Скандална любов

29

Животът им бързо навлезе в еднообразен ритъм.

Никол се събуждаше в някой неприлично късен час и откриваше, че Ейдриън е излязъл. Не се виждаха чак до срещата им преди вечеря в библиотеката на първия етаж. Тя скоро узна, че малко след изгрев слънце той тръгва да обикаля на кон именията си. Следобед се прибираше, но се затваряше в кабинета си, а тя намираше за разумно да не нарушава неговата светая светих, колкото и силно да й се искаше.

Така Никол разполагаше с целия ден за себе си. След дългата вана — нямаше закъде да бърза, — тя се обличаше с помощта на мисис Вийг. После слизаше от покоите си, за да обсъди с главния готвач менюто за деня. Това изглежда бе от огромно значение за всички. След тази задача като че ли не оставаше нищо, което да се нуждае от вниманието й. Мисис Вийг и Удуърд ръководеха прислугата и къщата много умело. Дори и да поискаше да се намеси, Никол нямаше да знае откъде да започне. Единственото й друго задължение бе да реши какви дрехи да облече за вечеря и да уведоми Ани, за да може тя да каже на мисис Вийг, която изпращаше някоя от прислужниците да изглади премяната, без да остави нито една гънка.

Всичко това бе твърде ново за нея и тя никога не скучаеше. Къщата беше толкова огромна, че още не бе успяла да я изучи, макар че бе започнала още от първия си ден тук. Експедициите из замъка запълваха голяма част от времето й. В рамките на няколкото часа, които й оставаха до обяда в един, Никол не смогваше да разгледа дори един етаж, а къщата бе на седем.

Хрумна й, че може да прекара остатъка от живота си в опознаване на тази къща.

Хрумна й още, че би било добре да прави компания на Ейдриън, когато той обикаля имотите си и наглежда земеделието и животните. Но пропъждаше тези мисли от ума си. Нямаше нужда да пита, за да знае, че херцогините не си позволяват да се месят в управлението на имения. И вероятно не прекарваха цялото си време в разглеждане на собствените си къщи. Никол обаче по никакъв начин не можеше да си представи с какво всъщност се занимаваха те.

В един часа тя обядваше сама. Първия ден й сервираха яденето в официалната трапезария. Преживяването бе леко смущаващо. Залата бе дълга колкото два тенискорта, толкова дълга бе и масата. Тя бе седнала в единия й край, а ято прислужници й сервира обяд от седем ястия, докато Удуърд се въртеше около нея, за да изпълни всяко нейно желание и прищявка. За нещастие Никол не бе чревоугодничка и не предявяваше никакви особени капризи. След този ден тя помоли обядът да й бъде сервиран в музикалния салон, който беше светъл, весел и в сравнение с чудовищната трапезария, уютен. В края на краищата, Ейдриън й бе казал, че може да промени всичко, което пожелае.

Следобед Никол излизаше да язди. Управителят на конюшнята бе грубоват, нисък ирландец, който се казваше Уилям О’Хенри. Отначало той настояваше господарката да язди с ескорт от шест прислужника в ливреи. Никол бе изумена от тази перспектива. И тъй като съпругът й бе дал да се разбере, че може да промени всичко, което не одобрява, тя настоя да язди сама. Мистър О’Хенри бе ужасен. Накрая Никол се съгласи на компромис, но само защото горкият човек твърдеше, че херцогът ще му откъсне главата (и моментално ще го уволни), ако й позволи да язди из имението без придружители. Така О’Хенри започна да я съпровожда лично и Никол скоро откри, че няма нищо против това. Възрастният мъж беше много приятна компания, защото бе не само отличен ездач, но и остроумен събеседник. Той я забавляваше с разкази за отглеждането на коне, за състезания и лов, както и с множество весели истории за расовите жребци, за които се бе грижил през дългия си живот.

Никол гледаше да се върне до пет часа, за да има достатъчно време да се преоблече за вечеря. Още в онази първа вечер тя изпрати Ани да шпионира собствения й съпруг и малката прислужница й донесе, че херцогът не се облича официално, а е предпочел за вечерта небрежно облекло, състоящо се само от домашен жакет, панталони и пантофи.

Нетърпелива да види Ейдриън след нощта, която бяха прекарали заедно, Никол подбра много старателно дрехите си. Облече семпла тъмносиня рокля и внимателно обмисли дали да сложи перли или диаманти. Тъй като не искаше да изглежда прекалено официално, накрая тя реши да не слага никакви бижута, освен чифт малки висящи обици и брошка на яката. След това се напръска с лек благоуханен парфюм и се остави за час в ръцете на две прислужнички, които подредиха косата й в непринудена и естествена прическа.

Херцогът я очакваше в библиотеката. Изглеждаше неспокоен и нетърпелив, но едва ли в действителност бе така, защото Никол бе дошла точно в седем и половина, нищо че бе готова още от половин час. За нейна огромна изненада, съпругът й беше облечен съвсем официално в двуреден черен костюм и вратовръзка. Явно не бе доразбрала нещо, или пък Ани не се бе справила добре с шпионската си мисия. Дано Ейдриън не сметне външния ми вид за ужасно неподходящ, помисли си с ужас тя.

А на следващата вечер, решена да бъде истинска херцогиня от глава до пети, Никол облече силно изрязана права вечерна рокля — модел, издържан по последна мода и смятан за връх на изискаността. Допълни тоалета с всичките си диаманти, с чифт сатенени обувки на високи токове и подходяща вечерна чанта. Към това прибави ръкавици и изящно копринено ветрило. Прическата този път й отне два часа. Изобщо, Никол нямаше намерение да повтаря грешката си от предишната вечер.

За неин ужас, Ейдриън я посрещна по жакет и пантофи!

— Изглежда двамата с вас все се разминаваме, мадам — отбеляза сухо той. Но очите му светеха с искрено възхищение.

— Снощи беше облечен — възкликна Никол, неспособна да види забавното в ситуацията, не и когато съпругът й я гледаше така, с този пълен с обещания поглед.

— А вие, мадам, снощи изобщо не бяхте облечена.

Тя премигна объркано. Изведнъж и двамата се усмихнаха. Той се приближи към нея. Дори в мекия си домашен жакет с индийски мотиви, херцогът бе олицетворение на мъжествеността. Крачките му бяха широки, бързи. От цялото му тяло извираше наелектризирана сексуална енергия. Подаде й чаша шери.

— Може би трябва да обсъдим това — каза той. Гласът му не звучеше по обичайния начин. Беше станал приглушен и чувствен.

Никол облиза устни. Никога повече нямаше да бъде неподвластна на неговата близост, неговата топлина, неговите желания.

— Какво би искал да направя за теб?

— Ах, нима има нужда да ме питаш?

Тя се изчерви при спомена за нещата, които той я бе съблазнил да стори през нощта, тяхната втора нощ на екстаз — неща, които не биха минали и през ума на една почтена дама.

Той я погали с пръст по бузата.

— Простете ми, скъпа съпруго. Губя си ума, щом съм с вас.

На Никол й прималя от удоволствие.

— Искаш ли да се кача и да се преоблека по-официално? — попита я Ейдриън, вече сериозно.

Тя поклати глава.

— Така те харесвам повече.

Той се усмихна и в отговор тя също му се усмихна. За пръв път бяха постигнали разбирателство помежду си.

Всяка вечер се хранеха в официалната трапезария — събитие, което минаваше в пълно мълчание. Масата бе за осемдесет човека. Разделена на такова огромно разстояние от съпруга си, Никол не се и опитваше да поддържа разговор с него. Можеше най-много да му хвърля дискретни — и не толкова дискретни — погледи, или да улавя неговите, които с напредването на вечерята ставаха все по-горещи. В края на седмицата тя се реши и настоя да започнат да вечерят в някоя по-малка стая. Ейдриън остана изненадан от молбата й, но изглеждаше доволен от идеята. Оттогава вечеряха в един от по-малките салони на първия етаж. Ала въпреки че разговорите вече бяха възможни, пак не изобилстваха. Между двамата просто имаше твърде много напрежение.

Защото й двамата знаеха какво ги очаква след вечеря. Нощ на огнена страст, на пълно отдаване, без свян и задръжки.

В края на първата седмица Марта, Реджина и Джейн посетиха Клейбъроу, след като Никол ги увери, че изобщо не е неудобно и че няма да бъдат приети като неканени досадници. Искаше й се да изтича и да ги посрещне още на прага, но се овладя, защото се стараеше да се държи както подобава на новото й положение. Вместо нея трите дами бяха посрещнати от Удуърд, който ги отведе в музикалния салон. Минутка по-късно Никол се присъедини към тях.

Беше облечена в златиста рокля от изключително скъп плат, с права и предизвикателна кройка по последна мода. Носеше и подаръка, който й бе дал Ейдриън миналата нощ — поразителен комплект бижута от инкрустирани с диаманти топази. Косата й бе вдигната високо в елегантна прическа. Трите й гостенки я зяпнаха като онемели.

Никол се втурна към тях сияеща.

— Мамо! Реджина! Марта! Толкова се радвам, че дойдохте!

Прегърнаха се топло. Първа успя да дойде на себе си Марта.

Погледът й бавно обходи Никол, след това мебелите.

— Боже, боже — каза тя с усмивка. — Отива ти да бъдеш херцогиня.

Никол се изчерви от удоволствие.

— Струва ми се, че трябва да поддържам външния си вид на ниво — тя посочи роклята си. — Досега обаче нямаше кой да забележи старанията ми, като не броим прислугата.

— И съпруга ти — каза Марта.

— Той става с изгрева и излиза почти веднага. Връща се следобед и се затваря в кабинета си, докато не стане време да се преоблече за вечеря.

Не се оплакваше, напротив — думите й бяха изречени с усмивка. Джейн също се усмихна.

— Да не би чувствата ти да са се променили, Никол?

— Бях истинска глупачка! — извика Никол пламенно. — Как можах да се противя на този брак!

— Значи си щастлива?

Никол прехапа устни.

— Не ми остана никаква гордост. Но трябва да призная истината. Аз съм не просто щастлива, аз съм луда от щастие!

Марта стана и се хвърли на шията й.

— Толкова се радвам!

— Скъпа, толкова съм щастлива за теб! — извика развълнувано Джейн и също я прегърна.

Реджина я гледаше с широко отворени очи. Никол помръкна.

— Аз също се радвам за теб — каза Реджина и прекрасните й златисти очи се напълниха със сълзи.

— О, Рай — извика Никол. — Мразех да се карам с теб, наистина!

— Аз бяха егоистка, не ти — отвърна разтреперана Реджина. — Не беше ти виновна, че татко настояваше да изчакам с омъжването.

— Но аз трябваше да те разбера какво изпитваш — възпротиви се Никол. Те се хванаха за ръце.

— Влюбена ли си? — прошепна Реджина.

— Да — отвърна тихо Никол. — Да, влюбена съм!

Усмивки озариха лицата на двете сестри и те възторжено се прегърнаха.

Когато всички седнаха, Никол се обърна към Джейн.

— Мамо, как е татко?

— Добре е. И ще бъде много радостен, когато му разкажа колко си щастлива!

— Съжалявам, че се карах с него. Той беше прав — както обикновено — като ме накара да се омъжа за Ейдриън. Това е най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало!

— Защо не му го кажеш сама? — попита доволна Джейн. — Ти му липсваш, скъпа. Освен това постоянно се тревожи, че е сбъркал.

— Ще му напиша писмо преди да тръгнете — реши Никол. — Моля те, кажи му да ми дойде скоро на гости.

Разговорът се насочи към брака на Никол и задълженията на една херцогиня. Накрая Никол каза:

— Струва ми се, че след време Ейдриън може истински да ме заобича. А дори това да не стане, мисля, че поне ще бъдем приятели. Той е мил и ме уважава. Внимателен е. Всъщност, дори ми се струва, че всячески се старае да ми достави удоволствие. — Тя отново се изчерви от щастие.

— Ти на него също, очевидно — посочи Марта, която още не можеше да възприеме елегантността и изисканите маниери на приятелката си.

— Да, така е — отговори Никол и отново се изчерви — този път от ярките спомени за това как се стараеше да му достави удоволствие в леглото. Нямаше никакво съмнение, че в това начинание се представяше успешно и че много бързо придобиваше уменията на куртизанка. Тази нощ най-после бе намерила у себе си смелост да направи това, за което копнееше от самото начало — да боготвори тялото му с дланите и устните си, както той бе боготворил нейното. И след това Ейдриън дълго я бе притискал в прегръдките си.

— Нямам търпение да започнете да излизате заедно — каза Реджина със задоволство. — Нямам търпение да се появите в обществото! Ако бях на твое място, щях просто да смажа всички, които някога са се заяждали с мен!

— Няма да бъде като последния път, нали? — горчиво каза Никол. Ненавиждаше дори мисълта за своето поведение в деня на сватбата и за начина, по който бе унизила Ейдриън пред всички гости. Не можеше да повярва, че той не й се сърди.

— Надявам се! — възкликна Марта. — Горкият херцог отнесе доста подигравки, но щом хората видят, че ти си се променила, ще спрат да му се присмиват.

— Да му се присмиват? Какво имаш предвид?

Марта стрелна с очи Джейн, която явно не знаеше нищо и ги гледаше любопитно, и Реджина, която бе в течение на всичко.

— О, скъпа, естествено че не знаеш. Няма значение, Никол, по-важно е, че ти и той започвате да се разбирате страхотно.

— Разкажи ми — настоя Никол, стиснала упорито и мрачно устни. Марта не искаше да говори.

Реджина обаче настоя.

— Тя трябва да знае! И ти да беше на нейно място, непременно щеше да искаш да узнаеш!

Марта въздъхна.

— Седмицата преди сватбата той беше най-очарователния и мил мъж на света! Нямаше начин хората да не забележат промяната, защото преди той не криеше безразличието, дори отегчението си, от светската върхушка. Помниш ли как ти бе обещал да се прави на болен от любов по теб? Е, трябва да ти кажа, че изигра ролята си превъзходно! Всички само за това говореха — колко лудо влюбен бил херцогът и как причината за тази драматична промяна у него си ти. Наистина, всички единодушно смятаха, че е скандално да се бърза толкова със сватбата, но никой не се съмняваше, че това се прави в името на любовта.

— О, не! — изпъшка Никол. Марта отново въздъхна.

— За нещастие, на сватбата твоят гняв към херцога беше повече от очевиден. Това промени мнението на хората. Всички започнаха да говорят, че истинска любов наистина има, но само от страна на херцога. Беше ясно, че ти не отвръщаш на чувствата му. Това стана основна тема на всички разговори.

Никол се ядоса, ядоса се на сплетните, и още повече — на себе си. Как бе могла да унизи Ейдриън по такъв начин! Той бе изпълнил обещанието си. Беше я защитил, беше пресякъл злостните приказки, превърнал бе скандалния им брак в приемлив, дори повече от приемлив, ако се съдеше по думите на Марта. А тя бе разрушила всичко, постигнато от него, с един замах, беше го наранила жестоко, макар и неволно. Незабавно трябваше да поправи грешката си. Още при първата им поява в обществото щеше да се постарае у никой да не остане съмнение, че новата херцогиня е лудо влюбена в съпруга си.

— Не исках да те разстроя — каза Марта.

Никол не отговори. Мислите й се бяха върнали към първата им брачна нощ и към кръвта по чаршафа, която откри на сутринта. Тогава не бе успяла да измисли по-правдоподобно обяснение от това, че Ейдриън вероятно се е порязал. Сега обаче й хрумна поразителна идея. Дали той отново не се бе опитал да я зашити? Дали не бе изцапал с кръв чаршафа нарочно, за да не разбере никой, че не е била девствена? Слугите имаха ужасния навик да клюкарстват за своите господари. Ако на чаршафа не бе имало петно, всички в къщата щяха да разберат. Скоро някоя прислужница щеше да го каже на своя позната от друго имение. После новината щеше да стигне до ушите на нейната господарка и накрая вече всички щяха да говорят само за това.

Никол вече бе сигурна, че Ейдриън е изцапал чаршафите й. Нямаше начин да се пореже, докато е в леглото с нея. Беше го направил, за да я защити. Сърцето й щеше да се пръсне от любов към него.

Гостенките на Никол останаха да пренощуват. Всички прекараха чудесна вечер с много смях и добро настроение, дори херцогът, който искрено се наслаждаваше на приятелството, царящо между дамите. Графинята, Реджина и Марта си тръгнаха на следващата сутрин. След като ги изпрати, Никол обу бричовете и ботушите си и веднага се отправи към конюшнята. Вече никой не обръщаше внимание на дрехите й. Първия път, когато излезе да язди, всички бяха шокирани от облеклото й. Прислужниците я гледаха с ококорени очи, портиерите зяпнаха, Удуърд пребледня, а конярите премигаха и бързо отместиха погледите си. Да, не се бе почувствала никак комфортно. Но се бе оправила, всички останали — също.

От херцогините навярно се очакваше да яздят с дамско седло както повеляваха светските норми. Ейдриън обаче й беше казал да прави каквото й харесва — а да препуска, възседнала кървавочервения си жребец бе едно от нещата, които харесваше най-много.

Управителят на конюшнята я очакваше. Никол му махна за поздрав и се усмихна. В отговор О’Хенри също й се усмихна. И той бе с бричове и ботуши, но неговите бяха изцапани и износени, а изтърканата му зелена шуба определено бе виждала и по-добри времена.

— Добрутро, Ваша светлост — поздрави той и изведе оседланите коне. — Мислех, че днеска няма да дойдете.

— Да пропусна да пояздя Зевс? Никога!

Яхнаха конете и потеглиха. Никол бе в приповдигнато настроение, тъй като нейният свят бе станал почти съвършен. Единственото, което му липсваше, бе любовта на нейния съпруг, но тя все повече се убеждаваше, че наистина е напълно възможно един ден да има и нея.

Час по-късно те излязоха на един черен път. Наоколо не се мяркаше никой и мистър О’Хенри се обърна към нея с широка усмивка.

— Хулиган иска да го пусна да тича на воля. Мислите ли, че ще можете да ме стигнете, Ваша светлост?

Никол се засмя. Мистър О’Хенри вече знаеше, че е отлична ездачка и беше спрял да се безпокои за нея още при първото им излизане заедно.

— Въпросът е дали ти ще можеш да ме настигнеш — предизвикателно отвърна тя, прилепи се до шията на жребеца си и двамата полетяха по пътя в стремглав галоп.

Конете им се изравниха и препуснаха един до друг с оглушителен тропот, устремени с всички сили напред. Състезаваха се грива до грива в продължение на една-две мили, докато внезапно насреща им се зададоха трима мъже. Водени от една и съща мисъл, Никол и О’Хенри дръпнаха юздите и намалиха рязко ход, за да не причинят инцидент или да опръскат с кал лицата на пешеходците.

Тримата мъже ги наближиха и Никол видя, че са млади, дрипаво облечени и с раници на гръб.

— Работници от фермите, които са останали без работа — предположи тя. Вероятно всичко, което притежаваха, беше на гърба им. Сърцето й се сви от жалост. Времената наистина бяха тежки за низшите класи.

— Безпътни пройдохи, ако ме питате мене — изсумтя О’Хенри. — Щом човек иска да работи, все може да си намери нещо. Да не сте им дали никаква милостиня, Ваша светлост.

Никол нямаше пари, иначе с радост щеше да им предложила някоя и друга лира. Внезапно единият от мъжете я погледна право в очите и тя бързо извърна глава. Погледът на червенокосия беше дързък и груб. И прекалено заинтригувани от вида й.

Тройката внезапно се умълча. Никол не погледна повече към тях, обзета от внезапен смут. Усещаше обаче, че те продължават да наблюдават нея и управителя на конюшнята.

— Карайте право покрай тях — каза тихо О’Хенри и пришпори коня си в тръс.

Никол тъкмо се канеше да направи същото, когато червенокосият сграбчи поводите на коня й. Очите й щяха да изхвръкнат от ужас.

— Здрасти, момиче. Хубав кон имаш.

— Пуснете го, ако обичате — каза Никол спокойно, Не желаеше да предизвиква скандал и се надяваше, че това ще се окаже само молба за милостиня.

— Да ти се намират една-две лири? — попита мъжът с широка усмивка, която разкри дупките във венците му.

— Пусни я — каза О’Хенри. Той бе подминал групата, но сега обърна коня си и се приближи към Никол. Наложи му се рязко да дръпне юздите, тъй като един от мъжете стъпи пред него, за да му попречи за продължи.

— Моля ви — каза Никол. — Нямам никакви пари. Както виждате, не нося дамската си чантичка.

— Не носела дамската си чантичка, момчета — захили се червенокосият.

— Ще взема да мина с коня право през тебе, момко — предупреди О’Хенри мъжа, който препречваше пътя му. — Пуснете Нейна светлост!

— Нейна светлост? — разсмя се нападателят на Никол. — Ако тази е Нейна светлост, тогава аз съм херцогът! Е, щом няма пукнат петак, със сигурност има много хубав кон, а си има и чифт хубави крака. Като гледам, ще им намеря и на двете полезна работа.

Никол възкликна ужасено. О’Хенри тръгна напред с намерение да изпълни заплахата си и да прегази мъжа на пътя. В същото време тя пришпори коня си. Ала червенокосият, който го спираше, не само не пусна поводите, а и сграбчи крака й със свободната си ръка. Жребецът закова на място, объркан и тревожен.

Червенокосият не успя да направи нищо повече. О’Хенри подкара коня към него, принуди този, който стоеше на пътя му, да отскочи настрана и зашиба с камшика си гърба на червенокосия.

Мъжът изскимтя, пусна Никол и коня й и се втурна с рев към коняря. Двамата му другари също се нахвърлиха върху О’Хенри и само след миг го свалиха от седлото и започнаха да го налагат с юмруци.

Никол изкрещя и се спусна с коня си в мелето. Стиснала камшика си, тя започна да удря мъжете като обезумяла.

Беззъбият червенокос се извърна към нея. В очите му святкаха отмъстителни пламъчета. Никол се опита да го шибне през грозното лице, но той хвана камшика, изтръгна го от ръцете й и го запрати надалеч. Сърцето й спря да бие. Мъжът се ухили. В този миг тя разбра, че съдбата й е в неговите ръце и че ще бъде по-лоша и от смъртта.

Жребецът й обаче, вече в паника, надуши човешката кръв, изцвили и се изправи на задните си крака. Огромните му копита се стовариха върху нападателя на Никол. Мъжът изрева от божа и се свлече под предните крака на животното. Никол едва успя да дръпне коня назад, за да не го стъпче.

Мъжът се изправи на колене. По лицето му имаше кръв, дрехите му бяха разкъсани. Олюля се леко, сетне изведнъж хукна да бяга, последван от другарите си.

За секунда Никол остана загледана след тях. Сетне, като дишаше тежко и се мъчеше да успокои коня, тя погледна О’Хенри, който седеше на земята с окървавено лице. След миг той се изплю и от устата му изпадна един изкъртен зъб.

Никол скочи с вик от седлото и се втурна към него.

— О, господи! Добре ли си?

О’Хенри вдигна поглед към нея и тя видя раните по лицето му.

— Нищо ми няма, Ваша светлост. Вас нали не ви нараниха?

И преди Никол да успее да му отговори, усмивката му угасна, очите му се изцъклиха и той се строполи на земята в безсъзнание.