Скандална любов

22

Никол незабавно напусна дома на Линдли, като помоли семейство Сърл, които също се готвеха да си тръгнат, да я закарат до дома й. Беше разстроена от срещата с Ейдриън и знаеше, че й личи. Разчиташе на това, че Марта няма да й задава въпроси пред съпруга си. Когато спряха на Тависток Скуеър, тя буквално изскочи от каретата им, измърмори някаква благодарност и побърза да влезе в къщи. У дома поне нямаше нужда да се преструва. Олдрик я видя да тича през вестибюла и се спря с нескрита загриженост.

— Милейди — извика той след нея. — Добре ли сте?

— Не, Олдрик — изкрещя яростно тя, хукнала вече нагоре по стълбите. — Не съм добре!

В стаята си обаче също не намери убежище. Не беше минало много време, когато откъм коридора долетяха гласовете на Реджина и на родителите й, които си пожелаваха лека нощ. Никол бързо загаси осветлението. Искаше да остане насаме със себе си. Чу, че родителите й се отдалечават по коридора. Миг по-късно някой силно заблъска вратата. Тя простена. Главата й пулсираше.

Реджина не дочака сестра й да я покани, а нахълта вътре.

— Изглеждаш така, сякаш някой е умрял! — възкликна тя, но собственият й ентусиазъм не намаля ни най-малко. — Вярно ли е? Вярно ли е, че ще се ожениш за него? Откакто си тръгна от чичо Джон, няколко души ме попитаха! Казаха, че сте сгодени! Никол! Наистина ли ставаш херцогиня Клейбъроу?

— Моля те. — Главата я заболя още по-силно.

— О, господи, вярно е! — извика Реджина. — Какво стана? Мислех, че си му отказала!

— Отказах му! — каза Никол сърдито. — След което нещастникът отишъл при татко, а татко приел без мое съгласие.

Реджина засия.

— Това е прекрасно!

— Няма да се омъжа за него.

Усмивката на момичето се стопи.

— Надявам се, че се шегуваш.

Никол я погледна мрачно, без да каже нищо.

— Татко е уредил нещата! А той е херцог Клейбъроу! Какво ти става? Ти сама ми каза, че си луда по него!

В момента Никол нямаше представа какво изпитва към Ейдриън Бракстън-Лоуъл, но искрено се надяваше, че чувствата й са се променили.

— Вече не съм.

— Ти си глупачка, ако не се омъжиш за него.

— Да, предполагам, че съм глупачка.

Реджина се намуси и стисна юмруци.

— Пак ще го направиш, нали? Пак ще се опълчиш срещу татко?

— Да, но защо ти си разстроена?

— Защо съм разстроена? — Реджина изглеждаше така, сякаш всеки миг щеше да се разплаче. — Добре, Никол, ще ти кажа защо. Защото си една проклета егоистка!

Никол се изуми. Никога не беше чувала сестра си да ругае.

— Аз да съм егоистка?

— Никога досега не съм се оплаквала. Но ако не беше ти, вече щях да съм омъжена! По дяволите! Вече съм почти на деветнадесет, а ме карат да чакам, защото се надяват, че някой ден ще получиш предложение и ще се омъжиш първа. Ето — сега имаш предложение, и то какво! Но ти не желаеш да бъдеш разумна. А аз се уморих да бъда стара мома. По дяволите!

Беше така ядосана, че очите й плувнаха в сълзи. Никол се втрещи. Нямаше представа, че сестра й се чувства толкова нещастна.

— Моля те, опитай се да ме разбереш. Не мога да се омъжа за него, не мога.

— Не те разбирам и никога няма да те разбера! Ти си твърдоглава егоистка и абсолютна глупачка! — Реджина изскочи от стаята и тръшна вратата след себе си.

Никол се разтрепери. Двете със сестра си бяха много близки. Много пъти се бяха карали, но никога не по такъв начин. Откога Реджина се чувстваше така? Откога обвиняваше Никол за това, че не й даваха да се омъжи, а я караха да чака? Внезапно осъзна, че сестра й може би е права и че тя, Никол, е виновна за това, че Реджина все още не е омъжена. Беше извършила огромна несправедливост спрямо Реджина. А тя обичаше малката си сестричка и не би я наранила за нищо на света.

Наред с това обаче се почувства изоставена от сестра си и я заболя. Реджина я беше изоставила точно сега, когато най-много се нуждаеше от нея като приятел и съюзник.

— Никол, трябва да поговорим! — долетя от прага гласът на Марта по време на следобедния чай на другия ден след приема у Линдли. Появата на приятелката й зарадва Никол. Цял ден се натъкваше на приготовленията за сватбата, които вече течаха с пълна сила. Очевидно въпреки бързането, или пък точно заради него, херцогът беше решил да вдигне най-голямата сватба в кралството от години насам и Джейн беше увлечена във водовъртежа на плановете.

Никол не се интересуваше от тях, но майка й я държеше в течение на най-важните подробности. Освен това бе наела шивачка от един от най-престижните модни салони и Никол беше принудена да понася суетенето на тази жена край себе си в продължение на часове. И всичко това щеше да продължи докато изберяха сватбената й рокля и подготвеха чеиза. Изобщо, очертаваше се седмица на безкрайни приготовления.

Никол се вбесяваше все повече и повече.

Смутеният глас на Марта й подсказа, че вече е научила за предстоящата сватба.

— Целият град говори! Не мога да повярвам! Но когато дойдох тук и видях мистър Хенри — най-добрият готвач в града, и мадам Лавие — най-известната и най-скъпата шивачка в града, разбрах, че е истина!

Никол стоеше по долни дрехи в спалнята си. Мадам Лавие току-що си беше отишла. Тя закрачи из стаята.

— Вярно е.

— И не си ми казала! — извика обидено Марта.

Никол се завъртя.

— Всичко се случи вчера! Едва вчера! О! Този негодник е искал да бъде сигурен, че няма да има как да се измъкна!

— По-добре ми разкажи всичко — каза Марта, внезапно загрижена.

Никол седна и й разказа. Когато свърши, Марта изглеждаше потресена, защото Никол не бе скрила истинската причина за брака. Въпреки това тя взе ръката на Никол и я потупа утешително.

— Знам, че никоя жена не си мечтае да я омъжат по такъв начин, но ти искаше Ейдриън от самото начало. А освен това може да си бременна, Никол. Разбира се, че трябва да се омъжиш за него. Защо си толкова твърдоглава и глупава?

Никол се изправи.

— Уморих се да слушам едно и също от всички, което обичам, от всички, които се предполага, че трябва да бъдат на моя страна.

— Защо изобщо говориш за страни, Никол? Това не е война.

— Той го превърна във война — каза Никол мрачно. — Ако само беше почакал…

Марта я погледна въпросително.

Никол се намръщи без да довърши. Но мисълта не я оставяше на мира. Ако беше почакал, може би след време всичко щеше да се случи така, както трябва. Може би той наистина щеше да поиска ръката й.

— Горкичката — каза нежно Марта.

— Няма нужда да ме съжаляваш. Как да се измъкна от това сега?

— Не можеш! — извика ужасена Марта. — Вече всички знаят за годежа, а той е достатъчно скандален сам по себе си!

Никол седна и мрачно погледна приятелката си.

— Колко скандален? Аз също трябва да знам всичко. Какво говори мълвата?

Марта се поколеба.

— Значи е най-лошото — поклати глава Никол. Заболя я, макар да знаеше, че ще стане така! Беше станала център на нов скандал.

— Онази кучка Стейси Уъртингтън — заяви Марта с изпълнен с ненавист глас. Вулгарността й порази Никол, а самата Марта се изчерви. — Чух я със собствените си уши днес у Сара Локхарт.

— Какво каза?

Марта отново се поколеба.

— Каза, че има само една причина, поради която почтен мъж като херцог Клейбъроу би се оженил толкова скоро след смъртта на годеницата си.

— И е права — каза Никол. — Дотук с преструвките на Ейдриън.

— Какви преструвки?

Никол й разказа за неговите планове да се прави на влюбен до полуда в нея, за да премахне подозренията относно причината за внезапната им сватба.

— Носи се и такъв слух — каза разпалено Марта. — Сара чула, че Клейбъроу бил полудял по теб и това била истинската причина за цялото бързане.

— Кой би повярвал в това? — каза тъжно Никол. Сърцето й отново се сви болезнено.

— Аз бих.

Никол трепна.

— Значи си глупачка.

— Времето ще покаже.

Възможността херцогът да я заобича след време изпълни Никол с толкова силен копнеж, че дъхът й секна.

— Сърцето му е студено — прошепна тя, но си спомни как нежно я бе прегръщал Ейдриън в библиотеката, сякаш се боеше да не я изгуби. Сякаш се нуждаеше отчаяно от нея. Сякаш я обичаше.

Затвори очи. Не искаше да си спомня, не искаше да се надява. Внезапно Марта се усмихна.

— Няма да бъде като предишния път, Никол. Скандалът сега няма да те нарани. Не и щом ще си неговата булка, не и като негова съпруга.

Никол си пое дъх, за да дойде на себе си.

— Трябва да приема нещата такива, каквито са, нали? Да се омъжа за него, и то след по-малко от две седмици. Няма какво да направя, за да го избегна.

Марта я погледна сериозно.

— Ти избяга от Пърси. Винаги можеш да избягаш пак.

Никол издържа на погледа на приятелката си. Как да й обясни, че не би зарязала Ейдриън по такъв подъл начин, щом не можеше да го обясни и на самата себе си? Марта се усмихна.

— Но ти няма да го направиш, нали, Никол? И не само защото херцогът няма да ти позволи.

Никол благоразумно замълча. Защото нямаше какво да отговори.

Ейдриън се върна в Клейбъроу Хаус в ужасно настроение. Адвокатите му бяха уточнявали цял ден брачния договор с Шелтън и преди няколко часа херцогът го беше подписал със замах. После се облече необичайно грижливо, за да посети годеницата си. Не си правеше илюзии; сигурен бе, че ще я намери в същото настроение като миналата вечер. Ала този път беше решил да бъде сдържан и да не се ядосва, каквото и да каже или направи Никол.

Обаче не я видя. Когато пристигна на Тависток Скуеър, икономът го извести с подчертано загрижено изражение, че Никол е неразположена. Макар че го гледаше невъзмутимо, човекът очевидно лъжеше заради господарката си и беше разстроен, че отпраща херцога. Малко по-късно се появи и графинята. Тя му се извини и го информира, че Никол е болна и е останала в леглото си. Ейдриън се досещаше колко е болна и каква е причината за болестта й, но се престори, че приема извиненията на Джейн, поинтересува се за здравето на Никол и уведоми графинята, че утре ще дойде пак и че се надява Никол да се почувства достатъчно добре, за да го приеме. Любезната му маска обаче падна веднага щом се озова обратно в каретата си.

Втурна се в Клейбъроу Хаус толкова разярен и разстроен, че дори не забеляза Удуърд, който го чакаше, за да поеме палтото му. Затръшна шумно вратата на библиотеката. Нямаше нужда от преструвките й. Отлично знаеше, че предстоящата сватба я прави нещастна. Беше му показала съвсем ясно чувствата си, отхвърляйки предложението му.

Тази игра ще приключи съвсем скоро, каза си мрачно той. Графинята беше схванала едва прикритото му предупреждение, че е по-добре утре Никол да го приеме. Как щеше да я предпази от скандала, ако тя продължаваше така открито да се противопоставя на връзката им? Опитваше да я защити, а тя проваляше всичко, което бе успял да постигне.

И все пак не биваше да очаква от нея да приеме брака им без възражения, при положение, че го бяха уредили без нейно съгласие. Никол не беше примиренческа натура. Сам той неведнъж се бе възхищавал тайно на смелостта й да се опълчва срещу правилата. Само дето точно сега не бе най-подходящия момент да го прави. Тази нейна очарователна дързост, която толкова го привличаше, щеше да затрудни максимално усилията му да я защити.

Но той щеше да го направи.

Тя щеше да стане негова жена и да получи не само името му, не само титлата и богатството му, но и уважението, което заслужаваше. Преди ни най-малко не го беше грижа какво мислят другите за него. Знаеше, че вдъхва страхопочитание, ала знаеше също и че хората тайно се съмняват в него. Но сега вече нямаше да има никакви съмнения — нито относно него, нито относно съпругата му.

Той щеше да се погрижи за това.

Същата вечер Изабел пристигна в Клейбъроу Хаус, облечена в ослепителна тъмночервена рокля с богато надиплени поли. Фигурата й бе достатъчно стройна, за да може да си позволи и най-смелите съвременни модели, но тя беше реалистка и разбираше, че на петдесет и една няма кожата на двадесетгодишно момиче, затова роклята не разкриваше прелестите й, а беше по-скоро скромна. В тон с нея Изабел носеше блестяща червена чанта и рубинени обеци, колие и гривна.

Вече беше чула слуховете. Вярваше им, защото бе видяла искрите, припламващи между двамата. И възнамеряваше да пита сина си направо дали наистина ще се жени за Никол Шелтън след по-малко от две седмици.

Удуърд я поздрави с усмивката, която пазеше специално за нея. Изабел подозираше, че е влюбен в нея още откакто се бе оженила за Франсис, но благоразумно се преструваше, че не е наясно с чувствата му.

— Здравей, Удуърд. Как си тази вечер? — Винаги се бе държала приятелски с прислугата, нищо че Франсис непрекъснато я подиграваше за това.

— Благодаря, добре, Ваша светлост. Негова светлост ви очаква в червения салон.

Изабел се усмихна, подаде му визонената си наметка и го остави да я съпроводи и да съобщи официално на сина й за пристигането й.

Ейдриън я поздрави топло, макар че изглеждаше неспокоен. Когато им донесоха напитките — за него чай, за нея бяло вино, — и двамата останаха сами, Изабел започна без заобикалки.

— Чух слуховете, Ейдриън.

Той се намръщи.

— Кои слухове?

— Всички, предполагам. Ще се жениш ли за Никол Шелтън?

— Да. Съжалявам, че си го научила по този начин. Предпочитах аз да ти го кажа.

— Останалите слухове също ли са верни?

Той се изправи нервно.

— Ако имаш предвид дали съм лудо влюбен в нея, не.

Изабел го погледна.

— Исках да избегна всякакви злонамерени слухове, като се престоря, че съм си загубил ума по нея — обясни той.

— Разбирам. — Тя се насили да се усмихне. — Без друго не можех да си представя, че си толкова сляпо влюбен.

— Въпреки това смятам, че се държа така, че да ми повярват.

— Ейдриън, имаш ли нещо против да ти задам един въпрос? Защо се жениш за Никол Шелтън толкова скоро след смъртта на Елизабет?

Херцогът се изчерви.

— Защото е възможно тя да носи дете от мен.

— Разбирам. Значи и останалите слухове са верни.

Лицето му потъмня.

— Значи говорят и това, така ли? Ще задуша тези слухове още в зародиш! Ще открия кой ги разпространява и ясно ще му покажа, че това никак не ми е по вкуса.

— Сигурна съм, че бързо ще се справиш със слуховете — каза меко Изабел, като също стана и улови ръката на сина си. — Как се чувстваш?

Той се отдръпна от нея. Отиде до високия прозорец и се загледа през него.

— Елизабет винаги ще ми липсва, но тя е мъртва.

— Имах предвид брака ти, годеницата ти.

Ейдриън се обърна и се усмихна горчиво.

— Поемам цялата отговорност за поведението си, мамо. Какво повече да кажа? Че наистина съм влюбен в лейди Шелтън? Уверявам те, че не съм.

Изабел се усмихна.

— Разбирам.

— Ще получа ли благословията ти? — попита той. — Знам, че тя не е идеалната херцогиня, но мисля, че след време ще се справя достатъчно добре.

— Напротив — каза Изабел, все още усмихната. — Мисля, че тя ще бъде прекрасна херцогиня и добра съпруга.

Ейдриън я погледна учудено. Изчерви се, закашля се и разхлаби вратовръзката си.

— Радвам се, че мислиш така.

— Тя е добра жена. Харесвам я. Възхищавам се от нейната борбеност и от независимия й характер.

Ейдриън въздъхна.

— Тя не е съгласна с този брак. Нейният „независим характер“ вече ми причинява неприятности.

Изабел се засмя.

— Представям си. Ти си прекалено праволинеен. Малко неприятности ще ти се отразят добре.

— Малко неприятности щели да ми се отразят добре! — повтори Ейдриън. — Не си права, мамо. Явно не съм достатъчно праволинеен.

Скъпи, всички правим грешки — каза сериозно Изабел. — Ти не си единственият разумен мъж, който се е поддал на страстта си към жена. Повярвай ми, като ти казвам, че независимият характер на Никол Шелтън е точно това, от което имаш нужда.

— Една Никол Шелтън се равнява на сто други жени! При Никол няма полутонове, мамо. Ако е безразсъдна, тя е напълно безразсъдна. А ти ме обвиняваш, че съм твърде благовъзпитан!

— Обвинявам ли те?

— Нима предпочиташ да съм като скъпия Франсис?

Изабел мигновено се намръщи.

— Разбира се, че не. Ти изобщо не си като него, Ейдриън, изобщо!

— Нима? — попита хладно той, после отиде до масичката и си наля още чай. — Може би лейди Шелтън е на противоположното мнение.

Изабел се стресна.

— Какво означава това?

— Боя се, че тя намира поведението ми за укорително. И то наистина беше укорително. У мен има повече от Франсис, отколкото съм предполагал.

Изабел пребледня от гняв.

— Това не е вярно!

Ейдриън я погледна насмешливо.

— Всички си имаме своята тъмна страна, мамо. У някои тя просто е по-тъмна, отколкото у другите.

Изабел беше занемяла.

— Не исках да те разстройвам — каза бързо херцогът. — Тази тема е твърде болезнена. Искаш ли да обсъдим предстоящата сватба? Реших, че трябва да поканя цял Лондон, за да видят, че нямаме какво да крием.

— Ейдриън — Изабел се приближи до него и докосна ръката му. — Ти не си като Франсис. Разстройвам се когато говориш така. Ти изобщо не си като него! — В сърцето й се бе загнездила вина, задето криеше истината от сина си.

— Не биваше да повдигам този въпрос. — Изражението му стана непроницаемо и Изабел разбра, че той никога повече няма да отвори и дума пред нея по тази толкова болезнена тема.

Тя се извърна. Сърцето се блъскаше в гърдите й, дланите й овлажняха. Франсис беше мъртъв. Но мрачното изражение на Ейдриън й казваше, че той още преследва не само нея, но и сина й. Божичко! Трябваше да му каже истината!

Реши, че непременно ще го направи. Досега не беше осъзнавала, че дори мъртъв, Франсис още има влияние над Ейдриън, че синът й се обвинява, че се смята за чудовище като него, че според него Никол го счита за също толкова недостоен. Ейдриън беше най-почтения мъж, когото познаваше и имаше право да научи истината.

Изабел потръпна. Сега беше най-подходящият момент. В края на краищата той щеше да се жени, а скоро щеше да има и свой собствен син. Ще му каже всичко. Трябва да му каже.

— Мамо, добре ли си?

— Просто малко ми прилоша — успя да промълви тя.

— Да отидем да вечеряме — каза Ейдриън, като се спусна към нея, улови ръката й и се взря в нея с огромна загриженост.

Идеше й да заплаче. Тази дилема я измъчваше от години. Какво щеше да стане, ако след като му кажеше всичко, изгубеше любовта и доверието му? Ейдриън бе най-важното нещо в живота й. Нямаше да го понесе, ако се отвърнеше от нея. Но някак си трябваше да намери у себе си силата и куража, от които се нуждаеше, за да разкрие истината на сина си.