Отровени

32. Всичко е добре, когато завършва добре

Никога досега Хана не се беше чувствала толкова изморена. Предишната вечер бе останала будна до късно, държейки вратата под око, за да е сигурна, че Али няма да нахлуе вътре; това се беше оказало по-изморително от всичко, което беше правила някога. По-лошо от нощта, когато бяха решили, че случайно бяха ослепили Джена Кавана с фойерверк. По-лошо от нощта, в която умря Мона, когато тя не бе успяла да заспи, чудейки се как е възможно най-добрата й приятелка да бъде А. По-лошо от нощта, когато бяха открили трупа на Иън Томас — Хана не можеше да прогони спомена или миризмата от главата си. Днес тялото й се чувстваше така, сякаш бе пробягала няколко маратона. Вложи всичките си сили, за да се прибере у дома, да се преоблече и да се подготви за новата си роля като Хана Мерин.

Докато пътуваше с колата си към снимачната площадка, стомахът й се беше свил на топка. Защо изобщо го беше направила? Тя трябваше да играе Хана, но победата й беше струвала скъпо — беше изгубила Хейли и Майк, а не се знаеше още колко от хората на снимачната площадка щяха да я намразят, когато разберат, че е просто една амбициозна кучка, която обича да забива нож в гърба. Плюс това днес изглеждаше ужасно и със сигурност не й беше до изпълняване на роли — Ханк сигурно щеше да я уволни на място. Дали не трябваше просто да се откаже и да си спести проблемите?

Тя спря на един червен светофар и погледна телефона си. На екрана му вървяха новините от Ашлънд, ала все още не се споменаваше нищо за полицейско разследване в къщата край басейна. Но това можеше и да е добре, нали? Момичетата го бяха обсъдили, преди да си тръгнат от дома на Емили. Новината, че Алисън Дилорентис е все още жива — и беше убила още някого — щеше да е голям удар. По ФБР, всъщност. Естествено, че ченгетата щяха да предпочетат да го крият колкото се може повече от пресата, докато пиарите им не решат как да извъртят нещата в положителна посока.

Светофарът светна зелено и тя потегли, завивайки към снимачната площадка. Паркингът беше почти празен и докато минаваше покрай караваните, тя хвърли едно око към уличката, където беше видяла надписа с тебешир.

Намери място за паркиране точно пред караваната си. Момичето въздъхна, слезе от колата и тръгна към стъпалата, опитвайки се да реши как да каже на Ханк, че все пак не иска ролята. Едва тогава тя забеляза, че на стълбите стои някой, който й блокира пътя.

Хейли.

Сърцето й замря. Хейли изглеждаше изтощена, тъмната й коса беше събрана на разрошен кок, а гримът й бе размазан. Когато видя Хана, очите й бяха присвити, а устните свити. На Хана й се прииска да се обърне и да се престори, че не я е видяла. Точно сега нямаше никакво желание да стига до сблъсъци.

Но Хейли стоеше пред нея и я гледаше. Миг по-късно й кимна.

— Вчера агентът ми изпрати записния материал — започна тя. — Видях отблизо изпълнението ми като Хана Мерин.

— О — рече неуверено Хана, която се чудеше накъде отива този разговор.

— Била съм ужасна.

Хана рязко вдигна глава. Хейли изглеждаше ядосана, но не на нея.

— Бях отвратителна, Хана. Използвах онзи глупав глас и през цялото време дъвчех дъвка — и дори не знам защо съм го правила. Жестовете ми съвсем не бяха на място. Агентът ми вика: Добре, че се махна от този филм. Направо си беше провал.

— Не, не беше! — отвърна автоматично Хана.

Хейли отпусна брадичката си.

— Не ме лъжи отново, Хана. Бях ужасна. Ханк с право се отърва от мен. И знаеш ли какво? Някъде дълбоко в себе си аз заех, че съм ужасна. Някак си не ми се струваше редно да играя теб.

Хана смутено зачупи ръце.

— Ами, съжалявам да го чуя. — Това бе единственото, което успя да измисли.

— О, както и да е. — Хейли махна с ръка. — Знаеш ли кой би се справил добре с ролята на Хана Мерин? Ти.

Хана се засмя нервно. Но Хейли като че ли не се шегуваше. Всъщност дори се… усмихваше.

— Всъщност не мисля, че искам ролята — каза Хана. — Вече не.

— Шегуваш ли се? — изригна Хейли. — Ти ще си страхотна в този филм, Хана — така, както аз не бях. Така че направи го заради мен. Моля те.

Хана примигна, изненадана от случващото се.

— Съжалявам, че отидох зад гърба ти при Ханк. Наистина вярвах, че повече не искаш тази роля. Не съм се опитвала да бъда гадна или…

— Знам. — Хейли се облегна на караваната на Хана. — Всичко е наред. — Тя се замисли за миг и добави: — А аз съжалявам, че изпратих онази снимка на TMZ. Много гадно от моя страна. Надявам се, че Майк не се е разсърдил.

Хана извърна поглед настрани и очите й се напълниха със сълзи.

— Всъщност… Мисля, че тя съсипа завинаги връзката ми с него.

Крайчето на устните на Хейли потрепна.

— Не бъди толкова сигурна.

След това се обърна. Вратата на караваната се отвори. На прага застана Майк, облечен с дънки и лакрос тениска, със смутено изражение на лицето. Хана зяпна изненадано.

— Здрасти — рече плахо той.

— 3-здрасти — заекна също тъй плахо тя.

Хейли им се усмихна.

— Тази сутрин се обадих на Майк и му обясних всичко, особено частта, че Джаред те е целунал и то напълно безобидно. — Усмивката й грееше. — Този не трябва да го изпускаш, Хана. Ще ми се и аз да бях такава късметлийка.

— Благодаря — отвърна колебливо Хана. След това погледна към Майк. Той все още се усмихваше. — Съжалявам, че не ти казах за целувката.

— А аз съжалявам, че не ти дадох шанс да ми обясниш — отвърна той. След това се ухили пакостливо. — Макар че сега, когато си голяма кинозвезда, мислиш ли, че можеш да накараш да уволнят тоя тип Джаред? Не само, че не искам да си мисли, че може да те целува наляво и надясно, но наистина, в него няма и капчица от мен.

Хана избухна в смях.

— Само ако ти се съгласиш да играеш себе си.

— Дадено — отвърна Майк. — Сега ела и ме прегърни, за да се понатискаме няколко часа, преди да си хвана влака за лагера.

Хана изтича при него и падна в прегръдките му, притискайки го силно към себе си. Невероятно. За един миг всичко си беше дошло на мястото. Не можеше ли просто… да си остане така?

В гърдите й разцъфна едно ново чувство. Хана се наслади на непознатото усещане. То бе толкова чуждо, че първоначално тя реши, че дори си няма име.

Но след това го разпозна. Това бе надежда.