Потрес

37. Непознат в тълпата

Абатството Роузууд представляваше стара каменна сграда в центъра на града, с прекрасни прозорци с цветни стъкла, камбанария и грижливо поддържани градини. Поляната бе препълнена с облечени в черно опечалени и Ариа изпита зловещото усещане за дежа вю. Последния път, когато бе идвала тук, бе за погребението на Али преди година и половина. А сега, в тази слънчева вторнишка утрин, тя бе дошла, за да отбележи поредната смърт: на Гейл.

Емили и Спенсър, които бях пристигнали с нея, гледаха мълчаливо църквата. Всички се бяха съгласили да дойдат заради Хана — баща й я беше накарал да присъства, защото Гейл означаваше много за кампанията му, а тя се страхуваше да дойде сама.

Приусът на Хана спря до тях. Тя изключи двигателя, излезе от колата и ги поздрави. После се огледа, потръпна и погледът й се спря върху плачещата върба до входа.

— Това носи доста неприятни спомени. — Гласът й беше натежал от лоши предчувствия.

Ариа напълно я разбираше. Точно под тази върба бяха получили заплашителното послание от първия А. „Още съм тук, кучки, и знам всичко.“

Сега се намираха в същото положение. Новият А. все още беше някъде наблизо.

Новият А. знаеше всичко. И никоя от тях не знаеше къде ще нанесе новия си удар.

В църквата имаше още повече народ, отколкото на поляната. Вътре беше влажно и задушно, а шумът бе оглушителен.

Бащата на Хана стоеше до вратата и разговаряше с някакъв репортер. Група хора от Ротарианския клуб на Роузууд разговаряха близо до купата със светена вода. Наоми Циглър и родителите й стояха тихо в ъгъла и разглеждаха програмата. Ариа се зачуди дали семейството на Наоми е познавало Гейл.

Свещеникът призова всички вътре. На края на дългата пътека лежеше затворен махагонов ковчег, покрит с огромни букети цветя. До него стоеше господин Кларк с наведена глава. Изглеждаше така, сякаш не беше спал от нощта, когато го бяха видели в участъка — под очите му имаше морави кръгове, кожата му беше посивяла, а косата му отчаяно се нуждаеше от гребен. От време на време потрепваше, сякаш нещо го стряскаше.

Ариа присви очи и можеше да се закълне, че видя устните му да мърдат, сякаш говореше на себе си.

Хана се наведе към нея.

— Баща ми ми каза, че според полицията убиецът на Гейл е някакво момче, което обирало къщите в квартала. Привикали са го за разпит. Ами ако го осъдят?

Спенсър сви рамене.

— По-добре него, отколкото нас.

Емили се ококори.

— Как можа да го кажеш? Ужасно е да мислят, че ние сме го направили, но не можем да позволим някой друг да го отнесе.

Спенсър повдигна вежди, докато сядаше на пейката.

— Кой знае? Може би човекът, който е обирал къщите, да е А.

— Или пък да е убил Гейл, без да е свързан с А. — предположи Ариа, но не изглеждаше особено убедена. Останалите също.

Спенсър кръстоса крака, приглади черната си пола и погледна напред. След кратка пауза Ариа се настани до нея, последвана от останалите.

Органът спря да свири и тежката врата се затвори с изщракване. Хората се размърдаха на местата си. Ариа изви шия, опитвайки се да погледне над седящите пред нея. Господин Кларк излезе на подиума и си нагласи микрофона. Когато се прокашля, тонколоните прогърмяха и той се стресна. След ужасно дълга пауза погледна към морето от хора и устните му се разтрепериха. Разнесоха се няколко учтиви покашляния, хората се побутнаха загрижено. Господин Кларк просто не можеше да помръдне.

Стомахът на Ариа се сви. Чувстваше се ужасно при вида на този съсипан човек, особено когато за състоянието му може би бяха виновни те. Ами ако А. беше убил Гейл само заради тях? Това означаваше, че те бяха съсипали живота му, веднъж с Табита, а сега и втори път. А най-голяма бе вината на Ариа — нейните ръце бяха блъснали дъщеря му от онзи покрив. Тя го гледаше и ужасът от онова, което бе сторила, отново я връхлетя. Пръстите й затрепериха.

Най-накрая господин Кларк се прокашля.

— Никога не съм си и помислял, че ще правя това нещо два пъти в една година — каза мъжът и гласът му стана дрезгав. Той смачка кърпичката в юмрука си. — Достатъчно мъчително е да ти отнемат дъщерята, но когато изгубиш и съпругата си, светът ти започва да се руши. — Той подсмръкна и си избърса носа. — Мнозина от вас познават Гейл като невероятен филантроп. Но аз познавах и другите й страни, които бяха толкова специални и уникални…

Той продължи да разказва как Гейл спасявала всяко куче, което виждала, как се погрижила за едно бедно семейство, докато били на почивка в Кюрасао и им купила нова къща, как на всеки Ден на благодарността участвала доброволно в раздаването на безплатна храна. Историите не бяха свързани и понякога бяха съвсем незначителни, но те изграждаха един образ, който изобщо не отговаряше на А.

Който успешно ги бе подвел, да си мислят иначе.

Господин Кларк продължи да говори, като от време на време се спираше, за да избърше сълзите си. Когато Ариа чу думата „убийство“, тя внезапно застана нащрек.

— Колкото и да не ми се иска да обръщам внимание на убиеца на съпругата ми, трябва да кажа нещо и за него — продължи господин Кларк с мрачен глас. — Който и да си, каквито и да са били причините ти, аз ще те намеря. Както ще намеря човека, който уби дъщеря ми.

В тълпата се разнесе шепот. Ариа примигна, постепенно осмисляйки думите му. Тя погледна към приятелките си. „Какво каза той? — произнесоха устните й. — Това не може да се случва!“

Господин Кларк махна на тълпата да се успокои.

— Това все някога ще излезе наяве, така че може би е по-добре да ви го кажа още сега. Поръчах да направят аутопсия на останките на Табита. Причината за смъртта й не е алкохолно отравяне. Била е убита.

Всички заговориха на висок глас. Гърлото на Ариа се сви толкова силно, че тя почти не можеше да диша. Приятелките й я гледаха зашеметени.

Внезапно телефонът й изжужа. Секунда след това светна и телефонът на Емили, обадиха се и тези на Хана и Спенсър. Ариа ги изгледа озадачено, после погледна към екранчето. Стомахът й внезапно се сви. „Имате ново съобщение“, пишеше там.

Ариа го отвори и й причерня.

— О, Боже — прошепна Спенсър. Тя рязко вдигна глава и се огледа. — Мацки, да не би А…

— … да е тук? — довърши Хана.

Ариа огледа църквата, която беше пълна с хора от училището, от града, от миналото й. Дочу се писклив кикот и в същия момент нечия фигура се измъкна през задния вход, затръшвайки силно вратата зад себе си.