Богинята на светлината

Петнайсета глава

Обгърнати от топъл воал на очакване, те се върнаха пеша в апартамента на Памела. Говореха малко и не спираха да се докосват и да търсят телата си. Аполон вече започваше да опознава извивките и линиите на тялото й и често се спираше, за да я притегли в някоя сянка и да я целуне с нежност, която показваше растящото му желание. Искаше я с пламенност, подобна на огън, разпалващ се вътре в него. Памела отвръщаше със същата страст. Тя се чувстваше толкова добре, притисната в тялото му, като че ли винаги го е правила. Докато вървяха, той си помисли за възрастните мъж и жена, които бяха закрили спектакъла. Очевидно те също бяха актьори, поставени сред публиката, но това не означаваше, че не са наистина любовници. Аполон си спомни за начина, по който очите на възрастния мъж излъчваха любов и гордост, докато водеше своята невеста за цял живот в техния специален валс. Аполон знаеше, че никога няма да разбере какво е да остарее заедно с Памела, но я искаше до себе си — и то със страст, която го изпълваше с решителност. Те щяха да бъдат заедно, обеща си той.

Памела плъзна картата в ключалката на вратата, блесна зелена светлина и пред тях се разкри просторния й апартамент. Колебанието и бе изчезнало. Знаеше какво иска. Иска Феб! Трябва да забрави миналите грешки. Няма значение какво може или не може да се случи в бъдеще. Нещо бе станало с нея тази вечер, докато гледаше магическата сексуалност на „Зуманити“. Осъзна, че е грешала. Дуейн не бе убил романтиката, забавлението или дори секса за нея. Само бе накарал тази част от същността й да заспи дълбок сън. И сега, когато се пробуди, усети, че е изгладняла.

Щом Аполон затвори вратата, Памела се обърна и се хвърли в обятията му. Той я целуна страстно. Искаше бавно да опита всичко от нея сега, когато най-накрая бяха сами. Ала щом тя изстена в ръцете му, той се наведе, хвана закръгления й задник и я вдигна, така че горещата й сърцевина се притисна силно във възбудените му слабини. Тя се движеше неспокойно срещу него и той прекъсна целувката с пъшкане, опитвайки се да върне контрола върху тялото си.

— Губя ума си от желание по теб! — изстена той, докато езикът и устните й се спускаха с гореща следа по врата му.

— Свали ме долу и ще махна тези дрехи — топлият й дъх погали кожата му.

Той почти я изпусна и тя се разсмя дълбоко и пресипнало. Отстъпи закачливо от него и тръгна заднишком към леглото, протягайки ръка зад гърба си, за да отвори ципа на малката червена рокля. Повдигна прелъстително едното си рамо. Роклята се плъзна свободно и Памела деликатно отстъпи от алената купчинка около ходилата си. Очите на Аполон потънаха в тялото й. Тя носеше нещо черно и дантелено, което почти не прикриваше гърдите й, но ги повдигаше и насочваше примамливо към него, също и подобна ивица дантела, едва скриваща тъмния триъгълник между краката й. Златистите сандали с токове остриета правеха невероятно сексапилни дългите й, голи крака. Щом тя се пресегна отново назад, за да разкопчее бельото си, той се приближи плътно до нея.

Целуна я отново и тя промълви в устните му:

— Искам да усетя голото ти тяло, притиснато в моето!

Като дишаше тежко, Аполон прекъсна целувката, за да издърпа грубо ризата през главата си. Докато той се опитваше да махне панталона си, Памела полегна назад в леглото, като не откъсваше искрящия си поглед от него.

Най-накрая той успя да се съблече и тръгна към леглото, но тя вдигна ръка и го спря:

— Почакай! Постой така и ме остави да те погледам!

Погледът й се плъзна от очите му, които бяха потъмнели до сапфирено, надолу по тялото му. Памела прехапа устни, а после възкликна:

— Феб, ти си най-красивият мъж, когото някога съм виждала! Господи! Погледни кожата си! Покрива мускулите ти като течно злато! — тя поклати глава и се засмя тихо. — Художниците би трябвало да те рисуват, а скулпторите — да извайват тялото ти. Как е възможно да си истински?

Аполон седна на леглото до нея.

— Аз съм истински и това, което се случва между нас, също е истинско. Начинът, по който изглеждам, не е необичаен или изключителен, не е нещо ново за мен — той замълча умислен.

Беше се любил с безброй жени — и богини, и смъртни. Винаги използваше магията на безсмъртната си сила, за да увеличи собственото си удоволствие от любовния акт. Но този път беше различно. Памела беше различна. Не искаше да използва способностите си, за да я прелъсти, искаше тя да усети силата на неговата страст. Искаше да го опознае истински, както не го бе опознала никоя друга жена. Аполон нежно я докосна и продължи:

— Но това, което се случва вътре в мен, наистина е ново и прекрасно. Единственият начин да споделя това чувство с теб, е да те обичам.

Той погали нежно дългия й врат, после пръстите му продължиха нагоре, проправяйки си път през късите й къдрици. Докато я докосваше, оставяше част от безсмъртната си сила да премине от ръката в тялото й. Памела потрепери от този допир.

— Позволи ми да те обичам, Памела! Позволи ми да направя любовта истина за теб.

— Да! — прошепна тя.

Ръцете му обхождаха тялото й, а устните им отново се събраха. Кожата на Памела оживяваше от докосването му. Никога преди не бе имала толкова изострена чувствителност. Сякаш в този момент всички горещи, наситени, зашеметяващо еротични усещания, които бе пропускала години наред, избухнаха в нея.

Ръцете му се плъзнаха по крака й и стигнаха до стъпалото. Той го приюти в дланите си и я погледна нежно. После нежно целуна глезена, който Памела нарани снощи.

— Знаеш ли, исках да го направя още снощи — гласът му беше дрезгав от желание.

— Трябваше да го направиш — задъхано отвърна тя. — Исках да го направиш!

Феб разкопча малката златна катарама, която държеше тънката ивица кожа около глезена и свали обувката. Целуна деликатния свод на стъпалото и нагоре по крака й затанцува електричество, което накрая се загнезди дълбоко във влажния й център.

— Радвам се, че ти харесва — каза той и ръцете му нежно обгърнаха стъпалото на другия й крак. — Тази вечер искам да вярваш, че си богиня, с която се люби бог.

Тя изстена и прехапа устни, когато целувката му се придвижи от свода на стъпалото към прасеца. Нали е музикант, помисли тя, когато той погали вътрешността на бедро й, а устните му откриха вдлъбнатината зад коляното й. Само музикант може да има толкова изкусни ръце. Докосването му беше горещо и тя се разтапяше в него. Докато устните му следваха пътя на ръцете му по вътрешността на бедрото й, тя се изви над него като дъга, за да го посрещне. Изстена от удоволствие, когато горещият му език се гмурна в нея. Оргазмът й бе толкова бърз и бурен, че цялото й тяло се разтресе. Някъде сред страстната теменужена мъгла Памела осъзна, че никога преди не бе имала толкова бърз или силен оргазъм. Замаяна, тя се протегна към него и Феб я приюти в прегръдката си.

— Да, да, тук съм, моя сладка Памела! — промърмори той.

Тя чувстваше как сърцето му бие до гърдите й. Неравномерният ритъм на пулса му приличаше на нейния. Разтвори устни и езиците им се срещнаха. Усети вкуса на своите сокове — солени и сладки едновременно. Памела се надигна леко, така че нейната влажна топлина да се притисне в твърдото протежение на ерекцията му. Пресегна се, за да го насочи, ала не го пое вътре в себе си — все още не. Вместо това потърка изпълнения му връх в своите кадифени гънки, докато го галеше с ръка.

Преди Памела да започне да го милва, Аполон се владееше напълно. Наслаждаваше се на необуздания начин, по който тя му откликваше и внимателно използваше безсмъртната си сила, за да повиши чувствителността й. Любеше я с тялото и магията си. Когато тя достигна върховно удоволствие, той се потопи в сладостта на нейния екстаз. Но тя също имаше своя магия — магията на женската съблазън, подсилена от желанието в сърцето и душата му.

— Не мога да чакам повече! — гласът му беше дрезгав от похот.

— Феб… — тя прошепна името му, когато най-накрая му помогна да проникне в тялото й. После се изправи, за да посрещне тласъците му. Отново, отново и отново…

Аполон се надигна, за да вижда очите й. Излекувай се, заговори душата на бога на светлината на нейната душа, повярвай, че можеш отново да обичаш.

Погледът му улови нейния. Тя не можеше да откъсне очи от него. Беше погълната от докосването, аромата и твърдата му горещина. Откликваше му не само с тялото, откликваше му с цялата си същност. Той я докосваше не само с тялото си, но и със сърцето си, и с душата си. Щом оргазмът му започна, Феб я понесе със себе си. Памела затвори очи от силата на удоволствието, което изпитваше. Когато го чу да крещи името й, сякаш пламък от чиста жълта светлина лумна зад затворените й клепачи.

Артемида замръзна, докато отпиваше от възхитителното мартини в компанията на сатира, който й послужи отлично по-рано тази вечер. Тя усети как приковаващите я вериги внезапно се разкъсват. Аполон го беше направил! Ритуалът бе изпълнен! Богинята се усмихна и пое дълбоко дъх, доволна, че от нея бе свалено бремето на лепкавите емоции на…

— Не! — процеди Артемида през стиснатите си зъби. — Това не е възможно!

— Има ли нещо нередно, господарке? — очите на сатира бяха широко отворени от тревога.

— Тихо! — заповяда Артемида.

Горското същество изглеждаше наранено, но безмълвно се подчини на своята богиня. Артемида присви очи и се съсредоточи. Ето! Не беше си и представяла, че е възможно такова нещо. Смазващата тежест, която я свързваше със смъртната жена, се вдигна, но остана единична нишка — тънка и почти безплътна. Какво е това? Какво се е случило? Аполон би трябвало да е правил любов със смъртната и това би следвало да е изпълнило призоваването. Смъртната поиска романтика в живота си. Как е възможно богът на светлината да прави любов с тази жена и това да не задоволи идеала й за романтика? Особено след магията, която Артемида използва по време на невероятно еротичната постановка. Безсмъртното подслушване на разговора между Памела и служителката на рецепцията даде резултат — богинята реши самата тя да се появи в еротичното представление. Плътните устни на Ловджийката се извиха в усмивка. Тя откриваше в съвременния свят неща, които й доставяха удоволствие. Нямаше и най-малка представа колко е забавно известно време да е обожавана звезда в театър. Трябва скоро да го направи отново…

Артемида се сви. Нишката, която все още я свързваше със смъртната, се опъна силно. Всъщност беше просто лек натиск, като от малък трън, вмъкнал се в сандала й. На пръв поглед не беше нищо повече от лека досада, но я дразнеше много.

Богинята въздъхна разочаровано. В този момент не можеше да направи нищо. Няма да е особено умно от нейна страна да отиде при брат си и да си изкара гнева върху него, заради нескопосаните му любовни деяния. Така или иначе сега не може да разбере защо представянето му не е било достатъчно романтично. Тя завъртя между пръстите си тънкото, студено столче на чашата. Но все още има време. Може би до сутринта Аполон ще направи онова, което смешната смъртна иска, за да удовлетвори романтичните й желания. Дотогава няма смисъл да изпада в мрачно настроение. По-скоро се нуждае от разнообразие.

Артемида хвърли поглед към младия сатир, който продължаваше да стои безмълвно до нея. Наистина беше красив звяр.

— Скъпи — измърка тя и ушите му буквално щръкнаха към нея. — Помниш ли колко вълнуващо беше, когато ме преследваше във въздуха преди малко на сцената?

— Разбира се, богиньо! — гласът му беше изпълнен с желание. — Дори след цяла вечност ще продължавам да си спомням!

— Още не съм готова да се върна на Олимп. Плати питиетата и да отидем в онзи прекрасен театър. Ще упражниш твоята въздушна гонитба и този път може би ще бъдеш по-богато възнаграден, когато най-накрая успееш да ме уловиш.

Тя прокара пръста си по мускулестата му ръка и еленовите очи на сатира се разшириха в очакване.

— Живея, за да откликвам на нуждите ти, богиньо! — каза той.

— Точно на това разчитам — промърмори Артемида на себе си, щом сатирът изтича да плати на сервитьора.