Богинята на светлината

Двайсет и пета глава

В седем и половина сутринта телефонът звънна и след като закачливо звучащата млада дама й пожела добро утро, й съобщи, че закуската ще бъде сервирана на терасата в осем и четвърт. Това беше твърде рано за Памела. Какво по дяволите става с нея? Вътрешният й часовник обикновено я будеше около изгрев-слънце. За нормалния й режим седем и половина беше успиване. Но тази сутрин тя потърка очи и почувства тежест в главата си, искаше да се свие и да поспи още няколко часа.

Аполон беше виновен! Мисълта, че богът на светлината спи сам малко по-надолу по коридора, я накара да се върти, без да може да си намери място през по-голямата част от нощта.

Както и проклетият му леещ се глас. Той сякаш не искаше да излезе от главата й.

И докосването му. Всеки път, щом затвореше очи, тя чувстваше как устните му изгарят нейните. Явно нямаше никакво значение, че му липсват безсмъртните сили. Докосването му още беше като огън, като светлина, като пот и…

Мътните го взели! Наистина трябва да овладее хормоните си. Тя потърка очи и си напомни, че Еди задължително ще сервира отлично кафе, което сигурно вече приготвено и я очаква.

Което я подсети, че със сигурност чу в почти два през нощта Еди и Артемида да се кикотят, докато вървяха заедно към една от стаите. Може би дори са правили секс. Дали Артемида би го сторила? Не се ли предполага, че тя е една от девствените богини? Памела си спомни за еротичния й урок в „Зуманити“ и за сексапилния начин, по който вървеше и говореше. Приличаше на девица толкова, колкото и Мадона (певицата, не другата) — пълната противоположност на сдържана, недокосната и недостъпна богиня.

Памела изстена отново, щом стана от леглото. Изми лицето и зъбите си и си напомни, че вече е вторник. Ако не брои днешния ден, остават само три дни до отварянето на портала, когато Артемида и Аполон ще се върнат в своя свят и ще я оставят да заживее отново нормално. Коремът й се сви. Не, тя не е толкова наивна да се надява, че Аполон ще остане достатъчно дълго, за да има истинска връзка с нея. Той щеше да си тръгне, разбира се. А тя щеше да се върне към своя нормален, отегчителен, лишен от срещи живот…

Не! Вече изясни ситуацията за себе си. Няма намерение да се връща обратно в своята черупка — без секс, без мъже и без романтика. Трябва да възприема случилото се с Аполон като първи опит в света на срещите с мъже. Всъщност това беше едно успешно проучване. Щеше да промени начина си на живот, след като се върне у дома. Вече няма да има само работа и никакви забавления. Тя ще излиза с мъже!

— Мътните го взели — каза Памела на изтощеното си изражение в огледалото на банята. — Разсъждавам като изперкал член на армия по срещите. Ви ще се срамува от мен… — тя спря и се плесна по челото. — Ви! Дори не съм се чувала с нея.

Памела се зарови в чантата си, докато не откри мобилния си телефон. Избра номера на Ви.

— Да не започваш да се изморяваш от мен? Вече не ми се обаждаш. Кажи, че не е така — каза Ви вместо „здравей“.

— Не е така — отвърна Памела. — Господи, Ви, ужасно съжалявам, че не ти се обадих! Нещата тук далеч надхвърлят гигантограмадна откаченост.

— Писателят е неизлечимо луд?

— Не! Всъщност Еди е доста свестен тип, а проектът дори се превръща в нещо полустилно. Нещо, което би се харесало на Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън.

— Я стига! Не ми казвай, че си го убедила да направите палата на чудната Клеопатра!

— Ами, горе-долу…

— Какво значи това?

— Ами, наистина правя нещо като декора на „Клеопатра“, но заслугата за убеждаването не е моя.

— Да не би Фауст да има асистентка лесбийка с мания по Елизабет Тейлър? Господи, светът е малко и пълно с чудеса място! — щастливо въздъхна Ви. — Уреждаш ли ме?

— Асистентът му е мъж и не е обратен. Моите асистенти бяха тези, които го убедиха да смени позицията си.

— Чакай, чакай, чакай! Ти имаш само една асистентка. Това съм аз. И аз определено не съм там, защото съм тук и се разправям с лудата стара коткарка Греъм, която — между другото — най-после я разубедих за тъмновиолетовото кадифено канапе. Днес ще разглеждаме кретон. Казах й, че котешките косми ще се виждат по-малко. Без отношение към историята на коткарката, остава много важният факт, че твоят единствен асистент е moi и аз съм тук. Обясни ми какво става, Пам!

Какво можеше да й каже Памела? Ако признае, че вярва в безсмъртието на Аполон и сестра му и че те са впримчени в капан във Вегас, Ви ще хване следващия самолет с пълна с валиум чанта и с резервация за приятна кратка „ваканция“ в най-близкото психиатрично заведение. Излишно бе да споменава, че ще разтревожи приятелката си, без да е необходимо. Определено не може да й каже истината. Пое си дълбоко въздух. Няма да мисли за това като за лъжа. Ще го възприема като измислица. Еди така си изкарва хляба и никой не го нарича луд. Е, добре де, поне не в лицето.

— Наех Феб и сестра му за мои помощници до петък. Феб е експерт по древноримска архитектура, а сестра му е… ами, толкова убийствено секси, че Еди промени мнението си и вече не настоява централната статуя на фонтана да е ужасният Бакхус. Вместо това ще използва нея за модел на богиня.

Памела пое дълбоко въздух и зачака бурята.

— Наела си гаджето си?

— Той не ми е гадже.

— И сестра му? — продължи Ви, сякаш Памела не каза и дума.

— Мда, ами, сестра му някак си беше част от пакета. Феб наистина е експерт по Древен Рим. Помогна ми да убедим Еди да построим автентична римска баня вместо безвкусно копие на басейна в Цезар Палас. Знаеше ли, че древните римляни са използвали обществените си бани като клубове за спортни и социални занимания?

— Добре, концентрирай се! Не съм свършила с въпросите за гаджето ти.

— Той не ми е гадже!

— Както и да е. Мислех, че каза, че е лекар и музикант — рече Ви.

— И не трябваше ли да си тръгне от Вегас рано сутринта в понеделник?

— Той е лекар и музикант. Също така е експерт по Древен Рим. И да, трябваше да тръгне, но той — ами — изпусна си полета и затова реши да остане.

Памела се постара гласът й да звучи безгрижно, а не като на лъжкиня.

— Изглежда ми твърде необичайно удобно. И мислех, че е млад рицар джедай. В крайна сметка на колко години е, по дяволите?

— По-възрастен е, отколкото мислех в началото — отвърна Памела с облекчение, че може да отговори честно поне на един въпрос на приятелката си.

— Още ли правиш секс с него?

— Не! Поне не миналата нощ.

— Негова или твоя идея беше да не правите?

— Моя — нещастно изрече Памела.

— О, не, неее! Ти си лапнала по него! Моля те, кажи, че не си го наела само за да го държиш край себе си и да се измъчваш с растящата си мания. Това става за извратен сценарий на сапунен сериал, Пами.

— Не е така! Наех го заедно с неговата сестра кучка, защото можех да се възползвам от помощта им.

— Значи красавицата е звяр?

Памела се усмихна. Знаеше, че пикантната уловка за кучката ще сработи.

— Тя е ужасна! Великолепна, надменна… с абсолютен божествен комплекс. Страшно ще я харесаш.

— Как само ме дразниш — въздъхна Ви.

— Освен това съм гений в дизайна. Наемането на Феб и Диана ми позволява да направя нещо изискано вместо онази невъзможна безвкусица. Еди е напълно луд по Диана — една нейна усмивка или намръщване и той веднага променя мнението си.

— А ти, разбира се, си казала накратко какво искаш Еди да хареса? — рече Ви.

— Разбира се — излъга Памела. Отново! Не можеш да кажеш на Артемида да направи каквото и да било. Просто беше добре, че богинята има отличен, макар и твърде екстравагантен вкус.

— И какво прави твоят красив триножник, освен да стои наоколо и да изглежда мъжествено?

— Той не е мой! И работи с архитектите върху проекта на банята. Наистина е доста интересно човек да научи за… — едно почукване отвън я прекъсна. — Задръж, някой чука на вратата.

— Памела? — дълбокият глас на Аполон премина през вратата. — Имам нужда от помощта ти.

— Ви, трябва да затварям!

— Добре, обади ми се по-късно. И помни — не анализирай всичко прекалено много, но бъди внимателна.

Памела измърмори едно „чао“ и затвори телефона, преди да открехне вратата. Тя хвърли един бърз поглед към Аполон и отвори вратата по-широко, както и очите си. Той беше гол до кръста. Косата му бе разбъркана къдрава маса, а брадата и бузите му — целите в кръв.

— Боже мой! Какво си правил?

— Бръснах се — отвърна той. — И сега кървя!

— Влизай! — тя го дръпна в стаята и затвори вратата.

Под кръвта лицето му беше доста бледо. Тя поклати глава и му посочи един стол.

— Седни, преди да си паднал. Не изглеждаш добре.

Аполон се отпусна на стола. Докосна една от кървавите капки, погледна почервенелия си пръст и преглътна със спазъм.

— Това е моята кръв! — продума той.

Памела се намръщи.

— Разбира се, че е твоята. Явно си се нарязал здравата, докато си се бръснал. — Тя тръгна към банята за влажна кърпа и го попита през рамо. — Никога ли преди не си се бръснал?

Той вдървено поклати глава.

— Не.

Памела се върна обратно с мокра кърпа и си спомни, че онази сутрин, когато се събудиха заедно, тя забеляза колко гладко и без набола брада беше лицето му.

— Наистина ли никога преди не си се бръснал?

Той вдигна очи към нея.

— Не ми се е налагало. Никога не ми е растяла брада.

Памела се наведе и разгледа лицето му, като го докосна нежно по бузата.

— Всъщност не е толкова зле. Само си се порязал няколко пъти. Просто лицето кърви лесно.

— Не знаех — рече той и пребледня още повече.

Тя се изправи.

— И кървенето ли е нещо, което не ти се е случвало преди?

— Не — отвърна той, а после се намръщи. — Искам да кажа — да. Кървенето е нещо, което никога преди не ми се е случвало.

Памела отвори устата си и я затвори. Той беше бог. Боговете не умираха, така че беше съвсем логично и да не кървят. Не знаеше какво по дяволите да каже. Преди да успее да формулира интелигентен отговор, на вратата се чуха две почуквания, следвани от тихо произнасяне на името й.

— Почакай — каза тя на Аполон. — Кой е? — попита Памела, без да отваря вратата.

— Аз! — думата беше като хленч.

— Артемида? — Памела отвори.

Облечена в късата си туника, богинята се промъкна в стаята с вид на оживяла древногръцка трагедия — едната й ръка драматично бе протегната напред, а другата обгръщаше врата й.

— Памела! Нещо съвсем не е наред със… — тя зърна брат си, седнал на стола с изцапано с кръв лице, при което ръката й се премести от врата към устата й.

Памела бързо затвори вратата с трясък и сграбчи лакътя на богинята.

— Не крещи! — каза тя бавно и отчетливо.

— О! — гласът на Артемида трепереше.

Памела я заведе до леглото, където богинята се сгромоляса, все още вперила огромни изцъклени очи в брат си.

— Умира ли? — задъхано попита тя.

— О, милостиви боже! Разбира се, че не! Порязал се, докато се опитвал да се обръсне. Памела потърка дясното си слепоочие, усещаше онова особено пронизване, което винаги й подсказваше, че скоро ще започне убийствено пулсиращо главоболие.

— Аполоне? — обърна се към него Артемида с треперещ глас.

— Не съм добър със… — той направи движение, сякаш се бръсне.

— Бръснача — рече Памела. — Не, не си добър с бръснача. — Тя отиде при него и отново се наведе. — Сега ще усетиш леко пощипване.

Тя докосна внимателно порязаните места с мократа кърпа. Аполон притаи дъх. Сестра му гледаше ужасено.

— Той кърви! — възкликна Артемида.

— Да, случва се, когато се порежеш с бръснач. Тогава обикновено кървиш. — Памела обърна очи към богинята, преди отново да се заеме с Аполон. — Добре! Сега вземи една салфетка и притисни малки парченца от нея към порязаните места. Съвсем скоро кръвта ще се съсири, порязаното ще спре да кърви и ти ще си като нов.

— Салфетка? — изрече Аполон.

— Съсирят? — изпищя Артемида.

— Няма значение. Аз ще го направя.

Памела въздъхна, влезе в банята, взе няколко хартиени кърпички и се върна при Аполон. Близнаците я гледаха с изумление как накъсва миниатюрни парченца от кърпичката и ги притиска към порязаните места.

— Ето — рече тя и се изправи, за да прецени работата си. — Това би трябвало да спре кървенето. Докато облечеш ризата и срешеш косата си, ще можеш да ги свалиш, без порязванията да прокървят отново.

— Да прокървят отново? — попита той.

— Аполоне, нали си бог на лечението или каквото там беше? Как може това да е толкова шокиращо за теб? — Памела беше ядосана. Не знаеше дали иска да го прегърне или да го разтърси.

Изведнъж богът стана.

— Напълно права си. Аз… чувствам се доста глупаво. Отивам да се облека и ще се върна.

Той се изнесе бързо от стаята, без дори да се обърне.

— Не беше много мило от твоя страна — рече Артемида.

Памела сложи ръце на хълбоците и се обърна към богинята.

— О, я виж кой изведнъж се е загрижил, че нещо не е много мило. Да ти напомня ли, че самата ти ясно показа, че за теб съм само малкия смъртен експеримент, който се е объркал? Спомням си също така да казваш колко ужасно си уморена от това, че си прикована към мен, и с това се оправда, че си ми направила магия за секс, така че да харесам брат ти.

Артемида се сви.

— Причиняваш ми болки в главата.

— Добре!

— И пак ще кажа — това не е много мило. Особено след като умирам.

— И какво те кара да мислиш, че умираш?

— Само ме погледни! С мен става нещо ужасно нередно. Очите ми са червени и под тях има отвратителни подпухнали синини. Стомахът ми се бунтува. И мисля, че главата ми всеки момент може да се пръсне — каза тя и падна драматично върху възглавниците на Памела.

— Моля те! Всичко ти е наред. Просто имаш махмурлук — рече Памела, като се опитваше да не се разсмее.

— Ще ме убие ли? — попита Артемида и рязко седна, след което направи гримаса и се хвана за главата.

— Не, но днес бих спряла с мимозите и шампанското.

Богинята пребледня.

— Дори не ми споменавай тези питиета.

Памела не можа да се сдържи да не й се усмихне.

— Обзалагам се, че си жадна.

— Напълно пресушена. Откъде знаеше? И ти ли си имала тази болест?

Памела отиде до минибара и извади бутилка вода. Разпечата я и я подаде на Артемида.

— Повече пъти, отколкото ми се иска да призная. Вчера пи твърде много алкохол. Твоето тяло — твоето временно смъртно тяло — ти казва, че това не е добре за него. — Памела гледаше как Артемида жадно пресушава бутилката с вода. — Почакай! Не я изпивай цялата. Сега ще ти дам един тиленол — каза тя и се зарови в чантата си, докато извади малката кутия с хапчета за спешни случаи. През ръцете й минаха бенадрил и ксанакс, преди да намери два тиленола.

— Ето, вземи това и закуси нещо леко — може би препечена филийка или кифла. — Като видя празния поглед на Артемида, добави — О, добре. Ще ти покажа какво да ядеш. Но се погрижи да пиеш кафе и още вода. Скоро ще се почувстваш по-добре.

— Ще изглеждам ли по-добре? Не мога да повярвам колко окаян беше образът, който ме поздрави от огледалото.

Памела разгледа лицето на богинята, както бе направила и с брат й преди малко. Разбира се, Артемида продължаваше да е изумително красива, но тази сутрин определено изглеждаше измъчена.

— Ела в банята и ще видя какво мога да направя за тези тъмни кръгове. — Памела замълча и отправи към Артемида преценяващ поглед. — Всъщност, почакай малко. Ще сключа сделка с теб — ще направя нещо за лицето ти, ако обещаеш и днес да си мила с Еди.

При споменаването на името на писателя лицето на Артемида се промени. Сякаш омекна, а бузите й се обагриха в нежно розово.

— О, боже мой! Ти наистина го харесваш! — възкликна Памела.

— Той… той ми напомня на някого — прошепна Артемида.

— Харесваш го, защото ти напомня на някого? На кого?

Очите на богинята проблеснаха и тя възвърна обичайното си високомерно „аз“.

— На кого ми напомня Еди си е моя работа, не твоя, а и не го харесвам само заради това. Той ме разпозна. Той е смъртен от един съвременен свят, който вече не почита боговете и богините и въпреки това ме познава и боготвори. Това ми доставя удоволствие.

— Хм — изсумтя Памела.

Тя направи знак на Артемида да седне и извади коректора от чантата с гримове. Известно време работи мълчаливо — покри тъмните кръгове под очите й и нанесе лека бронзова пудра на лицето й, за да възвърне частично естествения му цвят. След това — точно защото Артемида беше толкова дяволски прелестна — подчерта очите й с малко блестящи сенки. Беше като да изпипва картина, вече завършена от велик художник.

— Иполит — промърмори Артемида.

— Какво е това? — попита Памела.

— Иполит не беше какво, а кой. Еди ми напомня на него.

— И той ли беше писател? — попита Памела и добави почти неуловима руменина към високите скули на богинята.

— Не. Той беше воин. Син на Тезей. Беше висок, силен и почти толкова красив, колкото бог. Тялото на Еди не ми напомня на моя Иполит. Предаността му е нещото, в което откривам прилика.

— Говориш за Иполит в минало време. Мъртъв ли е?

— Да — кратко каза Артемида. — Убит по грешка заради предаността му към мен. Аз бях единствената жена, която някога е обичал.

— Съжалявам — каза Памела.

Артемида срещна погледа на смъртната жена и с изненада видя в очите й разбиране.

— И ти си загубила любов, нали?

— Той не умря физически. Просто разбрах, че мъжът, в който съм вярвала, всъщност не е съществувал.

Артемида кимна замислено.

— По някакъв начин би ми било дори по-трудно да понеса това. Поне Иполит вече не стъпва по древната земя. Щеше да е болезнен товар да го виждам и да знам, че е само черупката на това, което съм вярвала, че е.

— Наистина разбираш — каза Памела.

— Да — Артемида се усмихна тъжно. После се обърна и погледна в огледалото. Усмивката й се разшири и стана истински щастлива. — Ти си направила чудо!

Памела се засмя.

— Абсолютно! Нарича се „Боргезе“, „Мак“ и малко „Шанел“, добавен за добър баланс. Чудотворците на модерната жена.

— Благодаря ти, Памела! — искрено каза Артемида.

— Няма защо, Артемида — Памела погледна собственото си все още чорлаво отражение. — Сега трябва да извърша подобно чудо и върху себе си. И то бързо.

Артемида стана.

— Ще кажа на Еди, че съм те задържала. Няма да е разстроен от това, че ще прекара малко време насаме с мен, преди да дойдеш при нас.

— Артемида — извика Памела. С ръка върху облата дръжка на вратата, богинята се обърна и я погледна. — Може ли да ти задам един въпрос? Доста е личен.

Артемида повдигна едното си гладко рамо.

— Заслужаваш дар за чудото, което стори. Нямам сили, с които да ти се отблагодаря, така че с радост ще отговоря на въпроса ти.

— Признавам, че не знам много за древногръцката митология, но от това, което си спомням да съм чела някога за теб, за Артемида, ставаше ясно, че ти си девствена богиня, недокосната от нито един мъж или бог. Просто се чудих дали е вярно…

За момент Артемида изглеждаше шокирана, после объркана и накрая започна да се смее.

— Е, не исках да бъде смешно — измърмори Памела, леко смутена от тази реакция.

— Смея се на историите на мъжете, не на теб. Заклеймиха ме като девствена богиня, защото отказвах да се обвържа с един партньор. Получавам любов, щом поискам. Аз решавам с кой, къде и кога. Истинското ми удоволствие идва от моята свобода. Най-скъпият ми любовник е гората, а най-старите ми спътници — моите нимфи помощнички. Но те уверявам, че не съм девствена.

Тя излезе от стаята. Звучният й смях се понесе след нея.