Възраждането на Атлантида

Глава 39

Конлан и Райли премигнаха от светлината, докато излизаха през вратата навън под ярките слънчеви лъчи. Куин и Аларик, Джак, отново в човешка форма, останалите от Седемте и шейпшифтърите ги последваха под блестящото обедно слънце. Райзън излезе последен, прегърнал ранената си ръка, заедно с Мика. Тризъбецът го беше излекувал, но Посейдон не го бе дарил с възстановяването на ръката му.

Отмъщението на Бога на моретата все пак изискваше дължимото си.

Доволни да бъдат живи и свободни, групата пресече улицата и продължи по тротоара, до оградения от дървета парк. В хладния есенен въздух шумеше фонтан.

— И така, казваме си сбогом, атланте — проговори Джак.

Конлан, чиято ръка се стегна около кръста на Райли, поклати глава.

— Не, имам чувството, че ще се видим отново. Тази битка далеч не е свършила.

Джак се ухили, отдаде чест и си тръгна, стопявайки се сред дърветата с останалите от независимите бойци.

Куин изостана, все още вкопчена в ръката на сестра си.

— Какво ще правиш сега, Райли? Искаш ли работа? Доста си полезна, когато дойде време за битка.

Райли се усмихна, но после погледна към Конлан и в очите й се появи тревога.

— Всъщност, не зная. Имаме един вид проблем. Конлан не може да се среща с човек, без да настъпи краят на света, а може да се каже, че съм против унищожаването на цялото човечество, Атлантида и шейпшифтърите с един удар.

Вен се засмя.

— Дявол да го вземе, никога не съм мислил, че ще го кажа, но един от онези кръвопийци не беше въобще толкова лош. Никога не съм вярвал, че ще видя Дракос да се обръща срещу Барабас.

— Кой е Дракос? — попита Куин.

— Ти го наричаш Даниъл — отвърна отсъстващо Конлан с поглед, съсредоточен върху Райли. — Освен това той изчезна след битката, но пък беше безмилостен, докато траеше тя. Мисля, че трябва да научим нещо повече за този Даниъл.

Конлан издърпа Райли в прегръдките си и точно там, в парка, пред всичките си мъже, Куин и половината Вашингтон, я целуна с всичката, страст, която притежаваше. С всичкия страх и облекчение. След това, като продължи да я държи в ръцете си, потърси жреца.

— Аларик, избирам нея. Избирам я пред дълга си, пред царуването си и дори пред живота си. Започни ритуала за отнемане на правата, помогни ми да се откажа от трона и да поема контрол върху бъдещето си.

Той се ухили на брат си.

— От Вен ще излезе чудесен крал.

— О, дявол го взел, не — отвърна Вен, отстъпвайки назад.

Аларик отвори уста, за да отговори, но вместо това се чу гласът на Бога на моретата. Чиста мощ заблестя от очите на жреца.

— НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕШ ОТ ТРОНА, КОНЛАН ОТ АТЛАНТИДА.

Конлан се приготви да се противопостави на своя бог.

— Искаш ли да се обзаложим?

— НЯМА ДА СЕ ОТКАЖЕШ ОТ ТРОНА — прогърмя гласът и земята под краката им се разтресе.

— ЩЕ НАПРАВИШ ТАЗИ ЖЕНА, КОЯТО НОСИ МОЯ ЗНАК, СВОЯ КРАЛИЦА. ЗАПОВЯДВАМ ТИ. ВАШЕТО ДЕТЕ, КОЕТО ТЯ НОСИ В УТРОБАТА СИ, ЩЕ ИЗРАСНЕ КАТО КРАЛ, КАКЪВТО СВЕТЪТ НЕ Е ВИЖДАЛ НИКОГА ПРЕДИ.

Ченето на Конлан падна. Той погледна надолу към Райли, която също беше зяпнала от изненада.

— МЕЖДУ ДВАМА ВИ ИМА ПРЕДОСТАТЪЧНО НЕПОКОРСТВО, ЗА ДА УПРАВЛЯВАТЕ СВЕТА. КАТО БОГ НА АТЛАНТИДА СЕ НАДЯВАМ, ЧЕ ЩЕ НАУЧИТЕ СИНА СИ НА ПОНЕ МАЛКО ПОЧИТ КЪМ МОЯТА ВЛАСТ.

Устата на Аларик се затвори и той падна към Куин, която обви ръце около кръста му, за да го подкрепи.

— Какво, по дяволите, беше това? — попита тя.

— О, никой от деветте кръга на Ада — отговори Райли с широка усмивка. — Това беше Посейдон и предполагам, че имаме неговото одобрение.

Конлан я вдигна на ръце и я завъртя напред-назад, с викове на радост.

— Моя дама, моя съпруга, моя кралица. Какво повече бих могъл да искам?

Когато я пусна на земята, тя скръсти ръце.

— Не зная, но аз има още много какво да изисквам?

Той почувства, че сърцето му се смачка вътре в него.

— Какво имаш предвид?

Райли му се усмихна с блестящи очи. Сърцето й засия силно с любовта, която изпрати към него. Към всички тях, предположи той, когато чу учудените възклицания на воините си.

— Бих искала истинско предложение за брак, като за начало.

Той отвори уста. После я затвори. И падна на едно коляно.

— Аз, Конлан, върховен принц и наследник на трона на Седемте Острова на Атлантида, моля теб, Райли Елизабет Доусън, повелителка на сърцето, душата и тялото ми, да станеш моя съпруга и кралица. Приемаш ли ме?

Тя протегна ръце към него и го издърпа на крака пред себе си.

— Приемам с цялото си сърце, Конлан. Ще те обичам за вечни времена.

Когато улови устните й със своите, Конлан чу изпълнените с облекчение думи на брат си.

— Пфу! Отървах се на косъм!

Конлан целуна Райли с цялата радост, която изпълваше сърцето му, докато накрая дори му се стори, че чува музиката на прииждаща вода да се носи около тях.

В този момент тя се плисна в лицето му.

Вдигна глава и видя водата в езерцето наблизо да се стрелка нагоре във фойерверки от блестящи цветове, разпръсквайки мъгла от капки върху всички тях. Вятърът насочваше вдигналата се вода в потоци от красиви форми и призрачни образи. Земята се присъедини, трепереща под краката им.

Аларик заговори със собствения си глас, вдигнал Тризъбеца високо във въздуха.

— Мой принце, Посейдон постанови, че си намерил своята истинска кралица. Да живеят крал Конлан и кралица Райли.

Седемте коленичиха, като един, с високо вдигнати кинжали и мечове и извикаха.

— Да живеят крал Конлан и кралица Райли.

Райзън и Мика бяха коленичили заедно с останалите. Лицето на Райзън, вдигнато към Конлан, беше сериозно и по него се четеше преданост и извинение. Конлан кимна. Прошката щеше да излекува воина по-бързо, отколкото наказанието.

Куин се засмя и прегърна едновременно Райли и Конлан.

— По-добре да ме поканите на сватбата, само това ще кажа.

Тя положи ръка на корема на сестра си.

— Мислиш ли, че е вярно? Че си бременна.

В емоциите на Райли се вмъкна учудване и тя погледна надолу към ръката на сестра си, върху корема й.

— О, боже мой! Или, о, Боже на моретата! Предполагам, че той знае какво говори.

Конлан протегна ръка към Куин и я придърпа по-близо до себе си и Райли.

— Повече никога няма да се сражаваш сама, моя нова сестричке.

Погледна към Аларик и Вен и видя мрачната им решителност, едновременно с тяхната радост.

— Предстои война и е време да изпълним свещения си дълг и да защитим човешкия род.

Конлан погледна към брат си, неговото ново семейство, жреца и хората му.

— Атлантида трябва да се възроди.