Отровени

6. А сега ви представяме най-новия феномен на Роузууд…

Ариа седеше в просторната гостна на баща си и апатично похапваше парчета кашкавал. Байрън сновеше из стаята, извършвайки ежегодния си ритуал по пренареждане на рафтовете с книги, при който сваляше всички томове на земята и ги подреждаше отново по начин, разбираем само за него. Новата му дъщеря Лола гукаше доволно от кошарката си в ъгъла някаква бебешка песничка.

Съпругата на Байрън, Мередит, прехвърляше каналите. Най-накрая се спря на някакво предаване за знаменитости на канала „Браво“, което изобщо не беше типично за нея — Ариа винаги бе смятала, че Мередит е от хората, които мразят риалити програми. Жената се обърна към нея и се усмихна.

— Разбрах, че приятелката ти Хана ще се снима във филм!

— Аха — промърмори Ариа с надеждата, че Мередит няма да й зададе очевидния следващ въпрос — защо и тя не се снима с нея. Ариа се радваше, че Хана се чувства достатъчно комфортно, че да играе в подобен филм — поне една от тях щеше да има някаква полза от този кошмар. Но Ариа предпочиташе да стои зад кулисите — когато с приятелките й бяха по-малки, тя обичаше да режисира арт-филмчета, в които обикновено Кортни беше звездата. А и бе прекарала достатъчно време пред камерите, докато я интервюираха за Али.

Когато предаването прекъсна за реклами, Мередит отново смени канала, като този път се спря на местните новини. Ариа изгуби интерес към ставащото на екрана — сега, след като борбата им с Али вече беше стара новина, репортерите отново се върнаха към разговорите за разни незначителни неща, като скандалите в кметството или дали светофарите да се сложат на този или онзи ъгъл. Но после Мередит възкликна весело:

— О! Колко мило!

— А? — обърна се Ариа. На екрана се беше появил банер, който гласеше: „Роузууд се сплотява за младежта“. Появи се снимка на роузуудския „Кънтри клуб“; Ариа прекарваше доста време там, защото бащата на Спенсър беше член.

Една жена с руса коса, придържана с черна лента, се появи на екрана. Под лицето й се появи името Шарън Уинтърс.

— В този град се случиха доста трагедии, но сега е време да се насочим към нещо положително — каза тя. — Следващият петък организираме благотворително събиране на средства за непривилегированите и проблемни младежи в Роузууд и околните райони. Надявам се, че всички ще дойдат, за да подкрепят каузата.

Мередит погледна въодушевено към Ариа.

— Не получи ли покана за това?

— Може би — промърмори Ариа, забила поглед в кашкавала.

Байрън се спря и погледна към екрана.

— Хм. Може би всички трябва да отидем.

— Шегуваш ли се? — извика Ариа. По принцип баща й мразеше големите партита.

Байрън сви рамене.

— Трябва да организират парти, след всичко, което преживяхте. А ти можеш да вземеш Ноъл.

Той й се усмихна вяло. Ариа гледаше в пода.

— Ноъл е зает тогава — промърмори тя, припомняйки си разговора пред галерията.

Телефонът й изжужа и името на Хана изскочи на екрана. Ариа погледна с присвити очи към текста. Току-що видях Али.

Кръвта й изстина. Тя скочи от дивана и излезе от стаята, набирайки номера на Хана.

Тя вдигна веднага.

— За какво става дума? — прошепна Ариа.

— Знам, че звучи налудничаво — прошепна в отговор Хана. — Но тя е на снимачната площадка — участваше в сцена с голяма тълпа заедно с мен. Огледах залата и зърнах една руса глава… и получих онова усещане… Това беше тя.

Ариа поседна на перваза на прозореца в дневната.

— Но не си сигурна.

— Ами, не, но…

Ариа скочи нервно и закрачи из стаята.

— Да помислим логически върху това. Възможно ли е Али да се появи на снимачната площадка? Има ли много охрана?

— Да… — Хана звучеше неуверено. — Но тя е майстор в промъкванията и измъкванията.

— Но защо ще рискува да попадне в тълпа с хора, които могат да я разпознаят? И да бъде заснета с камера?

— Вярно — отвърна Хана. Тя шумно въздъхна. — Добре. Може просто да си въобразявам. Това трябва да е, нали? Али не може да е толкова глупава.

— Не може — увери я Ариа.

Но след като затвори телефона, тя отиде в кухнята и се загледа разсеяно пред прозореца над умивалника. Зад обширната поляна започваше дълъг, полегат склон, който водеше към гъстата, тъмна гора. Преди година Али я беше подпалила, като едва не уби Ариа и останалите и унищожи плевнята на Спенсър. Ами ако Хана беше права? Ами ако Али наистина се намираше някъде наблизо, готова да продължи да ги измъчва?

Тя погледна към телефона си; моментът беше идеален да получи нов есемес от А. И като по поръчка той изпиука. Телефонът падна от ръцете й и издрънча на дървения под. На екрана проблесна номер, завършващ на 610.

Трябваха й няколко секунди, за да осъзнае, че майка й звъни от галерията.

— Ариа? — каза Ила, щом момичето се обади. — Седнала ли си?

— Да… — отвърна неуверено Ариа и сърцето й се разтуптя бясно, щом седна до масата. Може би Ила беше видяла Али?

— Няма да повярваш — изгука гласът на Ила, — но днес ни се обади един много богат колекционер от Ню Йорк. Господин Джон Карутърс.

— Чакай малко, онзи Джон Карутърс? — попита Ариа. Той имаше профил в списание „Изкуството днес“ — наскоро беше купил две картини на Пикасо на аукцион, защото жена му искала да има по една в стаите на децата им. Той беше колекционерът, който всеки художник и галерия биха искали да имат за клиент.

— Да — изчурулика Ила. — Асистентът му ми се обади и поиска да му опишем картините ни. Едва не паднах от стола. След това поиска да му изпратя няколко снимки. Затвори, но след малко се обади да ми каже, че господин Карутърс искал да купи една. И можеш ли да познаеш? Тя е от твоите.

— К-какво? — Ариа скочи на крака. — Шегуваш се!

— Не! — изписка Ила. — Скъпа, ти стана откритие!

Ариа поклати глава.

— Не мога да повярвам — промърмори тя.

— Ами трябва — настоя Ила. — През последните няколко седмици работи много и творбите ти са фантастични. Очевидно господин Карутърс смята, че си голям талант. И скъпа, това не е всичко. Знаеш ли за колко купи картината? За сто хиляди долара.

На Ариа й причерня. Опита се да си представи сумата в сметката си, но се почувства така, сякаш главата й щеше да се пръсне.

— Това е… невероятно — най-накрая успя да каже тя. После се прокашля. — К-коя картина купи? Някоя от тъмните, абстрактни неща? Или портретите на Ноъл?

Ила се прокашля смутено.

— Всъщност не. Един портрет на Алисън. Големият, в ъгъла.

Ариа потрепна. Това дори не беше някоя от добрите й творби, лицето на Али изглеждаше толкова зловещо. Ила беше изпратила снимка и на нея? И някой я беше купил? Ами ако я беше купил само защото беше на Али — и защото тя беше Малка сладка лъжкиня?

Но от друга страна ни харизан кон зъбите не се гледат. Сто хиляди долара си бяха сто хиляди долара.

— Ами това е страхотно — промърмори тя в телефона, опитвайки се да прозвучи невъзмутимо.

— Виж какво, трябва да прекъсвам — Джим се върна и е на седмото небе — внезапно се разбърза Ила. — Мисля, че ще ми даде повишение! — додаде тя шепнешком. — Но ще ти се обадя допълнително, с подробности по плащането. Толкова се гордея с теб, скъпа. Това ще промени живота ти.

След това Ила изчезна. Ариа държеше телефона в ръцете си и мислите препускаха в главата й. След това се изправи, отвори вратата към верандата, излезе отвън и се облегна на хладното стъкло, дишайки тежко. Свежият въздух й подейства ободряващо.

Осмисляше бавно думите на Ила. Първата й продажба. Портрет на Али.

Ариа отново погледна към телефона. Миг по-късно отвори папката с фотоси и прегледа снимките на картините си. Спря се на портрета на Али. Момичето на платното беше кожа и кости, с хлътнали бузи, рошава коса, ококорени, налудничави очи. И докато Ариа я гледаше, Али като че ли… помръдна. Крайчето на устата й се разтегли в подигравателна усмивка. Очите й едва забележимо се присвиха.

Ариа отново изпусна телефона. Какво става, по дяволите?

Телефонът падна с екрана нагоре. Портретът на Али продължаваше да стои там. Ариа отново я погледна, но сега тя й изглеждаше като снимка, направена с мобилен телефон. Тя го грабна и бързо изтри снимката.

Слаба богу. Добре, че Ила опаковаше портрета, за да го изпрати надалеч. Ариа не можеше да понесе мисълта, че това лице ще продължи да я преследва.