Отровени

34. Спенсър печели

Зън. Зън. Зън.

Имейлите пристигаха без прекъсване в пощата на Спенсър. Тя взе телефона си за шести път през тази минута и погледна нетърпеливо към екрана в очакване да види нещо свързано с откритията на полицията в къщата край басейна. Беше настроила търсачката на Гугъл за „Алисън Дилорентис“, „Никълъс Максуел“ и дори адреса на имота. Но получаваше само имейли от хора, които пишеха за страницата й, поздравяваха я за участието й във видеоклипа. Предишната вечер организацията беше публикувала изявление в пресата, в което говореше за филма. В него беше споменато и името на Спенсър.

Тя отвори отново изявлението, в което имаше връзка към клип в Ю Тюб. Станете: Младежите говорят; кратък поглед, гласеше заглавието. Спенсър натисна бутона за пускане и изгледа клипа, в който тя и останалите отговаряха на въпроси. Камерата се насочи към публиката, спирайки се върху Грег. Сърцето й подскочи. Представете си какво щяха да направят организаторите, ако научеха, че той е абсолютен насилник от Котетата на Али.

Спенсър написа името му, Грег Меснър, в Гугъл. Появи се страницата във Фейсбук, която тя бе разглеждала толкова много пъти; там пишеше, че живее в Делауеър, но не беше споменато в коя гимназия учи и със сигурност не беше споменат адрес. Спенсър прегледа децата, които му бяха приятели; той познаваше хора от Ню Йорк, Масачузетс, Мейн, Индиана, Калифорния и Ню Мексико. Нито един човек от списъка не беше от Делауеър — дали изобщо живееше там? След това Спенсър се замисли върху разказа му как мащехата му го е предала и тормозила. И това ли беше лъжа?

Възможно бе цялата му самоличност да е измислена, точно както той бе създал Доминик. С лекота можеше да си представи как Грег и Али замислят заедно всичко и се кискат при мисълта, че Спенсър със сигурност ще се върже на номера. Но ето го и въпросът за милион долара: защо Грег изобщо се беше свързал с Али? Заради някакво извратено, психотично страдание? Дали Али му беше обещала нещо?

Прозвуча звънът на църковни камбани, който беше избрала за свой рингтон, и тя грабна телефона си, нетърпелива да получи някои отговори. На екрана бе изписан номер с код 212. Спенсър се обади.

— Спенсър! — разнесе се познат глас. — Обажда се Алиса Блум! Как си?

Спенсър примигна. Трябваха й няколко секунди, за да си спомни, че Алиса беше редактор в Харпър Колинс.

— Д-добре съм — отвърна тя и изпъна гърба си. — А вие как сте?

— Много добре. — Госпожица Блум звучеше така, сякаш се усмихваше. — И по всичко си личи, че същото се отнася и за теб. Видях, че си участвала във филма против хулиганските прояви. И блогът ти се представя изключително добре.

— Благодаря — отвърна Спенсър с треперещ глас. — Радвам се, че мислите така.

— Не мисля само това — рече Блум. — Виж сега, разговарях с няколко други колеги от офиса и всички смятаме, че концепцията, която си създала в блога си, може да се превърне в книга. Ако си заинтересувана, бих искала да ти предложа договор за две книги.

— Какво? — Краката на Спенсър се разтрепериха. — Сериозно ли говорите?

— Не съм от хората, които се шегуват с подобни неща. Сега е подходящият момент да се започне нещо такова, Спенсър. И ти си подходящият човек, който да разкаже тези истории. А сега, за аванс…

Тя изстреля някаква невероятна сума пари, която толкова изненада Спенсър, че момичето тупна по задник на пода и се втренчи в стената на стаята. Истина беше. Това наистина се случваше. Тя щеше да пише книга — две книги, всъщност. Дано са полезни и от тормоза на А. най-после да излезе нещо добро.

Но внезапно пред очите й изплува образът на всички други деца, които участваха във филма. Помисли си и за децата, които й изпращаха историите си. Някои от тях се намираха в ужасно положение. Много от тях бяха от по-нисши социални прослойки. Много от тях искаха правото на дрехи, обувки или аксесоари, които не можеха да си позволят — и точно това бе причината да станат мишена на побойниците.

За доверието, което й бяха оказали. Сърдечната подкрепа, която й бяха дали, след като научиха, че ще участва в заснемането на филма. Не бяха длъжни да го правят. Можеха да изпитат завист, че не те получават цялото това внимание. Което я накара да се сети за думите на Доминик — о, всъщност на Грег: Ти просто ще осребриш всичко, което ти се е случило.

Така ли беше?

— Спенсър? Там ли си?

Спенсър се прокашля и притисна телефона към ухото си.

— Всичко това звучи чудесно — каза тя, — но се чудя едно нещо. Може би всички, които са ми писали, трябва да бъдат съавтори. Не мога да приема в аванс толкова много пари.

Алиса Блум се засмя.

— Можеш да ги разделиш, ако искаш.

Тя съобщи още няколко подробности на Спенсър, най-вече във връзка със сроковете и датите за продажба, и евентуални турнета за промотиране на книгата. Спенсър почти не я чуваше, толкова силно биеше сърцето й. Сигурно бе повторила поне сто пъти „благодаря ви“, преди да затвори. След това седна мълчаливо на леглото си и задиша равномерно. Вече си мислеше за историите, които би поискала да включи в книгите. С нетърпение очакваше да разкаже на всички, че те също ще спечелят от това. След всичко, което бяха преживели, те го заслужаваха.

На ти, Али, помисли си със задоволство Спенсър. Тя се мислеше за много умна с нейните фенове и онзи видеозапис, и с номерата си за бързо изчезване. Но сега се беше случило нещо чудесно и Али не бе успяла да го съсипе. Може би беше започнала да губи усета си.

Зън.

Спенсър отново погледна телефона си, чудейки се дали не е нещо от госпожа Блум — жената беше казала, че ще й изпрати всичко на имейл. Но всъщност беше съобщение от Гугъл за появата на материал, свързан с „Ашлънд, ПА“.

Тя се стресна и се взря в екрана. Гугъл не й показа нищо във връзка с къщата край басейна. Вместо това заглавието гласеше:

С треперещи ръце Спенсър натисна връзката, която я отведе до страницата на „Ашлънд Херълд“:

Спенсър беше толкова ужасена, че запрати телефона си в другия край на стаята. Риза и вратовръзка. Официални мъжки половинки. Татуировка на птица от вътрешната страна на ръката. Това беше Грег.

Тя се изправи и закрачи из стаята.

Какво се беше случило, след като той беше изоставил Спенсър? Може би най-накрая бе отишъл да се срещне лично с Али — и е знаел къде се намира. Все пак беше казал, че я харесва, че е влюбен в нея.

Спенсър рязко спря, осъзнавайки нещо важно. Може би кръвта, която бяха открили в къщата край басейна, беше на Грег. Това бе абсолютно възможно. Али го беше убила, защото Грег бе нарушил най-важното правило на Котетата на Али.

Никога не разказвай за любовните си връзки.