Скандална любов

31

Дълго време Никол не можа да спре да трепери.

Състоянието й се дължеше на всичко, което се бе струпало на главата й. Бяха я нападнали с жестоки намерения, а горкият управител на конюшнята едва не загина, за да я защити. Дори само това бе достатъчно, за да разклати неудържимо нервите й, но реакцията на съпруга й и ожесточената им свада преля чашата. Никол се бе втурнала към него най-вече за да потърси успокоение. Вместо това той я бе скастрил унищожително.

Най-нетърпимото от всичко бе, че Ейдриън имаше право. Тя беше сгрешила. Бе действала повече от безразсъдно, държа се глупаво. Ако поне бе яздила с подходящ ескорт, тримата скитници никога нямаше да посмеят да я доближат. Никол обаче не само беше без ескорт, ами дори не бе облечена както подобава на херцогиня Клейбъроу. Изобщо, не можеше да отрече, че тя бе виновна за всичко. Заради опърничавото й поведение, едва не бе загинал човек.

Никол седна на разкошната кувертюра от розово кадифе, както си бе в мръсните дрехи, и обви ръце около раменете си. С тъга трябваше да признае, че напълно се бе провалила като херцогиня, беше унищожила напълно възможността да заживее щастливо със съпруга си.

Дочула тропота на ездачи, които се отдалечаваха от къщата, тя хукна към прозореца. Начело на групата беше съпругът й, яхнал черния си жребец.

Стомахът й се сви на топка. Той бе тръгнал да издирва нападателите й.

На вратата се почука. Никол отговори и в стаята влязоха мисис Вийг и Ани. Ани бе бледа и разтревожена и Никол благослови наум малката си прислужница за нейната преданост. Мисис Вийг бе с каменна физиономия. Никол знаеше, че зад това необичайно непроницаемо изражение икономката се опитва да прикрие неодобрението си. То обаче тепърва щеше да се прояви.

— Приготви ваната на Нейна светлост, Ани — нареди мисис Вийг.

Ани се втурна да изпълни заръката. Мисис Вийг остави поднос със сладкиши и горещ шоколад до креслото.

— Реших, че ще желаете нещо сладко, което да успокои нервите ви.

Никол нямаше никакъв апетит, но кимна.

Икономката отиде в дрешника и извади оттам топъл вълнен халат и чехли от брокат, също поръбени с вълна. Никол свали ботушите, бричовете и ризата си. В това време Ани й извика, че ваната е готова. Тъкмо се канеше да съблече и бельото си, когато видя как мисис Вийг се наведе да събере от пода разхвърляните й дрехи. Икономката никога не се бе грижила за мръсните й дрехи и това смути Никол.

— Мисис Вийг, какво правите? — попита тя.

— Съжалявам, Ваша светлост. Но Негова светлост ми нареди да отнеса тези дрехи.

Никол застина напълно неподвижна.

— И да ги изгорите?

— Да.

Цялото й тяло се напрегна.

— Съжалявам, Ваша светлост — каза отново икономката. Сетне излезе с дрехите, но благосклонно остави направените по поръчка ботуши.

Никол затвори очи. Искрено съжаляваше за своята роля в случилото се, но това вече минаваше всякакви граници. И въпреки това вместо гняв изпитваше само болка. Последната седмица беше истински рай. Къде бе изчезнал той сега?

Без да излиза от стаята си, Никол зачака с тревога съпругът й да се прибере в Клейбъроу. Надяваше се Ейдриън да е по-спокоен и разумен, когато си дойде. Решена бе да поправи допусналата грешка и да върне отношенията им обратно на пътя, който бяха поели. Мислеше да го посрещне в библиотеката, както винаги преди вечеря, и да бъде самото приличие. Ако той не се предаде, ако реши да не й прости и да не забрави случилото се през деня, щеше да пристъпи към втората, по-агресивна част от плана си. Щеше да се промъкне в леглото му и да го съблазни. Една страстна нощ със сигурност щеше да потуши гнева му към нея.

Планът й беше прост. Молеше да не се наложи да го използва, молеше се Ейдриън да е в по-добро, по-милостиво настроение, когато се върне.

Струваше й се, че чака от цяла вечност, но един поглед към часовника я увери, че не е минал дори час. Сърцето й се бе свило. Дали той ще се качи при нея? Няма ли да дойде да й каже дали е успял да залови хулиганите, които бяха нападнали нея и О’Хенри? Така щеше да може да прецени настроението му, преди да се срещнат в библиотеката. Не можеше да понесе тази несигурност и това чакане.

Той обаче не дойде. Никол го чу да влиза в своите покои, които бяха до нейните. Почака. Слушаше напрегнато звуците, които идваха от стаята му. Не можеше да разбере какво прави той, но като че ли се преобличаше. Надеждите й се увеличиха за момент, когато й се стори, че съпругът й се приготвя да се срещне с нея в библиотеката, но след това пак се изпариха. Защото го чу да напуска стаята и да тръгва надолу по коридора — не към нейната врата, а в обратна посока.

Малко по-късно чу пред къщата да спират карета и коне. Изтича до прозореца и за свой ужас видя съпруга си, облечен като за път в дебело зимно палто, да се качва в каретата на Клейбъроу. Секунда по-късно возилото затрополи по алеята сред кавалкада от слуги в ливреи.

Три дни по-късно Никол започна страшно да се ядосва. Ейдриън бе тръгнал, без изобщо да си направи труда да й каже къде отива. Не бе споменал и дума кога ще се върне. След като бяха разделени, тя не можеше да прецени настроението му, но й бе трудно да повярва, че той може още да й се сърди за един вече останал в миналото инцидент.

Гордостта не й позволяваше да попита мисис Вийг къде е отишъл съпругът й. Бе взел своя прислужник и иконома, което не бе окуражаващ знак. За пореден път Ани беше натоварена със задачата да измъкне информация. Скоро тя съобщи на Никол, че Ейдриън е заминал за Клейбъроу Хаус в Лондон и никой няма представа кога ще се върне.

Възможно ли бе още да й е сърдит?

Или просто беше безразличен и изобщо не го бе грижа за нея?

На следващия ден гневът й вече не знаеше граници. По този начин ли бе решил да я накаже? Нали се бе извинила? Дори бе научила урока си! В бъдеще щеше да язди пред хората с ескорт и в подходящо облекло. Никой нямаше да има никакво право да каже и една обвинителна дума срещу херцогиня Клейбъроу. Съпругът й щеше да се гордее с нея. Останеха ли насаме обаче, щеше да прави каквото си иска. Намираше това за възможно най-честния компромис. Все още не можеше обаче да изпълни последната стъпка от плана си, защото искаше първо да оправи отношенията си с Ейдриън. Съвсем ясно си даваше сметка, че ако той я свари да язди в бричове при изгрев слънце, дори и в земите на Клейбъроу, дори с няколко коняря за ескорт, веднага ще си направи погрешни заключения. А Никол искаше да прати този ужасен спор в миналото, а не да разгаря пламъците на нова ожесточена битка.

Трябваше да отиде в Лондон при съпруга си. Тъкмо бе взела това решение, когато мисис Вийг я уведоми, че има посетителка. Никол повдигна вежди с изненада, питайки се кой може да бъде. Още никой не й бе идвал на гости, с изключение на близките й. Слава богу, че бяха дошли, когато тя все още живееше в рая, а не сега, когато имаше чувството, че всеки момент ще прекрачи вратите на ада.

Мисис Вийг й съобщи, че е дошла лейди Стейси Уъртингтън.

Ужасяващи предчувствия обзеха Никол, но въпреки това тя реши да се държи изискано. Щеше да бъде пример за приличие, съвършената херцогиня. Бързо накара мисис Вийг да й помогне да се преоблече в една поразително скъпа рокля, по-подходяща за следобед в града, отколкото за провинцията. Сложи и диаманти — всичките си диаманти.

Половин час по-късно слезе по стълбите като кралица, за да посрещне Стейси в розовия салон — стая, голяма колкото балните зали в доста аристократични домове. Стейси несъмнено бе идвала много пъти в Клейбъроу, но като гостенка имаше само бегъл поглед най-много върху една четвърт от този палат. Даже да бе влизала преди в тази зала, тя пак щеше да я впечатли с великолепието и внушителните си размери.

Стейси стана от канапето, върху което седеше.

С приближаването си — а да прекоси стаята й отне известно време, — Никол видя блясъка в очите на другата жена и подозренията й се увеличиха.

— Здравей, Стейси. Каква изненада. Мисис Вийг, ако обичате, донесете ни още сандвичи. И малко сладкиши.

Никол се усмихна на Стейси. Нарочно не се бе обърната към нея с титлата й. Една жена можеше да бъде истинска лейди само след като се омъжи за благородник. Стейси й се усмихна в отговор. Усмивката й бе доста ехидна.

Никол седна на едно кресло с лице към посетителката си; Стейси се върна на канапето. Двете жени се изгледаха. После настъпи тишина.

При нормални обстоятелства Никол направо би попитала Стейси какво иска. Ала днес бе решена да бъде образец на домакиня.

— Пътищата стават все по-лоши, не мислиш ли? Надявам се това да не е направило пътуването ти прекалено тежко.

— Все още не са толкова разбити. Е, кога се връща Ейдриън?

Никол бе поразена от осведомеността й. Как можеше Стейси да знае, че Ейдриън е в Лондон, а не в къщи при нея?

— Моля?

— Кога се връща от града? — повтори Стейси, като продължаваше да се усмихва.

— Защо? Ще се върне веднага щом си свърши работата.

— Трябва да е била доста спешна тази работа. В края на краищата, вие сте женени едва от седмица.

Никол удържа гнева си.

— Беше много спешна работа.

— Хм. Все пак му остана време да намине покрай Крофърд Стрийт 112.

Никол се изненада. Нямаше ни най-малка представа какво има предвид Стейси.

— Да. Е, предполагам, че там също е имал да свърши някаква работа.

Стейси се изсмя подигравателно.

— Не знаеш, нали? Не знаеш какво има на Крофърд Стрийт 112!

На Никол й бе много трудно да запази спокойствие.

— Не, не зная.

Внезапно обаче й хрумна идея какво може да има там, ужасяваща идея.

Стейси сияеше.

— Ейдриън има там апартамент. Има го от осемнадесетгодишен.

Никол опита с всички сили да не разбере.

— Разбирам.

— Не, още не можеш да разбереш, нали! Той държи този апартамент за метресата си!

Никол побледня като платно. Когато проговори, гласът й бе леден.

— Не ти вярвам.

Не вярваше, не й вярваше! Не можеше да й повярва!

— Със сигурност не си се омъжила за Ейдриън, без да си чувала за славата му на женкар! А сегашната му метреса се смята за най-красивата жена в Лондон. Тя е французойка, казват, че била актриса. Името й е Холанд Дюбоа.

Не, помисли си Никол, това не е вярно. Той не може да го е направил. Не може. Не може да е отишъл при друга жена, не и след всичко, което бяха споделили заедно. Но тя знаеше, че той има любовница. Бе чувала за славата му. Нали това бе главната причина да не иска да се омъжи за него? Нима не знаеше, че един ден той ще се умори от нея и ще отиде при друга?

— Ако не ми вярваш, защо не отидеш и не се увериш с очите си? — Стейси тържествуваше.

Въпреки че вцепенението на Никол бързо се превръщаше в изгаряща болка, тя отвърна страшно спокойно:

— И защо трябва да го правя? Всички мъже имат метреси. Да, разбира се, че знаех за славата на съпруга ми преди да се оженим. Новината, която ми носиш, не променя нищо. В края на краищата, аз съм херцогиня Клейбъроу. Мислиш ли, че ме вълнува неговата афера с някаква си актриса?

Стейси се разочарова. Злорадството й се стопи.

— Е — каза тя с раздразнение, — само се опитвах да ти помогна.

— Колко мило от твоя страна.

Стейси се изправи.

— Виждам, че не желаеш приятелството ми! Мисля, че е по-добре да си отида!

— Можеш, разбира се, да правиш каквото искаш — Никол също стана и повика мисис Вийг.

— Ако обичате, придружете лейди Уъртингтън до вратата.

Знаеше, че е вярно.

Не, нямаше да повярва, не и докато не види Холанд Дюбоа на Крофърд Стрийт 112 със собствените си очи.

Отказваше да повярва, че Ейдриън я бе напуснал след всичко, което бяха преживели заедно, след обещаващото начало на брака им. Че я бе напуснал, за да отиде при друга жена.

Не искаше да повярва, не вярваше.

Но това, разбира се, бе вярно.

Ейдриън беше донжуан. Всички го знаеха. И тя го знаеше. Бе научила за репутацията му още в началото на тяхната връзка. Вероятно Елизабет също го е знаела. Но това изглежда не я бе интересувало. Дамите не биваше да се интересуват от любовниците на съпрузите си. От тях се очакваше най-много да се чувстват облекчени, че мъжете им задоволяват апетитите си на друго място.

Никол не чувстваше облекчение. Никол направо се разболя.

Как бе могла и за момент да забрави защо не искаше да се омъжи за него? Беше забравила всичко заради плътската наслада, изживяна с него през тази кратка седмица. Това обаче беше просто плътска наслада, а тя глупаво и наивно го бе помислила за нещо повече.

Никол надникна от прозореца на каретата. Облечените й в ръкавици юмруци лежаха здраво стиснати в скута й. Веднага щом Стейси си тръгна, тя бе напуснала Клейбъроу и в момента пътуваше за Лондон. Взе със себе си само Ани и дори не уведоми разтревожената мисис Вийг къде отива. Когато пристигнаха в града, нареди на кочияша да я откара в Ковънт Гардън — място, където Ейдриън никога не би отишъл и следователно не би могъл да засече собствената си карета. Там накара кочияша и Ани да я изчакат, а самата тя се качи на файтон, който пое право към Крофърд Стрийт 112.

Внезапно й хрумна, че Ейдриън може и в момента да е там.

Ако го видеше вътре, Никол щеше да умре. Не, ще бъде силна! Ще бъде невъзмутима, хладна, напълно спокойна. Няма да му позволи да разбере колко силно я наранява.

Никол почти не погледна градската къща с ограда от ковано желязо и боядисана тухлена фасада. Слезе от файтона и помоли кочияша да я почака. Движеше се като в сън, като в омая. Бавно отиде до входната врата и изкачи стълбите. Потропа със старомодното месингово чукало. Един иконом веднага отвори вратата.

Устата й бе толкова пресъхнала, че за момент тя не можа да проговори.

— Бих желала да поговоря с мис Дюбоа.

Икономът я покани да влезе.

— За кого да предам?

Никол се поколеба. Не бе казал, че там не живее никаква мис Дюбоа. Прилоша й и тя затвори за миг очи. Дотук Стейси не бе излъгала. Така си и знаеше.

Когато отвори очи, Никол вече бе възвърнала самообладанието си.

— Няма значение. Предайте на господарката си, че съм тук. — Гласът й бе заповеднически. Беше се научила да бъде херцогиня, ала твърде късно, късно и безсмислено.

Тя мина покрай иконома с вдигната глава и с грациозни и плавни стъпки, а фантастичната й, скъпа рокля се вееше около копринените й обувки. Влезе право в приемния салон. Не седна, нито свади ръкавиците и палтото си. На иконома просто не му оставаше друг избор, освен да изпълни нареждането и.

Докато чакаше, Никол огледа прекрасното обзавеждане — изящните мебели, персийските килими, тапетите по стените и картините с пейзажи. Добре си живееше мис Дюбоа. Живееше далеч по-добре, отколкото позволяваха средствата на една актриса.

Няколко минути по-късно откъм коридора долетя женски глас.

— Искали сте да ме видите?

Никол се обърна и видя дребна жена в поразителна и скъпа рокля, която бе прекалено изрязана, за да е подходяща за предиобед у дома. Жената бе прелестно красива, съвършена като китайска кукла. Лазурният й поглед беше объркан, но докато Никол я гледаше, усещайки как истината се забива като кинжал в сърцето й, смущението напусна прекрасните котешки очи на Холанд Дюбоа.

— О, боже — възкликна любовницата на Ейдриън. — Това сте вие! О, боже!

Никол не помръдна.

— Ваша светлост — каза Холанд, останала без дъх, — не съм сигурна какво искате, но заповядайте, седнете!

Никол бе видяла достатъчно. Бързо, преди другата жена да може да забележи сълзите, набъбнали в очите й, тя мина покрай нея и излезе обратно в коридора.

— Почакайте! — извика след нея Холанд Дюбоа. — Защо дойдохте? Почакайте!

Никол обаче не се спря. Прекоси с дълги крачки коридора и излезе през външната врата. Движеше се като в мъгла.

Някак си успя да се качи във файтона и да седне, преди сълзите да се заронят и с тях в прахта на пода под краката й да изтекат и нейните мечти.