Богинята на светлината

ПРОЛОГ

— Вече реших, Бакхус! Порталът ще остане отворен!

Зевс говореше, обърнат с гръб към закръгления бог и подпрял ръце на гладките мраморни перила на балкона. Гръмовержецът се загледа втренчено надолу към голямата зала за пиршества. Като всяко друго място на Олимп и това гъмжеше от млади богове и богини. Зевс се усмихна самодоволно. Безсмъртните нямаха равни по красота и когато се събираха на едно място, както тази вечер, целокупната им привлекателност бе по-бляскава от всички звезди на небето. Внезапно изражението му се смени и той стана сериозен. Събралите се в залата имаха съвършена външност, но трябваше да признае, че нещо им липсва.

Липсваше им блаженото тленно докосване на човечността.

Върховният повелител на боговете за кратко се наслади на един особено примамлив спомен. Егина… Тя беше най-прекрасната девойка, която някога бе виждал. Кожата й бе като изкусителна тленна сметана. Все още усещаше невероятната й мекота, докато Егина притискаше охотно тялото си към неговия покрит с пера гръб. Беше се преобразил на могъщ орел, за да я отнесе надалеч и да се люби с нея. Вярно е, че тялото й нямаше блясъка на съвършенството, позлатяващ кожата на богините, но тя отвръщаше на всяко негово докосване с пламенност, която не притежаваше нито една безсмъртна.

— Пламенност! — Зевс удари с длан по парапета на балкона и една мълния излетя и проряза с тътен небето. — Ето какво липсва на нашите млади безсмъртни. Липсва им пламенност.

Зевс продължаваше да стои с гръб към Бакхус, а погледът му блуждаеше неспокойно сред бляскавата тълпа. Замислен, той присви тъмните си очи. Какво му каза Хера наскоро… „Те приемат за даденост даровете на своята безсмъртна сила. Затова ще им се отрази добре, ако прекарат известно време далеч от древния свят, някъде, където не ги боготворят.“

Трябва да признае, че Хера е права, макар много пъти да бе искал жена му да не е толкова наблюдателна и безпогрешна. Лицето на Зевс се сви в гримаса в опита му да забрави знаещия израз на острите й очи. С тях тя виждаше право в душата му.

— Всички те — внезапно каза Зевс, като посочи тълпата под краката си — креят на Олимп твърде дълго. Крайно време е да се смесят с днешните смъртни.

Бакхус се опита да прикрие раздразнението в гласа си.

— Аз съм единственият безсмъртен, който се интересува от съвременния свят. Защо искаш всички тези да внесат хаос във владенията ми?

Зевс погледна Бакхус през рамо.

— Деметра и Персефона наскоро посетиха съвременния свят на смъртните и богинята на плодородието ми каза, че Персефона толкова се привързала към едно царство, наречено Тулса, че сключила сделка с някаква смъртна жена, за да може да се връща там, когато поиска.

Бакхус пое дълбоко въздух и се опита да не се сгърчи под погледа на Гръмовержеца.

— Тогава защо не отворим портала в Тулса?

Зевс поклати глава и отново потъна в съзерцание на препълнената зала. Разговорът му с Деметра го убеди, че Тулса не е място, където млади богове и богини могат да идват и да си отиват, без да останат незабелязани.

— Не, Бакхус, мислих много по въпроса. Претърсих съвременния смъртен свят и видях, че Лас Вегас предлага перфектната обстановка със своето фантастично смъртно пресъздаване на двореца на Цезар и на Форума.

Зевс се подсмихна при спомена за глупостта, която зърна през портала.

— Но Лас Вегас е моето царство! Знаеш колко много време посветих, за да направя Цезар Палас и Форума мои. Искаш всички тези, които сега се разхождат безгрижно под краката ти, да се намесят в част от света, която избрах за себе си.

Зевс рязко обърна глава и очите му гневно засвяткаха.

— Позволяваш си твърде много, Бакхус! Май забравяш чия е върховната власт сред боговете?

Една гръмотевица проехтя заплашително зад тях.

Бакхус бързо наклони глава.

— Прости ми, повелителю!

— Не се самозабравяй, Бакхус! Това, което съм дал, мога и да отнема.

Зевс изгледа сурово по-низшето божество и след това продължи критично да оглежда тълпата под краката си.

— Погледни ги, порталът бе отворен за тях за съвсем кратко време, но вече усещам промяна. Дори нимфите са развълнувани. — Зевс замълча и се намръщи, като си спомни колко много прекрасни полубожества избраха да се превърнат в звезди, цветя и дървета — толкова бяха отегчени от живота си. — Пламенност… ето какво липсва на Олимп. Именно това ще ни даде отново Лас Вегас.

— Но, повелителю — Бакхус прикри растящия в него гняв и придаде на гласа си загрижен, бащински тон, — знаеш какво се случва, когато богове и богини се намесят твърде много в живота на смъртните. Помисли за Троя, спомни си Медея и Язон или в какво се превърнаха Херакъл и Ахил. Нима искаш да обречеш света на днешните смъртни на хаос и душевни мъки?

— Не се нуждая от поученията на такъв като теб, Бакхус — гласът на Зевс беше равен, но предупреждението бе недвусмислено. След това върховният повелител на боговете се усмихна, променяйки настроението си тъй лесно, както пролетна буря изчезва от планината. — Вече съм обмислил всичко и съм въвел някои… ограничения — Зевс произнесе думата бавно и внимателно, с блеснали очи, — които смятам да обявя тази вечер. Децата ми ще са само изискани посетители, които се наслаждават на напълно заслужена почивка в царството на Лас Вегас. — Той извърна главата си така, че Бакхус да види непреклонния му, величествен профил.

— Дискусията приключи! Моята воля остава!

Бакхус нямаше друг избор, освен да се поклони и почтително да се оттегли от балкона, но цялото му божествено същество се бунтуваше. Нуждите му отново бяха пренебрегнати и Зевс отново отдаваше предпочитание на любимците си. Той, Бакхус, успя да направи Вегас своя собственост, място, където го боготворяха. Всеки ден във Форума той се радваше на вниманието на своята публика от смъртни. Те го аплодираха! Обожаваха го! А сега какво? Трябваше да споделя своето царство с младите, прелестни галеници на Олимп!

— Ще видим… — промърмори Бакхус през стиснати зъби, щом гласът на Зевс прогърмя от балкона и призовава всички в залата да запазят тишина.

— Скъпи мои деца! — започна върховният повелител на боговете, излъчвайки неустоимо божествено сияние около себе си. — За мен е огромно удоволствие да видя, че се наслаждавате на последния ми дар. — Той протегна ръце с разтворени длани към двете колони в центъра на залата, между които се въртеше и потрепваше матов диск от светлина. — Тази вечер имам още новини за вас! Реших порталът да бъде отворен за нашите свити от прекрасни нимфи, както и за младите Олимпийци!

Развълнуваните ахкания на по-низшите божества и полубожества звучаха като сладка музика в ушите на Зевс.

— Но помнете, прекрасни мои — продължи той, — че навлизате в свят, който не е свикнал богове като нас да се разхождат сред хората. Не отивате там, за да се месите в делата на смъртните, а по-скоро да наблюдавате и да се наслаждавате на един уникален свят. За да не се изкушите и да забравите, че там сте единствено и само посетители, реших портала да бъде отварян в определено време.

Блестящите лица долу останаха обърнати към него в очакване да чуят продължението на речта му. Зевс претърси с поглед множеството, за да открие Деметра, която бе царствено изправена до дъщеря си. Той наклони глава към нея в знак на почтителна благодарност и продължи:

— Богинята на плодородието ме информира, че днешните смъртни се отдават на своите веселия в кратък период от няколко дни, наречен уикенд. И така, нашият портал ще бъде отворен по време на човешките уикенди. Можете да се веселите с днешните простосмъртни от вечерта на техния петък, по здрач, до изгрев-слънце на човешкия понеделник.

С едва забележим жест на ръката Зевс усмири ентусиазирания шепот, предизвикан от думите му.

— А сега… дарявам ви Царството на Лас Вегас! — Гръмовержецът плесна с ръце и в отговор небето се разтърси от тътен. Тълпата нададе радостни викове.

Долу в залата за пиршества Артемида се засмя и кимна любящо с глава към Зевс, след което се обърна към брат си.

— Баща ни определено е доволен от себе си — каза тя.

Аполон сви рамене:

— Не разбирам цялото това въодушевление. Какво толкова? Говорим просто за модерния свят на смъртните, а не за някакъв нов Олимп.

Артемида повдигна една съвършена, златна вежда:

— И това го казва богът, който в продължение на месеци шпионира една съвременна смъртна в Царството на Тулса.

— Просто вършех услуга на Деметра — отвърна той някак прекалено равнодушно.

Артемида замълча, но се загледа внимателно в своя брат близнак, който без особен ентусиазъм флиртуваше с някаква нимфа с вплетени в косите теменужки, която имаше нужда да излее в думи вълнението си от предстоящите посещения в Царството на Лас Вегас. Няма съмнение, Аполон се държи странно след провала с Персефона.

Артемида отпи от рубиненочервеното си вино, докато си спомняше за внезапното отхвърляне на Аполон от Персефона и за странното й увлечение по Хадес. Учудването на брат й премина в пълен шок, когато се разбра, че душата, временно населявала тялото на богинята, всъщност бе душа на смъртна жена. А самата Персефона се бе престорила на смъртна в съвременния свят. Оказа се, че някаква си смъртна бе отхвърлила Аполон и се бе влюбила в бога на подземното царство! Прекрасните устни на Артемида се извиха в презрителна усмивка. Смъртни! Опитът й показваше, че те или хленчат, или имат нужда от постоянни грижи, или са така изпълнени с високомерие, че се самоунищожават. Като цяло смъртните стават само за леки забавления и флирт. Не че тя някога би искала да се занимава със смъртен, но брат й имаше различно мнение по въпроса. Той често през смях споделяше с нея историите си за поредното прелъстяване на някоя отчайващо наивна млада девица. Артемида отпи още една голяма глътка от чашата си. За смъртните е хубаво да получат в дар любовта на един бог. Жените би трябвало да са благодарни, ако ги забележи бог като нейния брат близнак.

Приказливата нимфа се бе отдалечила и Аполон стоеше мълчаливо, втренчил поглед във въртящия се портал. В момента брат й просто имаше нужда от разнообразие. Твърде дълго време прекара в безцелно шляене из Олимп, обзет от мрачно настроение заради глупавата смъртна, която го отхвърли. Той трябва да си припомни, че смъртните са слаби същества, че безумният им живот минава като кратък миг, че могат лесно да бъдат манипулирани, а след това захвърлени.

Една усмивка бавно пропълзя по безупречното й лице. Кое място би могло да му припомни по-добре за незначителността на смъртните, ако не съвременен свят, гъмжащ от тези жалки същества?

— Ела, братко — каза тя с весела усмивка. — Хайде да посетим Царството на Лас Вегас.