Потрес

25. Скрити и разкрити тайни

Късно следобед Ариа сви в алеята пред дома на Ноъл и угаси двигателя. Къщата беше тъмна, светеше само лампата над верандата. Тя отново погледна есемеса в телефона си. „Ела в шест“, беше написал Ноъл — и часът беше точно шест.

Ариа слезе от колата и отиде до вратата, като внимаваше да не се спъне с високите си токчета. След това отиваше на бала на господин Мерин, където трябваше да бъдат заедно с Ноъл. Това очевидно нямаше да стане. Ариа не беше сигурна дали Ноъл изобщо възнамерява да се появи. Все пак там щеше да има доста гимназисти от „Роузууд дей“.

Когато натисна звънеца, отвътре се разнесоха стъпки. Ноъл тихо отвори вратата, без да я поглежда в очите. Ариа едва не ахна при вида му. Лицето му бе зачервено и подпухнало, очите му бяха кървясали. Косата му изглеждаше немита и той имаше изтощения, изтормозен вид на човек, който изобщо не е спал.

— Събрах ти нещата — рече сковано той, обърна се и тръгна към дневната. Ариа го последва. Къщата бе необичайно тиха, не се чуваше звукът от телевизора или тананикането на Патрис от кухнята.

— Къде са всички? — попита тя.

Ноъл изсумтя и отиде до кашона, който беше оставен на дивана.

— Мама отиде на бала. Татко е… някъде. — Той я погледна. — Какво ти пука?

Ариа потрепна. Беше й странно да види Ноъл ядосан, особено на нея.

— Просто се опитвах да водя разговор — отвърна смутено тя. После грабна кашона и го повъртя в ръцете си. — Ще си тръгвам.

— Добра идея — изръмжа Ноъл.

Но след това преглътна неловко. Ариа се обърна и срещна погледа му. Известно време остана така, опитвайки се да му внуши, че скъсването е единственият начин да оправи нещата.

Ноъл отмести поглед.

— Ще те изпратя — каза той и тръгна надолу по стълбите. Отвори вратата и я задържа за нея. Ариа промърмори едно довиждане и изскочи навън. Когато се озова на верандата, кашонът се изплъзна от ръцете й и се разпиля върху пътеката. Тя се наведе и започна да събира дисковете, книгите и тениските, когато изведнъж усети ръката му върху своята.

— Чакай — рече тихо Ноъл и клекна до нея. — Ще ти помогна.

Ариа му позволи да й събере нещата и да ги сложи обратно в кашона. Когато се изправи, тя видя някакво раздвижване в дъното на двора. Някой надничаше иззад къщата за гости. В първия момент се уплаши, че е А., но фаровете на преминаващата по улицата кола осветиха руса коса, рокля на волани и високи токове.

Фигурата се обърна, разкривайки лицето си. Ариа се напрегна. Това не беше госпожа Кан… беше бащата на Ноъл. Преоблечен като жена. В собствената си къща.

Ариа не се сдържа и ахна, а след това като в забавен каданс наблюдаваше как главата на Ноъл се обръща в същата посока.

— Не! — извика тя и се хвърли пред него, за да му попречи да види баща си.

— Какво правиш? — попита той.

— Ами аз… — Ариа погледна назад през рамото си. Господин Кан беше изчезнал. — Аз, ъ-ъ-ъ… стори ми се, че някакъв прилеп лети към главата ти.

Ноъл я изгледа така, сякаш беше откачила. Изминаха няколко дълги, напрегнати секунди. Той сви рамене, помогна й да прибере кашона в багажника на колата, а след това тръгна към къщата. В същото време предната врата се открехна. Господин Кан беше влязъл в къщата през задната врата и сега стоеше на верандата, облечен с рокля и начервен.

Той зяпна първо Ноъл, после Ариа. Кръвта се отдръпна от лицето му.

— Т-татко — заекна Ноъл.

— А! — произнесе той с дрезгав глас. — Мислех, че съм сам вкъщи. — Господин Кан се завъртя кръгом и влезе в къщата.

Ариа притисна длани към лицето си. За нейна изненада Ноъл не издаде и звук. Бито ахна, нито се разкрещя, нищо. Тя погледна към него през пръсти. Вместо да гледа към входната врата, пред която току-що беше влязъл господин Кан, той гледаше нея.

— Ти ми препречи пътя — рече той. — Искала си да ми попречиш да видя баща ми, нали?

Ариа се размърда смутено.

— Ами, да.

Ноъл не отместваше поглед от нея. Очите му се разшириха.

— Знаела си, нали? Отпреди, имам предвид. Знаела си, че баща ми се облича… така. И мислеше, че аз не знам. Пазела си го в тайна от мен.

Ариа усети как бузите й пламват.

— Не е точно така! — проплака тя. След това отстъпи назад. — Чакай малко. Ти знаеш?

— Ами, да. От години. — Очите на Ноъл проблеснаха. — А ти откога знаеш?

Брадичката на Ариа потрепери.

— Само от няколко дни. Видях баща ти в един магазин миналата седмица. Страхувах се да ти кажа.

— И вместо това реши да скъсаш с мен? — Ноъл сви устни и очите му проблеснаха диво. — Или има някаква друга загадъчна причина да го направиш?

— Разбира се, че няма! — възрази Ариа. — Моля те, успокой се! Можем да поговорим за това, нали?

Внезапно гърдите й се изпълниха с надежда. Може би имаше начин нещата да се оправят. Щом Ноъл знаеше за баща си, щом това не беше някаква голяма, разрушителна тайна, значи А. нямаше нищо срещу нея. Това беше просто блъф.

— Промених намерението си. Бях объркана. Искам да сме заедно.

Ноъл се изсмя зловещо, както Ариа не го беше чувала досега.

— Изпусна влака. Знаех си, че нещо те тормози, Ариа. Милион пъти те попитах и ти ми каза, че всичко е наред. Само преди няколко дни те помолих да бъдеш откровена с мен, а вместо това ти ме излъга?

— И ти ме излъга! — отвърна Ариа, като дишаше на пресекулки. — Никога не си ми казвал, че баща ти е… знаеш!

Ноъл присви очи, сякаш не хареса точно този развой на събитията.

— Ти не ме попита. И, между другото, смятах да ти кажа. Просто не исках да го направя, докато сме вкъщи, а след това ми изглеждаше толкова разсеяна и… — Той замълча и я погледна. — Смяташ ли, че е шантаво? Затова ли скъса с мен?

— Ноъл, не! — проплака Ариа и го хвана за ръцете.

Той се отдръпна от нея с изкривено от гняв лице.

— А аз те смятах за разкрепостена. — После й обърна гръб, прибра се в къщата и затръшна вратата зад себе си толкова силно, че къщата се разтресе. Последва ужасяваща тишина.

Ариа гледаше треперещите си ръце и се питаше дали онова, което току-що се беше случило, е истина. Тя зачака, с надеждата Ноъл да се върне, но той не се появи. Как се беше случило? Смяташе, че постъпва правилно, а всъщност влоши нещата.

В този миг я озари прозрение: може би А. очакваше нещата да се развият точно така. Може би през цялото време е знаел, че тайната на господин Кан е известна на семейството и я беше подвел да повярва, че това ще разруши семейството на Ноъл. Все пак единственото нещо, което бе по-ужасно от това А. да разруши връзката им, бе самата Ариа да го направи.