Богинята на светлината

Трета глава

— Не, не бива да се тормозиш. Знам точно какво те кара да изглеждаш толкова притеснена. — Еди потупа ръката й. — Парите не са проблем. Няма да си спестя нито един разход, за да реализирам идеята си.

— Може да вярвате на думите му, госпожо. Еди ще ви осигури всички средства, от които се нуждаете.

Памела погледна вдървено нагоре към високия мъж.

— Колко непоносимо грубо от моя страна — рече Еди. — Памела, нека те представя на моя асистент, Джеймс Риджууд. Джеймс, това е нашият многоуважаван интериорен дизайнер, Памела Грей.

— Удоволствие е да се запозная с вас, госпожо — Джеймс пое ръката й в силно, сухо ръкостискане.

Еди плесна длани в пълните си бедра.

— Едва сдържам вълнението си! Сега, след като видя прекрасния фонтан, кажи ми, Памела, какво мислиш?

— Какво мисля? — Памела повтори въпроса, за да спечели малко време. С Еди седяха един до друг на една от фалшивите мраморни пейки, подредени в кръг около притихналия фонтан. Заради пълнотата на писателя скамейката, която нормално побираше трима или дори четирима души, сега бе пълна, така че Джеймс трябваше да стои прав отстрани. Памела премести безпомощно поглед от блесналите очи на Еди нагоре към Джеймс, който я гледаше със сериозното, внимателно изражение на ученик. Той нямаше да й помогне, осъзна Памела. Джеймс също се бе запалил по интериорната трагедия.

— Да! Какво мислиш за това да оформиш централната част на дома ми като този фонтан?

Памела погледна Еди внимателно. Големият мъж не се преструваше. За съжаление това не бе шега. Той наистина искаше проклетото нещо. Тя прочисти гърлото си и пое дълбоко въздух, преди да се гмурне в отговора си.

— Определено е необикновена идея.

Еди и Джеймс закимаха в знак на ентусиазирано съгласие.

— Имам обаче някои първоначални притеснения. Първо — тя направи жест към огромното водно фиаско — размера. Ако си спомням правилно, каза, че домът ти е грубо хиляда и сто квадратни метра. Това, разбира се, е просторно жилище, но се опасявам, че дори имот с тази площ не може да побере фонтан с такива — тя спря, мълчаливо изключвайки думи като „чудовищни“ и „гротескни“ — величествени размери.

Еди отметна глава назад и се разсмя от сърце, което накара няколко човека да спрат и да го зяпнат.

— Сега разбирам шокираното ти изражение, скъпа. Аз не искам фонтана вътре вкъщи, а на централно място в двора ми. Джеймс, покажи на нашата Памела какво имам предвид.

Усмихвайки се, Джеймс вдигна великолепно кожено куфарче с цвят на бургундско вино и извади дебела кафява папка, която й подаде. Памела я отвори и видя подробни цветни рисунки и планове на изискана вила в италиански стил. Бе построена под формата на огромно U около прекрасен централен двор, покрит с мраморни плочи. Несъмнено бе предвидено дворът да бъде основният акцент. Памела усети как кима, оценявайки архитектурните достойнства на къщата. После примигна и се вгледа отблизо в рисунката. Върху цветната интерпретация на стилния двор някой бе надраскал с молив различни промени. „Да се отсекат дървета. Да се замени с римски колони, може би златни, като във Форума?“

Златни колони? Очите й се плъзнаха към една колона близо до тях. Като в странна кръстоска между бардак и погребална зала, тя бе покрита с безвкусна боя, имитираща мрамор. Горният край на колоната бе инкрустиран с натруфени спирали от злато. Памела бе доволна, че е седнала, тъй като коленете й определено се подкосиха. Зачете отново вмъкнатите с молив бележки. „Вместо с плочи, подът да изглежда като улиците на Форума.“ Ужасена, Памела погледна в краката си. „Улиците“ на Форума не бяха нищо друго, освен цимент, обработен така, че да изглежда като евтина имитация на камък, след което бе боядисан в кално кафяво и лустросан. Не е възможно Еди да иска да смени легендарния травертин с цимент.

— Сега разбираш ли? Искам да пренеса този фонтан в двора на моя дом.

Памела почувства как отваря и затваря уста като риба на сухо, опитвайки се да измисли какво да каже.

— Разбира се осъзнавам, че макар дворът ми да е голям, не е достатъчен, за да побере точно копие на фонтана. Ето защо реших, че искам миниатюрна версия. Махни Цезар, Артемида и Аполон. — Той отправи топъл поглед към централната фигура. — Трябва обаче да запазиш Бакхус. Богът на виното и плодородието. В дома ми виното е винаги добре дошло, както и плодородието — той се изкиска боботещо. — Е, законите на кавалерството ми напомнят, че такива неприлични теми не са подходящи за ушите на една дама. По тази причина засега ще кажа само, че искам да насърча плодовитостта на творческата сила и писаното слово.

Памела игнорира палавия блясък в очите на едрия мъж. Определено не искаше да влиза, в каквито и да е спорове за плодовитост с него.

— Нека видим дали съм ви разбрала правилно. Това, което искате, е атмосферата на този фонтан, нещо с основната му форма и дизайн, само че в по-малък мащаб.

— Именно! — Еди се ухили. — И разбира се, ще искам да е анимиран.

Устата на Памела отново зяпна, но този път тя не си направи труда да я затвори.

— Из-извинете… ъъъ… гос… господин Фауст?

Памела се обърна и видя трима тийнейджъри с пъпчиви лица, които стояха зад нея. Всеки от тях стискаше здраво по едно копие с дебели корици на „Колоните на меча“, докато се блещеха възторжено в Еди.

— Това… това сте вие, нали? — запелтечи най-високият от тримата.

Еди кимна:

— Това съм аз, Е. Д. Фауст.

— Жестоко!

— Казах ти, че е той — високото момче хвърли на съмишлениците си победоносен поглед. — Току-що си купихме „Колоните“. Би било направо невероятно, ако ни дадете автограф, молим ви!

Памела не можа да се стърпи да не се усмихне на момчетата. Бяха сладки по своя непохватен начин, като млади жребчета. После забеляза, че дундестият хлапак, който беше най-близо до нея, се опитва да погледне в деколтето й. Тя се намръщи и си оправи сакото. Мъже! На петнайсет или петдесет години, някои неща не се променят.

— За мен ще бъде огромна привилегия да сложа подписа си върху тези книги за вас, младежи! Елате! Кажете ми как се казвате — Еди направи великодушен жест.

— Тейлър! — Пълното момче забрави за бюста й, изпреварвайки своите приятелчета, които крещяха „Джейми“ и „Адам“.

Смехът на Еди прогърмя сърдечно, но щом момчетата се понесоха, Памела забеляза как писателят изстрелва остър поглед към асистента си.

— Госпожице Грей — гласът на Джеймс прозвуча леко нервно, когато се наведе над нея и заговори в ухото й. — Страхувам се, че нямаме много време. Всичко, от което имате нужда, е в този куфар, — той й го подаде — включително ключът от вашата стая. Вече съм ви регистрирал, а Робърт се погрижи багажът ви да е качен в стаята.

— Това наистина е Е. Д. Фауст.

— Знаех си, че познавам отнякъде този човек!

Памела се огледа изненадано. Няколко души сочеха Еди и говореха на висок глас.

— Желанието на Еди е да прекарате този уикенд, като просто попивате атмосферата на Форума и на Цезар Палас. В понеделник сутринта той ще изпрати за вас кола, която да ви откара в къщата. Всички подробности ще намерите в куфарчето. Дотогава, мислете за идните два дни като за приятен престой сред магията на Лас Вегас.

— Е. Д. Фауст! Уау! — бяха думите на един останал без дъх мъж, който изтича до Еди, блъсна встрани зяпналите тийнейджъри и енергично подаде ръка. — Имам всичките ви книги.

— Одобрявам вкуса ви за литература, сър!

Тонът на Еди беше весел, но острият поглед, който хвърли на Джеймс, не можеше да бъде сбъркан.

— Има още инструкции в куфарчето, както и телефонни номера за контакт, ако имате нужда да се свържете с нас преди понеделник. Сега трябва да се погрижа за него — бързо привърши Джеймс.

Памела наблюдаваше как Джеймс маневрира през растящата тълпа, обявявайки, че господин Фауст трябва да върви, тъй като му предстои важно интервю, за което не бива да закъснява. Еди надигни тежкото си тяло от скамейката, намигна на Памела и започна да си проправя път към изхода с добре отиграно нежелание. Навалицата го последва, все още в надпревара за подписа му върху нечия тениска или дори върху нечия ръка.

Останала назад, Памела бавно и с изумление поклати глава. Тя загледа тълпата, която се движеше надолу по изкуствената улица след автора на фентъзи романи и се почувства като Алиса след падането й в дупката. А тълпата продължаваше да расте, основно от момчета тийнейджъри и мъже със заметнати върху оплешивяващите глави перчеми, с бели чорапи, вдигнати до коленете. Бяха се струпали около Еди и Памела видя как високата фигура на Джеймс избутва писателя напред, докато отчетливият му смях се носи към нея. Еди беше като рок звезда — абсурдна рок звезда, но все пак рок звезда. Удивително! Тя не бе имала никаква представа за това.

Втренченият й поглед се премести отново към безумния фонтан, който за щастие в момента мълчеше. Памела въздъхна. Стъпка по стъпка, напомни си тя. Ще отиде в стаята си, ще се освежи, ще се обади на Върнел, после ще се върне тук да вечеря и — помисли си за това, което бе казала статуята — ще хване вечерното шоу. Няма начин да е по-зле от това, което вече видя.

— Кажи го пак, Пами. Не може да съм чула правилно.

— Чу ме правилно, Ви! Отвратителното нещо говори и свети в неонови цветове, кълна се! И той иска същото в двора си.

Седнала на ръба на огромното легло в луксозния хотелски апартамент, Памела събу едната си обувка на висок, тънък ток и потърка свода на крака си.

— В двора на прекрасната италианска къща тип вила?

— Същия.

— Мътните го взели!

— Това си помислих и аз — каза Памела.

— По-зле е от изгряващата Венера — изсумтя Ви. — Глупав триножник!

Както винаги, определението разсмя Памела. Триножник — беше й обяснила Върнел три години по-рано, когато започнаха да работят заедно — бе лесбийска жаргонна дума за мъж. Ви съвсем определено беше лесбийка. Не беше мразеща мъжете, цинична лесбийка. Върнел Уилсън харесваше мъжете. Просто не й харесваше да спи с тях. Беше го обяснила на Памела по следния начин: „Мъжете ме отегчават. След като бях известно време с един от тях, мисля, че по-скоро бих си пръснала мозъка, отколкото да се събуждам до него и да слушам празните му мъжки глупости до края на живота си. Докато жените…“ Лешниковите й очи заблестяха, а ухилената й физиономия заприлича на лицето на игриво малко духче. „Жените мога да слушам до безкрай!“

И това беше една от многото силни страни на Върнел — да слуша жените. Тя никога не притискаше клиентките да взимат бързо решения и сякаш инстинктивно разбираше какво точно имат предвид, когато искат „онзи пурпурносин нюанс някъде между нощното небе и теменужката“.

Макар да нямаше образование по интериорен дизайн, Върнел бе професионален художник и графичен дизайнер, за което свидетелстваха фантастичният уеб сайт и уникалното лого на „Руби Слипър“. Тя имаше усет за цветовете и материите и беше умна бизнесдама. Наемането на Ви за асистент бе първото от поредицата добри решения, които Памела взе, когато започна собствен бизнес. Ви обичаше да казва, че това, че избра нея пред ятото гейове, кандидатствали за същата позиция, разкрива високата степен на развитие на Памела.

Памела сподави смеха си, преди да е станал истеричен.

— Не знам, Ви. Това може да е проектът, който няма да успея да превърна в нещо стилно. Искам да кажа… моля те! Той иска римски Либераче. Абсолютно безвкусно!

— Хей, прекалено рано е да се отказваш. И помни, петък вечер е и си във Вегас.

— Да, да, да. Няма значение. По-важното е как върви проектът на Катрин Греъм? Очевидно още дишаш, значи не те е довела до самоубийство?

— Хей, имай ми малко доверие. Аз харесвам старицата.

— Сигурно. Така както харесваш да ходиш на зъболекар — отвърна Памела.

Ви се разсмя.

— Не, наистина. Започва все повече да ми допада. Още мразя нейните безброй котки и нямам представа как жена, която пуши цигара от цигара и пие бренди, сякаш е вода, може да е жива и здрава на осемдесет и седем, но мръсното й чувство за хумор е станало почти чаровно.

— А идеите й за цветове са…

— Разубедих я от пурпурните и розови тонове. Всъщност се спряхме на жълто, сиво-зелено и една идея червено. Когато свършим с екстериора, тази гигантограмадна викторианска къща ще изглежда по-скоро на десет, отколкото на сто и десет години.

— И ще започнем да работим вътре.

Памела и Върнел въздъхнаха едновременно.

— Е, това върви добре. А претапицирането на Старнз?

— Всичко е наред, Памела. Също и с подовата настилка на официалната дневна на Бейтс, и с обработката на прозореца на Такери. Моля те, ще спреш ли да се тревожиш за работа? Ти се погрижи за най-критичните неща, преди да тръгнеш — сега аз мога да движа текущите задачи. Ако се запъна с нещо ново, ще ти се обадя.

— Обещаваш ли?

— Абсолютно! И хей, ето една идея. Защо не отделиш малко време за себе си? В Лас Вегас си, за Бога! Излез, позабавлявай се. Дявол го взел, може и да поиграеш малко хазарт.

— Хазарт?

— Пами, във Вегас хазартът е навсякъде — каза Ви.

— Не мисля, че ще ми хареса. Изглежда ми безсмислено. Да дам парите си, без да получа в замяна храна, вино, дрехи или някакви мебели? Не мога да си представя що за удоволствие е това.

— Пами, според мен изпускаш същината.

— Която е?

— Бъди малко откачена! Отпусни се! Може да удариш джакпота.

Замислена, Памела наклони глава встрани.

— Може и да имаш известно право, Ви. Може би цялото ми отношение към този проект е грешно. Вместо изискано, трябва да мисля ексцентрично.

— Даа — отвърна Ви. — Човекът е пълен с пари и въпреки че звучи леко откачен, ти каза, че ти се струва приятен.

— Приятен е — съгласи се Памела.

— Е, тогава, погледни на нещата така: Е. Д. Фауст си изкарва хляба, като създава фантастични светове. Той просто иска да създадеш един фантастичен свят за него — свят, в който да живее. Престани да се стресираш, опитвайки се да го превърнеш във визия за „Аркитекчъръл Дизайн“. И Пами, когато казах, че трябва да отделиш време за себе си, нямах предвид да е свързано с работата ти — Ви спря и гласът й стана сериозен. — Откога не си излизала в отпуска?

— Ти и аз ходихме…

— Не, не говоря за бизнес пътувания. Говоря за отпуска.

Памела въздъхна. Ви знаеше отговора на този въпрос толкова добре, колкото и тя самата. Бяха минали години. Последната й отпуска беше с Дуейн — истински кошмар. Само двамата, в шикозен мексикански курорт, който се грижеше за двойките и тяхното уединение. Мястото бе предоставило на Дуейн всичката пиячка, която можеше да изсмуче и много време насаме, в което да я обсебва. Не я изпусна от очи шест дни. Само като си спомнеше за това, Памела се задушаваше. Откакто го напусна, наистина не беше мислила за ваканция. Нямаше време за това!

— Не исках да събуждам стари спомени, Пами — гласът на Ви прозвуча меко в слушалката. — Просто искам да помислиш откога не си се отпускала и не си се забавлявала истински. — Ви замълча, пое дълбоко въздух и продължи със същия успокоителен тон. — Дори не си излизала на среща, откакто скъса с Дуейн.

— Излизала съм на среща! Излизах със… ааа… — Памела се мъчеше да си спомни името на текстилния представител, който я беше завел на обяд няколко месеца по-рано.

— Гейове не се броят, особено ако не си спомняш как се казват — присмя й се Ви.

— Как-се-казваше не е гей.

— Ако го наричаш Как-се-казваше, няма значение дали е гей или не. Някой друг?

Памела прехапа устни.

— Така си и мислех. Пами, във Вегас си. Петък вечер е. Имаш много пари. Ти си необвързана и изцяло на разположение. Не! — отряза тя, преди Памела да понечи да спори. — Не започвай! Лепкавият екссъпругооткачалник не те е тормозил от шест месеца и вече си официално разведена от година и половина. Определено не си от застаряващите или лабилните. По дяволите, дори всичките ти зъби са на мястото си! Ако умея да преценявам жените — а знаеш, че съм отличен познавач — то ти си зряла и готова.

— Мислиш, че ще се хвърля в някоя евтина любовна връзка, ала Вегас за уикенда?

Ви нямаше нужда да вижда Памела, за да си представи строгата линия, в която бе стиснала устните си.

— Не, по дяволите. Не се надявам на толкова много. Сериозно, Пами, всичко, което искам да кажа е, че е време да се отпуснеш и да дадеш шанс на срещуположния пол. Нямаш нито една проклета задача до понеделник сутринта, така че ето идея — пофлиртувай малко.

— Да пофлиртувам?

— Да пофлиртуваш! Означава да проведеш сдържан, прелъстителен разговор с някой триножник.

— Може ли да го нарека триножник? — изкиска се Памела.

— Само ако искаш да се присъединиш към моя отбор.

— Може би е по-лесно.

— Това е поредният хетеросексуален мит за хомосексуалните връзки, но в момента не говорим за моя жалък любовен живот, а за твоя несъществуващ такъв. Пами, сега е подходящият момент, а ти си на перфектното място. Не е нужно да разтваряш крака — само отвори съзнанието си. Провери дали можеш да взаимодействаш поне с един мъж не само професионално.

Памела долови скритото притеснение в гласа на приятелката си. Наистина ли бе общувала с мъжете само като с бизнес партньори, откакто се бе развела? Не беше нужно дори да формулира докрай въпроса си наум. Вече знаеше отговора. Като помисли за това, Памела усети как една малка искра гняв започва да се разгаря в нея. Дуейн би се развълнувал да узнае, че я е превърнал в асексуална работохоличка. Това би означавало, че все още може да я контролира.

— Флирт — каза Памела.

— Флирт! — повтори твърдо Ви.

— Добре, може би си права — Памела се насили гласът й да прозвучи весело. — Работя твърде много. Ще мисля за този уикенд като за кратко бягство от реалния свят, а работата ми ще бъде приключение в страната на фантазията.

— И може би дори ще поиграеш хазарт? — не преставаше Ви.

— Може би… малко.