Потрес

24. Хана в действие

Хана знаеше, че трябва да е в лимузината заедно с баща си, Изабел и Кейт, на път към бала за набиране на средства, а не да се поклаща върху десетсантиметровите си токчета пред познатата викторианска къща в Стария Холис, където се намираше студиото на Джефри Лебрек. Но дали й харесваше или не, тя беше тук. Готова да приключи с Колийн веднъж и завинаги.

Лампата на верандата светеше и хвърляше златисти отблясъци върху професионално гримираното лице на Хана. Прозорецът на дневната също светеше, което означаваше, че фотографът е у дома си. Точно преди Хана да изкачи стъпалата, телефонът й пропя. Беше есемес от Ричард, един от асистентите на баща й. „Просто искам да ти кажа, че програмата за регистрация на гласоподавателите отново е онлайн“, пишеше той.

„Идеално“, написа в отговор Хана. Това означаваше, че вече ще може да потърси къде са се преместили семейство Бейкър. Сайтът беше паднал и тя се принуди да пита Ричард какво става, но не посмя да го помоли той да потърси семейството.

Хана изправи рамене и позвъни на звънеца. Разнесоха се стъпки, вратата се отвори със скърцане и на прага застана същият мъж, когото бе видяла предишния път.

— Здравейте? — Джефри Лебрек огледа Хана от главата до петите, от големите букли на косата й до морскосинята й шифонена рокля и увития около раменете шал от еко кожа, който бе избрала за бала. На кутрето му проблесна безвкусен златен пръстен, а горните две разкопчани копчета на ризата разкриваха косматите му гърди.

Гадост.

— Здрасти! — рече отривисто Хана. — Вие ли сте господин Лебрек?

— Точно така. — Мъжът свъси вежди. — Среща ли имаме?

— Всъщност съм тук, за да взема снимките на Колийн Бебрис — каза Хана с най-милия си гласец и запърха с мигли. — Аз съм най-добрата й приятелка и тя ме помоли да дойда вместо нея. Задържаха я на тренировките. Тя е танцьорка на пилон, знаехте ли?

Фотографът се намръщи.

— Не съм сигурен, че трябва да го направя. Госпожица Бебрис не ме предупреди, че някой друг ще дойде да ги вземе. Може би трябва да й се обадя. — Той бръкна в джоба на ризата си и извади оттам телефон.

— Няма нужда! — рече бързо Хана, извади собствения си телефон и му показа есемеса на екрана. — Виждате ли? — Подателят беше Колийн Бебрис, а в есемеса я молеше да вземе снимките й. Естествено есемесът не беше наистина от Колийн — Хана просто беше използвала телефона на майка си, за да изпрати есемеса, като междувременно бе променила контактната й информация на името на Колийн.

Джефри Лебрек прочете есемеса и гъстите му вежди се свъсиха.

— Освен това трябва и да се платят.

— О, тя ми поръча да ви платя, а с нея ще се оправим по-късно — пропя Хана, горда, че се е сетила да вземе парите си за черни дни, преди да тръгне за насам.

Фотографът се взря в нея за миг и тя се уплаши, че ще разкрие блъфа й. Дали когато се бяха представяли за А., Мона и Истинската Али се бяха притеснявали да не ги хванат, докато мамеха, крадяха и лъжеха, за да се сдобият със свръхсекретната информация за Хана и останалите? Беше ли редно да постъпва така? Все пак нямаше да съсипе живота на Колийн. Просто искаше да си върне приятеля.

— Елате с мен — каза господин Лебрек, като се обърна и тръгна по коридора към студиото. Работната му маса беше покрита със слайдове и разпечатки, а в ъгъла проблясваше голям монитор на Епъл. Една бяла пухкава котка прекоси стаята, а на перваза чистеше козинката си един калико. Стаята миришеше на смесица от прах и котешки отпадъци. Хана се огледа в търсене на издайнически знаци, че този тип тайно се занимава с интернет порнография, макар да не беше съвсем сигурна както точно й трябва. Списания „Плейбой“? Плътни щори? Бутилки „Кристал“, каквито пият в хип-хоп клиповете?

Господин Лебрек отиде до масата в дъното на стаята, разрови купчина пликове и извади един.

— Днес взех разпечатките. Кажете на Колийн, че съм пуснал всичко, точно както поиска, но ако има нужда от още копия, ще трябва да доплати. — Той направи някакви изчисления на калкулатора. — Всичко струва… 450 долара.

Хана стисна зъби. Колийн не можа ли да си избере някой по-евтин фотограф? Тя неохотно размени парите за плика, сбогува се с фотографа и излезе бързо от къщата. Очите й бяха започнали да смъдят от котешките косми.

Когато излезе на верандата, телефонът й отново изпиука, но този път беше баща й — тримата с Изабел и Кейт вече бяха пристигнали на мястото и той се чудеше къде е Хана. „Идвам след малко“, написа му тя, пусна телефона в чантата си и развълнувано отвори плика. Запита се дали някой от многобройните А. някога се е чувствал така, когато се е докопвал до ценните факти. В това определено имаше нещо приятно.

Тя разгледа фотографиите под светлината на уличната лампа. На първата Колийн изглеждаше толкова свежа и невинна, като актриса от Дисни ченъл. Следващите снимки бяха горе-долу същите, просто направени под различен ъгъл, с различни изражения на лицето. Хана прегледа купчината, прехвърляйки се от възторжената на отегчената Колийн. Преди да се усети, стигна до последната снимка, на която Колийн намигаше на камерата през рамо. Хана отново ги прерови, за да се увери, че не е пропуснала нещо, но не беше.

Снимките показваха точно онова, което Хана бе гледала през прозореца предишния ден. Нямаше нищо от предишни фотосесии, нищо, което да бе пропуснала. Всичките бяха абсолютно професионални и най-лошото бе, че на всичките Колийн изглеждаше невероятно, далеч по-фотогенична от нея. Хана ритна ядосано уличния стълб.

Защо, по дяволите, А. й беше казал да тръгне по тази следа? Просто за да си направи шега с нея? Да я накара да похарчи малко пари? Трябваше да се досети, че А. ще иска да я прецака, а не да й помогне.

Някой се изкашля от другата страна на улицата и Хана подскочи. Но това бяха просто двама студенти, които се разхождаха, хванати за ръце по тротоара, и въпреки това тя се изнерви. Глезените вече започваха да я болят. Тя се дотътри до колата си, отвори вратата и хвърли плика вътре толкова силно, че той се блъсна в отсрещната врата и падна под седалката. Хана изстена, плъзна се в колата и се протегна да го вдигне, но го хвана от погрешната страна и всички снимки се разпиляха.

— По дяволите. — Тя се наведе и се зае да напъха снимките в малкия плик. Пръстите й напипаха нещо зад последната снимка. То не беше лъскаво, като останалите, а приличаше повече на принтерна хартия.

Хана извади листа от плика и го поднесе под светлината.

Най-отгоре пишеше Колийн Евелина Бебрис, следваше адресът й, електронната поща, името в Туитър и адреса на блога й. Под тях имаше нещо като списък. Театрален опит, пишеше с големи букви най-отгоре. Под него бяха изредени описанията на различните пиеси, в които бе участвала Колийн, завършвайки с ролята й в Макбет от предишната седмица. Това беше резюме, вероятно за случаите, когато Колийн щеше да се явява на прослушвания. Скука.

Внезапно нещо на дъното привлече погледа й. Опит в рекламата, гласеше заглавието. Под него беше отбелязано само едно нещо.

Висием Лабак, Латвия, пишеше там. Главна роля в латвийска реклама за важни хранителни добавки. Според резюмето рекламата е била въртяна миналата година по най-гледаната латвийска телевизия.

Хана порови в чантата си, извади телефона и набра Висием Лабак в Гугъл. Преводът гласеше всичко най-хубаво. На екрана се появиха и множество латвийски уебстраници и част от тях показваха една усмихната личност, която ядеше йогурт. На края на първата страница с резултати имаше и връзка към Ютюб. Тя беше озаглавена „Реклама Висием Лабак“. Имаше и снимка на лицето на Колийн.

Хана кликна върху връзката. Рекламата започваше с три момичета, които седяха около маса в кафене, пиеха кафе и се смееха. След това камерата се фокусира върху Колийн, която избъбри нещо на език, който не означаваше нищо за Хана, и после с нещастно изражение на лицето се хвана за стомаха. Останалите момичета й подадоха кутийка с йогурт, която Колийн започна да яде с удоволствие. След това тя се затвори в тоалетната на заведението, закачайки на вратата табела с надпис на латвийски, който сигурно означаваше ЗАЕТО. Разнесе се весела музика, някой каза нещо на латвийски и Колийн излезе от тоалетната с победоносно изражение на лицето. Тя вдигна кутията от йогурта и се ухили маниашки.

Рекламата завърши с нов кадър на йогурта.

— Леле-мале — прошепна Хана. Това приличаше на глупавите реклами, в които Джейми Лий Къртис предлагаше „Активия“ на подути жени със запек. И ето я Колийн, която играеше латвийско момиче, което имаше нужда от разхлабителен йогурт, за да отиде до тоалетната.

Нищо чудно, че не се хвалеше с това. Хана предположи, че не беше казала на никого.

— Да! — прошепна тя и прибра резюмето и плика в жабката. След като всичко приключи, щеше да си прибере парите за снимките от Колийн, ако тя все още ги искаше. На Хана не й трябваха. Те не разкриваха нищо. За разлика от един определен видеоклип.