Потрес

34. Изненадващите странични ефекти на шпионирането

По-късно същата сутрин Хана спря колата си на паркинга на „Роузууд дей“. Небето бе натежало от оловно сиви облаци, които отговаряха на настроението й. Кейт, която се возеше до нея, бе нагласила радиото на станцията WKYW. Местните новинари отново обсъждаха трагичното убийство на Гейл.

— Госпожа Ригс беше щедър дарител на филаделфийския Музей на изкуствата, на Аквариума в Камдън, на „Биг брадърс, биг систърс“ от Ню Джърси — изреждаше репортерът. — Ще липсва на всички ни. Погребението ще се състои утре сутринта; очаква се присъствието на рекорден брой опечалени. Госпожа Ригс ще бъде наследена от съпруга си и макар че наскоро изгуби доведената си дъщеря Табита…

Хана рязко спря радиото.

— Това е ужасно — промърмори Кейт, оправяйки маникюра си. — Наистина ли не видя кой я е убил?

— Ш-ш-шт — изсъска Хана, макар да бяха сами в колата. Когато предишната вечер си тръгна от участъка, тя се обади на баща си и му разказа онази част от случилото се, която бе склонна да сподели — че се е впуснала в преследване заедно с Емили, че е знаела, че това е къщата на Гейл и че е била поразена, когато я е видяла мъртва на алеята. Баща й, естествено, беше ужасен. Той извика мениджъра на кампанията и прессекретаря, за да се посъветва с тях как най-добре да изнесат новината. Кейт присъстваше на разговорите, но вместо да гледа на Хана като на някой изрод — или луда убийца — тя прояви съчувствие.

— Сигурно е било ужасно — произнесе тя със загрижено лице.

За щастие бащата на Спенсър намери начин да накара роузуудската полиция да скрие от пресата, че момичетата са се намирали в имението на Гейл и всички останали, които знаеха този факт, се заклеха да мълчат. Но въпреки това бащата на Хана й дръпна строга лекция насаме, в спалнята й.

— Онези снимки, за които ми разказа, са достатъчно компрометиращи — процеди той през стиснати зъби. — Защо нарушаваш частната собственост? Можеха да те убият!

Хана не искаше да разочарова баща си и повече или по-малко се съгласи да не напуска къщата, докато не минат изборите. Но когато баща й я притисна да му каже какво изобщо е търсила в къщата на Гейл, тя се опита да намери приемливо обяснение. Нямаше никакъв начин да му разкаже за бебето на Емили или за А.

Хана паркира и излезе от колата. Тръгна към страничния вход, а Кейт се запъти към арт крилото, където беше класната й стая. Няколко ученици се спряха и изгледаха Хана така, сякаш се беше подпалила.

— Смотанячка — промърмори Девън Арлис, докато вадеше ски екипа си от багажника на колата. Кирстен Калън спря да пише есемеса на телефона си и избухна в смях. Фай Темпълтън и Чейси Бледсоу се сбутаха многозначително край хълмчето, където се мотаеха пушачите, а Лейни Айлър и Мейсън Байърс спряха да се натискат, колкото да прошепнат „луда шпионка“ достатъчно силно, за да ги чуе. Хана си мислеше, че убийството ще засенчи клипа й, но беше сбъркала.

Когато стигна до коридора, тормозът не спря.

Всички, които седяха в „Стийм“ надигнаха глави и заговориха за клипа, който бяха получили предишната вечер. Дори учителите я гледаха, повдигнали вежди. Носът й започна да я смъди, но тя не можеше да позволи на никого да я види как плаче. Достатъчно й бе да я смятат за смотанячката на училището.

Тя отвори вратата на шкафчето си и грабна купчина учебници, без да поглежда дали са тези, които й трябват. В този миг погледът й бе привлечен от позната фигура в края на коридора. Майк стоеше до Колийн, отпуснал ръка на рамото й. Хана се извърна, пожелавайки си в този миг да изчезнат. Точно сега не можеше да понесе усмихнатите им лица.

Тя затвори очи, преброи до десет и отново погледна към коридора. Двамата все още бяха там. Но когато Хана се взря по-внимателно, тя видя сълзи в очите на Колийн. Майк разпери ръце. После наклони глава, потупа Колийн по ръката и тръгна по коридора. Право към Хана.

По дяволите. Тя силно затръшна вратата на шкафчето си и напъха учебниците в чантата си колкото може по-бързо. Майк не сваляше поглед от нея, докато заобикаляше търчащите из коридора първокурсници. Ясно бе, че идва да я сдъвче заради това, че е шпионирала Колийн и е откраднала снимките й. От една страна Хана не искаше да говори с него, но от друга си го беше заслужила. Нямаше ли да се развика на Новия А., ако някой ден се изправят лице в лице?

— Хана — каза Майк, когато се приближи до нея.

— Съжалявам — избъбри тя. — Аз съм най-голямата глупачка, не трябваше да следя Колийн. Снимките й са у мен. Ще й ги върна и дори няма да се налага да плаща за тях.

Хана се приготви да посрещне отговора му, но съвсем неочаквано ръката му се плъзна в нейната. На лицето му се бе изписало странно изражение, което тя не можа да разгадае.

— Сигурен съм, че Колийн ще се зарадва. Но всъщност аз си мисля, че онова, което направи е… невероятно.

В първия момент Хана реши, че класическата музика, която се лееше от тонколоните в коридора, е повредила слуха й.

— Моля?

Очите на Майк проблеснаха.

— Преследвала си Колийн, защото си искала да разбереш какво повече има от теб, нали? Защо съм избрал нея?

Хана прехапа бузата си.

— Ами, може и така да се каже…

— Толкова силно си искала да се върна при теб. — Майк придърпа раницата си нагоре. — Досега никой не ме е харесвал толкова много.

— Колийн те харесва толкова много — промърмори Хана.

Майк погледна през рамо към учениците, които се мотаеха по коридора.

— Знам. И ми е гадно. Само че… тя не е за мен. — Той се наведе към нея. — Но ти си.

Едно мускулче потрепна на бузата на Хана. Тя усети познатия му мирис на бор и дим. Обичаше да го подиграва, че мирише на скиорска хижа. Толкова й беше липсвала тази миризма.

Но после се намръщи.

— Чакай малко. Ти спа с Колийн и седмица по-късно късаш с нея? Това е доста подло, Майк.

Майк я изгледа ошашавено.

— Защо си мислиш, че двамата с Колийн сме спали заедно? Знам, че ме смятат за жребец и така нататък, но ние излизахме само две седмици.

— Но Мейсън и Джеймс… Чух ги да си говорят… — Хана прехапа езика си. — Чакай малко. Това са просто момчешки работи, така ли? Всички момчета ли си мислят, че другите го правят с приятелките си?

Майк сви рамене.

— Май да. — Той я дари с нежна, уязвима усмивка. — Искаш да съм честен? Пазех се за теб.

В главата на Хана избухнаха фойерверки.

— Добре, днес е щастливият ти ден — промърмори тя. — Аз също се пазех за теб. Помниш ли какво ти казах за Марвин трейл? Навита съм, ако и ти си навит.

Майк отново се наведе към нея и Хана се наслади на всяка една секунда от целувката им. После той се отдръпна и леко я смушка отстрани.

— И така, госпожо шпионке, какво успя да изровиш за Колийн? Нещо яко?

Музиката, която пускаха между часовете, беше спряла и когато Хана се огледа, осъзна, че коридорите са почти празни. Тя навлажни устните си с език, обмисляйки как да поднесе новината, но внезапно това й се стори безсмислено. Разкриването на тайните е важно само когато се чувстваш заплашен от някого — когато те карат да се чувстваш несигурен или разполагат с нещо, което искаш или те кара да се страхуваш — а Колийн вече не оказваше такова влияние върху нея. Не беше като А., който търсеше отмъщение.

— Не, нищо интересно — пропя тя, хвана Майк за ръката и го поведе по коридора. Колко прекрасно бе усещането, че вече не се налагаше да се прави на А. за Колийн.

Единственото нещо, което щеше да направи живота й идеален, беше и нейният А. да изчезне завинаги.