Потрес

5. Нещата, които се откриват в секцията за биозеленчуци

На следващия ден звънецът сложи край на часа по история на изкуството и всичките двайсет и двама студенти се изправиха едновременно.

— За утре прочетете глава осем! — извика след тях госпожа Китинджър.

Ариа пъхна учебниците си в раницата и тръгна след съучениците си към вратата. Щом се озова в коридора, тя погледна към екрана на мобилния си телефон, който не спираше да мига през последния един час. „Ново Гугъл-предупреждение за Табита Кларк“, пишеше там.

Стомахът й се сви. Тя следеше всички новини, свързани с Табита, преглеждаше профилите на бившите й приятелки, на тъгуващите роднини и на гневните родители, които протестираха срещу пиянските почивки по време на пролетната ваканция. Днес се беше появил материал в един вестник. Заглавието гласеше:

Ариа цъкна върху връзката. Видя снимка на Кенет Кларк, бащата на Табита, висок мъж с очила, който ръководеше някакво производство. Той искаше да се сложи край на пиянството сред тийнейджърите и да се налагат наказания на баровете, които предлагат алкохол на непълнолетни. „Иска ми се да знаех какво количество алкохол е имала в кръвта си, когато е загинала“, казваше той. Освен това се цитираше и Греъм Прат, с когото Табита бе ходила преди смъртта си. „Мисля, че е много вероятно в курорта да са й сервирали алкохол, тя очевидно беше много пияна.“

Леле. Ами ако семейството и приятелите на Табита узнаеха по някакъв начин, че причината за смъртта й не беше прекаляването с алкохол? Гърлото на Ариа пресъхна и сърцето й заби ускорено. Почти й беше невъзможно да изкара деня, без да се сеща за невинното момиче, което бе полетяло към смъртта — понякога нощем дори не можеше да заспи и беше изгубила апетит. Но ако бащата на Табита откриеше истината, ако полицията направеше връзка с тях, ако животът на приятелките й бъдеше съсипан заради нещо, което технически беше извършила тя… тогава не знаеше как щеше да продължи да живее.

— Ариа?

Ариа се завъртя и видя Емили зад гърба си. Приятелката й носеше якето на роузуудския отбор по плуване, тесни черни дънки, и по миловидното й луничаво лице се четеше любопитство.

— Ъ-ъ-ъ… здрасти. — Ариа пусна телефона в джоба си. Нямаше нужда да показва статията на Емили и да я кара да се притеснява за нищо. — Какво става?

— Чудех се дали във вторник ще ходиш на предизборната среща с бащата на Хана. — Емили отстъпи встрани, пропускайки няколко момчета от отбора по гребане. — Тя ме попита дали ще ходя.

— Да. — Ариа вече беше уверила Хана, че ще присъства на политическата сбирка на баща й. — Искаш ли да седнем една до друга?

— Ще се радвам. — Емили я стрелна с леката си сълзлива усмивка, която Ариа веднага разпозна. Преди време, когато момичетата бяха част от групичката на Али, Ариа я беше нарекла „усмивката на Йори“. След изчезването на Тяхната Али я беше виждала често по лицето на Емили.

— Какво има, Ем? — попита тихо тя.

Емили заби поглед в маратонките си. Зад гърба й групичка второкурсници се смушкаха игриво. Кирстен Кълън гледаше към витрината с купи и си слагаше червило.

— Вчера минах покрай онази къща на Шип лейн — най-накрая отвърна Емили.

Ариа примигна, припомняйки си значението на улицата.

— Нещо интересно?

Емили преглътна тежко.

— Имаше табела „ЗА ПРОДАН“ на ливадата и къщата изглеждаше празна. Преместили са се. — Брадичката й затрепери, сякаш всеки момент щеше да заплаче.

— О, Ем. — Ариа я прегърна през раменете. Не й стигаха думи да опише шока, в който бе изпаднала, когато предишното лято Емили й беше признала, че е бременна. Беше й се обадила неочаквано и я беше умолявала да не казва на другите. „Всичко е под контрол — беше казала тя. — Намерила съм семейство, което ще вземе бебето веднага, щом се роди. Просто исках да споделя с някого.“

— Ще ми се да знам защо са си тръгнали — промърмори Емили.

— Не мислиш ли, че в това има смисъл? — попита Ариа. — Изведнъж са се сдобили с бебе. Сигурно е изглеждало много странно на съседите им. Може би са се махнали, за да избегнат въпросите.

Емили се замисли.

— Къде са отишли според теб?

— Защо не се опитаме да ги намерим? — предложи Ариа. — Може би агентът по недвижимите имоти ще знае.

Очите на Емили грейнаха.

— На табелата „ЗА ПРОДАН“ пишеше, че през този уикенд къщата ще е отворена за оглед.

— Ако искаш компания, ще дойда с теб — предложи й Ариа.

— Наистина ли? — Емили изглеждаше облекчена.

— Разбира се.

— Благодаря ти. — Емили прегърна отново Ариа и силно я притисна към себе си. Ариа отвърна на прегръдката, изпълнена с благодарност, че двете отново са толкова близки. Толкова време се бяха избягвали, засрамени от тайните, които споделяха, но това не беше довело до нищо добро. По-добре да се изправят срещу А. заедно. Освен това на Ариа й липсваха добрите приятелки.

Телефонът й иззвъня и Емили се отдръпна от нея, казвайки, че трябва да отива в час. Докато се отдалечаваше по коридора, Ариа погледна екрана и се намръщи. „Обаждане от Мередит.“ Не беше обичайно годеницата на баща й да й звъни.

— Ариа? — изви глас Мередит, когато момичето се обади. — О, Боже, толкова се радвам, че те хванах. — Някъде отзад се чуваше плачът на Лола, детето на Мередит и Байрън. Освен това се разнасяха звуците от удрящи се една в друга чаши и трошащи се чинии. — Наистина имам нужда от помощта ти — продължи тя. Искам довечера да направя за баща ти онези превъзходни спагети, които ядохме в италианския ресторант във Филаделфия, но когато отидох в магазина се оказа, че китайското им зеле е свършило. В Брин Мор има, но точно сега не мога да отида — Лола се е разбунтувала и не ми се иска да влошавам нещата, като я изведа навън. Ще отидеш ли след училище да ми купиш?

Ариа се облегна на стената и се загледа разсеяно в плаката, който напомняше на учениците от горните класове да се запишат за еко-пътуванията.

— Не може ли да остане за утре? — Брин Мор не беше твърде близко.

— Трябва ми точно за довечера.

— Защо? — попита Ариа. — Да не би Байрън да има гости или нещо такова?

Мередит изсумтя раздразнено.

— Забрави. Няма значение.

Но любопитството на Ариа беше събудено.

— Не, сериозно. Какъв е поводът?

Последва продължителна пауза. Мередит въздъхна.

— Добре де, имаме годишнина от първата ни целувка.

Ариа усети, че й се повдига.

— Ясно — рече тя със злобен тон. Родителите й бяха все още женени, когато Байрън и Мередит се бяха целунали за пръв път.

— Ти попита! — възрази Мередит. — Не исках да ти казвам!

Ариа пъхна свободната си ръка в джоба на сакото. Ако Мередит не искаше да й го казва, защо изобщо й се беше обадила?

— Ариа? — отекна гласът на Мередит по телефона. — Там ли си още? Виж, извинявай, че ти го казах. Но наистина имам нужда от помощта ти. Ще направиш ли това за мен?

Лола отново нададе вой и Ариа затвори очи. Макар да не одобряваше това празнуване, колкото повече се стресираше Мередит, толкова повече щеше да страда Лола.

Ако откажеше, Мередит сигурно щеше да докладва на Байрън и Ариа нямаше да се отърве от натякванията му.

— Хубаво — рече тя когато се разнесе вторият звънец. — Само че трябва да ми кажеш какво точно представлява китайското зеле.

Няколко часа по-късно Ариа спря пред магазина за зеленчуци в Брин Мор. Градът се намираше на десетина мили от Роузууд, имаше малък колеж по свободни изкуства, арт театър, който продуцираше авангардни пиеси и стара кръчма, на която имаше табела с надпис „ТУК СПА ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН“. Броните на колите по паркинга пред магазина бяха облепени със стикери, които умоляваха „СПАСЕТЕ КИТОВЕТЕ“ „БЪДЕТЕ ЗЕЛЕНИ“, „ЖИВЕЙТЕ В МИР“ и „УБИЙТЕ ТЕЛЕВИЗОРИТЕ!“

След като мина през автоматичните врати и се промъкна между трийсетината бъчви с маслини, тя се отправи към секцията за биозеленчуци. Очевидно китайското зеле приличаше на спанак. Не проумяваше защо Мередит просто не беше използвала спанак за глупавата си празнична вечеря.

Ариа продължаваше да се чувства зле. Точно тя бе хванала в седми клас Байрън и Мередит да се целуват в една задна уличка. Байрън я помоли да не казва нищо на Ила и макар на Ариа да й се искаше да го издаде на майка си, тя реши, че ако запази тайната, родителите й може би щяха да останат заедно.

Известно време Тяхната Али бе единствената, която знаеше за забежките на баща й, но Ариа предпочиташе да не е така. Али непрекъснато я дразнеше, питаше дали Байрън е имал връзки и с други момичета. Когато Али изчезна, Ариа донякъде изпита облекчение — поне никой повече нямаше да я подиграва за това. Но и пазенето на тайната й тежеше. Тя се опита да я зарови дълбоко в себе си, като си казваше, че се жертва заради семейството. Накрая обаче саможертвата й нямаше никакво значение. А. разкри любовната афера на Ила и родителите й се разделиха.

Ариа подмина дървената решетка, прокарвайки пръсти по нея. Може би не си заслужаваше да се тормози за това. Ила и Байрън не бяха идеалната двойка много преди да се появи Мередит. Изобщо не бяха като, да речем, родителите на Ноъл или както Ариа искаше да бъде с Ноъл.

Тя мина край купчина закръглени, тъмнолилави патладжани и големи, ароматни чували с тайландски босилек и мента. На края на пътеката между рафтовете имаше малко чувалче с надпис КИТАЙСКО ЗЕЛЕ. Ариа си откъсна една найлонова торбичка от рулото и започна да я пълни. С крайчеца на окото си забеляза някаква жена край щайгата с розови домати. Носеше щампована рокля в стил „Пучи“, беше с тен, имаше гъсти вежди и много грим. В нея имаше нещо, което напомняше на Ариа за бащата на Ноъл. Може би жената му бе сестра.

Когато Ариа се приближи към нея с намерението да я попита откъде си е купила роклята — Ила щеше да се влюби в нея, — жената се обърна, разкривайки по-голяма част от лицето си. Внезапно Ариа усети как в гърлото й загорчава и бързо се скри зад ъгъла. Миг по-късно надникна, впери поглед в лицето на жената и ахна.

Жената не беше сестра на господин Кан. Тя беше господин Кан.