Възраждането на Атлантида

Глава 30

Конлан мислеше, че знае какво означава изтезание.

Но нищо не можеше да се сравни с болката, която го разкъса, при вида на голото и окървавено тяло на Райли, простряно на пода, докато телата на Денал и Бренан бяха отпуснати до нея. Меч, кинжали и една брадва бяха разпилени покрай тях.

Всички оръжия бяха изцапани с кръв.

Той прелетя през отворената врата, материализирайки се отново, и изпълнен с болка рев се надигна в гърлото му.

— Райли, не, не… не…

Той падна на колене до нея и съблече ризата си, за да покрие нейната голота. После притегли топлото й тяло в обятията си.

Нейното топло тяло. Страхувайки се да повярва, едва докосвайки я, постави длан пред устата и носа й.

Тя беше жива.

— Тя е жива! Благословени Богове, тя е жива! — Той сведе чело срещу нейното и прошепна молитва на благодарност. — Ти си жива, акнаша. Никога повече не ще се моля за нещо друго.

Аларик се преобрази в тялото си зад него, оглеждайки стаята, дори докато клякаше близо до Денал.

— Какво се е случило тук? Защо са в безсъзнание? Не виждам рани по тях.

— Донеси ми одеяло — настоя Конлан. — Трябва да я покрия. И да я сложа да легне.

Аларик поклати глава.

— Не я мести още. Позволи ми да я прегледам за вътрешни наранявания.

Той се приближи и задържа ръка над рамото на Райли.

Конлан се пребори с желанието си да изръмжи срещу жреца. Първичните му инстинкти бяха станали дивашки в нуждата му да брани и защитава, подобно на животно — женската си.

— Не я докосвам, Конлан. Ти трябва да… Ооо!

Жрецът отдръпна ръката си назад, сякаш се изгори. После се взря в Конлан с очи, разширени от шок.

— Отдръпни ризата си от гърба й, Конлан. Трябва да видя рамото й.

Напълно смутения глас на Аларик накара Конлан да се подчини. Той нежно отмести малка част от плата, който я покриваше.

Тогава и двамата се вгледаха в знака на Тризъбеца, от чиито дамгосани в плътта й ръбове все още се вдигаше дим.

— Това е знак, който не мога да излекувам, Конлан — прошепна Аларик.

Те се спогледаха, после отново сведоха погледи към почернялата кожа и в този момент миглите на Райли трепнаха и тя отвори очи.

— Конлан? Аларик? Мъртва ли съм?

Преди да успее да й отговори, тя отново изпадна в пълно безсъзнание. Аларик не можа да я изкара от него и предложи да я оставят да поспи. Конлан я занесе в спалнята и нежно почисти краката и ръцете и от кръвта, която беше полепнала по тях.

Ръцете му трепереха, когато погали извивката на глезена й и му се искаше да закрещи. Искаше да разкъса, унищожи, убие някой или нещо. Искаше да заплаче.

Не направи нито едно от тези неща. Не беше достоен да плаче за нея. Той остави да я нападнат. Можеше да бъде убита. Не само беше безполезен като принц. Беше се провалил и като мъж. Тя заслужаваше нещо по-добро.

Той спря за момент, стиснал топла хавлия в ръката си и се вгледа в бледата й кожа. Дори сега, умът му се разбунтува при мисълта да бъде наранена от някого. Някой щеше да умре.

Защо беше гола? Какво й бяха сторили? Кои бяха те?

При мисълта, че някой мъж, или по-лошо — създание, я е нападнало, го прободе унищожителен гняв.

Но защо Тризъбецът? Аларик беше казал, че това е знак на жреците, но не можеше да каже нищо повече, докато Райли не се събудеше.

Но жрецът беше разтърсен. Несигурен. Почти уплашен, ако суровите черти на лицето му бяха някакъв признак.

— Райли — прошепна Конлан, придърпвайки одеялото върху вече чистото й тяло. — Моля те върни се при мен.

Почукване отекна върху вратата. Той скочи и застана между вратата и леглото, с ръце върху кинжалите си. Вен отвори вратата.

— Готови сме да тръгваме. Притежавам още едно място, далеч извън града. Няма никакви къщи на мили разстояние. Никой, освен мен не знае за него, откакто го купих преди няколко месеца.

Вен прекоси стаята и се приближи до брат си, поглеждайки към фигурата, която спеше на леглото.

— Тя ще се оправи ли?

Конлан коленичи до нея, нежно отмествайки косата от лицето й.

— Трябва да се оправи — отвърна той просто. — Ако ли не, аз ще си отида с нея.

Вен понечи да заговори, но спря и постави ръка върху рамото на Конлан.

— Тогава ще се погрижим тя да е добре. Да вървим.

Конлан подпъхна одеялото още по-плътно около Райли и я вдигна на ръце. Той последва Вен надолу по коридора, където чакаха останалите и обикаляха около Аларик, който беше блед като мъртвец.

— Бренан и Денал са отзад в Хамъра — каза Бастиян. — Аларик ни каза, че те само са заспали и скоро ще се събудят.

— Такъв сън не съм виждал никога — измърмори Джъстис. — Те дори не трепнаха, когато ги носехме до колата. Това те кара да се чудиш какво им се е случило.

Алексий посочи чадъра, който лежеше на пода.

— Защо точно чадъра? Имаше разпилени оръжия по целия под, когато влязохме след теб. Преброих една брадва, няколко кинжала и двата им меча. Но нямаше нито едно оръжие от каквито и да било нападатели, нищо, дори следа от тях, освен кръвта им по нашите оръжия.

Кристоф вдигна ръце с дланите си нагоре.

— Не че ми е работа, но след като Аларик е извън строя, аз мога да се опитам да почувствам каква сила би могла да е използвана.

Той затвори очи и вдигна глава, мускулите на врата му се напрегнаха. Внезапно тялото му подскочи, сякаш нещо го удари.

— Някой е призовал сила тук. Огромна сила. Със същото ниво като онази, която ни връхлетя в склада, Аларик. Какво би могло да направи това?

Кристоф се обърна към Аларик.

— Нито Денал, нито Бренан могат да владеят елементите на подобно ниво. Как е възможно да е била призована такава сила?

— Бил е Тризъбецът — отвърна жрецът равно. — Посейдон е връчил своя жезъл на Райли и я е ръкоположил. — В смеха на Аларик звънна злокобно безумие. — Оказва се, че Посейдон е поискал твоята акнаша, Конлан. Сега тя му принадлежи.

Докато караха към новото убежище, Аларик отказа да спекулира повече какво може да се е случило. Или дори да обсъжда какво е имал предвид за Райли. Къщата бе несиметрично построена, тип фермерска, разположена доста далече от това, което Вен наричаше рядко използван селски път. Конлан забеляза знаци за коневъдството в района и няколко различни породи коне, докато преминаваха през околността. Той изчака в колата с Райли, докато останалите проверяваха сградата. Никой не искаше да поема повече рискове.

— Не е обезопасено като бункер в момента, но има потенциал да бъде, след като се освежи малко. Плюс това има предимството да е съвсем на гъза на географията — каза Вен, когато се върна.

— Не ме интересува какво ще ти коства. Сложи всички на пост — отсече Конлан. — Всички освен Денал и Бренан. Тях ги остави да почиват.

— Майтапиш ли се? Не бих могъл да ги накарам да си почиват дори и ако ги завържа — каза Вен. — Откакто се свестиха, са се настървили да защитават лейди Съншайн. Изглежда имат да разказват уникална история.

Конлан се намръщи на брат си, но Вен просто поклати глава, а лицето му остана сериозно.

— Аз им вярвам, брат. Те казаха, че тя се е хвърлила насред вампирското меле. Това е много повече, отколкото може да се очаква от нея, човече. — Той погледна към неподвижната фигура в ръцете на Конлан, докато влизаха в къщата. — Тя е изключителна жена. Заслужава нещо по-добро от това, в което я забъркахме.

Кръвта замръзна във вените на Конлан. Когато проговори, едва контролирана ярост се таеше в думите му.

— Заслужава, но аз не мога… аз няма да я пусна да си отиде. Никога, Вен.

Брат му сви рамене.

— Не мен трябва да убеждаваш. Аларик е този, на когото му минават разни мисли през главата по този въпрос. Аз самият ще се радвам да се измъкна от правилата „не съгрешавай и се ожени за единадесет хиляди годишна девственица“. Но доста по-умни от мен мъже ще трябва да разрешат този проблем.

Той въведе Конлан в обширна стая в края на коридора на втория етаж и се извини. Брат му нежно положи Райли в леглото и я зави с одеялото, като си пожела диханията й да не бяха толкова слаби. Кожата и да не беше толкова бледа.

Той придърпа един стол през килима до леглото и взе едната й ръка в своите. И отправи молитва към боговете, които го бяха оставили да страда седем години.

Няколко часа по-късно Вен се върна да му каже че Денал и Бренан молят да го видят. Конлан все още стоеше на стола, държейки ръката на Райли. Имаше нужда поне да докосва кожата й, след като съзнанието и емоциите й бяха затворени за него.

Той се застави да диша, въпреки че камъкът заседнал в гърлото му, заплашваше да го задуши. Аларик беше казал, че тя ще се оправи. Трябваше да се уповава на това.

Мълчанието на Посейдон бе оглушително.

— Доведи ги — заповяда Конлан. — Няма да я оставя.

Вен кимна.

— Предположих, че няма да го направиш. Те са тук.

Конлан наблюдаваше как Денал и Бренан влизат в стаята, с погледи, втренчени в Райли. Бренан му кимна бегло и после отново насочи вниманието си към леглото.

Денал отметна глава назад и нададе такъв вой на мъка, че космите по ръцете на Конлан се изправиха и сякаш ледена вълна се стрелна по гръбнака му.

— Мъртва е? — Денал се запрепъва към леглото. — Тогава това не е било сън?

— Тя е жива — каза Конлан и чак тогава вниманието на Денал се насочи към принца му.

— Аларик каза, че е добре и спи същия дълбок сън, в който бяхте и вие двамата.

— Слава на Боговете — каза Бренан, с тих и благоговеен глас и също се приближи. — Слава на Посейдон, той наистина е бил в стаята с нас, нали?

Конлан светкавично сграбчи ръката на Бренан в стоманена хватка.

— Кажи ми. Какво се случи? Имаше ли битка? Защо Райли не е била защитена?

Бренан коленичи пред него с наведена глава.

— Ние се провалихме, принце мой. Не успяхме да я защитим.

Денал също коленичи и протегна ръка, за да докосне косата на Райли. Конлан му позволи този жест, някак знаейки, че воинът се нуждае да докаже на самия себе си, че тя е жива. Тогава Денал отпусна лице на ръба на леглото и започна да ридае. Силните стонове разтърсиха цялото му тяло. Той произнасяше името на Райли в риданията си заедно с още неразбрани думи, изпълнени с болка.

Конлан освободи Бренан от хватката си и сложи ръка на рамото на Денал.

— Кажи ми, Денал. Вземи се в ръце и ми разкажи.

Той вдигна поглед и видя, че Аларик се е присъединил към Вен на прага на вратата. Останалите се бяха скупчили в коридора зад тях.

— Влезте, всички. Седнете някъде. Всички трябва да чуем това.

Движенията на Аларик бяха като на изтощен старец, когато влезе и зае единствения останал стол в стаята. Вен и останалите прекосиха прага един по един и седнаха на пода или се подпряха на стените.

Раменете на Денал спряха да се тресат и той си пое дълбоко дъх.

— Бренан трябва да го каже. — Липсата на емоции би била благословия отвъд всякакви граници в този момент. Аз не мога… — Гласът му трепна, той спря и поклати глава.

Бренан се изправи пред тях.

— Само да можех да усетя болката, която би трябвало да изгаря душата ми. Лейди Райли не заслужава по-малко.

Много бавно, приписвайки всичката вина на себе си, Бренан им преразказа събитията от миналата нощ, а погледът му се връщаше отново и отново върху Райли, докато говореше.

Денал го прекъсна на няколко пъти, опитвайки се да поеме вината.

Бренан поклати глава към по-младия воин и завърши.

— Тогава извадих меча от тялото на Денал, но отровата от вампирското ухапване ме порази. Аз умирах, милорд.

Конлан го слушаше тихо и се тресеше от ярост. Когато Бренан направи пауза. Конлан се наведе напред.

— Ние действахме като пазители и се намесвахме само когато вампирите нападаха хора в миналото. Но те доведоха битката на прага ни. Те нараниха Райли и сега ще умрат.

Той огледа хората си и Аларик, всички те кимнаха, а мрачните им лица отразяваха собствената му решителност.

— Те всички ще умрат — повтори той.

Аларик се обади с тих глас.

— Но трябва да разберем какво се е случило след това. Райли трябва да се събуди и да ни каже своята част от историята. Очевидно Денал е жив и Бренан не е вече заразен от вампирската отрова. Има и… други въпроси.

Никой друг, освен Конлан не беше виждал знака, обгорен върху гърба на Райли. Той кимна, оценявайки дискретността на жреца.

Денал вдигна глава и погледна жреца, очите му бяха зачервени от сълзите, които още се стичаха от тях.

— Аз знам какво се случи след това. Някак видях всичко. Бях на красиво място, изпълнено със сладкия аромат на океана. Не усещах никаква болка, нито дори раната от меч, която сложи край на живота ми. Но докато си починах и приветствах спокойствието, видях Райли на пода на онази стая да държи тялото ми.

— Аз също видях и чух всичко, което се случи. Лейди Райли сключи сделка със самия Бог на морето. Тя му предложи собствения си живот в замяна на нашите.

Гласът, който долетя от леглото, бе толкова слаб и дрезгав, че Конлан си помисли, че си въобразява.

— Той ми каза, че никой не се пазари с Бог — прошепна Райли. — Тогава защо съм все още жива?

Конлан скочи от стола и бутна Денал настрани едновременно. Райли погледна нагоре към него, а очите й бяха огромни на фона на бледото лице.

— Райли! Ти се събуди.

Той докосна косата й, лицето й и се наведе да целуне нежно устните й. Слава на боговете.

Слава на боговете.

Тя му се усмихна, сълзи проблеснаха в очите й.

— Предполагам, че по-невероятен е фактът, че съм жива. Особено след онова подмятане за Посейдон, че се забавлява с някоя нереида. Чувала съм, че боговете са бесили хора за много по-малко.

Тя се размърда в леглото и направи гримаса.

— Макар че рамото наистина ме боли. Не съм сигурна какво се е случило с него.

Конлан почувства как сълзите се спускат по бузите му, но не му пукаше.

— Всичко е наред. Аз ще се погрижа за него. Ти си жива и това е всичко, което е от значение. Ако си беше отишла от мен…

Той чу някой да прочиства гърло зад него. Аларик сложи ръка на рамото му.

— Може би трябва да оставим Райли да почива сега. Има много неща, които трябва да обсъдим.

Конлан се отърси от ръката на Аларик.

— Да, вие всички трябва да излезете. Аз ще остана тук, докато тя си почива.

Денал се изправи, в изражението му се четяха едновременно щастие и срам.

— Няма думи, с които да опиша радостта си от това, че сте жива, милейди. Ще прекарам остатъка от живота си, отплащайки ви се за саможертвата.

Той й се поклони и сълзи затрепкаха по миглите на Райли. Бренан също се поклони, след това коленичи до леглото.

— Вашата саможертва за някой толкова безполезен, като мен, е отвъд всичко, което мога да разбера. Ако някога имате нужда от мен, за каквото и да е, само ми се обадете.

Тя им се усмихна и се надигна леко нагоре върху възглавницата.

— Вие рискувахте живота си заради мен. Да направя същото за вас не бе никаква саможертва. Радвам се, че сте живи!

Тя протегна ръце към Денал, който хвърли бърз поглед към Конлан. Той му кимна с глава и младия воин се наведе, за да може Райли да го прегърне. Когато мъжът се отдръпна, тя направи същото и с Бренан.

Ако Конлан бе имал някаква надежда да защити и най-тъмните закътани кътчета на душата си от любовта си към нея, този момент разби всичките му илюзии. Да гледа как тя протяга ръце към воините му и знаейки за жертвата, която беше направила за тях, беше чест за него — за всички тях, по-ценно и от най-ценния дар.

Той нежно взе ръцете й в своите, наведе глава и произнесе думите, които се откъснаха от дълбините на душата му на древен атлантски.

— Предлагам своя меч, сърце и живот, за да защитя твоя. От този момент, докато и последната капка на океана се изпари от земята. Ти си моята душа.

Тя се усмихна, без да разбира нито една негова дума, и очите й се затвориха.

Той дори не чу кога другите напуснаха стаята.