„На този остров, наречен Атлантида, възникнало удивително по големина и могъщество царство…
Но по-късно, когато настанали страшни земетръси и потопи, в един ден и една ужасна нощ на разрушение, това се променило.
А воините… били погълнати от земята и по същия начин и остров Атлантида потънал в морето и изчезнал…“
„Човек трудно може да се усъмни, че значителните размествания на земната кора са настъпили многократно…“
Столицата на Атлантида, 9600 г. пр.Хр.
Беше времето преди Катаклизма, причинен на атлантите от алчността на човечеството. В Храма на Посейдон, в душата на седемте острова на Атлантида група воини се срещнаха с върховния жрец на Бога на моретата. Той ги раздели на седем групи по седем и възложи на всяка свещен дълг и предмет със сила магически скъпоценен камък. Някои бяха предопределени да се скрият на дъното на земята, защитени от любопитни погледи и завистливи домогвания от водата, която се грижеше за тях. Други — да се присъединят към човешката раса, на определени места всички разположени във високи местности, подходящи за защита на родствената линия в случай на тежки наводнения.
Всички трябваше да чакат. Да наблюдават. И да бранят.
И да послужат като първо предупреждение в навечерието на унищожението на човечеството.
Тогава и само тогава Атлантида щеше да се възроди.
Затова те бяха Воините на Посейдон и знакът на Тризъбеца, който носеха, служеше като свидетелство за техния свещен дълг да защитават човечеството.
Независимо от това дали им харесваше, или не.