсър, дори беше спечелила Златен глобус.

Ханк забеляза стоящата зад гърба му Хана и й се усмихна широко.

— Как се чувстваш?

— Страхотно. — Хана се усмихна, нагласяйки късата си руса перука. Бяха я направили точно като пикси прическата на Наоми и тя невероятно отиваше на Хана. И това не беше единственото невероятно нещо. Когато Хана се появи на снимачната площадка, Ханк й даде сценария от няколко реда, насочи камерата към лицето й и й каза просто „да бъде себе си“. Ако това беше някакъв тест, Хана разбра, че го е минала с отличен, когато след като каза репликите си, видя озъбената усмивка на Ханк.

— Да, камерата те обича — каза великодушно той.

После я заведоха в караваната й — собствената й каравана на филмова звезда, в която имаше малко легло за кратка дрямка, тоалетна масичка с три различни режима осветление и хладилник, в който да прибере двете бутилки с кокосова вода, които бе донесла, след като прочете в „Ю Ес Уийкли“, че Анжелина Джоли също пиела кокосова вода. Асистент-режисьорът бързо отведе Хана в гардеробната, където разговорливата дизайнерка я облече в невероятна рокля с пачуърк мотиви и боти с катарами. Тоалетът беше твърде изискан за истинската Наоми, но Хана изглеждаше толкова добре в него, че въобще нямаше намерение да спори.

Времето едва й стигна, за да наизусти репликите си за първата сцена — където тя и Джаред Диас, несъмнено готиното момче, което играеше Майк, се гледаха подозрително на палубата на круизния кораб. Но успя да се справи без проблем. Може би й беше толкова лесно да влезе в кожата на Наоми, защото я познаваше от толкова време.

Или може би й беше лесно, защото й идваше отвътре и следващата й стъпка определено беше Холивуд.

Ханк стана от стола и отиде да поговори с актрисите от другата страна на стената. Хана взе кожената си чанта, която беше окачила на облегалката на един от столовете и извади телефона си, нетърпелива да качи малко информация в нета. Първо провери Туитър: двеста души бяха ретуитнали публикацията й за това колко е добра храната на снимачната площадка. Доведената й сестра Кейт беше публикувала туита й заедно с поредица от удивителни. Истинската Наоми Циглър, която бе видяла новината, че Хана играе ролята й във филма, беше написала не харесвам с големи букви.

Хана написа нов есемес за Спенсър, Ариа и Емили. Мацки, определено трябва да дойдете тук. Може да получите роля.

Спенсър отговори почти веднага. Не мисля, че съм готова да преживея отново най-ужасния си кошмар — пишеше тя. — Но се радвам, че си прекарваш добре. Да чукна на дърво!

Ариа също я поздрави, а Емили отвърна, че в никакъв случай няма да се навие да застане пред камера — щеше да се изприщи от притеснение. Но, хей, казах ли ти, че Джордан ми писа от затвора? — беше добавила тя в края на есемеса си. — След няколко дни отивам на посещение!

Хана се ухили. Радваше се, че на Емили също й се е случило нещо хубаво. Всички те го заслужаваха.

След това писа на Майк. Роди се звезда!

Там има ли готини мацки? — беше отговорът му. — Направи малко снимки!

Хана се изкиска и се огледа. Сред актрисите, в снимачния екип и дори в кетъринга имаше много готини мацки. Внезапно пред погледа й попадна единствената актриса, която все още не беше срещала. Дългата й, тъмна коса не можеше да се сбърка. Това беше Хейли Блейк. Онази Хейли Блейк.

Когато Хейли забеляза Хана в другия край на залата, очите й се разшириха.

— О, боже. О, боже! — каза тя и разбутвайки стилистите настрани, дотича при нея. — Това си ти! Хана Мерин!

Хана се опита да отговори, но Хейли я сграбчи за ръката и продължи:

— От сутринта искам да те видя, но бях заета с нещо, от което не можах да се откъсна. — Тя завъртя очи и произнесе само с устни: успах се. — Както и да е, страхотно е, че си тук! Харесва ли ти? Добре ли се държат с теб? Ако някой се заяжда, ще му сритам задника.

Хана зяпна изненадано. Публичният образ на Хейли създаваше илюзията за милата, сладка девойка, която живее в съседство, но в действителност тя бе адски слаба, тъмната й коса беше подстригана на пластове и носеше ботуши, стигащи до средата на бедрата й, които Хана не би могла да обуе, без да изглежда вулгарно. И какви бяха тия приказки за сритване на задници?

Хейли се обърна към единия от асистентите на Ханк, приличащ на вампир тип на име Дениъл.

— Хей, Хана разполага ли с няколко минути преди следващата сцена?

— Ами аз все още имам малко работа по нея. — Трикси се приближи с комплекта гримове. — Трябва да й сложа друг цвят руж. — Тя отвори пудриера с розов прах.

Хейли изсумтя.

— Този цвят е ужасен. Тя вече изглежда фантастично. — После хвана Хана под ръка. — Хайде.

Дениъл изгледа странно Хана.

— На твое място бих внимавал — рече той, кокорейки хлътналите си очи.

— О, моля те. — Хейли завъртя очи и поведе Хана през снимачната площадка. — Бога ми, всички, които работят с Ханк, имат влагалища — гръмко й прошепна тя, преди да са се отдалечили достатъчно. Хана погледна извинително Дениъл с надеждата, че той не си е помислил, че тя го е казала.

Двете прекосиха павилиона, изкачиха се по някаква стълба и тръгнаха по тесен коридор, който минаваше над няколко снимачни площадки, пресъздаващи части от круизния кораб. Хейли отвори някаква врата, на която бе поставена табела с името й. Стаята имаше розови тапети, диван във формата на свити червени устни, минихладилник, велоергометър и библиотека, пълна с всякакви списания. Хана погледна към тоалетната масичка, върху която бяха подредени снимките на три различни момчета. Всеки бе по-сладък от предишния. Беше почти сигурна, че е гледала единия от тях в последния блокбъстър на Джейк Гиленхал.

Хейли забеляза погледа й.

— Трите ми гаджета. Прекрасни са, нали?

Хана се намръщи.

— Излизаш и с тримата едновременно?

— Ами, да — отвърна Хейли. Тя измъкна един пакет „Парламент“ от рипсената чанта, която бе оставена върху хладилника. Запали една цигара, тръсна се върху диванчето и издиша син дим. След това протегна пакета към Хана. — Искаш ли?

Хана се поколеба; не беше пушила цигара от времето, когато бяха приятелки с Мона Вандерваал. Тя си взе една, но не я запали.

Телефонът на Хейли иззвъня със зловещата мелодия от „Челюсти“.

— Уф, извинявай — каза тя, поглеждайки към екрана. — Какво искаш сега, мамо? — изкрещя тя в говорителя. Помълча малко, после въздъхна. — Нали ти казах, че лъжат. На кого ще повярваш, на мен, или на него?

Хана тръгна към вратата, защото смяташе, че Хейли иска да остане сама, но тя й махна с ръка, показвайки й с жест, че скоро ще приключи.

— Днес се държиш като истинска кучка — извика тя в телефона. — Психиатърът трябва да ти увеличи лекарствата.

После затвори и се усмихна на Хана.

— Извинявай!

Хана зяпна изненадано.

— Наистина ли беше майка ти?

Хейли сви рамене.

— Понякога се държи ужасно.

Хана примигна учестено. Само ако имаше куража да говори на баща си по този начин.

Хейли дръпна от цигарата.

— И така. Хана Мерин. Гледах всичките ти интервюта.

Хана усети как бузите й се изчервяват.

— Наистина ли?

Хейли сви рамене.

— Трябваше да разбера коя си, след като играя ролята ти. — Тя се наведе напред. — Ти си най-уравновесената от цялата група. И определено си най-готината. Голям късмет извадих да играя теб.

Хана наведе очи. Определено не се беше чувствала уравновесена или готина през последните няколко месеца — през последните две години, всъщност.

— Аз съм онази, която трябва да се чувства късметлийка. Това, че играеш мен, е като сбъдната мечта.

— Наистина ли мислиш така? — Хейли притисна длан към гърдите си. — Колко си мила!

Хана се канеше да каже, че Хейли сигурно непрекъснато чува такива неща — все пак беше печелила безброй пъти наградата „Пийпълс Чойс“. Но Хейли скочи от дивана и се приближи до нея, още по-ентусиазирана от преди.

— Наистина трябва да се опознаем по-добре. Искаш ли да ме разведеш из Роузууд? О, чакай малко, не сме далеч от Ню Йорк, нали? — Тя силно стисна ръката на Хана. — Мога да ни вкарам в един клуб в Манхатън. Една камара охранители ми дължат услуги.

— Добре — отвърна Хана, останала без дъх, представяйки си завистливите погледи на всички, когато я видеха да влиза в клуба с Хейли Блейк.

— Трябва да вземем и Джаред. — Хейли изглеждаше адски надъхана. — Той е готин, нали? И е толкова мил. Определено мога да те уредя с него.

На Хана й трябваха няколко секунди, за да осъзнае, че тя говори за Джаред Диас, момчето, което играеше Майк.

— Ъъъ, аз вече си имам приятел — каза тя през смях. — Истинския Майк.

Внезапно зад тях някой въздъхна. Вратата на стаята беше отворена и на прага й стоеше Дениъл, помощник-режисьорът. Хана едва се сдържа да не изписка. Имаше наистина нещо зловещо в почти прозрачната му кожа, тънките устни и начина, по който се беше вмъкнал безшумно в стаята на Хейли. Хана се зачуди как може някой като него да се уреди с толкова хубава работа.

— Дами? — рече той, присвивайки очи от кълбата цигарен дим. — Трябвате ни долу за сцената на круизния кораб.

Хейли се намръщи.

— Вече? В договора ми изрично е написано, че трябва да имам време за отдих. Ще се обадя на агента ми, за да се оплача. — Тя посегна към телефона си, но после завъртя очи и го остави. — Уф, добре. Този път ще ти простя.

Тя пусна цигарата си на пода и я стъпка. Дениъл ги поведе надолу по стълбите и Хейли стисна ръката на Хана.

— Винаги помни, че ти си талантът — прошепна тя. — Не им позволявай да те командват. Те трябва да се грижат за теб.

Хана не се сдържа и се изкиска.

Ханк ги чакаше в подножието на стълбището.

— Време беше — рече той, поглеждайки намръщено към Хейли. — Мариса иска да те облече в друг тоалет. Доста време те търси.

— Казах на Дениъл, че ще съм в гримьорната ми — сопна му се Хейли. — Не съм виновна, че не ти предава съобщенията ми.

Ханк не й обърна внимание, а погледна към Хана.

— Ти ще си в тълпата, скъпа — рече той с много по-мил глас. Посочи стаята, която изглеждаше точно като палубата на круизния лайнер, в комплект с месинговия парапет, бара в ъгъла и сепаретата, облечени в пурпурен плюш, покрай стените. Имаше дори някаква реге-група, която направо измъчваше инструментите си.

Хана се сбогува с Хейли, която продължаваше да изглежда ядосана, и седна на съседната маса с Пенелъпи Ригс, която играеше Райли. Единствените й инструкции за тази сцена бяха да се държи така, сякаш двете с Райли водят разговор, и от време на време да стрелва Хейли с опасни погледи. След няколко минути Хейли се появи, облечена с плажна рокля, която изглеждаше точно като нещо, което Хана би облякла. Тя застана близо до Хана, която я чу как произнася някакви гласови упражнения под носа си. Каква професионалистка, помисли си момичето. Може би и тя трябваше да се позанимава с нещо такова.

Ханк се скри зад стената от камери.

— И, камера! — извика той и операторът се приближи до Хейли. Групата засвири. Хана се обърна към Пенелъпи, преструвайки се, че води разговор, но цялото й внимание всъщност беше насочено към Хейли. Искаше й се да види как актрисата ще я изиграе в тази сцена.

— Няма да повярваш, Хана — каза Бриджит, която играеше Ариа, притичвайки до нея; очите й бяха широко отворени, а маниерите й бяха точно като на Ариа. Тя стисна ръката на Хейли. — Греъм, моят партньор в лова на съкровища? Той е приятелят на Табита!

— О, господи! — каза Хейли с преувеличен ужас, отваряйки устата си. — Трябва да се избавиш от него!

Хана се опита да не потрепне. Защо Хейли използваше такъв ужасен глас, сякаш е някоя тъпа калифорнийка? Нейният глас не звучеше така, нали?

— Не мога просто да се избавя от него — възрази Бриджит. — Ами ако заподозре нещо? Може би трябваше да му кажа истината.

— В никакъв случай — отвърна Хейли и пристъпи напред, полюлявайки бедра. — Ариа, това е последното нещо, което трябва да направиш.

След това направи енергични дъвчещи движения, сякаш бе напъхала цяла шепа дъвки в устата си. На Хана й се догади. Тя дори не дъвчеше дъвка.

— Стоп! — извика Ханк няколко секунди по-късно и излезе на снимачната площадка. Хана реши, че той иска да даде няколко съвета на Хейли как да изиграе Хана — тя определено се нуждаеше от тях. Но вместо това Ханк отиде до групата и каза нещо на вокалиста.

Хейли се обърна и се приближи до масата на Хана с блеснали очи.

— И какво? — изчурулика тя. — Не съм ли невероятна в твоята кожа?

Тя изглеждаше толкова доволна от себе си. И макар Хана да се чувстваше леко обидена от, примерно, ами от всичко, което Хейли бе показала току-що, тя не можеше да си представи да го изрече на глас.

Затова просто се усмихна и рече тихо:

— Беше страхотна.

— Добре, всички по местата си! — прекъсна ги Ханк и се върна на мястото си. — Снимаме отново!

Камерата заработи. Групата засвири „Три малки птички“ и гостите на партито весело засноваха наоколо. Хана се престори, че разговаря с Пенелъпи, но през цялото време наблюдаваше Хейли, която изигра сцената по абсолютно същия начин, с мляскането на дъвката и всичко. Ужасно предчувствие накара стомаха на Хана да се свие. Ако Хейли продължеше по същия начин, щом филмът излезеше на екран, Хана щеше да стане за посмешище в Роузууд. Хората щяха да поклащат бедра, да дъвчат дъвки, преструвайки се на филмовата Хана. Ами ако наистина решат, че тя е такава?

Тя извърна глава, за да огледа снимачната площадка, с надеждата да се поразсее малко. Внезапно в дъното на стаята зърна руса коса и се сепна. В този миг тя се мерна отново. Сърцето на Хана се разтупка. В движенията на непознатата имаше нещо, което я накара да настръхне.

Тя се надигна от мястото си. Момичето, което играеше Райли, я изгледа странно.

— Какво правиш?

— Стоп! — изкрещя отново Ханк. Хана си помисли, че той ще й се скара, но вместо това режисьорът се приближи до Бриджит. Използвайки възможността, Хана скочи от стола и започна да си проправя път през тълпата. Искаше да разбере кое е русото момиче.

Наложи се да заобиколи доста ученици, фалшиви палмови дървета, ресторантски маси, една голяма статуя на водолаз и няколко огромни дървета в саксии, за да стигне до дъното на залата. После огледа тълпата от статисти. Никой от тях не беше Али. Пред очите й се появиха петна. Въобразяваше ли си?

Но вратата на един от изходите леко се затвори. Хана се затича към нея, като едва не се спъна в някакъв кабел. Ръката й вече беше върху дръжката на бравата, когато някой я улови за лакътя. Тя се обърна с разтуптяно сърце.

Беше просто Джаред, момчето, което играеше Майк.

— Хана, нали? — Очите му се стрелкаха на всички страни. — Всичко наред ли е?

Хана погледна към вратата.

— Аз… просто искам да изляза за малко навън.

Джаред поклати глава.

— Не и през тази врата. Ще се включи аларма. Ханк ще откачи.

Хана отново погледна към вратата. Над нея имаше огромен червен надпис „АВАРИЕН ИЗХОД“.

— Но някой току-що мина оттук и нищо не се случи — възрази тя със слаб глас. Внезапно й се зави свят.

Джаред я потупа по ръката и я отведе настрани.

— Поеми си дълбоко въздух. Снимал съм се в доста филми и първият ден винаги е доста стресиращ. Виждал съм хора, които са се паникьосвали много повече от теб.

— Но аз не съм… — Хана замълча. Не се беше паникьосала. Беше абсолютно спокойна и съсредоточена, преди Али да се появи в тълпата.

Само че беше ли Али наистина? Как може някой да се измъкне през аварийния изход, без да включи алармата?

Въобразяваш си разни неща, помисли си тя, докато фалшивият Майк я водеше обратно към снимачната площадка. Но за всеки случай отново погледна през рамо, за да се убеди, че Али не е там.

Не беше, разбира се. Но Хана имаше зловещото усещане, че е накъде наблизо. И наблюдава.