Скандална любов

9

Неспособна да се пребори с обхваналото я униние, Никол се вкопчи в перваза на прозореца и се загледа навън, към яркото октомврийско слънце. Чу зад гърба си стъпки, но не помръдна, защото позна, че са на сестра й.

— Никол, отивам на разходка в Хайд Парк с приятели. Чарли Радклиф има нов автомобил. Остава едно свободно място. Защо не дойдеш с нас?

Никол не се обърна. Не искаше Реджина да види лицето й и да я измъчи с въпроси. Макар да изглеждаше невинна като ангел, сестра й бе много умна и познаваше Никол по-добре от всички, достатъчно добре, за да отгатне, че нещо не е наред.

— Не, благодаря. Днес следобед ще ходя на езда — каза Никол, въпреки че нямаше такива намерения.

Реджина се поколеба, после заяви, че ще се видят по-късно, и излезе. Никол въздъхна, обърна гръб на прозореца и се защура безцелно из светлозеления утринен салон. Останеше ли сама, неизменно я връхлиташе споменът за херцога, за неговите думи, за срещата им. Беше като обсебена от дявола и ненавиждаше това усещане. Ненавиждаше него.

В салона влезе Олдрик.

— Милейди, виконтеса Сърл е тук.

— Не си прави труда да съобщаваш за мен, Олдрик — обади се Марта, като пристъпи прага. Още щом видя приятелката си, тя веднага се обърна отново към иконома. — Донеси ни малко чай, ако обичаш.

Когато той излезе, Марта побърза да седне до Никол.

— Никога не съм те виждала такава, Никол, но подозирах, че днес ще те намеря отчаяна. Трябва да го изхвърлиш от ума си. Трябва!

— Не мога. Повярвай ми, ако можех, щях да го направя, но не мога.

— В Лондон има и други мъже, много други мъже. Моля те, позволи ми да те запозная с някои от тях.

— О, Марта, няма смисъл да си правиш труда. Моята репутация винаги върви на крачка пред мен.

— Ти можеш да промениш репутацията си, ако се опиташ! — разпалено извика Марта.

— Може би не желая да я променям — озъби се Никол. Сетне сграбчи ръката на приятелката си. — Съжалявам, не съм ядосана на теб, а на себе си.

— Знам.

— Идването ми в Лондон беше грешка, голяма грешка. Връщам се у дома.

Марта я изгледа замислено.

— Ще избягаш? Като страхливка?

Никол се изчерви.

— Ще му позволиш ли да те прогони?

Никол прехапа устни. Марта не знаеше какво се бе случило снощи, но тя знаеше. Той бе дръзнал не само да й заповяда да напусне Лондон, а и да заяви, че се страхувала от него! Ако внезапно си тръгнеше за Драгмор, херцогът щеше да реши, че усилията му да я пропъди са се увенчали с успех. Освен това ще заключи, че тя наистина е страхливка и се бои от него. И нищо няма да промени абсурдното му предположение, че е дошла в Лондон, за да го съблазни и да го откъсне от неговата безценна Елизабет. Тя се вцепени. Това беше абсурдно предположение, нали?

Нима тайно се бе надявала да го раздели с годеницата му? Какво друго обяснение можеше да има за безумната й идея да го последва в Лондон?

Никол потрепери, ужасена от себе си. През целия си живот не се бе чувствала толкова объркана. По-добре да го остави да си мисли най-лошото, което той така или иначе бе решен да прави, отколкото да му позволи да спечели двубоя помежду им. Никога нямаше да си признае, нито пред него, нито пред себе си, че е възможно идването й в Лондон да е било продиктувано от подобни глупави мисли.

— Права си. Значи трябва да поостана още известно време.

— Добре! Но не бива да вехнеш тук. Днес следобед ще играя тенис в клуба с още няколко дами, но ни трябва шести човек. Идваш с нас. Ще бъде забавно.

— Не ис…

— Никол, ти обичаш тениса! Трябва да се появяваш пред хората и поне да даваш вид, че се забавляваш. Иначе той ще реши, че страдаш по него.

— Ти си много умна жена, Марта — каза Никол, като се усмихна неохотно. — Добре, ще дойда.

Пристигнаха в тенис-клуба рано същия следобед. Никол беше в каретата на Марта и бе пропусната вътре като нейна гостенка. Портиерът на входа очевидно познаваше Марта, защото я поздрави по име и я отметна в списъка си. Вътре двете си избраха ракети и топки и излязоха на кортовете, за да се присъединят към останалите от групата.

В онези дни тенисът бе изключително популярен, особено сред младите дами. Всички кортове бяха заети, с изключение на трите, резервирани за тяхната група, и всички играчи бяха жени, с изключение на една двойка младежи.

Останалите жени вече ги очакваха, седнали на една маса с кана лимонада. Всички бяха облечени в бели блузи и морскосини поли. Ракетите им бяха оставени до столовете. Щом се приближиха до тях, Марта внезапно промърмори:

— О, боже!

Никол се препъна, когато съзря сред групата Елизабет Мартиндейл.

— Не ми каза, че и тя ще бъде тук!

А годеницата на херцога не само бе тук, но и седеше не до кого да е, а до Стейси Уъртингтън.

— Не знаех. Съжалявам, Никол.

Разговорът между дамите рязко секна, когато Никол и Марта дойдоха до масата.

— Здравейте — каза Марта. — Мислех, че имаме нужда от шести човек, затова доведох лейди Шелтън. Но виждам, че съм сгрешила.

— Така е — обади се Стейси. Погледът й бе пълен с презрение. — Доведох братовчедка си Елизабет за шести човек. — Нямаше начин да не се разбере, че Никол не е добре дошла сред тях.

— Сигурна съм, че ще измислим нещо, Стейси — учтиво каза Марта, въпреки че погледът й прониза брюнетката като кама.

— Всичко е наред — побърза да се намеси Никол. Полагаше огромни усилия да не се вторачи в Елизабет, защото едва сега я виждаше отблизо. Дребната, изящна блондинка седеше напълно притихнала сред явно враждебно настроената групичка жени. — И без това съм уморена. Просто ще взема каретата ти, ще се прибера у дома и ще изпратя кочияша обратно, за да прибере и теб.

Марта я погледна.

Никол не искаше да влиза в пререкания, затова упорито издържа на погледа й. При други обстоятелства непременно би отвърнала на Стейси както подобава, ала присъствието на Елизабет потискаше успешно естествените й наклонности.

— Може би така ще бъде най-добре — обади се друго момиче с рижи коси и очила с тънки златни рамки, като хвърли неуверено поглед към Никол.

— Аз за нищо на света не желая да деля корта си с някой друг — заяви Стейси.

— Стейси! — укорително възкликна Елизабет и се изправи. — Мисля, че не се познаваме — обърна се тя към Никол. На устните й грееше дружелюбна усмивка. — Аз съм Елизабет Мартиндейл, лейди Шелтън.

Никол застина напълно неподвижно, вторачена в протегнатата й ръка. Мина доста време, преди да се опомни и да я поеме.

— Здравейте.

— Лейди Шелтън, аз нямам нищо против да остана тук и само да гледам. Наистина. Можете да заемете моето място.

Никол стисна зъби. Русокосото момиче не спираше да се усмихва, а сините му очи изглеждаха искрено дружелюбни.

— Всичко е наред, лейди Мартиндейл — каза Никол с леден тон. — Няма нужда да се отказвате от играта заради мен.

— Наистина нямам нищо против — настоя Елизабет, но веднага бе прекъсната от братовчедка си Стейси:

— Щом иска, нека си върви.

Елизабет стисна извитите си устни.

— Стейси, разполагаме с предостатъчно време, за да играем всички, дори аз, ако реша. — Тя се обърна отново към Никол. — Можем да си разделим корта, но ви предупреждавам, че се изморявам бързо. — Нова усмивка озари лицето й и накара Никол да се чувства още по-неловко.

— Добре — чу се да казва рязко тя. — Но вие ще бъдете първа. — Не можеше да се усмихне, не можеше дори да се опита.

Всички момичета заеха кортовете, които бяха резервирали. Само Никол остана да седи на масата отстрани. Опитваше се да гледа играта, но все още бе разстроена от присъствието на Елизабет. Годеницата на херцог Клейбъроу изглеждаше много симпатична. Очевидната й дружелюбност бе просто обезоръжаваща. Но сигурно беше неискрена, нямаше начин да не е.

Скоро Никол установи, че изобщо не обръща внимание на останалите жени. Не можеше да откъсне очи от Елизабет. Момичето наистина се измори бързо, защото нямаше никакви сили в крехкото си тяло. Беше най-лошият играч на кортовете и на практика едва успяваше да уцели топката. Значи такива жени предпочитал херцогът? Светли, дребни, слаби? Жени, твърде деликатни да изиграят дори една прилична игра на тенис? Жени с простодушни сини очи и с неслизаща от устните им усмивка? Неприятно й бе да си го признае, ала от всички момичета, с които се бе запознала досега, Елизабет наистина беше най-симпатична. Тя бе единствената, направила опит да се държи дружелюбно с нея. Даже приятелките на Марта — Джули и Абигейл — се бяха отнесли подозрително с нея и дори не бяха опитали да я заговорят. Марта със сигурност вече изпитваше угризения, че я е убедила да дойде.

Не бяха минали и десет минути, когато Елизабет напусна корта, задъхана, изпотена и зачервена.

— Казах ви, че се изморявам бързо — изпъшка тя, като се стовари на стола до Никол.

Колкото и да не я харесваше, Никол побърза да й налее лимонада.

— Добре ли сте?

Неспособна да произнесе и дума повече, Елизабет само кимна и размаха едно от оставените на масата списания пред лицето си. После жадно изгълта чашата с лимонада и едва тогава каза:

— Благодаря. Просто имам нужда от почивка. Не биваше да идвам. От няколко дни насам не се чувствам съвсем добре.

— Навярно сте хванала грип — предположи Никол, като въртеше нервно ракетата из ръцете си.

— Не мисля — печално отвърна Елизабет.

Никол я остави, за да се присъедини към останалите. Поигра малко с Матилда, но Матилда изобщо не беше равностоен противник и не можеше да посрещне дори едно късо воле. Не след дълго при тях дойде Стейси.

— Нека поиграем двете — обърна се към Никол тя. — Матилда и Марта са по-равностойни.

Никол се съгласи, като се постара да скрие от Стейси изражението си, потъмняло от мрачна решителност. Стейси бе най-добра от всички на корта и намерението й бе повече от очевидно; Никол беше сигурна, че се надява да я разгроми. Застанаха от двете страни на корта и започнаха да разиграват. Никол, която често играеше с братята си на кортовете край Лесинг, също беше много добър играч. Сега тя с лекота изпрати топката към Стейси, която я върна със същата лекота. Постепенно и двете започнаха да удрят топката все по-силно и по-силно. Внезапно Стейси замахна и отправи страховит удар, който обаче Никол съумя да посрещне с още по-яростен замах и да направи точка.

Задъхани, двете момичета се изгледаха с решителност и неприязън. И тогава играта наистина започна…

Бам! Стейси удря топката. Бам! Никол я връща. И продължават така, с всичка сила. Накрая Стейси отново пропусна, като този път се заби право в мрежата, неспособна да се спре. Всички останали дами вече бяха престанали да играят и се бяха събрали да ги гледат, даже Елизабет бе станала от масата. Стейси едва дишаше, Никол бе само леко задъхана.

— Стига ли толкова? — невинно попита Никол.

— Прави са хората — процеди Стейси между две огромни глътки въздух. — Вие не сте дама, дори тенис не играете като дама! — С тези думи тя напусна корта.

Никол почервеня от смущение и гняв, защото самата Стейси бе положила не по-малко усилия да я победи на корта. Другите дами й обърнаха гръб, с изключение на Марта и Елизабет. Марта бе стиснала устни. Никол бавно се приближи до тях.

— Моля ви, простете на Стейси — каза Елизабет, като докосна ръката й.

Никол се дръпна.

— Никога не се е държала толкова грубо; не знам какво й става днес. — Погледът на Елизабет бе умоляващ.

Никол не отговори и момичето, почувствало се неловко, също си тръгна.

— Идването ми тук беше грешка — каза Никол на Марта.

— Бях забравила, че тази вещица Стейси ще бъде тук, Никол, и съжалявам. Трябва да знаеш обаче, че тя е ужасна с всички, които не влизат в нейния кръг. Мисли си, че само защото е племенница на Нортъмбърланд, слънцето изгрява и залязва заради нея. Ако я нямаше нея, останалите момичета щяха да се държат по-дружелюбно, сигурна съм.

— Приятелките ти бяха ужасени от появата ми.

— Не е вярно. Джули и Абигейл просто са тихи и срамежливи момичета. Дай им още една възможност и ще видиш, че всъщност са много мили.

Никол кимна и двете се присъединиха към останалите, които се бяха събрали на масата и пиеха лимонада. Елизабет беше придърпала Стейси настрана и за удивление на Никол я мъмреше строго.

— Как можа да се държиш толкова грубо, Стейси? Беше просто непоносима. Трябва веднага да се извиниш на лейди Шелтън.

— Аз? Да се извинявам на тази дивачка? Ти си напълно сляпа, Елизабет! Винаги виждаш у хората само добро. Нищо ли не знаеш за нея? Тя е персона нон грата, и никога нищо не ще промени този факт!

— Държиш се много нелюбезно и много жестоко, а това не ти отива — укори я Елизабет и едва сега забеляза Никол и Марта. — Тръгвате ли вече? Имаме още време, може би трябва просто да разменим партньорите.

Това е нечувано, помисли си Никол. Тази жена бе защитила нея, непознатата, пред своята братовчедка и сега очевидно се опитваше да спаси следобеда пак единствено заради нея.

— Боя се, че имам друг ангажимент.

— Е, може би ще поиграем друг път — каза Елизабет. — Приятно ми е, че се запознахме, лейди Шелтън.

— На мен също — отвърна с усилие Никол.

Двете с Марта си тръгнаха и не след дълго бяха сами в каретата на фамилията Сърл. След продължително мълчание Марта я погледна.

— За какво мислиш?

Никол прехапа устни и отчаяно вдигна поглед към тавана.

— Мисля, че тя е не само хубава, а и мила.

— Елизабет е много мила — тихо каза Марта. — Няма човек, който да не я харесва.

Никол се обърна към прозореца, без да вижда нищо. Затова ли я обичаше херцогът?

— Освен мен — тъжно промълви тя.

Марта не каза нищо.

— Лейди Елизабет ще слезе след малко, Ваша светлост.

Херцогът кимна, погледна осемнайсеткаратовия си джобен часовник и продължи да обикаля нетърпеливо из малкия салон. Не беше в стила на Елизабет да закъснява, но ето че минаха още цели петнадесет минути, преди тя да слезе при него, и то облечена не за вечеря и за театър, както се бяха уговорили, а в приятна ежедневна рокля.

— Нима си ме забравила? — попита той изненадано, но в гласа му имаше и развеселена нотка.

Елизабет въздъхна и се приближи до него.

— Толкова съжалявам, Ейдриън. Не съм забравила. Но се боя, че направих ужасна грешка.

Тя се отпусна на дивана, а херцогът седна до нея.

— Съмнявам се — каза той. — Зле ли се чувстваш?

— Просто съм изтощена. Днес следобед играх малко тенис и това ужасно ме измори. Трябваше още тогава да ти изпратя съобщение да не идваш, но толкова исках да те видя, а и не исках да те разочаровам. Надявах се, че една дрямка ще ме възстанови, но се събудих едва сега и все още се чувствам изтощена.

— Не се тревожи за мен — каза херцогът. — Не е трябвало да играеш тенис, Елизабет. Напълно съм съгласен, че трябва тази вечер да си останеш в леглото.

Елизабет докосна ръката му.

— И не си ми сърдит?

— Разбира се, че не. — Погледът му се смекчи. — Струваше ли си поне? Забавлява ли се?

Тя го погледна натъжено.

— Не беше много приятно, Ейдриън. Честно казано, още съм разстроена!

— Какво те разстрои?

— Две от дамите се държаха ужасно грубо с друга една дама, оскърбиха я жестоко. И една от тях беше Стейси.

— Е, Стейси не е най-милото същество сред познатите ни.

— Стана ми ужасно мъчно за лейди Шелтън, наистина. Поведението им беше напълно непростимо! Знам, че очевидно преди няколко години е имало някакъв скандал, но това е минало и не е честно да виниш някого за грешката му до края на живота му.

Херцогът се вкамени.

— Жената, която са оскърбили, е била Никол Шелтън?

— Да. Познаваш ли я?

Той се размърда неспокойно. Значи не е напуснала града.

— Никълъс Шелтън ми е съсед, откакто купих Чапман Хол. Вечерях с него и семейството му точно преди да тръгна за Лондон.

— Е, тя беше много наранена от случилото се. Сигурна съм, въпреки че тя е много горда и се помъчи да го скрие, милата. Казах на Стейси колко съм разочарована от нея.

Херцогът се покашля. Беше притеснен не само от разговора, а и от собственото си поведение и от скритите си помисли, засягащи обекта на разговора. Едва снощи Никол Шелтън го бе тласнала до ръба на неконтролируемата ярост. Едва снощи се бе разминал на косъм с това да я сграбчи в обятията си и да утоли дивата си жажда. След всичко, което се бе случило помежду им, му се струваше дяволски нередно да обсъжда Никол Шелтън с годеницата си.

— Стейси трябва да бъде смъмряна от време на време. Щом няма да се видим довечера, ще отложим ли вечерята за утре?

Но защо не е напуснала Лондон? Все още ли възнамерява да го съблазни и да го раздели с Елизабет?

— Би било чудесно. Ейдриън, доколкото разбирам, Никол не е добре дошла във висшето общество. Мисля, че това е дяволски несправедливо, особено сега, когато най-после се е решила да дойде в Лондон.

Херцогът замълча. Дръзнеше ли да се замисли над този въпрос, щеше да се наложи да признае, че самият той смята това за несправедливо, нещо повече — че не одобрява да оскърбяват Никол Шелтън заради един отдавна потушен скандал. Не искаше обаче да обсъжда този проблем, не и с годеницата си, защото считаше, че би било много неприлично да защитава Никол.

— Животът рядко е справедлив.

— Не говори така! Аз ще я поканя да се присъедини към нашия поетичен кръжец и ще се погрижа всички да я приемат.

Херцогът се намръщи. От една страна това, което искаше да направи Елизабет, бе благородно и правилно, но от друга се ужасяваше от мисълта годеницата му да се сприятели с Никол Шелтън.

— Елизабет, може би утре ще бъдеш на по-друго мнение. Доколкото успях да забележа, лейди Шелтън е силна жена и няколко злостни клюки едва ли ще я съкрушат.

— Твърдо съм решена, Ейдриън — заяви Елизабет. — Тя има нужда от приятели като мен, това е повече от очевидно. И аз ще бъда нейна приятелка.

За миг Ейдриън затвори очи. Нима бе възможно цялото това кълбо да се заплете още повече? Никол няма, не може да приеме предложението на Елизабет за приятелство, нали? И защо още е в Лондон? Заради него? Знаеше, че би трябвало все още да й е ядосан, ала не беше. Гневът му бе стихнал още снощи. Всъщност, ако трябваше да бъде честен пред себе си, новината, че не си е заминала, го изпълваше с ликуваща възбуда.

И с ужасяващото предчувствие за обреченост.