Потрес

11. На фитнес

По-късно същата вечер Хана премина през запотената стъклена врата на фитнес клуб „Помпата“ в мола „Кинг Джеймс“. Вътре миришеше на пот, разлят „Гаторейд“ и неопределимата, но съвсем момчешка миризма на тестостерон, от която на Хана винаги й се гадеше. Зад рецепцията стоеше момче с пригладена назад коса, излязло като че ли от кастинг за „Джърси шор“, пиеше протеинов шейк и четеше списание за бодибилдинг. Срещу него на стената висеше плакат на горила, която вдига тежести; мускулите й бяха добре очертани, бицепсите бяха изпъкнали. Сигурно целта на плаката бе да вдъхновява хората да блъскат повече, но пък кой би искал да прилича на горила?

Хана си взе еднодневен пропуск и тръгна към централната зала, в която имаше стойки с гирички, лежанки и дълга поредица огледала. Разнесе се силен звън от метални тежести, които се нанизват на стоманените прътове. Когато Хана погледна иззад ъгъла, сърцето й се разтупка.

От едната страна на уредите Мейсън Байърс и Джеймс Фрийд правеха лицеви опори. А до тях, облечен в стара тениска на „Филаделфия Филис“ с отрязани ръкави, зареял замечтан поглед в нищото, стоеше Майк.

Хана се обърна, проследявайки погледа на Майк към голямата зала за упражнения. На вратата й висеше бяла табела, на която пишеше: „ТАНЦИ НА ПИЛОН, 6:30“. На равни интервали пред огледалата бяха разположени няколко метални стълбове. В залата се виждаха няколко жени на средна възраст, облечени в трика, къси полички и обувки на високи токчета. В самия център, балансирайки перфектно върху острите си токчета на стриптийзьорка, стоеше Колийн.

Новата приятелка на Майк прокара пръсти през косата си. Днес като че ли не си беше сложила толкова много мус, а тялото й изглеждаше едновременно закръглено и източено в тесните шорти и жълтия спортен сутиен, които беше облякла. Когато Колийн забеляза отражението на Майк, тя се обърна, помаха и му изпрати въздушна целувка. Майк й изпрати друга в отговор.

Хана сви юмруци, когато си представи тези двамата в леглото.

Тя влетя в съблекалнята, хвърли чантата си на пода и бързо облече тигровата изрязана тениска в стриптийзьорски стил, която си бе купила по-рано следобед. След като едва се намърда в нея — беше си купила с един номер по-малка, за да може бюстът й да изпъква, — тя се огледа в огледалото. Косата й изглеждаше бухнала и необуздана, благодарение на тоновете лак за коса. Беше си сложила три пъти повече грим от обичайното, макар да се беше спряла, преди да си сложи фалшивите мигли. Последваха puice de resistance3: чифт невероятно високи, невероятно заострени, сребристи сандали „Джими Чу“. Беше ги обувала само веднъж досега, на миналогодишния бал по случай края на учебната година. Майк реши, че са много секси и дори я накара да ги носи на партито след бала с дънки. Хана ги нахлузи на краката си и се разходи напред-назад. Изглеждаха идеално. Надяваше се само да успее да танцува на пилона с тях.

Телефонът й изжужа и тя го погледна нервно. „Имате едно ново съобщение“. За щастие беше Кейт, която питаше дали Хана ще се съгласи да й помогне в раздаването на флаери из Роузууд в събота сутринта. „Разбира се“ — написа в отговор Хана, опитвайки се да пренебрегне треперенето на ръцете си. След като Спенсър и Емили бяха получили съобщения от А., тя цял ден бе очаквала своето.

Възможно ли бе Гейл да е А.? Хана не беше срещала жената през лятото — само беше чула за нея от Емили, която й се бе обадила преди секциото, — но така и не можа да забрави съобщенията в гласовата поща, които Гейл беше оставила в нощта, когато бяха измъкнали Емили и бебето от болницата. Това не бяха отчаяните, сълзливи гласови съобщения, които би оставила жена, която смяташе, че може да не получи детето, на което толкова се бе надявала — те бяха гневни и произнесени със стоманен тон.

Гейл не бе от хората, на които можеш спокойно да се изпречиш на пътя, а сега бе замесена дълбоко в кампанията на господин Мерин.

Сутринта, на закуска, Хана седна до баща си на масата.

— Откъде познаваш Гейл? Стари приятели ли сте?

Господин Мерин мажеше филията си с масло.

— Всъщност се запознахме преди една седмица. Тя ми се обади да ми каже, че наскоро се е преместила в Пенсилвания и наистина харесва платформата ми. Сумата, която ми обеща, е огромна.

— Нали провери миналото й? Да не е някоя… знам ли, сатанистка? — Лицето на Хана пламна. Или някоя луда, която дебне дъщеря ти?

Баща й я погледна с любопитство.

— Съпругът на Гейл току-що направи значително дарение на Принстън, за изграждането на нова лаборатория за изследването на рак. Не знам колко сатанисти биха направили това.

Обезкуражена, Хана се качи в стаята си и потърси в Гугъл името на Гейл, но не изскочи нищо. Тя бе известна с участието си в безброй благотворителни събития в Ню Джърси и преди десет години се беше състезавала по обяздване на кон на изложението в Девън.

Но пък какво би могло да изскочи? Едва ли Гейл поддържаше блог за това как систематично тормози четири гимназистки и се представя като А.

Вратата на съблекалнята се отвори със скърцане и вътре нахълта една разголена, изпотена жена. Хана пъхна чантата си в шкафчето, заключи го и тръгна към фитнес залата.

Когато мина покрай Мейсън и Джеймс, те спряха с лицевите опори и смушкаха Майк. Хана се престори, че не забелязва как той се обръща и я поглежда, и продължи да върви, поклащайки бедра, с надеждата, че задничето й изглежда разкошно.

— Добре дошла! — Една жена, облечена в оскъдно черно трико и клин, обула високи обувки в стил осемдесетте, махна с ръка, докато Хана влизаше през вратата. — Нова си, нали? Аз съм Трикси.

Инструкторката посочи празния пилон в средата на залата, точно до Колийн.

— Този пилон просто е предназначен за теб.

Хана бавно се приближи до него и се усмихна на Колийн.

— О, здрасти! — изчурулика тя с престорена изненада, сякаш срещата им бе съвсем случайна и Хана не беше планирала стратегически всичко от мига, когато чу момчетата да говорят за това в училищната съблекалня.

— Хана? — Колийн огледа Хана от главата до петите. — Мили боже! Колко забавно! Не знаех, че танцуваш на пилон.

— Не е кой знае колко трудно — изсумтя Хана, призовавайки скритата в нея Али. Тя се огледа в огледалото. Кръстчето й бе по-тънко от това на Колийн, но тя пък имаше по-големи гърди.

— Този курс страшно ще ти хареса — рече Колийн. — Ако, разбира се, танцуваш непрекъснато на пилон, сигурно ще ти е адски лесно. Обзалагам се, че си много добра. — Тя се наведе към Хана. — Майк не е проблем, нали?

Хана не беше сигурна дали Колийн е искрена, затова просто вирна нос.

— Все тая — отвърна спокойно тя. — Майк ми създаваше доста грижи. Не е лесно непрекъснато да изглеждаш като сервитьорка в „Хутърс“. Освен това по купоните винаги се зазяпваше по другите момичета — и това ме подлудяваше. — Тя се усмихна извинително на Колийн. — Но съм сигурна, че с теб не го прави.

Колийн отвори уста да отговори, на лицето й бе изписана такава тревога, че Хана се зачуди дали пък не е прекалила. Точно в този момент от говорителите гръмна песента „Hot Stuff“. Трикси излезе пред курса, уви крака си около пилона, повдигна задничето си във въздуха и направи леко похотливо завъртане в стил „Цирк дьо солей“.

— Хайде, всички! — извика тя в микрофона си. — Да започнем с малко прикляквания!

Тя приклекна ниско с разкрачени крака. Класът я последва, поклащайки се в ритъма на музиката. Хана стрелна с поглед Колийн; приклякванията й бяха ниски, балансирани и перфектни. Колийн отвърна на погледа й и й се усмихна широко. „Справяш се страхотно!“, произнесе тя само с устни. Хана потисна желанието си да завърти очи. Как е възможно да е толкова противно позитивна през цялото време?

Трикси ги прекара през поредица от въртене на главата, повдигане на раменете и провокативни поклащания на хълбоците. След това опитаха серия от танцувални движения, които включваха подскачане около пилона като Джийн Кели в „Аз пея под дъжда“. Хана се справи чудесно; сърцето й биеше ускорено и на челото й се появиха съвсем ситни капчици пот.

Секси пот, естествено.

Когато Хана отново погледна през рамо, момчетата седяха на дюшеците в залата и зяпаха момичетата като изгладнели кучета. Въодушевена от присъствието им, тя вдигна ръка и я спусна зад гърба си, завъртайки задничето си към тях. Джеймс Фрийд видимо потрепери. Мейсън подсвирна. Колийн забеляза момчетата и изигра сексапилен танц. Момчетата се сбутаха одобрително.

Колийн намигна заговорнически на Хана.

— Не могат да ни се наситят, нали?

На Хана й се искаше да я шляпне. Наистина ли не осъзнаваше, че се състезаваха?

— Следващото упражнение е само за напредналите курсисти — обяви Трикси и от тонколоните се понесе страстна песен на Адел. Тя отиде до пилона, уви ръцете и краката си около него и се изкатери като маймунка. — Захващайте се за пилона с бедрата си, момичета!

Колийн продължи да се увива около пилона. Тя се хвана за него с едната си ръка, изви гърба си и увисна назад за миг. Момчетата заръкопляскаха.

Хана стисна зъби. Колко ли трудно би могло да е това движение? Тя се вкопчи в пилона и започна да се изкачва. Успя да се задържи за миг, но мускулите й не издържаха и тя започна да се плъзга към земята. Не спря да се спуска, докато задникът й не докосна пода. Отражението й в огледалото изглеждаше абсурдно.

— Добър опит, Хана — изчурулика Колийн. — Това движение е наистина трудно.

Хана изтупа задните си части и огледа останалите момичета в залата, които правеха любов с пилоните си. Внезапно те вече не й изглеждаха като стриптийзьорки, а просто като закръглени жени на средна възраст, които се правеха на шутове. Това бе възможно най-идиотският фитнес курс, на който се бе записвала.

Сигурно имаше много по-лесни начини да привлече вниманието на момчетата.

Тя отново се обърна към прозореца и погледна към тях. Когато се увери, че я гледат, небрежно подръпна надолу тясната си леопардова блузка, разкривайки презрамката на червения си дантелен сутиен.

Лицата на момчетата показаха, че са я видели. Ченетата им увиснаха. Джеймс се ухили. Мейсън се престори, че припада. Майк дори не се усмихна, но не сваляше очи от нея. Това й стигаше. Тя излезе от залата, полюлявайки бедра в ритъма на музиката.

— Няма ли да останеш? — извика Джеймс с разочарован глас.

— Трябва да оставя нещо и на въображението, нали? — отвърна закачливо Хана. И без да се обръща усещаше, че Майк продължава да я гледа. Освен това знаеше, че Колийн я следи в огледалото и сигурно се чувства объркана. Както и да е. Тя знаеше какво би казала тяхната Али, ако все още жива бе: в любовта и танците на пилони всичко е позволено.