Потрес

3. Момчето, което си тръгна

Хана Мерин и доведената й сестра Кейт Рандъл седяха до дългата маса в централния коридор на мола „Кинг Джеймс“. И двете хвърляха широки, неустоими и самоуверени усмивки на преминаващите покрай тях.

— Ще гласувате ли? — попита Хана една жена на средна възраст, която носеше чанта от магазина за млечни продукти „Кел Фромаж“.

— Искате ли да дойдете на предизборната среща с Том Мерин в четвъртък вечер? — Кейт подаде един флаер на мъж, понесъл чанта с щампа на „Бананова република“.

— Гласувайте за Том Мерин в следващите избори! — Хана махна с ръка на група модерно облечени баби, които оглеждаха витрината на „Тифани“. Групичката се умълча, а Кейт се обърна към Хана.

— Трябвало е да станеш мажоретка.

— Не, не ми е в стила — отвърна безгрижно Хана.

Часът беше седем вечерта, събота вечер, и двете се опитваха да съберат привърженици на сенаторската кандидатура на господин Мерин. Той набираше преднина в предварителните проучвания и се надяваше, че предизборната среща, която щеше да проведе следващата седмица, щеше да му осигури предимство пред конкурента му Тъкър Уилкинсън. Хана и Кейт бяха младите гласове на кампанията, поддържаха страницата в Туитър и организираха флашмобове.

Кейт започна да върти голямата значка с надпис ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ТОМ МЕРИН, която носеше на ревера на прилепналото си яке.

— Между другото, тази сутрин видях още една снимка на Лиъм в сутрешния вестник. Беше с някаква повлекана на Саут стрийт — прошепна тя. — Изглежда понапълнял.

Обикновено Хана би си помислила, че доведената й сестра споменава Лиъм, момчето, по което Хана си беше паднала миналата седмица, само за да я тормози — особено след като се оказа, че Лиъм е син на Тъкър Уилкинсън. Но за нейна изненада Кейт се държеше много прилично. Изостави дразнещите, изпълнени с превъзходство коментари на трапезата. Три поредни дни пусна Хана първа да използва банята. А предишната вечер й беше оставила новия албум на денс дуото „LMFAO“, заявявайки, че сигурно ще й хареса. Хана трябваше да признае, че Новата Кейт доста й допада, но пък никога нямаше да й го признае.

— Може би потушава с храна стреса от това, че не отговарям на обажданията му — каза Хана, подсмихвайки се. — Оставил ми е цяла купчина гласови съобщения.

Кейт се наведе към нея.

— Според теб Том как ще постъпи след онова, което му каза?

Хана се загледа с отсъстващ поглед към групата седмокласнички, които се бяха събрали пред „Суит лайф“, гурме магазин за сладкиши. След като разбра, че Лиъм е един голям лъжец, тя разказа на баща си всичките пикантни, вредни клюки, които бе научила за баща му.

— Не знам — отвърна тя. — Не съм убедена, че мръсните политически номера са в стила му.

— Лошо. — Кейт сви устни и скръсти ръце на гърдите си, върху купчината флаери. — Този боклук заслужава да бъде сринат.

— А къде са Наоми и Райли тази вечер? — Хана протегна дългите си, слаби крака под масата, умираща от нетърпение да смени темата. — Мислех си, че събота вечер винаги си с тях. — Наоми Циглър и Райли Улфи бяха най-добрите приятелки на Кейт и най-големи врагове на Хана от времето, когато тя движеше с Мона Вандерваал, момичето, което по-късно се оказа първият А.

Кейт сви рамене.

— Всъщност реших да си почина от тях.

— Наистина ли? — Хана се надигна заинтригувана. — Защо?

Кейт подаде флаер на едно момиче с кожено яке.

— Скарахме се.

— За какво?

Кейт се закашля смутено.

— Ами, заради еко-пътуването. И заради теб, всъщност.

Хана сбърчи нос.

— Какво заради мен?

— Забрави. — Кейт погледна настрани. — Няма значение.

Хана се накани да притисне Кейт за повече подробности, но в този миг баща й се появи, понесъл кутия с кафета-лате от Старбъкс и торбичка с подбрани мъфини.

— Вършите страхотна работа, момичета — каза той, потупвайки Кейт по рамото. — Видях страшно много хора с флаери. Обзалагам се, че на срещата в четвъртък ще е пълно с народ. И, Хана, продължавам да получавам одобрителни коментари за рекламата. Може да те помоля да снимаш още една. — Той й намигна.

— Разбира се! — отвърна весело Хана. През шестте години, откакто баща й се беше развел с майка й, беше се изнесъл от къщата и бе забравил за съществуването й, тя бе копняла за неговото одобрение, беше се опитвала да направи всичко, за да го накара да я забележи. Откакто бе приета добре от групите за социологически проучвания, се бе превърнала й звезда за него. Баща й търсеше мнението й за кампанийната стратегия и всъщност искаше да бъде с нея.

Господин Мерин се обърна и хвана ръката на жената, която стоеше зад него. Хана очакваше да види Изабел, новата съпруга на баща си и майка на Кейт, но вместо това там стоеше висока, страхотна дама около четирийсетте.

Тя носеше великолепно палто от камилска вълна и високи заострени ботуши „Джими Чу“.

— Дами, това е госпожа Ригс — каза той. — Тя току-що се премести в Роузууд и обеща да направи голямо дарение на кампанията.

— Ти го заслужаваш, Том. — Госпожа Ригс говореше изтънчено, като Катрин Хепбърн. — Имаме нужда от повече хора като теб във Вашингтон.

Тя се обърна към момичетата и се ръкува първо с Кейт, а след това и с Хана.

— Струваш ми се много позната — рече тя, оглеждайки Хана от главата до петите. — Къде съм те виждала?

Устните на Хана потръпнаха.

— Сигурно в списание „Пийпъл“.

Госпожа Ригс се усмихна.

— Мили Боже, защо?

Хана повдигна изненадано вежди. Тази жена наистина ли не знаеше?

— „Пийпъл“ направиха профил на Хана — рече господин Мерин. — Най-добрата й приятелка беше Алисън Дилорентис. — Момичето, което бе убито от близначката си.

Хана се сви на стола си; не искаше да поправи грешката на баща си. Технически погледнато, най-добрата й приятелка беше Кортни Дилорентис, момичето, което се беше представило за Алисън; тя от своя страна бе принудена да заеме мястото на Кортни в психиатричната клиника. Но историята беше твърде заплетена, за да навлиза в подробности.

— Наистина чух нещо за това. — Госпожа Ригс погледна съчувствено Хана. — Горкичката. Добре ли се чувстваш вече?

Хана сви рамене. Донякъде се чувстваше добре… а донякъде, не.

Може ли човек да преодолее подобна случка? На всичкото отгоре на сцената се беше появил и нов А., който знаеше за Табита, за палавите снимки на Хана, направени от Патрик, фотографът, който й беше обещал да я направи модел, а всъщност просто се опитваше да я вкара в леглото си, и за срещите с Лиъм. Всяко едно от тези неща можеше да съсипе живота й — и кампанията на баща й. Слава Богу, че А. не знаеше за инцидента от миналото лято.

Госпожа Ригс погледна часовника си.

— Том, закъсняваме за обсъждането на стратегията.

— Ти тръгвай, аз идвам след минутка — отвърна господин Мерин.

Госпожа Ригс махна с ръка на момичетата и се запъти по посока на „Годината на заека“, изискания китайски ресторант.

Господин Мерин остана до тях и когато госпожа Ригс се отдалечи на достатъчно разстояние, той погледна Кейт и Хана.

— Дръжте се мило с госпожа Ригс, ясно ли е? — промърмори той.

Хана се намръщи.

— Аз се държах мило!

— Аз винаги се държа така, Том — додаде Кейт с обидено изражение на лицето.

— Знам, знам, момичета, продължавайте все така. — Очите на господин Мерин се разшириха. — Тя дава големи суми за благотворителност и е изключително влиятелна. Нуждаем се от средствата й, за да излъчваме рекламите ни из целия щат. Те могат да се окажат от решаващо значение за загубата или победата ни. — Баща й забърза подир госпожа Ригс, а Кейт се запъти към тоалетната. Хана отново се загледа в преминаващите покрай тях хора, раздразнена от това, че баща й я беше поучавал като някое непослушно шестгодишно хлапе. Откога Хана имаше нужда от урок как да се държи мило със спонсорите?

Откъм магазина на Армани се появи една фигура и Хана се изпъна. Погледна към къдравата коса на момчето, към квадратната му челюст, късата подстрижка и изтърканото кожено яке. В гърдите й се надигна вълнение. Това бе Майк Монтгомъри, бившето й гадже. Тя се стараеше да го избягва след партито по случай поставянето на „Макбет“, когато той бе поискал да се съберат отново, а тя го беше отрязала. Но тази вечер Майк определено изглеждаше възхитително.

Хана го повика по име. Майк вдигна поглед и се усмихна. Докато се приближаваше към нея, Хана подръпна копринената си блуза така, че да се покаже част от презрамката на сутиена й и бързо погледна към отражението си в гърба на айпода. Кестенявата й коса бе лъскава и гъста, очната й линия бе перфектна.

— Здрасти. — Майк се облегна на лакти върху масата. — Провеждаш кампания, а?

— Да. — Хана кръстоса кокетно крака, а стомахът й се сви нервно. — А ти… пазаруваш? — Направо й се искаше да си удари шамар заради глупавия въпрос.

Майк вдигна чантичката от „А/Х“.

— Купих си онзи черен пуловер, който двамата с теб гледахме преди време.

— Който те вталява? — Хана нави кичур коса около пръста си. — Много добре ти стои.

Майк се усмихна и на бузите му се появиха трапчинки.

— Благодаря — отвърна срамежливо той.

— Майк?

Майк подскочи, като хванат на местопрестъплението. Дребничка девойка с дълга, тъмнокестенява коса, овално лице и големи кукленски очи стоеше зад него.

— Ето къде си бил — изчурулика тя.

— О, здрасти! — Гласът му премина във фалцет. — Ъ-ъ-ъ, Хана, познаваш ли Колийн? Моята… приятелка?

Хана се почувства така, сякаш Майк я е ритнал в гърдите. Разбира се, че познаваше Колийн Бебрис — та двете от векове посещаваха едно и също училище. Но тя беше негова… приятелка? Колийн беше от типа подмазвачки, които се опитваха да бъдат приятели с всички. Навремето Колийн си беше поставила целта да стане най-добра приятелка с Мона и Хана, макар да бе с две години по-малка от тях и напълно смотана. Двете я караха да им води записки по латински, когато бягаха от училище, за да ходят да пазаруват, да оставят дрехите си на химическо чистене и да къмпингуват цял уикенд пред магазина на „Епъл“, за да не се налага да чакат на опашка за последния модел айпод. Накрая Колийн схвана намека и вместо това започна да се размотава с участниците във Фестивала на Шекспир. Но винаги, когато срещаше Хана и Мона в коридора, тя им се усмихваше широко и когато се разминаваше с тях, подхвърляше „Мляс, мляс!“, Мона смушкваше Хана и промърморваше „Не, не!“

— Радвам се да те видя — каза тя със свито гърло.

Внезапно смутена, тя тикна един флаер в лицето на Колийн.

— Гласувай за Том Мерин.

— О, Хана, не съм достатъчно голяма, за да гласувам. — Гласът й прозвуча наистина съкрушено, сякаш Хана не се опитваше просто да поддържа разговора. — Но баща ти е страхотен. Онзи Уилкинсън изглежда като голям дръвник, не мислиш ли? А синът му е такъв играч.

Очите на Хана се разшириха. Откъде знаеше Колийн, че Лиъм е играч?

Момичето докосна Майк по ръката.

— Трябва да тръгваме. Резервацията ни в ресторанта е за седем и петнайсет. — Тя се усмихна широко на Хана. — Имаме резервации за „Рив Гош“. Това ни е съботна традиция. Направо обожавам мидите с пържени картофки.

— Прочетох, че са тъпкани с вредни мазнини. Но като те гледам, не ми се струва, че подобни неща те притесняват — отвърна Хана със сладък глас. После погледна многозначително Майк.

Докато двамата излизаха, той непрекъснато искаше да ходят в „Рив Гош“, но Хана му отказваше, защото там работеше Лукас Бийти, тогавашният й бивш. Но „Рив Гош“ беше абсолютното място за срещи на „Роузууд дей“, а на Хана въобще не й се искаше целият училищен елит да види Майк Монтгомъри и Колийн заедно. Това, че му беше приятелка, автоматично я правеше една от тях, а тя изобщо не го заслужаваше.

— До после, тогава — рече Майк, без да схваща сарказма на Хана — или раздразнението й. Докато се отдалечаваха, пръстите му се преплетоха с нейните и Хана усети как я изпълва странното усещане за загуба и копнеж. Досега не беше осъзнавала какво сладко задниче има Майк. Или колко внимателно се държи с приятелките си. Внезапно усети остро липсата му. Липсваха й пазаруванията им заедно, докато той търпеливо седеше пред съблекалнята и критикуваше тоалетите на Хана, похотливите му коментари за сестрите Кардашиян, докато гледаха шоутата им по Е! и как веднъж й позволи да му сложи грим — очната линия му стоеше изненадващо добре. Липсваше й дори глупавият му ключодържател на „Хутърс“, който висеше закачен на ципа на раницата му.

Прекараното с Лиъм време може и да беше възбуждащо и опияняващо, но с Майк тя се държеше глупаво и незряло, беше напълно себе си.

Внезапно се сепна така, сякаш бе получила поредната бележка от А.: тя искаше да си върне Майк. Дори си представи бележката, която би получила от А. по случая: