Саможертвата

29.

Когато на следващата сутрин се събудих, Венсан лежеше до мен и ме наблюдаваше как спя.

— Bonjour, mon ange — реч той и се заигра с кичур от косата ми. След това се превъртя, взе нещо от купичка, оставена на нощното шкафче, и преди да видя какво е, го пъхна в устата ми. Вкусих го с огромна изненада. Устата ми се изпълни със захарната сладост на ягода.

— Какво… — започнах аз, но не можах да кажа и дума повече, защото устата ми беше пълна.

Венсан се опита да не се смее.

— Докато спях, ти специално повдигна въпроса, че не трябвало да си миеш зъбите, когато разговаряш с мен по време на големия сън, затова реших да направя нещо хубаво, почти като първата целувка сутрин, и да замаскирам дъха ти.

— Значи сега ще имам дъх на ягоди.

— Любимият ми — уточни той със закачлива усмивка.

— Искаш ли да пробваш? — предложих и се наведох, за да го целуна.

— Ммм — кимна замислено той. — Добре. Добре. Държа да подчертая обаче, че предпочитам Кейт au naturel.

Разсмях се и го прегърнах.

— Най-хубавото е да се събудя до теб.

— Прекарахме заедно цялата нощ — отвърна той, — когато спях.

— Да, но аз не мога да направя подобно нещо — рекох и притиснах устни към неговите. Той обхвана лицето ми с ръце, отвърна на усмивката, след това ме прегърна и привлече до себе си. Краката и ръцете ни се преплетоха.

Той пъхна ръка под блузата ми и новото усещане на топлата му кожа, която докосваше гърба ми, разпали силен копнеж у мен. Не исках той да престава, докато не докосне всяка частица от мен. И той продължи. Имах чувството, че тялото ми е твърде малко, за да ме побере и аз ще избухна също като супернова.

— Кейт. — Гласът на Венсан прозвуча така, сякаш идваше някъде от разстояние. — Готова ли си за това? Сега ли искаш да се случи?

— Да — отвърнах автоматично, след това отворих очи и се поколебах. Венсан беше седнал в леглото и изтегляше ризата през глава. Видях, че гърдите му са осеяни със синини — огледални образи на синините под очите. Те не ме отблъснаха, но събудиха в мен желанието да се погрижа за тях, същевременно бяха толкова шокиращи, че вдигнаха пелената от забулените ми от страст мисли.

„И двамата крием нещо.“ Думите пробягнаха в ума ми с яснота, която ме накара да се замисля дали не съм ги изрекла на глас.

Беше време. И двамата криехме важни неща. Неочаквано ми се стори нечестно телата ни да се слеят, когато душите ни бяха разделени. „Не искам да започне по този начин“ — помислих си аз, докато той ме привличаше отново към себе си.

— Почакай, Венсан. Не съм… все още не съм готова.

Венсан се отдръпна леко. Спря, след това приближи устни до ухото ми.

— Всичко е наред — рече той и горещият му дъх по кожата ми ме накара да потръпна. — Чакам те толкова отдавна, че не бързам. Разполагаме с всичкото време на света.

В продължение на няколко минути останахме да лежим неподвижно, докато аз се наслаждавах на тялото му, притиснато до моето. Най-сетне се отдръпнахме един от друг и се погледнахме в очите.

— Не плачи, Кейт — погледна ме угрижено Венсан.

— Не плача — отвърнах аз и в същия момент усетих, че очите ми са пълни със сълзи.

Не плачех от разочарование. Желанието, което изпитвах към Венсан, не бе само физическо. Не беше ограничено до сегашния момент. Исках да съм с него и телом, и духом. Освен това исках часовете, които прекарвахме заедно, да са изпълнени с живот, любов и радост, задето сме се намерили.

Само че в мига, в който погледнах момчето, което лежеше на няколко сантиметра от мен, имах чувството, че нещастието и смъртта ми се присмиват. Освен синините по гърдите му прекрасното му лице бе пребледняло от изтощение, а кръговете под очите му придаваха още по-уязвим вид. Макар да си оставаше по-силен от всяко друго момче, което познавах, личеше, че силите му са намалели.

Като го гледах как гасне пред очите ми, бъдещето ни се струваше дори по-мрачно и безрадостно от когато и да било. Не трябваше да е така. Бяхме избягвали разговора прекалено дълго, така че сега вече идваше времето да обсъдим някои неща.

— Какво си направила? — повиши възмутено глас Венсан.

Бяхме се настанили един срещу друг по средата на леглото. Стиснах ръцете му между своите, без да съм сигурна дали по този начин се опитвам да му вдъхна спокойствие, или да осигуря на себе си подкрепата, която ми беше нужна, за да разкрия истината.

— Венсан, ти чу ли какво казах? Има една guerisseur. Произлиза от род на guerisseurs, които са имали специални връзки и взаимоотношения с ревенантите. Сигурна съм, че Гаспар не знае за тях, защото лечителката каза, че са минали векове, откакто семейството й е виждало ревенант. Това е съвършено нова информация. Тя може да успее да ни помогне.

— Кейт, как можа да си помислиш да направиш подобно нещо без мен? Можеше да се изложиш на сериозна опасност. Това е моят свят и в него винаги присъства смъртта.

— Сега вече е и моят свят.

Тези думи го накараха да млъкне. Възползвах се от мълчанието му, за да му разкажа всичко, като започнах с това как съм открила информацията в книгите, за да намеря магазинчето, как съм видяла signum в купата на guerisseur и какво е станало след това. Когато завърших разказа си, забелязах блясъка в очите му. Това не бяха искрици на надежда, но поне бяха искрици, предизвикани от интерес и любопитство.

— Добре, Кейт, съгласен съм, че от тази работа може да излезе нещо. Иска ми се да ми беше казала преди. Направо се побърквам, когато си мисля, че обикаляш сама да търсиш човек, който може да се окаже пълна откачалка. Ами ако ти се беше случило нещо… или по-лошо? Дори нямаше да знам къде да те открия.

— Жул беше с мен — признах аз самоуверено.

— Жул ли? — ахна Венсан, неспособен да повярва. — Жул те е завел на срещата с guerisseur?

— Той не знаеше къде ме води, нито пък защо. Разбра едва след като всичко свърши.

Сърцето ми се сви, когато видях изражението на Венсан. Той се чувстваше предаден, защото бе разбрал, че най-добрият му приятел и гаджето му са действали зад гърба му.

— Престани, Венсан! — извиках. — Аз накарах Жул да дойде с мен. Ако ще се сърдиш на някого, сърди се на мен. Ако има някакво значение, той побесня и каза, че ако не ти призная, тогава сам ще го направи. Не съм направила нищо, с което да те измамя или подведа, Венсан. Направих го, за да намеря помощ за нас, за теб и мен.

— Правя всичко по силите си, за да осигуря помощ.

Очите му блестяха гневно.

— Какво? Кажи ми какво точно правиш? — надигнах глас аз. — Кажи ми, защото ми се струва, че онова, което правиш, ти вреди, не води до нищо добро.

— Така е, защото не разбираш как трябва да въздейства — тросна се Венсан и разтри нервно слепоочията си.

Докоснах го по коляното.

— Обясни ми.

Погледите ни се срещнаха, той задържа моя няколко секунди, преди да въздъхне.

— Добре. Дай ми обаче малко време, за да помисля. Обещавам ти довечера да поговорим.