Богинята на светлината

Десета глава

— Трябва да я отведа в стаята й! — извика Аполон на едно пиколо, което гледаше с широко отворени очи златистото видение, което сякаш се бе появило изневиделица от забулената в дъжда нощ. Видението носеше мокрото тяло на дребничка жена с една обувка.

— Асансьорите са право напред и после край ъгъла, сър.

Объркването на Аполон при тези странни думи (какво точно беше асансьор?) премина в гняв.

— Покажи ми стаята й, или ще смъкна плътта от живото ти тяло! — изръмжа той.

— Стая номер? — изписка пиколото.

— Хиляда сто двайсет и едно — промълви Памела в рамото на Аполон.

Аполон гледаше кръвнишки пиколото. Младежът кимна и затича пред тях през въртящите се врати. Богът на светлината стисна зъби, когато металната кутия, в която влязоха, се затвори. Момчето натисна кръгъл бутон, на който беше изписано единайсет. Бутонът светна, щом кутията започна да се движи. Стомахът на бога се сви и той притисна Памела по-силно до себе си. Бакхус не им бе обяснил нищо за тази механична форма на транспорт. Аполон определено не я хареса. За щастие пътуването беше кратко и вратите се разделиха плавно. Аполон последва момчето в коридор, покрит с луксозен килим. В нишите имаше статуетки, а от богато изрисувания таван висяха полилеи. Спряха пред врата със златни цифри — 1121.

Пиколото погледна Аполон. Аполон погледна пиколото. Богът присви заплашително очи. Пиколото прочисти нервно гърлото си.

Памела се размърда и подаде на момчето чантата си.

— Тук вътре е.

Преглъщайки шумно, момчето разкопча малката чанта и измъкна картата ключ. Прокара я през ключалката и отвори. Аполон влезе вътре и тръшна вратата зад себе си.

— Трябваше да му дадеш бакшиш — изтощено каза Памела.

— Трябваше да му сваля кожата — измърмори Аполон. Той се поколеба на прага, преценявайки обстановката. Видя една голяма стая с диван, два стола с облегалки, покрити с коприна и свръхголям гардероб. Имаше две врати, боядисани като мрамор — бяха открехнати и през тях се виждаше част от голямо легло. Аполон тръгна към него.

Памела изпъшка, когато той я положи върху дебелата копринена завивка. Тялото й се сгърчи и зъбите й затракаха.

— Не ззнам защо изведнъж ми сстана толкова сстудено — каза тя.

Аполон знаеше защо. Тя беше в шок. Не бе излекувал глезена й — само временно бе спрял болката. Той седна внимателно на ръба на леглото и докосна лицето й, повелявайки й да си почине.

— Трябва да си починеш. Остави на мен да се погрижа за болката ти.

Гледаше как хипнотичното му внушение кара плътните мигли на клепачите й да запърхат над големите й кехлибарени очи.

— Аз не… — промълви тя сънено и после загуби нишката на мисълта си. — Аз съм мокра… кърпите са там… — тя направи вял жест към банята.

— Първо глезена ти — отвърна той.

Когато очите й се затвориха и не се отвориха повече, той се премести в края на леглото. Поклати глава. Глезенът й беше тежко наранен. Вече се бе подул. Виждаше се къде е счупена костта, а крака й висеше под странен ъгъл. Хвана глезена й, затвори очи и се концентрира. Мислено си начерта костите на крака и глезена й. Без да бърза, си представи пътя на всяка кост, мускул и нерв. И видя счупването. Ръцете на Аполон се стоплиха. „Оздравей! — заповяда богът на светлината. — Нека страданието спре. Здравето да се завърне. Болката да се изчисти.“

Силата на светлината между ръцете на Аполон би ослепила Памела, ако можеше да види великолепието й. Но тя не се събуди. Вместо това продължи да спи, докато златокъдрият Аполон използваше своята могъща власт, за да свърже счупените кости и да спре болката й. Много по-късно, когато бе приключил, той стана и отиде в малката стая точно до спалнята. Там намери няколко кърпи и плътна бяла роба. Занесе ги при Памела и се поколеба. Можеше лесно да я съблече. Тя нямаше да се събуди — Аполон щеше да се погрижи за това. Мократа тъкан на роклята й беше като отлята по нея и разкриваше нежните й извивки и закръглеността на гърдите й. Беше тучна земя, която чака да бъде изследвана от него…

Не! Отхвърли мисълта да види голото й тяло без нейно разрешение или знание.

— Памела — прошепна той.

Тази част вътре в нея, която спеше под внушението му, се събуди.

— О! — каза тя, докато ставаше и се оглеждаше. — Какво се случи? Глезена ми! — тя се наведе напред и после спря рязко, смръщвайки се към крака си. — Но той болеше ужасно, сякаш бе счупен. Можех да се закълна, че вече се подуваше. Сега изглежда съвсем нормално — тя огледа крака си и го размърда насам-натам. — И го чувствам чудесно.

— Трябваше само да го оставиш да почине. Беше го навехнала, това е всичко — той й подаде една кърпа и тя изтри разсеяно лицето си.

— Чувствам се някак глупаво. Искам да кажа… ти всъщност ме пренесе на ръце до тук. В дъжда.

— Аз съм лекар. Изцеряването ми е работа.

Тя погледна към него. Беше съвсем мокър. Ризата прилепваше към релефно очертаните мускули по гърдите му, сякаш бе течна коприна. Косата му се къдреше на влажни спирали около челото. И тези очи! Помисли си, че думите от песента на Фейт Хил ги описваха идеално: невъзможни… неспирни… немислими… непотъващи…

— Е, предполагам, че съм голяма късметлийка, че беше близо до мен — тя с усилие отмести очи от неговите и започна да суши косата си с кърпата, влагайки значително повече ентусиазъм, отколкото бе нужно.

Аполон я наблюдаваше. Изглеждаше опърпана и прогизнала. Косата й беше увиснала и разбъркана, а дрехите й — мокри. Имаше само една обувка… Сърцето му подскочи. Никога в живота си не бе изпитвал такова привличане към жена — смъртна или богиня.

— Трябва да тръгвам! — рязко каза той.

Памела погледна нагоре към него през една гънка на хавлията.

— О! — тя погледна прогизналия си часовник (слава Богу, че беше водоустойчив). Минаваше четири сутринта! — Не бях разбрала, че е станало толкова късно — тя си напомни, че той е странен мъж и че макар шансовете да се окаже изнасилвач или серен убиец да бяха малки, особено в светлината на факта, че я бе „спасил“, все пак беше мъж, сам с нея в хотелската й стая много след полунощ. Ситуацията имаше всички качества да влезе във филм на седмицата по телевизия „Лайфтайм“, а тези филми никога не свършваха добре.

— Да, късно е — той определено не искаше да си тръгва, въпреки че съвестта категорично му казваше, че трябва.

— Предполагам, че сестра ти ще се чуди какво става с теб.

Аполон пребледня.

— Представа си нямаш.

Изражението му накара Памела да се усмихне.

— О, имам. Брат ми би крачил напред-назад в очакване да ми се развика за това, че съм била навън до толкова късно и съм го притеснила.

Устните му се изкривиха.

— Определено ще иска да знае какво ме е забавило толкова.

Памела наклони глава в жест, който вече бе станал познат и мил на Аполон.

— И какво ще й кажеш? — попита тя.

— Ще й кажа, че ме е задържал неочакван инцидент — той отиде до нея и с елегантно движение коленичи до леглото й. Ръката му докосна нежно глезена й. После го погали, прокарвайки пръсти и малко по-нагоре по прасеца й. По-скоро почувства, отколкото видя, как тя бавно поема дъх. — Прекрасен, неочакван инцидент.

Памела затаи дъх, докато той я гледаше и докосваше по този начин. Искаше да го помоли да не си тръгва, да прекара нощта с нея… Стомахът й се сви. Не би трябвало да го желае толкова силно и толкова скоро — той беше непознат. Красив, сексапилен, прекрасен непознат…

Аполон следеше променящите се емоции, които така ясно се изписваха на лицето й. Беше очевидно, че го желае. Той видя мекия, влажен копнеж в очите й. Можеше да я има — да я вземе в прегръдките си и да я прелъсти. Предполагаше се, че това трябва да направи. Това очакваше Артемида и такъв бе планът му. Памела не беше казала, че иска някой да прави любов с нея, когато изрече на глас желанието на сърцето си и изпълни призоваването, но нуждата й прозираше в думите. Той я бе видял, както и Артемида. Така че, за да завърши призоваването, трябваше да се люби с нея.

И после какво? Една внезапна мисъл нахлу в ума му като неочаквана зимна буря. Може би призоваването бе хвърлило върху Памела някакво заклинание и желанието, което виждаше в очите й, бе само резултат от силната магия на нимфите. Ако това е така, чародейството щеше да се разруши веднага щом преспи с нея. Тя нямаше да го желае вече. Нямаше да го гледа с онези интелигентни, изразителни очи, които се обагряха в пищния цвят на мед, когато той възбуждаше земната й страст. При тази мисъл Аполон се почувства изгубен и окаян. Изведнъж се изправи.

— Трябва да тръгвам — каза той и направи към нея жест да остане в леглото си, когато тя се опита да стане. — Не ставай, глезенът ти трябва да почива. Тази нощ го дръж вдигнат, докато спиш. Утре ще се чувстваш така, сякаш никога нищо не се е случвало.

Когато той се обърна към вратата, стомахът на Памела се сви. Беше споменал, че ще обясни на сестра си това, което се бе случило, е инцидент. Да не искаше да каже, че това е всичко? Че след тази единствена нощ няма да се видят отново?

— А за теб утре също ли ще бъде така, сякаш нищо никога не се е случвало?

Едва бе осъзнала, че е изрекла мисълта си на глас, когато думите й го накараха да спре. Аполон се обърна и ярките му сини очи сякаш грееха. Вдигна ръката, която съвсем до скоро гали глезена й и я протегна към нея с отворена длан.

— Утре ще продължавам да усещам кожата ти, допряна до моята. Утре все още ще чувствам коприната на устните ти. Утре бризът ще продължава да носи уханието ти към мен. Как е възможно да те забравя?

— Значи ще те видя отново? — попита тя, притаила дъх.

— Не бих останал далече от теб, дори и да исках. А аз не искам. Ще бъда пак в нашето заведение утре вечер по същото време. Дотогава, моя сладка Памела, ще мисля за теб.

Когато Аполон излезе от стаята, Памела се почувства така, сякаш слънцето внезапно се бе скрило от небето. Погледна часовника и започна да брои часовете до момента, в който щеше да го види отново.

Артемида чакаше в мрачния коридор, отклоняващ се от един товарен вход на Цезар Палас. Стоеше до вратата на някакъв нелеп килер, криещ в себе си портал, който водеше към друг свят. Младата богиня скръсти ръце и въздъхна. Беше казала на Аполон, че ще го чака на Олимп, но с напредването на нощта ставаше все по-нетърпелива. Беше късно — почти се зазоряваше — а тя все още усещаше веригите, които я приковаваха към смъртната жена. Защо богът на светлината се бави толкова с прелъстяването на една жена?

Висок мъж в прогизнали дрехи зави край един ъгъл и я приближи. Почти без да влага мисъл, тя вдигна пръста си, за да го принуди да се обърне и да използва друг изход.

Мъжът се разсмя, което я учуди.

— Номерата ти не действат върху мен, сестро — каза Аполон.

Очите на Артемида се разшириха от изненада.

— Аполоне? В името на брадата на Зевс! Какво се е случило с теб?

Аполон сви рамене и издърпа мократа риза от тялото си.

— Инцидент.

— Инцидент! А какво стана с прелъстяването?

— Върви добре.

— Добре! — Артемида почти изпищя от гняв и безсилие. — Как може да върви добре, като още усещам оковите на призоваването върху себе си?

— Тези неща отнемат време, Артемида. Памела не е град, който да превземем или крепост, която да атакуваме и да плячкосаме. Тя е смъртна жена, искаща романтика.

— Разбирам това съвсем добре. Това, което не разбирам е, защо още не си спал с нея.

— Защото това не е истинското й желание — каза Аполон.

Очите на Артемида се свиха при странния, самовглъбен тон на гласа му.

— Да спи с бога на светлината не е истинското й желание? Трудно ми е да го повярвам, братко.

Аполон въздъхна.

— Какво би отвърнала, ако ти кажа, че да спя с нея тази нощ не е това, което аз искам?

Би отвърнала, че така е по-лесно за разбиране. Тя беше помислила, че брат й намира смъртната за привлекателна, но очевидно не е така.

— Е — каза бавно Артемида, — това наистина е по вина на Бакхус. Просто ще трябва да го намесим, за да поправи стореното. Навярно може да използва най-силното си вино и да я опияни до състояние на желание. Той е бог. Предполагам, че е прелъстявал смъртни жени и преди, без значение колко отблъскващо е да си го представя в такава ситуация.

— Не! — думата експлодира от него. — Тази твар няма да я докосва!

Тънките вежди на Артемида се сключиха в объркване.

— Аполоне, бъди ясен! В един момент казваш, че не желаеш смъртната, а в следващия си готов да я защитаваш от друг бог, сякаш си онзи глупак Парис, а тя — твоята Елена.

— Казах само, че не желая да спя с нея тази вечер, не че не я желая. Тази вечер тя се нарани — изръси той под тихия втренчен поглед на сестра си. — Излекувах я, разбира се. Без да разбере — добави бързо, преди Артемида да успее да проговори. — Но да легна с нея след това би било подло.

Проницателните очи на Артемида видяха прикритото смущение на лицето на брат й. Той не беше напълно откровен — нито с нея, нито навярно и със себе си. Така или иначе, по упорито стиснатата му челюст можеше да разбере, че сега няма да признае пред нея нищо повече.

— Утре?

Аполон кимна стегнато.

— Утре.

— Добре. Хайде да се оттегляме на Олимп. Мисля, че смъртният свят ми омръзна.

Аполон отвори вратата на килера и направи знак към нея да мине първа през блещукащия с цвят на раковина портал. Той се връщаше в техния свят, но нямаше никакво намерение да се оттегля на Олимп. Взе си разсеяно „лека нощ“ със сестра си, след което се пренесе на единственото място, където знаеше, че ще получи помощ.