Скандална любов

21

Никол бе обхваната от паника. Баща й и херцог Клейбъроу бяха най-властните мъже, които познаваше. Щом и двамата бяха решили, че трябва да се омъжи за Ейдриън, значи това щеше да стане. Предишния път бе успяла да изненада баща си, като избяга в последния момент. В действителност тя се срамуваше от стореното, ала тогава нямаше друг избор. Този път обаче баща й бе предупреден. Никол потръпна. Беше напълно сериозен, когато й каза, че няма да й позволи да избяга и че ако се наложи ще я върже и ще я заведе насила пред олтара! Беше непоколебим, че тя ще се омъжи за Ейдриън, и нищо нямаше да промени решението му.

Тя яростно закрачи из стаята си. Някога баща й беше нейният най-голям съюзник, най-добрият й приятел. Как може да направи такова нещо? Как може да я кара да се омъжи против волята си? Сякаш е някаква вещ. Сякаш е робиня, която всеки може да купи. Другите жени също нямаха избор за кого да се омъжат и не очакваха да имат избор, но Никол не беше възпитана като другите жени. Винаги и бяха предоставяли пълна свобода. Самият Никълъс не я бе възпитал да бъде безмозъчна и префинена порцеланова кукла, нито съпруга, служеща само за украса и за нищо друго. Той одобряваше заниманията й със земеделие, животновъдство и математика, одобряваше нетрадиционното й обучение. Винаги бе търсил и уважавал мнението й по всякакви въпроси, като се почне от онези, които касаеха Драгмор и се свърши с политиката. Нямаше възражения срещу начина, по който се обличаше, когато бе със семейството си в Драгмор. Изцяло споделяше мнението й, че бричовете са най-подходящото облекло за езда. За голямо нейно облекчение той бе напълно съгласен, че рисуването, когато нямаш талант, и пеенето, когато нямаш глас, са глупави и безполезни занимания. Гордееше с необикновените й постижения и с интелекта й.

А сега, сега чувствата й изобщо не го интересуваха. Щеше да я омъжи независимо от най-искрените й протести. Решаваше собствения й живот против волята й, променяше го напълно. Вече не беше най-големият й съюзник и приятел. Вече бе срещу нея. Между тях беше застанал Ейдриън.

Мисълта за херцога и за това, което беше направил, разпали още повече яростта й. Как смее да се намесва в живота й! Как смее да разкъсва връзката й със собствения й баща!

На вратата тихо се почука. Никол позна, че това е майка й и се наежи. Не я покани да влезе. Вместо да я защити, Джейн бе застанала на страната на баща й и тя не можеше да й го прости.

Джейн обаче влезе и без покана. Никол й обърна гръб.

— Не се сърди на мен и на баща си — каза меко майка й. — Ние много те обичаме и искаме само най-доброто за теб.

— Ако наистина ме обичахте, нямаше да ме омъжвате насила за него.

— След време ще се почувстваш по-различно и ще оцениш това, което правим.

— Съмнявам се.

Джейн се поколеба и отново заговори на дъщеря си, която още стоеше с гръб към нея.

— Отиваме у Джон. Ще му кажа, че си болна.

— Защо? Аз не съм болна, само съм разярена.

— По-добре е да не идваш — каза спокойно Джейн. — Никълъс ми каза, че херцогът също е поканен у Джон. Съмнявам се, че ще отиде, но за всеки случай е най-добре да не го виждаш, докато гневът ти не стихне.

Ейдриън наистина беше последния човек, когото Никол би желала да види.

— Напълно съм съгласна — каза през зъби тя.

Майка й излезе от стаята. След малко Никол видя през прозореца как каретата на Драгмор излиза на улицата. Тя се загледа след нея.

Когато Никол пристъпи в червения салон на Джон Линдли, първия човек, когото видя, беше херцог Клейбъроу. После видя и Стейси Уъртингтън.

Беше решила да дойде. Защо трябваше да се цупи в стаята си? Той можеше да си помисли, че го избягва, а беше последният човек, когото би избягвала. А и имаше няколко неща, които искаше да му каже.

Обаче не беше предвидила, че ще го види точно в такава ситуация.

Тя взе чаша шери от подноса, който й подаде един лакей и бързо я изпи. Сърцето й биеше лудо. Стейси Уъртингтън флиртуваше с Ейдриън. Погледът на Никол се залепи за тях.

Стейси се смееше на всяка негова дума. Притискаше се плътно до него и вдигнала очи към лицето му го съзерцаваше в захлас.

Не че това интересуваше Никол. Не я интересуваше. Не я интересуваше, че вчера Ейдриън я бе държал в обятията си, че днес бе поискал ръката й и че, така да се каже, бяха сгодени. Ако искаше да флиртува с друга жена — нежна и красива жена, — прав му път. Всъщност, можеше да реши да се ожени за Стейси! Нищо нямаше да я зарадва повече!

Кого заблуждаваше?

Никол беше разтроена, много по-разтроена, отколкото през деня. Улови се, че ги гледа и като пресуши шерито по начин, неподхождащ на една дама, тя им обърна гръб. Беше дяволски нещастна.

Огледа препълнения салон. Искаше й се да не беше идвала. Не обърна внимание на родителите си. Видя Реджина, която се смееше в компанията на Марта и на съпруга й, и се зарадва, че най-добрата й приятелка е тук. Усмихна им се от другия край на стаята. После осъзна, че стои съвсем сама сред множеството разговарящи хора. Внезапно се почувства объркана. Прииска й се да се присъедини към някоя от групичките, но не познаваше никого. Усети също, че двете дами до нея я наблюдават, макар да полагаха усилия да не им личи.

Стомахът й се сви и за момент Никол забрави за херцога и за Стейси. Каза си, че отдавна не се е появявала в обществото, че съвсем отскоро е в Лондон, така че в интереса на двете дами към нея няма нищо необичайно. И все пак кого заблуждаваше? Независимо, че от скандала бяха минали години, все още я приемаха като странна и ексцентрична. Навярно това никога нямаше да се промени. Навярно винаги щеше да бъде аутсайдер.

Тя си проправи път към Реджина и семейство Сърл, като внимаваше изобщо да не поглежда към херцога. Но веднага усети, когато той я забеляза. Усети как погледът му се впива в нея.

— Марта! — възкликна с облекчение Никол, когато най-после се добра до приятелката си.

Марта я прегърна, а съпругът й я целуна по бузата, сетне се извини и остави жените да поклюкарстват насаме.

— Никол — каза Реджина веднага щом той се отдалечи, — ако бях на твое място, щях незабавно да отида да поговоря с херцога. Тази малка вещица Стейси Уъртингтън му е хвърлила око и ако не внимаваш, ще ти го отнеме!

Никол изгледа студено сестра си. Слава богу, Реджина още не беше научила за уговорките между херцога и баща им.

— Не ме интересува.

— Той дойде сам — каза Марта. — Но Стейси определено го преследва.

— Добре. Давам й го. — Никол взе още една чаша шери. Дамите никога не пиеха повече от една чаша, но тя не беше дама, нали? Спомни си как Ейдриън я държеше в обятията си на пода в библиотеката и усети, че по бузите й плъзва руменина. Знаеше, че я гледа. Може би и той си спомняше същото. Неспособна повече да се контролира, тя се обърна и погледите им се срещнаха.

Стейси се опитваше да привлече вниманието му, но той изглежда не я слушаше. Никол се замисли за това как властнически бе решил съдбата й. За това как си мислеше, че ще й стане съпруг. За всичко, което беше направил. Погледна го сърдито. В отговор той й кимна учтиво. Точно в този момент Стейси забеляза накъде е насочено вниманието му и Никол със задоволство видя как съперничката й видимо се ядоса. После се извърна.

— Можеш да се преструваш колкото си искаш, Никол, но аз знам как се чувстваш — прошепна Марта.

Никол видя, че Реджина се кани да каже нещо и й хвърли предупредителен поглед. Реджина се усмихна самодоволно.

Точно в този момент покрай тях минаха двама джентълмени, които учтиво поздравиха Марта. Марта ги запозна и Никол с изненада установи, че лорд Гласиър се интересува от нея.

— Как сте тази вечер, лейди Шелтън? — попита той.

След като дойде на себе си, Никол му отвърна учтиво. Отдавна не се бе случвало някой мъж да я заговори така. Какво се беше променило? Не се бе появявала в обществото от благотворителния пикник насам, като изключим бдението и погребението на Елизабет. Нима изведнъж бяха започнали да я приемат заради покровителството на херцога? Сигурно, защото още никой не знаеше за годежа им. И никой няма да научи, помисли си тя решително.

Усети, че Гласиър я гледа по начина, по който Ейдриън я беше гледал стотици пъти. Изражението му бързо се смени, но Никол се почувства неудобно. Погледите на Ейдриън никога не я бяха смущавали, но сега не беше така.

— Радвам се, че сте тук тази вечер, лейди Шелтън. Придавате блясък на събирането.

Тя се насили да му благодари.

— Ще останете ли в Лондон до края на сезона?

— Съмнявам се — каза Никол.

Той се интересуваше от нея. Не знаеше дали да се смее или да плаче.

— Трябва да останете — каза Гласиър.

— Още не съм решила — отговори тя. Видя, че Ейдриън ги гледа. Никога не бе флиртувала и всъщност не знаеше как. Внезапно обаче й се прииска да опита, макар че презираше жените, които се унижаваха да го правят, за да накарат любимия си да ревнува.

Усмихна се на лорд Гласиър и го погледна право в очите.

— Но може би вие ще ме убедите.

В мига, в който изрече тези думи, тя осъзна колко са неприлични. Марта я погледна ужасено. Гласиър изглеждаше леко смутен.

— Исках да кажа… — Никол се изчерви. — Исках да кажа, че тук ми е толкова приятно и… о, извинете ме!

Тя напусна компанията им и се втурна през тълпата. Не искаше да бъде толкова невъздържана, изобщо не искаше. Искаше само да пофлиртува! Но флиртът беше за глупачки като Стейси Уъртингтън! А сега самата Никол беше постъпила като глупачка!

В коридора нямаше никой, но тя спря чак когато стигна до тоалетната. За щастие тя беше празна и Никол побърза да заключи вратата след себе си.

О, какъв гаф! Обърна се, за да се погледне в огледалото и видя, че лицето й още пламти от смущение. Да бе искала, не можеше да постъпи по-нетактично!

Никол преглътна и охлади лицето си с една влажна кърпа. Когато се почувства по-добре, тя излезе от тоалетната, решена през остатъка от вечерта да отбягва всячески лорд Гласиър. Щом пристъпи навън обаче, веднага го видя.

Чакаше я в коридора. Беше хубав мъж и се усмихваше. Никол застина.

— Не биваше да бягате — каза той.

— Милорд — промълви тя. — Простете ми за това, което казах. Не исках да прозвучи така.

— Разбира се, че не сте искала — усмихна се отново той. Не можеше да се разбере дали й вярва или не. Пръстите му леко докоснаха китката й. — В петък вечерта има бал в Абътс. Искате ли да ме придружите?

Никол се смути от поканата, но не успя да му отговори.

— Няма да те придружи, Гласиър — каза херцог Клейбъроу. — И ако не свалиш ръката си от нея, ще трябва да ти помогна аз.

Беше се приближил зад тях напълно безшумно. Никол подскочи. Гласиър беше объркан.

— Извинявай, правилно ли чух?

— Да, съвсем правилно.

Никол погледна Ейдриън. Красивото му лице изглеждаше като изваяно от камък, ала очите му горяха, втренчени в дланта на Гласиър, която докосваше нейната. Сега Гласиър я стисна по-здраво.

— Не ми позволяваш да поканя най-красивата жена в Лондон да излезе с мен? Виж какво, може да си херцог, може да си по-високопоставен от мен, но това не ти дава основание да ми заповядваш.

— Имам всички основания. Бъдещата ми съпруга няма да ходи с теб на бал в Абътс.

Гласиър рязко пусна ръката й.

— Нямах представа, Ваша светлост — каза той бързо.

Херцогът се усмихна студено.

— Разбира се, че нямаш. Сгодихме се едва днес. Съобщението ще излезе в утрешните вестници.

— Приемете отново извиненията ми — каза Гласиър, кимна и бързо се отдалечи.

Никол беше смаяна.

— Как смееш!

Въпреки всичко тя се беше надявала да се освободи от този годеж преди той да стане обществено достояние. Не се съмняваше, че лорд Гласиър веднага ще разпространи новината. До утре сутринта цял Лондон щеше да знае за годежа, а това означаваше, че няма да може да го прекрати тихо и безпроблемно. Херцогът отново преднамерено бе действал без нейното съгласие, променяйки живота и бъдещето й.

— Как смея какво? Да те отърва от един нежелан обожател?

— Кой казва, че е нежелан? — подхвърли необмислено тя.

Ейдриън сграбчи ръката й.

— По-добре да е нежелан, Никол.

Никол се опита да се освободи, но не успя.

— Пусни ме!

Той не я послуша.

Виждам, че си разстроена.

— Разстроена? Ха! Твърде меко казано… Ваша светлост!

— Разстроена си, защото прогоних твоя красив, но — предвид обстоятелствата — неуместен обожател?

— Прекрасно знаеш защо съм разстроена, по дяволите! — Надяваше се, че езикът й ще го шокира.

Но не стана така. Това само го ядоса още повече.

— Ако някой излезе в коридора, ще бъдем страхотно зрелище.

Никол се засмя.

— Ще бъдем зрелище, когато годежът ни бъде обявен! По-скоро — ще предизвикаме скандал!

— Няма да позволя да се окажеш в центъра на още един скандал. Аз ще понеса последствията от действията си.

— Като се направиш, че си влюбен в мен?

Той замълча за миг.

— Имай ми доверие.

— Да ти имам доверие?

Ейдриън се изчерви, но твърдо стисна устни.

— Няма смисъл да се опълчваш срещу съдбата — предупреди я той. — Вече ти казах, че ще поема цялата вина за вчерашния инцидент.

— Вчерашния инцидент? — Очите й се напълниха със сълзи. Срещу нея не стоеше страстният мъж, който я бе любил до забрава, а един студен като лед непознат. Но какво друго бе очаквала? Той наистина не я обичаше. А сега щеше да се прави, че я обича. — Радвам се, че виниш себе си. Но било каквото било. Няма да се омъжа за теб!

— Ти си много глупава, а що се отнася до това, никой не те пита.

— Колко си прав!

— Аз попитах първо теб — напомни й той мрачно.

— И аз казах „не“.

— Да, съвсем ясно ми показа какви са чувствата ти. Защо още спориш с мен?

— Целият ми живот се решава без мое съгласие и ти ме питаш защо споря с теб?

— Никол — каза той уморено, — можеш да спориш до припадък, но всичко е решено. Ще се оженим след две седмици. Това е окончателно.

Никол вирна брадичка. Знаеше, че е притисната до стената. Всичко беше безнадеждно, освен ако не направеше нещо драстично, но сега не можеше да мисли за това.

— Ейдриън — долетя до тях женски глас. — Ето къде си бил. Чудех се къде изчезна.

Никол се сепна, а херцогът пусна ръката й. Тя преглътна сълзите си, бликнали от безсилие и гняв. Без да й обърне и капка внимание, Стейси Уъртингтън се усмихна нежно на херцога.

— Ще се върнем ли вътре?

— Скъпа моя — каза херцогът, като хвана Никол под ръка и й хвърли предупредителен поглед, който Стейси не успя да види. Палецът му погали китката й. — Ще влезем ли? — попита той, отправяйки й една от редките си усмивки. Тя смекчи чертите му и за момент Никол се втренчи в него като хипнотизирана.

Стейси също го гледаше втренчено.

Никол имаше чувството, че може да се изгуби в златните му очи. Трябваха й много усилия, за да си спомни, че това е игра, че е просто преструвка. Сърцето й се сви. Понечи да се отскубне от него, но той стисна ръката й толкова бързо, че тя не можа дори да помръдне. Нещо повече — беше просто притисната към него.

Не искаше да е толкова близо до него. Изобщо не искаше да бъде с него. Не искаше да я гледа с този тъй нежен поглед. Но нямаше избор.

— Стейси — каза Ейдриън, — мисля, че вече познаваш лейди Шелтън?

— Да.

— Лейди Шелтън ми оказа честта да се съгласи да ми стане съпруга — продължи той и й отправи още един любящ поглед.

Никол отчаяно си повтаряше, че няма, няма да се разплаче.

— Ейдриън! — възкликна Стейси. — Ами… Елизабет?

Херцогът погледна братовчедка си.

— Елизабет е мъртва — каза той. — А аз ще се оженя за Никол след по-малко от две седмици.

Преди да затвори очи, Никол видя яростта, която се изписа на лицето на Стейси.

Ръката на Ейдриън се вдигна и се плъзна около талията й в топла, интимна прегръдка.

— Боя се, че не мога да чакам повече — каза той.